1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Александър Шпатов, „Календар с разкази“
Изд. „Ентусиаст“, 2011 

2012_04_Shpatov

Големите разпродажби ще бъдат предвестниците, но в града пролетта наистина ще дойде едва когато пуснат фонтаните. Няма да го кажат по новините, няма да има снимки по вестниците, просто един ден ще я видиш, докато минаваш през въпросното площадче, и това ще е всичко. Няма да е 23 март, няма да е кацнало ято щъркели, няма да има бели вишни, само една заключена вода най-накрая ще бъде пусната на свобода и заедно с разцъфналите пръски ще дойдат настроението и цветовете, късите ръкави и разходките на слънце, както и онази необяснима надежда за нещо по-добро, която почти бе изчезнала покрай всичките изтезания на зимата.

Точната дата всяка година е различна и сигурно затова никога досега не си успявал да налучкаш самото откриване. В този разказ обаче още отдалеч ще видиш, че дървената къщичка я няма, а когато приближиш, ще се увериш, че най-накрая си попаднал на въпросния момент.

– Момчета, наистина ли ще го пускате? – ще кажеш нещо от този сорт, без да можеш да скриеш ентусиазма в гласа си.

– То си требе, зимата кога си мина – един от бачкаторите ще се обади, докато отвърта тапите от тръбите. – Ако некоя от тия не се е спукала, утре у девет че си гръмне като стой та гледай.

– Супер сте, момчета. Голяма работа вършите, така да знаете.

Те не знаят, а и няма как да го знаят, така че най- много да пуснат една цветиста за твоя сметка, колкото и супер да си се опитал да ги изкараш. По-важното обаче е, че голямата работа със сигурност ще бъде налице и че утре сутринта студът окончателно ще бъде натирен от новата година, ще се изпокрие по хладилниците и ще си стои там, докато накрая отново не бъде повикан, когато нещата вземат, че тръгнат прекалено на добре.

Ще продължиш и ще се опиташ да мислиш за нещо друго. Ще проведеш дори един-два отвлечени разговора по работа, но когато решиш да правиш нещо друго, ще разбереш, че идеята от този разказ просто няма да те остави толкова лесно. Ще се опиташ още веднъж да насочиш мислите си другаде, даже ще си помислиш да се откажеш, но в крайна сметка ще влезеш в първия магазин, ще напълниш количката с всичките възможни видове шампоани и веднага ще ги платиш на обърканата касиерка (която била виждала какво ли не, но такова нещо за първи път виждала). Ще излезеш от магазина, ще повървиш още малко до вратата на скучното ти ежедневие, ще влетиш вътре с доста повече ентусиазъм от обикновено, ще метнеш пликовете с покупките под бюрото си и ще започнеш обичайното местене на курсора по монитора.

След около осем часа рутинен офис труд залезът ще те завари да обикаляш улиците в очакване на твоята съучастничка. Когато нощта най-после пристигне и ти помогне да разпратите последните минувачи по домовете им, ти вече ще можеш спокойно да пристъпиш към току-що напълнения фонтан. Ще седнеш на ръба му, ще развъртиш капачката на първия шампоан и ще изсипеш съдържанието му в подвеждащо спокойната вода. Ще изсипеш и втория, ще се огледаш дали някой случайно не те е видял, и окуражен от разнеслата се ментолова миризма, едно по едно ще излееш и останалите шишета. Ще разплискаш водата за проверка, ще се увериш в качеството на получилата се пяна и ще си тръгнеш за вкъщи.

Следващата сутрин ще е свежа закуска, бързо миене на зъби и може би дори няколко чуруликания от клоните пред прозореца. Ще излезеш по къс ръкав, въпреки че още ще ти е леко студено, ще се източиш през задръстванията и когато наближиш, ще видиш, че планът ти е успял.

Току-що фонтанът ще е започнал да работи, една гледка, която сигурно щеше да изглежда напълно в реда на нещата, ако не бе бликащата пяна и ароматът на ментол и пролет в косите. Няколко уж забързани минувачи вече ще са се спрели и ще търсят обяснение за онова, което виждат. Сигурно ще попитат суетящите се работници, но единственото, което ще чуят от тях, ще бъде няколко псувни и обяснението, че обяснение нема. Никой нищо подобно не им бил нареждал, ще кажат, те трябвало само да пуснат водата, за пяна никой нищо не им е казал. Не знаели откъде идвала, но със сигурност не били те виновни.

Междувременно ментоловият облак ще набъбва все повече и повече, което закономерно ще включи телефоните в действие, и няма да повярваш какво става тука при фонтана гледката от площада скоро ще започне да се телепортира в мислите на един внушително нарастващ брой набрани номера. Някъде тогава няколко ученика ще започнат да се замерят с късове от пяната и ти ще си първият, който ще подеме играта им. После, пристигнали по горещата си следа, ще дойдат журналистите да понатрупат материал за рубриката със забавните истории. Ще има и камери, разбира се, ще има и много снимки, светлината е идеална, виж как сме излезли само. Повечето хора обаче просто ще си стоят отстрани и ще се радват на пяната във фонтана. Никога не съм виждала подобно нещо, ще чуеш зад себе си, страхотно е, че отново ги пуснаха, супер е наистина...

Не така обаче ще мислят полицаите с патрулката, които ще си пробият път през тълпата и щом не намерят някакво обяснение за целия този произвол, ще направят единственото, което умеят – ще заповядат спирането на всичко, ще приканят гражданите да се разотиват и ще оградят произшествието с лента. Точно в този момент обаче ветрецът съвсем няма да иска да се съобразява с въпросната лента, ще си я прескочи най-спокойно и ще отчопли един къс от разпенения облак. И можеш да бъдеш сигурен – пяната ще се понесе из топлия въздух, ще се завърти в някакъв свой си танц и накрая задължително ще се лепне именно върху фуражката на единия от полицаите...

Едва ли за теб това ще е изненада – разбира се, че онзи ще побеснее и ще нареди на работниците веднага да спрат току-що отприщените струи. Едва ли ще е чудно, че бачкаторите ще се подчинят и ще завъртят обратно крановете за налягането. Едва ли обаче някой ще може да си представи какво ще последва от всичко това.

Просто нищо няма да спре. Нищичко. След цяла зима чакане, след толкова дълга присъда в затвора на тръбите, водата просто няма да се подчини на клапите за налягането. И даже напротив – напук на командите им фонтанът ще се развихри, както никога досега. Невиждано водно шоу, както по-късно ще кажат някъде. Струите ще бушуват, грохотът от падащата вода ще бъде по-силен отвсякога, шампоанът ще избухва сред пръските, а пяната съответно ще започне да прелива навсякъде. Един все по-купест ментолов облак ще се заиздига и буквално за минути ще успее да залее целия площад. След още няколко минути пухкавото цунами ще се разплисква нататък по плочките, ще се блъска в стените и ще продължава напред до края на улицата. Не е възможно, ще си мислиш, докато отстъпваш пред прилива от развихрил се шампоан, няма как да съм изсипал толкова много. Просто няма как.

Ще се обърнеш назад, ще погледнеш в посока на напълно покрития от пяна фонтан и ще разбереш, че очевидно има как. Дори и да не го вярваш, колкото и да си повтаряш, че всичко това не може да се случва в действителност, колкото и да си убеден в това, истината е, че след около час целият квартал ще потъне под ментоловата пяна, а след още толкова тя вече ще е допълзяла и до блоковете по кварталите. (Излишно е да обяснявам за паниката, извънредната ситуация и преките ексклузивни включвания в новините.)

И точно тогава, точно когато по всичко изглежда, че положението е излязло извън всякакъв контрол, точно когато по телевизията вече са започнали да плашат с някакъв нов вид терористични атаки и с кой знае още какво, точно тогава ще дойдат истинските облаци, ще се сгъстят набързо и от небето ще завали.

Дъжд.

Дъжд, който ще укроти пяната, който ще я накара да обере всичката чернилка от изтеклата година, ще изтика цялата тази мръсотия в каналите и след това ще изплакне всичко още веднъж. Дъжд, след който сивият град ще светне като нов.

Първият истински пролетен дъжд.

Pin It
Александър Шпатов
Александър Шпатов е роден през 1985 г. в София. Завършил е Американския колеж. Магистър по право. Автор на сборниците с разкази: „Бележки под линия“ (2005; Награда „Южна пролет“ за най-добра първа книга на годината), „Разкази под линия“ (2008; номинация за наградата „Хеликон“ за 2009, издание на немски – 2010) и „Календар с разкази“ (2011).
Други статии от този автор

Посетители

49

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Казано другояче:... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Мхм. Изпитателният... преди 3 дни
  • Valpet писа Още

    Известно е, че до... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Даниеле,... преди 5 дни
  • Даниел писа Още
    Чак сега виждам тзси... преди 5 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много интересна... преди 6 дни
  • Марина писа Още
    Тези хора спорат така,... преди 1 седмица
  • Иво Пешунов писа Още
    Изпитвам нетърпимост... преди 2 седмици
  • Божанка Събева писа Още
    Благодаря за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Оригиналът... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
    Признавам, че съм... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Ок, Златко, нашето... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Мнението е нещо силно... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Как не се сетих,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И снимките от космоса,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    няма потвърдена...
    преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Само, че аз говоих не... преди 2 седмици
  • Български офицер писа Още
    Много хуманна е била... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Пак мдаа. 

    Нищо не... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Масовите медицински... преди 2 седмици
  • Аида писа Още
    Г-н Енев, абонат съм Ви... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ах да, и още нещо.... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Мдааа. Интересно как и... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    В Германия какви са... преди 2 седмици