1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2020 12 Kiroga Three Kisses

 

Имало едно време един мъж с такава жажда да обича, че се боял да не умре, без да е обичал достатъчно. Боял се най-вече да не умре, без да е познал онзи любовен рай, в който човек се озовава един-единствен път в живота си заради светлите или тъмните очи на някоя жена.

– Какво ще правя – казвал, – ако смъртният час ме връхлети, без да съм го достигнал? Колко съм обичал досега? Колко съм прегръщал? Колко съм целувал?

Боял се мъжът и поради това оплаквал отредената му участ.

И ето че докато се вайкал, проснат на леглото, пред него се появило меко сияние и като се извърнал, той зърнал един ангел, който му рекъл:

– Защо страдаш, човече? Твоите жалби стигнаха до Господ и бях проводен да узная. За какво плачеш? Какво желаеш?

Мъжът изгледал с изумление своя посетител, изправен зад таблата на леглото с прибрани криле.

– А ти кой си? – попитал го.

– Нима не виждаш? – отвърнал натрапникът със сладък укор. – Твоят ангел пазител.

– А, прекрасно! – възкликнал мъжът, надигайки се в леглото. – Бях започнал да мисля, че на моята възраст вече си нямам ангел пазител.

– И защо? – усмихнал се ангелът.

Но мъжът също се бил усмихнал, тъй като му било приятно на тия години да побъбри с един небесен ангел.

– Наистина – отговорил той. – Защо да не мога да имам ангел пазител, който да бди над мен? Бих бил много радостен, много, да знам това – добавил с тих и мрачен глас, спомняйки си за своето нещастие, – ако не бях напълно непотребен…

– Нищо не е непотребно, когато е желано и за него се страда – отбелязал ангелът пазител. – Ето го и доказателството: не надигна ли глас в желанието и страданието си? И Господ те чу. За втори път те питам: Какво искаш? Какво е твоето въжделение?

Мъжът изгледал за втори път седефената мъглица, която била неговият ангел.

– Как да го изрека пред теб? В него няма нищо божествено… Какво би могъл да сториш ти?

– Аз не, ала Господ може всичко. Стремиш ли се към нещо?

– Да.

– В състояние ли си да го постигнеш със собствени сили?

– Вероятно да.

– А защо тогава се жалваш навъзбог, ако само от теб зависи да го постигнеш?

– Защото съм отчаян и ме е страх! Защото се боя, че всеки момент може да дойде смъртта, без да съм получил дори една целувка от голяма любов! Но ти не си способен да разбереш тази страстна жажда у човеците. Ти си от други селения!

– Вярно е – отвърнало небесното създание с вяла усмивка. – Нашата жажда е утолена… И тъй, ти се боиш, че ще умреш, без да си изпитал голяма любов… нито една целувка от голяма любов, както казваш?

– Да, ти самият повтаряш думите ми.

– Не страдай. Господ те чу и ще ти даде това, за което молиш. Скоро ще бъда пак при теб. Довиждане.

– À tantôt![1] – промълвил изненадано мъжът.

И още не се бил опомнил от удивлението си, когато таблата на леглото се осветила отново и се чул ангелът, който изричал:

– Мир тебе. Господ ме проводи да ти кажа, че желанието ти е възвишено, а болката ти е искрена. Вечният живот, за който копнееш, за да утолиш жаждата си, няма как да ти бъде дарен. Но в съответствие със собствените ти думи, Господ ти дава три целувки. Ще можеш да целунеш три жени, които и да са, ала третата целувка ще ти струва живота.

– Мой ангел пазител! – възкликнал мъжът, пребледнявайки от щастие. – Три жени, които сам да избера? Най-красивите? Мога да бъда обичан от тях, стига да пожелая?

– Ти го каза. Само бъди внимателен при избора си. Трите целувки ще бъдат твои, при третата обаче ще умреш.

– Обожаеми ангел мой! Пазителю на душата ми! Как е възможно да не приема? Какво ме интересува, че ще изгубя живота си, щом той е само средство, за да постигна същинския Живот, който е любов? Три жени, казваш? Различни?

– Различни, по твой избор. И не издигай навъзбог своите жалби. Бъди честит… и помни.

И ангелът изчезнал, а мъжът забързано излязъл на улицата.

Няма да следваме щастливеца в неговите приключения, които божественият и извънмерен дар му позволил. Стига ни да знаем, че за време, по-кратко от нужното, за да го разкажем, прахосал две трети от полученото благо и когато се бил устремил да завоюва последната целувка, смъртта неочаквано се стоварила върху му. С особено недоволство той помолил да се яви пред Господ, което му било разрешено.

– Кой е този? – попитал Господ ангела пазител, който го придружавал.

– Мъжът, дето получи като дар от теб трите целувки.

– Да – рекъл Господ, – спомням си. И какво желае пак?

– Господи – отвърнал сам мъжът, – умрях изневиделица. Нямах време да се насладя на дара, с който ме удостои. Моля да се върна към живота, за да завърша мисията си.

– Вината е единствено твоя – отбелязал Господ. – Не намери ли жена, достойна за теб?

– Не е това… А понеже смъртта ме застигна така изненадващо!

– Добре. Ще се върнеш към живота и се дорадвай на времето. Сега си удовлетворен, върви си в мир.

И мъжът си отишъл, ала макар че в този втори етап от своя живот удължил интервалите между целувките, смъртта дошла, когато най-малко я очаквал, и той отново се явил пред Господ.

– Пак е тук, Господи – казал ангелът пазител, – онзи, дето вече бе умрял веднъж.

– Сега какво иска? – зачудил се Господ. – Дадохме му всичко, което пожела.

И се обърнали към мъжа.

– Отново ли не намери жената?

– Търсех я, когато смъртта…

– Наистина ли я търси?

– С цялата си душа. Но умрях! Още съм много млад, Господи, за да умра!

– Мъчно е да ти се угоди. Не замени ли самият ти живота си за тези три целувки, които ти костват такова усилие? Искаш ли да си взема дара? Все още имаш време да се сподобиеш с дълъг живот.

– Не, не се отказвам!

– Какво тогава? Не са ли достатъчно красиви жените на твоята планета?

– Да, да. Остави ме да поживея още!

– Върви. Не мечтай за всякакви жени и търси добре, защото не искам повече да чувам каквото и да било от теб.

След като изрекъл това, Господ се извърнал на другата страна, а мъжът слязъл възрадван да живее отново на земята.

Ала за трети път се повторило приключението и изненадан от смъртта в разцвета на младостта си, той се възкачил пак на небето.

– Никога няма да се оправим с този тип! – въздъхнал Господ, когато го видял, тъй като начаса разпознал човека с трите целувки. – Как смееш да се явяваш пред мен? Не ти ли казах, че искам да се отърва от теб?

Но вече нито в очите, нито в гласа на мъжа се долавяла топлината от предишните срещи.

– Господи! – проронил той. – Знам, че не изпълних повелята ти и заслужавам твоето наказание… Прекомерна тежест се оказа дарът ти!

– И защо? Какво ти липсва, за да постигнеш лелеяното от теб? Нямаш ли младост, дарба, сърце?

– Да, ама ми липсва време! Не ми отнемай живота така бързо! И трите пъти, като ми позволи да заживея отново, смъртта ме спохождаше, когато жаждата ми да обичам беше най-силна, когато мечтаната жена беше най-близо. Остави ме да живея дълго, много дълго, за да мога да утоля тази жажда да обичам!

Тогава Господ внимателно изгледал мъжа, който искал да живее дълго, за да постигне в старостта си това, което не бил постигнал на младини. После рекъл:

– Да бъде както желаеш. Върни се към живота и търси жената. Време ще имаш достатъчно, върви си в мир.

И той слязъл на земята много по-възрадван от предишните пъти, тъй като смъртта нямало да прекъсне младежките му дни.

И така, мъжът, който искал да живее, оставил да текат покрай него минутите, часовете и дните, размишлявайки, пресмятайки възможностите за щастие с жената, на която да дари последната си целувка.

– Колкото повече време мине – казвал си той, – толкова по-сигурен ще бъда, че не греша.

И дните, месеците и годините се изнизвали, обсипвайки с богатство и почести талантливия мъж, който преди бил млад и имал сърце. И славата довела при него най-красивите жени на света.

– Ето че дойде моментът да дам живота си – рекъл си той.

Ала когато приближил устните си до свежите устни на най-прелестната от жените, старецът почувствал, че вече не жадува за тях. Сърцето му не било способно да обича. Сега имал всичко, към което трескаво се стремял в своята младост. Имал богатство и почести. Дългият му живот на нагаждане и пресметливост го бил отрупал с благата, отказани на онзи, който не обръща глава, за да погледне дали смъртта го дебне, когато простенва от страст при сладостна целувка. Само че му липсвало желанието, което пожертвал заедно със своята младост.

Ти, млади поете, художнико, философе, не извръщай глава, като целуваш, не отлагай за по-късно идеала на младините си; понеже ако удължиш живота си за сметка на идеала, ще разбереш твърде късно, че върховната песен, божественият цвят, кървавата справедливост са си заслужавали само докато си имал сърце да умреш за тях.

 

[1] Доскоро! (Фр.) Б. пр.

 

Pin It
Орасио Кирога
Орасио Кирога (1878–1937) е аржентински писател, роден в Уругвай. В неговите разкази се откриват елементи на модернизъм, както и влиянието на Едгар По и Ръдиард Киплинг. В наши дни Кирога се счита за предшественик на магическия реализъм на Маркес и постмодерния сюрреализъм на Кортасар.
Други статии от този автор

Посетители

31

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Мария Пипева писа Още
    Много е радостно, че... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Питам се дали... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Същата "Европа", която... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Тук още нещичко по... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    Моят учител за... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    За младежките... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един напълно... преди 1 седмица
  • Марина Московкина писа Още
    Наслада бе за мене да... преди 2 седмици
  • Стефан писа Още
    Приемането на исляма... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Г-н Енев, толкова... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Развълнува ме, бате... преди 2 седмици
  • Д-р Георги КАРЕВ, д.... писа Още
    Аплодисменти от... преди 2 седмици
  • Милена Бончева, Кава... писа Още
    Не искам да обиждам... преди 2 седмици
  • драган събев,търгови... писа Още
    Кво не дадах от... преди 2 седмици
  • Белия капитан писа Още
    Защо сте забравили да... преди 3 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Златко, все пак съм... преди 3 седмици
  • Песимист писа Още
    "Компирите", като и ако... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Защо Бай Тошо реши 99 %... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Из днешния „Ню Йорк... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Опитах търсачката на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ха стига толкова, от... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    За Златко, който ни... преди 4 седмици
  • цвятко цеков писа Още
    Абе оставете най... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Още две думи:
    Не... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Във фразата „В... преди 4 седмици