От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 01 Chtvart sutrin

 

Настоящият текст е откъс от „Софийски дует“ – втори роман на българския автор Иван Димитров, издаден от „Жанет 45“ в началото на миналата година. Действието се развива в днешна София, където в Борисовата градина е открит труп – първоначално обявен за клошар от медиите, впоследствие идентифициран като известния български писател Йордан Константинов.

„Противоречива фигура, Константинов оставя след себе си незавършен роман за София. Издателство „Жанет 45“ публикува текста като прилага към него на колажен принцип четири ранни новели на писателя, интервюта с негови приятели и някои фрагменти от бележниците му“ – така самото издателство представя книгата на Иван Димитров.

 

Четири сутринта. Телефонът звъни.

На работа съм от десет. Будя се в осем и половина. Всяка сутрин. Взимам душ. Подреждам си мислите под ромоленето на горещата вода. Обличам бельо и горни дрехи. Всеки ден започвам на чисто.

Някои хора медитират. За какво ми е да медитирам, когато мога да отмивам потока на мислите си със струята на водата? Да наблюдавам как потокът на мислите ми се оттича в канала със сапунената вода. Да почиствам тялото си, за да приеме мислите на деня. Това е личната ми медитация. Никой не може да ми я отнеме.

Биляна спи в леглото до мен.

Телефонът не спира да звъни.

В четири часа сутринта почти цялата София спи.


Small Ad GF 1

Четири часа сутринта е най-мъртвото време. Пияниците по улиците са почти изчезнали. Повечето вече са се напили и са си легнали. В четири сутринта хората или спят дълбоко, или се унасят. Изключение правят онези, които работят. И онези, които тръгват за работа. Никога не съм бил от тях. През нощите съм или примерен мъж, или просто пиянде. Преди се имах за нощен човек, но като се роди детето, станах сутрешен.

Четиригодишният ни син спи в съседната стая.

Няма ли кой да вдигне?

Биляна спи все така непробудно. Буди се трудно. Аз спя дълбоко, но събудя ли се веднъж, не мога да заспя. Когато се събудя през нощта, гледам филми, чета. Опитвам се да приспя съзнанието си по всевъзможни начини. Обикновено ми се удава след дълга борба.

Трябва да вдигна звънящия телефон.

Винаги закусваме тримата. Препечени филийки. Понякога мюсли. И си говорим за наши си работи. След това потеглям към работа. Биляна вече е закарала Боби на детска градина. Аз го взимам вечерта.

В четири сутринта събуждането е шамар, съзнанието изтръпва за минута, преди да се събудиш наистина.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Светът изтръпва.

В този миг си някъде между будността и съня. Луташ се из това мътно пространство. Дори не търсиш изход, просто се луташ. Докато сънят не те изхвърли навън с дълбоко вдишване.

Вдигам телефона.

През деня работя като PR на музикална компания. Следя новините. Пиша прес съобщения. Помагам с каквото трябва на колегите. Издаваме добра музика. Организираме концерти. По време на концертите съм на работа. Помагам зад сцената. Развеждам музикантите. Следя дали всички си спазват задълженията. Плащат ми допълнително. Повечето ми приятели са от другата страна. Смятат, че да си зад сцената е привилегия. Да си зад сцената е работа.

От другата страна на слушалката се чува отегчен и монотонен женски глас. Търсят мен. Гласът казва нещо за Дилян.

– Какво?! Стига сте се шегували!

 

Познавам Дилян откакто се върна от Америка, вече година.

Когато бил на десет, семейството му емигрирало в Щатите. Първите пет години се местели из Ню Йорк, Чикаго. Накрая се установили в Сан Франциско.

Излизам с приятели средно два пъти седмично. Не мога да си позволя повече. Станеш ли баща, навиците се променят. Ритъмът се променя. Първите две години беше най-тежко. Комбинацията от ревящо бебе и махмурлук е убийствена. Когато имаш дете, няма къде да избягаш. Няма къде да се скриеш. Когато имаш дете, трябва да свикнеш с този факт.

– Дилян какво?! Някаква шега ли си правите с мен? Ей, тъпаци, четири часа сутринта е! Обадете се в по-нормално време! Вървете да се шибате!

Монотонният и леко отегчен глас от другата страна ме убеждава, че всичко е напълно сериозно. Няма шега. Дилян е…

Дилян е завършил програмиране. Работил в голяма компания. Работата не му харесвала съвсем, но му плащали добри пари. Всичко изглеждало наредено, докато не се запознал с Таня. Тя току-що била завършила и щяла скоро да се връща в България. Казала му го след първата им нощ заедно.

Таня беше красива жена.

Откакто съм баща, през двете вечери, в които излизам, си наваксвам за цялата седмица. Имам нужда от това. Някои хора разпускат, като седят вкъщи и гледат телевизия. Други спортуват. Трети ходят на риба. Четвърти правят нещо, дето само те си го разбират, не им се меся. Аз разпускам, когато обикалям мъртвопиян по софийските барове. Когато ходя на дръмендбейс партита и скачам цяла нощ. Когато ходя на луди купони. Купони, след които се събуждаш различен. В които освен някой стол през балкона, си изхвърлил нещо вътре от себе си.

Нещо, което ти е тежало.

Което ти е пречило.

Което те е спирало.

Таня – тъпата курва.

– Ако мобилният ви беше включен, щяхте вече да сте се чули с Дилян. Той ви е търсил преди да…

Как ли пък не! Мобилният ми? Включен? През нощта? От години не съм оставял мобилния си телефон включен през нощта. Повечето хора ги е страх, че ще се случи нещо наистина важно и си държат телефона включен непрестанно. Наистина важните неща, за които си заслужава да ти позвънят по никое време, са голяма рядкост. Повечето пъти ти звънят за пълни простотии. Сякаш единствената им цел е да те събудят. Не на мене тия за наистина важните неща! Ако нещо наистина важно се случи, все ще ме намерят някак.

Таня взела акъла на Дилян. Заради нея напуснал работа, върнал се в България. Заради едната любов! Не че имам нещо против любовта. Но точно в Таня ли намери да се влюби?

В такива вечери сме излизали и с Дилян. Пили сме по цели нощи. Беснели сме от осем вечерта до осем сутринта. Между петък и събота. След такива нощи се успокоявам. След такива нощи мога да преживея безпроблемно черно-белите софийски дни. Иначе все не ме свърта на едно място. Иначе столът на работа е неудобен. Иначе тялото ми се схваща от постоянно седене. Иначе не мога да понасям лафовете на колегата. И съвсем искрено ми се иска да го ударя.

Иначе колата ме изнервя.

Движението ме изнервя.

Светът ме изнервя.

 

Заслушвам се в жената по телефона. Спи ѝ се. Сигурно не е лесно да работиш цяла нощ. Още по-трудно е да работиш цяла нощ в полицията. Обещавам ѝ, че ще съм възможно най-бърз. Извинявам се за първоначалната реакция. Тя казва, че често ѝ се случва. Нищо ново. Добавя, че съм от спокойните.

– Не можете да си представите как реагират някои хора. Вие направо бяхте мил.

Когато пристигнал в София, Дилян си намерил квартира. Таня се нанесла при него. После си намерил работа в call център. Английският му бил перфектен. Заплатата му беше повече от добра за България.

– Добре плащат като за тук – обичаше да казва той. – Но глобално погледнато, си е чиста експлоатация.

– Никой не те е карал да се връщаш – обичах да му отговарям аз. – С тези пари тук можеш да си живееш живота.

Сутрините след такива вечери се чувстваш удовлетворен. Тялото страда, душата тържествува. Сетивата се изострят и светлината прогонва мрака ти с ужасен главобол, а ангелите на махмурлука те зяпват.

– Разбира се, приятелю, разбира се – запяват те във висините, ама едно тихо, едно нежно – зажуми, за да не ти се повдига толкова.

След такива вечери не можеш да бъдеш изнервен. Не можеш да се ядосваш на глупости. Това чувство те държи около три дни.

Докато организмът не изиска от теб поредната пиянска нощ.

Затварям телефона и скачам от леглото. Обличам се бързо с дрехите, захвърлени на стола. Дрехите, които съм съблякъл преди да си легна. Биляна се събужда и сънено пита какво става. Къде излизам? Обяснявам ѝ набързо, взимам ключовете от колата и изхвърчам. Трябва да стигна по най-бързия начин до Дилян.

Таня се влюбваше в повечето мъже, които срещаше. Беше перманентно влюбена в неограничен брой човешки същества от мъжки, понякога дори от женски пол. Дилян беше едно от тях. Когато тя беше в настроение, се разбираха отлично. Бяха доволни от съвместното си съществуване. Когато не беше в настроение, му вдигаше скандали. Той се опитваше да я успокои. Не успяваше да го направи. Не му се удаваше. Ядосваше се, излизаше и се напиваше като свиня.

Понякога му правех компания.

Понякога той ми правеше компания.

Когато пиеш сам, си алкохолик. Когато пиеш в компания, си средностатистическо пиянде.

Биляна беше свикнала с моите две излизания седмично. Почти никога не се присъединяваше. Излизахме заедно други вечери. Тогава беше различно. Не стояхме до по-късно от дванайсет, най-много до един. Пиехме умерено. Виждахме се с приятели. Ходехме по рождени дни. Към дванайсет-един на нея ѝ се прибираше. Тръгвахме си.

По-късно осъзнавам, че съм треснал вратата. Нямам време да мисля дали съм събудил някого. Трябва да бързам. Слизам тичешком по стълбите. Живеем на втория етаж в нова кооперация, нито прекалено близо, нито прекалено далеч от НДК. Изкарвам колата от гаража и отпрашвам към центъра.

Иван Димитров е автор на 5 книги с поезия, проза и драматургия. Последно издава романа „Софийски дует“, посветен на София. Написал е десетина пиеси, от които „Очите на другите“ е поставяна в Ню Йорк и в Народен театър „Иван Вазов“, а в момента пиесата му „Извънземно“ се играе в Театър „Възраждане“. Със свои пиеси е печелил двайсетото издание на „Друмевите празници“, конкурса за пиеса на абсурда на Драматичен театър Благоевград и конкурса за драматургичен текст в рамките на проекта „Млада балканска драма“, организиран от Народен театър (Белград) и Младежки театър „Николай Бинев“.

Pin It

Прочетете още...

Дъжд

Здравка Евтимова 30 Ное, 2009 Hits: 11172
Кучето й се казваше Дъжд. Стъпките му…

Поговори с мен

Кристин Димитрова 20 Юли, 2011 Hits: 9678
Градинката беше свита зад гърба на една…

Дяволът

Калин Терзийски 08 Май, 2012 Hits: 11947
Седя на най-високата точка и както ви казах…

Тази есен в Гинци

Ицко Финци 08 Окт, 2016 Hits: 12525
Седяхме и съзерцавахме природата. Отсреща –…