От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

За ползата от музеите

Малцина от нас разбират в коя част от световната история живеем, с какво животът ни прилича или се различава от този на предишните хора. Човечеството не започва от нас, чрез нас само продължава. Но накъде – това е въпросът на въпросите. Отговорът на подобни мъчни питания всеки трябва да намери сам. За да може сам с невидимия ключ на познанието да отключи планетарната ключалка на непознатите портали.

Това е ползата от посещенията на световните музеи. Там, в Берлин например, в Пергамон музеум паралелните размишления те смаляват до размерите на суетно насекомо. Достатъчно е да се вгледаш в прелестната изработка на мъничкото, ръчно направено герданче, някога обгръщало вратлето на невръстно момиче от Асирия, за да проумееш, че изкуството е действително нетленно. Оживяло веднъж, докоснато от одухотворението, то не познава, като нас, какво е това борба за оцеляване.

Малкото момиченце отдавна го няма, но измайстореното от неизвестния творец продължава от дъното на историческия мрак да ни огрява с изящната си простота. До него бяха още: мълчалива съдинка за светлина, учудени фигурки от алабастър, ближещ раната си миниатюрен лъв, прозрачна чашка за вода в стойка на вълшебна балерина.

Можеш да си недоверчив колкото си искаш и да не вярваш във вибрациите на незримите измерения, нито в бащата, нито в майката на Спасителя, но ако съумееш да отвориш своя слепоочник за изящното, ще видиш най-неземното доказателство за земното присъствието на онова същество, наречено Бог.

Повярвай в него и ще останеш с един страх по-малко. Онзи страх, че след теб ще остане само прах и самотата на твоята прашинка. Нека сме поне прогледнали прашинки: измайсторилият герданчето е жив и душата му поздравява твоята душа. И ти казва: Обичам те!


Small Ad GF 1

Но ти какво ще му отвърнеш, невернико мой, ти, мое много уплашено и много объркано човече?

Обичам те?

 

Прости на Бога

Звъннаха ми и чух непознат мъжки глас. Извинете, казва, за безпокойствието, трябва да ви предам нещо, което оставиха при мен специално за вас... Какво е това нещо, полюбопитствах недоверчиво, сигурно ми звънкат от „Скрита камера“, явно дойде ред да се помайтапят и с мен. „Ами..., продължи гласът, елате и ще видите.“

Направих се на повярвал, но непознатият добави: „Една възрастна жена не знае как да ви намери и помоли да ви издиря... Откакто започнала да ви чете в в едно безплатно издание животът й се е преобърнал...“.

Не очаквах толкова сериозни думи. Не очаквах, че думите ми преобръщат животи. Смотолевих, че ще намина и след два дни се отбих, беше ми пътьом. Подават ми някаква кесийка, на дъното на която грееха няколко шепи шипки – златно-червени зърна, бакърени пендари на есента, въздушни корали от дъното на небето.

Погледнах учудено продавача на книги, който ми дообясни: женицата нямала с какво друго да ми се отблагодари, донесла шипките в книжарницата, защото предполагала, че тук със сигурност ме познават. Не си казала името, нямала телефон, видимо бедна женица, чиста и читава, по всяка вероятност бивша учителка. „Помоли да ви предам, че ви е посветила живо дръвче и сега можела спокойна да умре, щом е дарила поет с дръвче и с две шепи животворни шипки...“

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Затова реших да благодаря на това умилно същество, ублажавано навярно от щастливо минало, днес водено от безподобната игра на естеството. И затова казвам: „Чувай се Боже, заради такива търсещи души, има смисъл да те има“. А ти, непознато същество, помилуй Бога, прости му участта си да си бедна, но не и духом, защото благостта ти е безценна и плаши душевните душмани. И дано, сестрице, да има повече като теб в този зверилник, пренаселен от хора чудовища, изяждащи себеподобните...

Чувай се Боже...

 

Протестът на писателите

Протестът във всичките му разновидности е позитивен знак, че бъдещото гражданско общество не е само ембрион, а живо същество, което рита в утробата на демокрацията. И може би най-сетне ще се роди и у нас. В този смисъл протестът на писателите срещу бедността на библиотеките е симпатичен. Обаче това скромно литературно четене пред сградата на бившия ЦК на БКП буди няколко несимпатични питания.

Например. Писателят, според призванието си, не ли е длъжен да се бунтува най-паче чрез творбите си? Нали благодарение на четивата си, които създава, той бива признат от публиката за писач?

Ако общността не ни обръща сериозно внимание, имаме ли право да се самоопределяме за признати автори? Нали всеки, който твори, има собствена индивидуалност, но дали от групичка индивидуалисти се получава цветен букет от протестиращи? Или безцветна масовка, излязла на площада да моли за малко повече медийно внимание.

Би трябвало писателят, участник в подобен уличен театър, да излезе с табелка на гърдите си: „Аз съм виновен!“. Виновен съм, че много пиша, но малцина ме четат. Че имам талант, но нямам отношение към общата ни изостаналост, към недъзите на демокрацията, нямам искрено съчувствие към редовия читател.

Иначе плачът по библиотеките, в които и бездруго почти никой не влиза, е смешен плач. Защото бъдещето им в този вид и бездруго е обречено – нужни са нови компютри, фонд от електронни книги, свободен достъп до четците и пр.

Писателите не би трябвало да леят крокодилски сълзи за миналото. А с есета, публицистика и медийни изяви да „проправят пъртината“ на бъдното. Защото колективният бунт на хората на духа много лесно може да се приеме като бунтофрения. А всеки дисидентстващ трябва да говори само от свое име. А не от името на група квартално неизвестни писарушки. Така ще му запомним поне фамилията.

Румен Леонидов (род. 1953) е български поет и преводач, журналист, издател и общественик. Към 2011 година има издадени девет стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Република Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.

Pin It

Прочетете още...

По течнието

Красимир Дамянов 22 Ное, 2010 Hits: 7529
Не спа. До сутринта обмисли всичко. Стана,…