Драскулки – Проза

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

Leas Story 21

 

И така, историята на Леа и цялото семейство достигна до момент, който до голяма степен съвпада със сегашния, и чиито мажорни тонове, така поне бих искал да вярвам, ще определят животите ни оттук нататък. Изглежда като добро място за приключване на цялата история, но не и преди да съм казал няколко думи за нещата, с които за мен, а и за всички нас, е свързан този тъй съдбовен поврат, срещата и животът с аутизма.

В предговора към една от важните си книги, „Един антрополог на Марс“, големият Оливър Сакс пише:

Дефектите, разстройствата, болестите […] могат да играят парадоксална роля, като изведат на преден план латентни сили, развития, еволюции, форми на живот, които никога не биха могли да бъдат видени или дори въобразени, в тяхно отсъствие. Парадоксът на болестта, нейният „творчески” потенциал е в този смисъл основната тема на тази книга.

И така, макар че човек може да се чувства ужасен от разрушенията, предизвиквани от разстройствата или заболяванията, понякога те могат да бъдат възприемани и като творчески сили – защото, ако и да унищожават определени пътища и конкретни начини на поведение, те могат също и да принудят нервната система да открие други такива пътища и начини, да я доведат до напълно неочакван растеж и развитие. Тази друга страна на развитието или болестта е нещо, което самият аз наблюдавам потенциално при почти всеки пациент; и ето това е, което държа да опиша.

Именно в тези думи – едни от най-дълбоките и мъдрите, които сигурно могат да се кажат по адрес на цялата тема за „болестта като път“ – аз виждам подходящ лайтмотив, с който да приключа историята си. Защото, точно в същата степен, в която те са важни и пътепоказателни за отделните индивиди, те могат и трябва да служат като ориентир, упование, подкрепа, за тези толкова крехки, но толкова определящи животите на всички ни човешки единици, семейните системи. Аутизмът, поне на днешната фаза от развитието на науката и медицината, изглежда като доживотна диагноза – и чрез това той по неизбежност се превръща в гигантско изпитание, с което трябва да се справи всяко семейство, което той е „избрал да посети“. Предизвикателствата и горчивите чаши, с които е свързано това посещение, са без съмнение легион, но също толкова много са и решенията, и напълно неочакваните възможности, които то предлага. Историята, която ви разказах, е колкото типична, толкова и специална. В нея липсват доминиращи теми, това не е история за провала на една семейна система, нито пък възторжен химн за „победа“ над нещо си. Самият аз виждам в нея просто пример за нещо, което в края на краищата изглежда нормално. Просто нормално, и това е всичко. Не бих казал, че сме най-щастливото семейство на света – но дори и само фактът, че след всичко, което сме преживели, след като дори вече не живеем заедно, ние все пак продължаваме да гледаме на себе си като на семейство, продължаваме да споделяме болките, радостите, унинията и празниците, с които по неизбежност ни пресреща животът, за мен вече е достатъчен, за да гледам с оптимизъм към бъдещето. Във всичко това няма и помен от някаква статичност, то продължава да си остава все същата, ежедневна, ежечасна, може би дори ежеминутна, борба за нормалност – но това вече е нещо, с което всички ние отдавна сме свикнали и отдавна възприемаме просто като част от пътя.

Това май е всичко, което мога да ви кажа в този момент от живота си.

Искрено,

Златко Енев

 

 
Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Посетители

75
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 12 часа
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 1 ден
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 1 ден
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 5 дни
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Както всички текстове... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Хубава история,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Спомням си, бях в... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Що за коментар?... Абе,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Годината по-горе е 1979,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нека се опитаме да... преди 1 седмица
  • Златко Ангелов писа Още
    Авторката също не... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аз мисля, че ако... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Между другото, бързам... преди 1 седмица
  • Българин писа Още
    Г-н Енев, защо нямаме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko...
    преди 1 седмица
  • Анsa писа Още
    Колко небивалици е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Имам толкова много... преди 1 седмица