1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

Дъжд, дъжд, дъжд. Сипе се на поразия. Небето, Зевс, Свети Илия. Да ни напои, умие, поднови, да покръсти някое от чадата си некръстени, да поучи. И милосърдно, и не дотам. Защото се и люти, хвърчат искри, святка, трещи… Рече ли, стрелне се и порази, който е заслужил. И който не чак толкова.

Чат-пат шарне и някоя дъга. Опне я по небето, а да минеш под нея и всичкото да ти тръгне по мед и масло… Ама не… ядец, илюзия. Така са повечето всевишни работи, проблясъци от непроявеното. Хрумне им, проявят се, свършат, каквото е наумено, и изчезнат.

По нашия край за финал дъждът обезателно води невестата си, мъглата. Хубава мъгла, дълга мъгла. Тръгне да се поразходи към планината, към гората, да се попече на слънце… пък се върне. Не че слънцето не се застоява, въпросът е да надвие над водата небесна. Надвие ли, лесно. Плъпва народът  нагоре-надолу, кой по сеир, кой по работа.

Аз моята я бях свършила рано-рано. Разходих се над селото, обиколих баирите и, прибирайки се, срещам на улицата Гина Малечката. Държи в ръката си китка бъз, току до големия бъзак, надвесил клони над улицата. Обичам да общувам с нея, хитроумник и благолаж е Гина. Слушаш, знаеш, че те води по криволиците си послъгва яко, ама ти е драго да те поизлъже още и още.

– Добър ден.

– Добър ти ден и на тебе. Дека си пошла?

– Не съм пошла, вращам се – влизам  тутакси в хубавия ни диалект.

Гина намества голяма шарена торба на рамото си, бърчи нос, мирише.

– Бре, насита немам на бъзò, ного го обичам пущинята, ама миризма, а… Глътнеш я, па не сакаш да я изпущаш навонка, у тебе да си седи. Ама направата на човека такваа – вътре, вонка, та затова повече го дишам.

– Право е, така е. Ти къде с тая голяма торба?

– Язека ли?  Рекох д’идем за невалидните, давая ги денеска, та…

Досещам се за какво става дума, но ми се ще тя да ми обясни.

– Какви невалидни?

– Е па, нали давая. Натурат едно-друго… ориз, олио, брàшно, кашкавал понекогаж, саламец. Арно е, ако да е невалидно.

Усмихвам се и я подкачам:

– Де и ти, инвалид ли си? За тях отпускат помощи, продукти. Като те гледам, читава и хубава, не приличаш…

– У-у-у, убава, доубавила сам се я вече.… Не сам я убава сега, ама и невалидна не сам. Сестрата. Знаеш я, мърда понекога из дворо. Ама що е шантава… Глава нема, се я боли, очи нема, толчави зъркели е турила, сичко види, кръмното й се катери по нея нагоре-надоле, като нефела кофа низ бунар, ту пуно, ту празно. Тутка се, мота се като въртоглава… Невалидна е, верно ти думам, докторите я стоверия, па и да не я стоверат, оно се види.

Не мога да се удържа и прихвам. Гина Малечката се присъединява. Заливаме се от смях. Весело, хубаво, безобидно. Пуста Гина, как да не й се радваш…

– Та пойдох, еднъж у месецо е, ама па без него…

– Да ти помогна ли? Да дойда с тебе да понося торбата на връщане, пълна по нанагорното, множко ще ти дойде.

Гина клати отрицателно глава. Аз напирам.

– Къде дават за невалидните? Далеко ли?

Гина пак клати глава в явно несъгласие.

– А, не е, сама чем. Оно па не е и толко ного. Така се види само… Пуна, не я баш пунат… Сама чем. Благодàрим.

Смути се, смотолеви нещо, не я чух добре, но усетих каква е работата. Не ми трябва на мен да знам точно колко са помощите. Току-виж ми харесало и съм се кандидатирала и аз за невалидните, кой знае може тогава сестрата да… Няма нужда от помощ тя сега. Да ида да й напазарувам нещо от магазина бива, друго е. Помощ си е, хем добра,  хем желана, че Гина е дребна, а и бая напред в годините. Явно сме на сбогуване, но от конфуза ли, що ли, на нея не й се тръгва. Мърмори  си нещо под носа, като да заглади отказа си.

– Хайде, довиждане тогава. Щом си можеш и сама.

– У, ти па, можем си… Не можем баш, ама оно, етè, нали видиш дека за сичко се я… сичко на мене чека… Компирището и оно, на шиш ме върти, денем и нощем.

Компирището сигурно е нивата с картофите, мисля си аз. Не са успели да ги сгърлят и тя се коси. Ама пък чак толкова, на шиш да я въртят едни несгърлени картофи…

– Вие още ли садите картофи на градината при селището? Далечко е, върло, катерене нагоре, че и мотика искат картофите… Що не оставите догодина, да не се занимавате и с тях, нали все ти опъваш, сестра ти вече…

Гина се опули насреща ми, примигна няколко пъти, повдигна чантата на рамото си и пак смях. Такъв смях, чак се хвана за ръката ми:

– Хъ-хъ-хъ – смехът й се засилваше, подигаше се и спадаше, сменяше тонове и звуци – хе-хе-хе… хо-хо-хо…

Гина ме пусна и се подпря на бъзака. Изтри с ръка очите си и постихнала, заобяснява:

– Не, мори, не са копирите. Не сàдиме вече, от лани маанàме. Кой че ти катери върлото, че копа, па че подпиня нòдзе надоле. Маанàме ги. Я за друго ти кажувам, за моето компирище дòма…

– Кое компирище? – недоумявам аз.

– Е, па ти, не се ли сещаш? А бре, моето. Дòма дека седи. Ем е невалидно, ем е компирище. За сестрата ти думам. За сичко чека… Принòсим, отнòсим, турам, разтурам, едно апче сама не може да си земе… се я.  Като компирите – да посадим, да загърлим, да изровим… от них па файда некаква, а от нея саде зян…

– Недей така, сестра ти е, само двете сте си… А без нея, ще кукуваш като кукувица – ужким я мъмря аз.

– Право е. Сестра е… компирището му невалидно. Сполай на Бога, че го имам.

Pin It
Люба Александрова
Люба Александрова (род. 1942) е завършила химическия факултет на СУ „Климент Охридски“. Специализира в областта на приложната екология. Публикувала е в сп. „Пламък“, „Жената днес“, „Отечество“. Авторка е на стихосбирките „Безоброчно“, „Камъче в обувката“, „Холограма“, „Това, което е“, „Случва се“. Носителка на наградата „Народни будители“ за 2010 г.
Други статии от този автор

Посетители

85

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Казано другояче:... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Мхм. Изпитателният... преди 3 дни
  • Valpet писа Още

    Известно е, че до... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Даниеле,... преди 5 дни
  • Даниел писа Още
    Чак сега виждам тзси... преди 5 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много интересна... преди 6 дни
  • Марина писа Още
    Тези хора спорат така,... преди 1 седмица
  • Иво Пешунов писа Още
    Изпитвам нетърпимост... преди 2 седмици
  • Божанка Събева писа Още
    Благодаря за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Оригиналът... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
    Признавам, че съм... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Ок, Златко, нашето... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Мнението е нещо силно... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Как не се сетих,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И снимките от космоса,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    няма потвърдена...
    преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Само, че аз говоих не... преди 2 седмици
  • Български офицер писа Още
    Много хуманна е била... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Пак мдаа. 

    Нищо не... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Масовите медицински... преди 2 седмици
  • Аида писа Още
    Г-н Енев, абонат съм Ви... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ах да, и още нещо.... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Мдааа. Интересно как и... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    В Германия какви са... преди 2 седмици