1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2021 02 Magda 2

 

(Недетски мемоар)

През 1962 година ме пратиха на пионерски лагер в Полша. Радвах се, разбира се, дори много се радвах. Преди заминаването ни бяха събрали в някакво оздравително училище някъде край София да учим хорца, стихотворения, с които да представим Родината. Защото лагерът беше международен и така нататък.

Аз обаче нещо се разболях в това оздравително училище. Настинка, нищо особено, но си беше проблем за хората от Комсомола... Би трябвало просто да си ме върнат в Ямбол, но те излязоха свестни: решиха да не съобщават никъде за тая работа, а ме оставиха още ден или два след като цялата група отлетя за Полша. И след тия два-три дни ме качиха на самолета и ме отпратиха към Варшава. Във Варшава също престоях в някакъв хотел, грижеха се за мен като за писано яйце – и то лично една достолепна дама, която в последствие се оказа някакъв началник на лагера. От Варшава не помня, разбира се, почти нищо, освен това, че дамата ми донесе играчки да си се занимавам в хотела.

А после заминахме за Йельона гура, градът, в който беше лагерът. Той пък беше разположен в нещо, което тогава ми се струваше истински дворец, а едва ли не в наши дни научих, че било нещо като балнеосанаториум от деветнайсти век...

Както и да е...

Едно обяснение: лагерът, тоест престоят в този лагер, беше разделен на две части. Две седмици се лагеруваше по скаутски в някакви гори на палатки и други две седмици беше във въпросния дворец. Важно е да се знае.

Важно е, защото когато ме доведоха в двореца в Йельона гура, другите деца вече бяха на другия лагер – скаутския – а в двореца имаше някаква голяма група полячета, също лагерници, но явно назначени за нещо като домакини.

 

2021 02 Magda

 

И още в деня, в който ме докараха там – единствен чужденец! – се появи тя!

Магда!

Появи се, хвана ме за ръка и ме поведе из огромния парк! Езерца, мостчета, павилиони с телевизори (там за първи път видях Мики Маус, за който дотогава нямах и представа; поляците му викаха Мишка Мики)... Може и да е било заръчано да се занимава с мен – нещо като пионерско поръчение, не знам, – но още вечерта Магда ме целуна. Ама истински! Всъщност тя беше първото момиче, което целунах... Бяхме връстници, но аз не бях се целувал, а тя се целуваше смайващо добре. И не пусна нито за миг ръката ми. Аз, разбира се, бях влюбен, как иначе – Магда приличаше на ангелче, нищо че тогава не знаех какво е това „ангел“.

Та така. Оставиха ме там още два или три, през които дни с Магда бяхме като зашити. След това ме отведоха в другия лагер сред горите, където „смяната“ беше преполовена вече. А там палатки, лагерни огньове, войнишки канчета за храната, игри някакви скаутски, деца от цяла Европа (още пазя снимки на всяка група), а след това хайде обратно в Йельона гура. Там поляците също бяха спретнали идеална за всяко дете програма и въобще беше лудешка работа. Виждахме се чат-пат с Магда, но не беше вече същото – нищо че аз продължавах да съм влюбен. А тя беше мила, толкова мила...

Тъй или иначе лагерът свърши. Имаше някакви проблеми с пътуването обратно към България, та престояхме във Варшава струва ми се цели десет дни, вероятно за ужас на родителите ни тук, но така или иначе си се прибрахме.

В Ямбол веднага писах писмо на Магда и след това започна една страхотна кореспонденция. Писмата си бяха откровено любовни, какво да го крия...

Писахме си, писахме си... – и изведнъж всичко секна. Изведнъж! Просто тя в един момент престана да ми отговаря на писмата... Беше голяма мъка и терзание, докато и аз престанах да ѝ пиша.

И трябваше да мине цяла година, преди да разбера какво всъщност се е случило... Едни келеши от махалата, приятели ужким, били бръкнали в нашата пощенска кутия, били прочели писмото от Магда и... ѝ бяха отговорили! И то от мое име. Какво са ѝ отговорил никога не разбрах, нито пък ги питах, но именно след техния отговор нейните писма секнаха. Не искам дори и да си представям какво си е помислил Магда за мен.

Всъщност това е цялата история. Сега, на стари години често си мисля за Магда. Хрумвало ми е дори да пиша на посолството на Полша, да разкажа тази история и да ги помоля да издирят онази Магда, която през лятото на 1962 година е била на Десетия международен пионерски лагер в Цеплицах, Йельона гура; даже щях да ги улесня, като им обясня, че Магда имаше сестра, която също беше на лагера и прочие. Колчем си го помислях това, моментално се отказвах: ами че аз отдавна, отдавна съм забравил не просто адреса ѝ, но дори не помня от кой град беше! Само това ме спираше. Не ме спираше това, че с Магда бяхме връстници и че сега тя е... – и сега е моя връстница. Не.

Спираше ме първо на първо това, че надали биха ми обрънали внимание. Просто това.

Но ако някога имам достатъчно пари, бих заминал за Полша и бих направил всичко възможно да намеря Магда.

 

Pin It
Христо Карастоянов
Христо Карастоянов (род. 1950) е български писател, белетрист. Автор е на 26 книги – белетристика, публицистика и поезия. Носител е на ред литературни награди, сред които и „Хеликон“ за романа „Името“ (2012). Член е на Съюза на българските писатели. Женен, има един син и внуци. Живее и работи в Ямбол.
Други статии от този автор

Посетители

82

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    „Поражението на... преди 3 дни
  • Йордан Нихризов писа Още
    В анализа мисля, че... преди 4 дни
  • мхм писа Още
    Този Мишра няма как да... преди 4 дни
  • мхм писа Още
    Толкова по-зле. Значи... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Кафà. преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Затварям... преди 6 дни
  • Броди писа Още
                        С... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    За мен нещата за Русия... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Интересно с какво... преди 1 седмица
  • Тихомир Тачев писа Още
    Явно авторът е... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Хубаво е Броди да... преди 1 седмица
  • Метър писа Още
    Д-р Канов...ВЕЛИКанов! преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Има ли някой някъде да... преди 1 седмица
  • фон Шванц писа Още
    Йоахим Фест доказва,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Съгласен съм Златко -... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Николай,... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Като цяло отговорите... преди 2 седмици
  • pendo писа Още
    Може да е глупаво, но... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Виж, Вальо,... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Интересна публикация... преди 2 седмици
  • мхм писа Още
    Кирхов, проклета... преди 3 седмици
  • мхм писа Още
    Да не забравяме също,... преди 3 седмици
  • Боян писа Още
    Блестящ анализ и... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Между другото,... преди 3 седмици