От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

2014 10 Tiho moreСпоред ЕМП всички моряци обичали тихото море, но не всички хора обичали тихия живот.

Никакво вълнение, без драми, без трепет дори, може би това проповядват източните мъдреци. От друга страна, всичко това е заложено в човека – вълнения, драми, трепети. Ако ги изкорениш или овладееш дори, в какво се превръщаш – според МП, в сухо дърво без здрав корен, с клони, които никога не се разлистват.

Много е лесно да изпълняваш заръките на древните мъдреци, ако наистина не се вълнуваш, не трепваш и не си подвластен на никакви драми. И от друга страна – ако се вълнуваш, трепериш и драматизираш, наистина ли трябва да се измъкваш от всичко това? При това за силните чувства и изпепеляващата любов няма възраст. И никога не било късно от свободолюбив човек да се превърнеш в роб.

Изневиделица го сполетяла любов, която яко го разтърсила. Особеното на тази любов било, че жената сипела безжалостно своите откровения за другите си мъже, което му причинявало човъркаща неутешима болка. Защо не я натирил още в началото, и досега се чудел.

Още на третия ден му признала, че той просто е един от мъжете, към които влечението ѝ било силно и неудържимо. Страстта ѝ към мъжете била направо маниакална. Била само на пет години, когато казала на майка си, че иска да се омъжи за някакъв мотоциклетист, който често минавал по тяхната улица. Бил с ярки червени чорапи и естествено с каска. Всичко това силно я впечатлило и поискала от майка си да я запознае с него. Още в детската градина, в началното училище, главата ѝ била пълна с мисли за другия пол.


Small Ad GF 1

Нищо не му спестявала, а той стоял като гламав до нея и я слушал.

Обичала мъжете, защото били готови на всичко, за да я завоюват. Колкото повече ги опознавала, толкова по-силно се привързвала към тях. Ставала все по-зависима, но какво от това? Искала да бъде зависима. Какво щяла да прави, ако е свободна, но без мъжете? Само мъжът можел да я напълни и зашемети.

Била сигурна, че интересът ѝ към мъжете едва ли не е изписан на челото ѝ. Понякога си мислела, че изглежда като изпаднала уличница, която постоянно мисли за мъже, но не се притеснявала особено от това. По-скоро се надявала, че излъчва нагон, сексапил и неизтребима женска енергия.

Винаги имала основен мъж, какъвто МП бил в момента. Без да се притеснява, тя постоянно го подготвяла за бъдещата раздяла. Казвала му, че никога не изоставяла основния си мъж, преди да омагьоса следващия. Било възможно дълбоко в себе си да е моногамна, но нито един мъж не успявал да задържи за дълго вниманието ѝ. Понеже нямало такъв мъж, и тя като повечето жени, които държали на любовта, била принудена да осъществява поредица от начала. Мъжете се държали добре само в началото, после се отпускали. Оставала с един мъж, докато се чувствала желана и обичана. Сигурна била, че ако попита всичките си мъже, с които е била, защо не се чувства желана и обичана, щели да ѝ отговорят в хор: „Защото ти не се държиш така, че да си желана и обичана.“ Тя, според повечето от тях, правела всичко възможно да ги попилее. И ако оцелеели след тайфуна, поздравявала ги. Това не значело, че няма да ги изостави, за да тръгне към поредното начало и подем.

Допускала, че е нимфоманка. Желанието ѝ, особено в началото, било неудържимо. Не знаела какво надделява – страхът от самота, липсата на нови изгарящи чувства или недостигът на секс. Усетела ли края, панически търсела следващ мъж. Известно време била ту с единия, ту с другия. Не прекъсвала връзките си и с инцидентни мъже, защото било възможно някой от тях да бъде следващият ѝ мъж. Неудържими подмолни инстинкти я карали да прави всичко възможно да накара предишния мъж безкрайно да съжалява за раздялата си с нея. Въобразявала си, че точно тя е причината той да изпадне в дълбока депресия, да го уволнят или да не му върви в бизнеса. И ако поне част от това се изсипело върху него, тя непременно искала да утеши поредния нещастник. Искала да го види слаб – това била перверзията, която никой мъж не можел да ѝ прости. Искала да го види нещастен, искала да се убеди, че ще страда цял живот за нея.

МП допускал, че тя страда от тежка маниакална болест, в която по невъобразим начин се смесвали комплекси, невроза и жестокост. А той вероятно страдал от манията да изслушва.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Изоставеният мъж страдал, че отивала при друг, а другият, че е имало мъж преди него. На първия отмъщавала, на втория печелела доверието и още от началото посявала отровното семе на ревността. Обикновено си признавала само за предишния мъж, никой не знаел, че е поредният пътник в претъпкан автобус, където винаги имало място за още един.

Постепенно разбирала, че освен красивото лице и хубавото меко тяло, невинността, която въпреки всичко излъчвала, или по-скоро умението ѝ да се прави на такава, били най-силното ѝ оръжие. Мъжете се нуждаели от невинна жертва, която да спасят. Всеки мъж си мислел, че точно той е избран да покаже пътя на заблудената овца. После правела предостатъчно, за да им разбие илюзиите, но повечето вървели докрай.

Макар да му казвала, че тя не на всички мъже говори така и си признава всичко, МП се чудел на брътвежите ѝ, защото тя твърдо вървяла срещу себе си със своите болезнени признания.

Лесно стигнала до мисълта, че няма забранени средства да постигнеш мъжа. Бил неин роб, докато го будалкала, престанела ли, мигновено се превръщала в стъкло, през което той оглеждал останалия женски свят.

Често се питала – защо винаги ѝ прощавали? Защото, отговаряла си, не искали да изпуснат такова страхотно парче, защото вярвали, че е невинна, защото не можели да повярват, че е мръсница, а може би точно защото била мръсница и имало на кого да прощават. Но преди всичко, според нея била надарена с дарове, които карали всички мъже да си падат до смърт по нея и да ѝ прощават. Как да не се възползваш!? Колкото и да било странно, всеки корабокрушенец благодарял, че го е разбила. Радвал се на обещанията ѝ, че ще го изкара на брега и ще го просне да съхне. Ако я обземела сценичната треска, правела се на виновна, плачела и се разкайвала. Печелела доверие, след като го е изгубила до капка. Как да не го направи отново!? Струвало ѝ се, че ако си постави за цел, може да убеди всеки мъж, че е девствена и да изиграе с жар и вдъхновение целия акт на обезчестяването.

Когато я обвинявали, не винаги отричала. Да, била коварна, фалшива, непредвидима, подла, непоносима, скандална и разрушителна, била болен зъб, който трябва да извадиш – всичко, каквото си помислиш. Е, и? Би трябвало мъжете да бягат от нея като дявол от тамян. Не бягали. Казвали, че «тя» не била «тя», когато била коварна, фалшива, непредвидима, подла, непоносима, скандална и разрушителна. Въобразявали си, че това било само върхът на айсберга, а отдолу плавала истинската ѝ същност.

И това дочакал да чуе – теорията ѝ за възрастните мъже, към които МП определено принадлежал.

С годините си давала сметка, че възрастните мъже били най-сладката ѝ слабост. Те не само приемали, че била зло, те ѝ обяснявали защо е такава. Възрастните мъже налапвали въдицата и се мятали там, дори когато никой нямал намерение да ги лови. В сравнение с младите мъже, по-лесно можела да ги накара да се чувстват единствени и върховни. По-лесно ги заблуждавала, че с тях била на седмото небе и не забелязвали, когато имитирала своите шеметни оргазми.

Била убедена, че винаги може да намери под вола теле и в мъжа – недостатък. Никога нямало да се успокои, постоянно щяла да се лута между различните мъже, защото всъщност се лутала в себе си. Мъжът бил средството, с което постигала измяната и отмъщението. Щом се запознаела с поредния мъж, вече чувствала вкуса на кръвта, която щяла да му пусне. Той самият не виждал в нея мъжемелачката, която го смила и изхвърля като наденица без никакви шансове да възвърне своето предишно твърдо мъжко „аз“. Разбира се, това не значело, че нейното коварно-нежно-агресивно-меко-женско „аз“ излизало невредимо. Била победената победителка – след всеки мъж, все по-отчаяна, че не може да се отърве от мъжете, все по-дълбоко депресирана, че не може да се отърве от себе си.

Чудела се дали да благодари на Бога или да му тегли една майна, че ѝ е дал тази раздвояваща роля да обича и мрази мъжете. По-скоро била склонна да му благодари. Ако ѝ отнемел тази страст, щяла да си остане абсолютно куха и празна.

Хубавото било, че повечето мъже се пишели полови маниаци. Това доста улеснявало умните жени. И на умните, и на глупавичките препоръчвала да гледат на мъжете, както те гледат на жените – да си ги вземат, както те си въобразяват, че вземат жените. Мъжът не бил никаква крепост, бил си една разградена градина, където влизаш, опустошаваш всичко като вършачка и пътуваш към следващия. Каквото и да правела, не можела без тази игра на мъж и жена. Щяла да се влачи по корем, но не можела да не я играе. Това било единственото нещо, заради което можела да понесе лишения, да се подложи на мъчения, да бъде на косъм от смъртта.

Мислела си, че за мъжете е онова, което Господ бил за клетия Йов. Пращала им изпитания и ако са силни, трябвало да ги изтърпят. Повечето се влюбвали истински като всеки наивен богомолец, който се обръща към Бога за първи път. Тя също се влюбвала. Обичала ги по различно време, обичала ги по едно и също време, обичала единия, докато била с другия. Запознавала ги, а веднъж на рождения си ден, събрала всички накуп. Въпреки това всеки си мислел, че е родена за него. Мъже… Всички се подозирали, гърчели се от мисълта, че всеки от тях е участвал в изтощителния порнофилм с нея, но никой не си признавал. Продължавали да я приемат като хибрид между беззащитно животно и дете.

И по време на тази пагубна любов, и след нея МП се чудел какво го карало да бъде с тази жена, как издържал толкова дълго време. Мислел си за летаргичния сън, в който изпадали мъжете след петдесетте. Според него това бил своеобразен преход към отвъдното. А тази жена го будела, разтърсвала го яко, нямал никакъв шанс да се отдаде на своя мечешки сън на възрастен мъж, и той се чувствал по-жив от всякога.

Може би тя била права, всеки мъж се изживява като спасител и той не правел изключение. Макар че в случая той трябвало да бъде спасяван.

Спасила го добра жена, която онемяла, когато той ѝ разказал за своята ужасна любов. Най-после той намерил тихо море.

Защо не разкажеш за тази жена, попитах го веднъж.

Нямало какво да разказва, тази добра жена била просто една добра жена.

Атанас Стойчев живее във Варна.

Първата му книга с разкази – „Нон стоп“, излиза през 1988 г. в Профиздат. Още като ръкопис е наградена в Националния конкурс за произведения на морска тема. Следват „Пясък от дъното“ (Факел, 1993), „Не ми вярвай, скъпа“ (Факел, Свободно поетическо общество, 1995), „Слаби ангели“ (Факел, 1999), „Тъмната страна на жената“ (Славена, 2003), „Тъмната страна на мъжа“ (Славена, 2008).

Автор е на пиесата „Скандал в рая“, която през 1994 г. получава Голямата награда в Националния конкурс за произведения на морска тема, а през 1996 г. е поставена на сцената на Фестивалния и конгресен център – Варна. На същата сцена през 1999 г. се играе и втората му пиеса „Задник, змия и бич“. Пиесите му „Плебеи и аристократи“, „Морски шах“ и драматизациите по Алеко Константинов „Разни хора, разни идеали“ и по Йордан Йовков „Шибил“ са излъчени в ефира на радио Варна през 2011 и 2012 г.

През 2002 г. негови разкази влизат в престижните антологии „Българска маринистика“ и издадената в САЩ „Гласове от линията на разлома. Балканска антология“.

През 2005 г. за разказа си „Един мъртвец за изхвърляне“ получава втора награда в The Dream Quest One Poetry & Writing Contest в Чикаго.

Книгата му „Човек зад борда“, сборник разкази, е преведена на английски и издадена в САЩ през 2010 г.

Член е на Съюза на българските писатели от 1995 г.


Pin It

Прочетете още...

Негово Височество

Антон Терзиев 22 Юни, 2009 Hits: 16403
Тази вечер пред зала Универсиада опашката е…