Драскулки – Проза

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Клавдия Ивановна беше страшна курва.

Случваше се, счетоводителят Василий Андреевич се приближи до нея след работа, пощипне я: „А дали да не се отдадем, любезна ми Клавдия Ивановна, на плътска любов?“ Клавдия Ивановна от такава радост веднага пада на масата и цялата гори. А Василий Андреевич порови из панталона си, въздъхне, оправи очилцата: „Пошегувах се аз, Клавдия Ивановна, вие не ме осъждайте. Семейство имам, деца, парцел. Елате ми на гости, ще ви нагостя с кьопоолу, сам съм го правил“. „Глупак сте вие, Василий Андреевич“, отговаря Клавдия Ивановна, цялата почервенява, неудобно й е. „И шегите ви са глупави. Аз самата имам четирийсет и два буркана кьопоолу. Да не мислите, че ще ме удивите“.

Освен това Клавдия Ивановна често водеше у дома си мъже. Беше й все едно – какъвто и да е, пък ако ще да е последният развратник, у нея липсваше всякаква надменност.

Доведе някой такъв, налее му чай. А той седи на табуретката, шава: „Може ли по чашка, за смелост?“

Налее му тя значи водчица в кристална чашчица – и краставичка му нареже. „А вие защо не пийнете?“ – попита мъжът. „Ах, аз и без това съм пияна“ – отговаря му Клавдия Ивановна с нисък глас, гърдите й се вълнуват. Мъжът вземе да се дави с водката и, докато Клавдия Ивановна застила леглото, залепи се той за хладилника и изсърба всичката останала водка, без мезе. Върне се Клавдия Ивановна в прозрачен розов пеньоар, а мъжът вече и името си не може да каже. Довлече го тя до леглото, той олигави цялата й гръд  – и захърка.

Такива мъже Клавдия Ивановна веднага прогонваше на сутринта, даже и бухтички няма да им изпържи.

Веднъж Клавдия Ивановна отиде да дава обява във вестника. Така и така, значи, искам мъж. Ето до какво я доведе курвенската й природа.

А във вестника също жена седи, но малко по-млада. „Не“, казва, „ние сме културен вестник, ние такава обява не можем да дадем“.

„А каква можете?“, интересува се Клавдия Ивановна. „Хм, каква …“ – замисля се оная, „Жена търси високо заплатена работа … Жена се нуждае от спонсор …“. „Това пък какво е“ – удивява се Клавдия Ивановна – „и пари ли да вземам? И дума да не става, аз само така, безплатно“. „Какво“ – диви се жената от вестника – „безплатно? Ама чак толкова ли сте загорели?“ И гледа Клавдия Ивановна с отвращение: гледай, вика си, каква курва! Самата нея главният редактор всеки петък я шиба направо на мокета, а тя какво – стисне зъби и търпи, защото трябва да храни децата. Къде ще намериш сега добра работа? Пък и редакторът, общо взето, не е чак толкова лош, не е някакъв перверзник.

„Не“ – казва – „вие, уважаема, по-добре си вървете по живо, по здраво, няма да приема аз от вас никаква обява“.

Така и си отиде Клавдия Ивановна без нищо.

А по пътя към къщи я нападна сексуален маниак. „Ха“ – реве. „Ах!“ – възкликва Клавдия Ивановна – „не мога да повярвам на очите си!“ „Това е хуй!“ – говори маниакът. „Аз сега с този хуй вас ще ви изнасилвам всячески“. „Ах, всячески“ – съвсем започва да се вълнува Клавдия Ивановна и изпада в безсъзнание.

Идва тя на себе си, а маниакът стои до нея: „Вие какво тук се валяте в безсъзнание?“, пита я той строго. „Аз безчувствено тяло не мога да изнасилвам всячески“. „А какво тяло можете да изнасилвате, зайче?“, пита Клавдия Ивановна и вече разтяга гамашите си.

Маниакът от тия гамаши съвсем се спаружи. „Не – вика – отивайте си, жено, само на никого не разказвайте за мен, а то инак ще ви издебна и ще ви убия зверски“.

„Ама вие какво – отговаря Клавдия Ивановна и вдига чантичката си. – За какво ми е да разказвам. Елате по-добре у нас, аз ще ви нагостя с чайче. Замръзнали сте тук, навярно, в храстите, само с шлифер на голо тяло. Ще се простудите.“

Заведе го тя вкъщи, нагости го с чайче и ябълков сладкиш, наля му чашка и все гледа с надежда: а може би ще започне да я изнасилва? А той се постопли и започна да разказва за маниаческия си живот: как една жена го напръскала с отрова за комари, как тийнейджъри го гонили, докато се покатерил на едно дърво … Съжали го Клавдия Ивановна, даде му дългите гащи на покойния си баща и му постла във всекидневната. И цяла нощ се ослушва: а дали не се прокрадва? А той похърква, спи като убит, явно наистина не е сладък животът на маниаците, намъчил се е.

На сутринта маниакът се приготви да се връща в своите си храсти, но изведнъж се разкашля, вдигна температура, вярно наистина се е простудил. Клавдия Ивановна го угости с малинов чай, даде му аспирин и най-строго му заръча да лежи под одеялото. Накисна шлиферчето му в легенчето и отиде на работа – да става каквото ще. Ако я ограби – значи такава й била съдбата.

Връща се тя вечерта, вълнува се – а дали наистина я е ограбил? Не, стои маниакът в кухнята, в дългите гащи – и си пържи яйца на очи. „Извинявайте – вика – аз тук си взех две яйчица, много съм гладен“. „Ама вие какво! – плясва с ръце Клавдия Ивановна. – Трябва да си стоплите супичката от хладилника! И месо по френски сега ще ви сложа в печката-чудо. Яйца на очи – що за ядене е това?“

Така и заживя при нея маниакът. Оказа се не лош мъж, положителен. Лавички в кухнята й направи, боклука изнася, на пазара за картофи ходи. Само една беда – нещо вече хич не се проявява като мъж. Клавдия Ивановна и така, и иначе: от банята уж случайно се появи, презрамчицата й пада от рамото, сложи му кюфтенца и леко го докосне с бедрото. А той само се натъжи – и това е всичко.

Веднъж Клавдия Ивановна видя как той си облече старото шлиферче на голо тяло, застана пред огледалото, разтвори го и вика „Ха“, шепнешком. Огледа се внимателно, въздъхна, облече си дългите гащи и отиде да изнася боклука.

А веднъж маниакът казва: „Извинете моля, Клавдия Ивановна, но нещо чувствам призива на маниаческата си натура. Трябва значи незабавно да отида в храстите и да изнасиля някого всячески“. „Ами че мен изнасилете“, предлага Клавдия Ивановна. „Ама вие какво, ама вие какво! – казва маниакът. – Аз толкова съм ви задължен, вие толкова много за мен направихте. Аз какво, да не съм някакъв звяр?“

Събу той гащите, извади от скрина шлиферчето и си отиде.

Клавдия Ивановна цяла вечер плака, а после заспа. „Така или иначе ще се върне – мисли си – ще огладнее и ще се върне“.

Но маниакът така и не се върна.

А стариците в магазинчето разказваха, че някъде в горичката намерили удавник – гол мъж в шлифер. Но тия старици какво ли няма да набъбрят. Дай им само да си чешат езиците.

Източник