1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2020 10 Prikazkite na baba

 

Баба ми пишеше с химически молив, като наплюнчваше графита му, за да е видимо и ясно написаното. Изписваше ръкописните букви с голямо старание, вглъбяваше се в извивките и елементите, сякаш прецизно изплиташе на една кука детайл от ефирна дантела, и влагаше голяма доза физическо усилие. Убедена съм, че държеше първенство по писане на най-дълги изречения – започваше с главна буква и поставяше точка чак в края на изложението. Няма да забравя как пишеше главно ръкописно „Д“ – то се извиваше като осмица, стъпило нестабилно на един крак. Главното „С“ се подпираше от чертичка – да не тръгне накъдето му видят очите, а някои думи стопираше с „ъ“.

Баба е била първият учител на майка ми по писане. Като съвсем малко дете, мама проявила интерес към загадъчните знаци, помислила, че са тайнствени шевици и шарки за втъкаване в тракийските черги. Тя пишеше красиво с лек наклон на ляво и безпогрешно се справяше с пишещата машина, а баба ми изпадаше във възторг от чудото на техниката, нищо, че се вдигаше оглушителна тракаща шумотевица.

Когато бях малка, по традиция мама ме научи на първите букви. И аз, подобно на баба полагах физически усилия, защото трябваше да пиша с тънки и дебели линии. Мастилото се размазваше не само върху листа. Цялото ми тяло, покрито със синини, беше доказателство за проявения героизъм в борбата с писането. Но учителката ми беше доволна и често моите тетрадки бяха поставяни на витрината в класната стая като образец по краснопис.

Свещената почит към вълшебните буквени знаци предадох на децата си. Ритуалът по писане започваше с извличане на формата на буквата от заобикалящата ни среда-предмети, животни, природа, докато се научат да я пишат правилно. Изискването за ръкописно писане с тънки и дебели линии беше отпаднало. То им изглеждаше смешно, отживяло и изкуствено като неясна дагеротипна снимка. Появиха се компютрите, които отхвърлиха необходимостта да се пише ръкописно и това поколение предпочете удобството им. Само лекарите пишеха рецепти, използвайки химикалка, но тях и без това никой не ги разбираше…

Моите внуци живеят в чужбина, изучиха се в прогресивни училища с модерна техника и методи на общуване. Те не изучават ръкописното писмо, ограмотиха се направо на компютри. През една лятна ваканция, когато ми бяха на гости, пренареждах старата ракла на мама. Случайно открих копринена кърпичка с бродираните инициали на баща ми. Спомних си историята ѝ – преди да ги избродира, баба искала да напише буквите върху кърпичката с молив, но поради особеностите на нейния почерк, помолила за помощ мама. Толкова фино везмо, като че ли буквите бяха нарисувани! Внучката ми се заплени от изяществото на изработката и нежния рисунък на изписаните букви. В тийнейджърските си години седна на стола на семейната традиция, за да я науча да пише ръкописно, а както тя каза – да рисува буквите.

Животът ми предложи дълъг път, в чийто край виждам топлите очи на холограмните изображения на моите правнуци, които не съм виждала на живо. Те не учат никакви букви. Общуват с емотикони, знаци, компютърни програми и езици и често използват готови изрази, фрази и еталони, за да изравят чувствата си. Нямат нужда от много лингвистични езици – английският е достатъчен, а понякога телепатично обменят мислите си. С помощта на вграден чип могат да се информират за всичко по света, дори да се запознаят с книгите на световните класици в съкратен вариант.

Днес съм приповдигнато настроена, защото е 24 май – празник на светите славянски букви. Като бивша учителка се вълнувам силно и съм тържествено обградена от многобройни букети с цветя от бившите ми ученици. Не е пресилено, ако кажа, че изглеждам пътник на смъртния си одър. До мен се развява малко хартиено знаме с първите букви от нашата азбука-А, Б, В, а от другата му страна са нарисувани създателите ѝ братята Кирил и Методий. Точно сега любимата ми внучка осъществява видеовръзка с мен.

– Моя мила баба, научи мои деца рисуват букви, както научи мен, моля те!

– Обещавам ти, скъпа, ще ги науча да пишат! – оптимистично звучи гласът ми.

А в себе си се моля: отпусни ми, Боже, още само един месец – да имам поне по ден за всяка буквичка!

 

(Разказът е отличен с Първа награда в конкурс за учители-творци „В. Карагьозов“ през 2019 г.)