Драскулки – Свободен текст

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Съвместима ли е вярата с науката? Интересува ли се науката от вярата? Трябва ли учените да мислят за вярата докато правят научните си теории, научни експерименти, научни … Но тук вече започвам да губя вяра в способността си да задавам този въпрос. Имам някаква представа за това какво прави Бог. Нямам обаче никаква представа за това какво правят учените. Целият ми запас от информация за научната дейност идва от това, което съм гледал по филмите. В тях учените обикновено бяха представяни като мъже в бели престилки, заети с неразбираеми бъркотии, състоящи се от стъклени тръби, свързани с кипящи стъкленици и пенещи се лабораторни инструменти. Днес учените са представяни като мъже (и жени) в бели престилки, заети с неразбираеми бъркотии, състоящи се от цифри по компютърни екрани. Всичко, което мога да ви кажа за науката е, че нейните сценографи не са толкова добри колкото бяха някога.

Прегледах „наука“ в речника на Уебстър – „познание, различаващо се от невежество или погрешно разбиране“ – и виждам, че съм обладан от познание, не по-добро от онова, което се различава от невежеството или погрешното разбиране.

Позволете ми да се обърна към обичайната практика на невежата и да се откажа от философското изследване, обявявайки в замяна просто едно мнение: Науката изисква повече вяра, отколкото Бога.

Стигнах до това заключение в часовете по физика в гимназията (между другото, те бяха задължителни). Учителят по физика тъкмо беше обяснил как електричеството прави така, че един хладилник да функционира. Вдигнах ръка.

Аз: „Електричеството е енергия.“

Учителят по физика: „Да.“

Аз: „Енергията е топлина.“

Учителят по физика: „Да, топлината е един от начините да се измерва енергията.“

Аз: „Да, ама хладилникът е студен.“

Минах само защото учителят по физика внезапно си спомни, че е учител и на летните оставачи и че, ако останех, щях отново да съм в неговия клас през юли.

Вярата зависи от убедеността в неща, които не могат да бъдат доказани – а аз мога да докажа, че повече хора пропадат на изпити по физика, отколкото в неделното училище.

„Но науката може да бъде доказана,“ би казал ученият. „Целият смисъл на науката е в експерименталното доказателство.“ И все пак ние не-учените сме принудени да приемем това експериментално доказателство на вяра, защото не знаем за какво говорят учените. Това прави от науката въпрос на вяра в хора, докато религията, разбира се, е въпрос на вяра в Бога – и ако трябва да избирате …

Аз лично не мисля, че това е необходимо. Както науката, така и религията утвърждават едно и също нещо: че вселената функционира по определени правила и че тези правила могат да бъдат разпознати. Макар че това прави по-лесно да се вярва в Бога, отколкото, например, в органичната химия. Просто фактът, че съществуват правила предполага, че съществува и някой, който ги определя, докато просто фактът на смесването на нитро с глицерин и предизвикването на експлозия не предполага докторска степен.

Освен това ми се дава да разбера, че правилата на науката започват да се изкривяват и дори нарушават по познатите ни краища на вселената. Там долу, където всичко е с под-атомни размери, нещата стават малко случайни с разните мезони, лептони, кварки, брилиги, лигоидни язолущери[1] и т. н., подчинени на Силни сили, Слаби сили, Силата на навика и какво ли не още. Междувременно, в най-далечните ъгли на нашето пространство материя, антиматерия, тъмна материя и каквато щете материя се препъват в стринговата теория и падат в черни дупки. Бог не е такъв. Той, както е добре известно, е в подробностите и той е Голямото нещо.

По един особен начин обаче вярата в науката наистина е по-лесна от вярата в Бога – ако страхът може да бъде мярка за това колко силно вярваме в нещо. Ако се съди по човешкото поведение, хората не треперят особено много пред Всевишния. Но много от същите тези хора са уплашени от науката до лудост. Те са уплашени от един климат, задушен в микровълновата печка на технологическия напредък, уплашени са и от генетически модификации които може би – кой знае? – ще кръстосат зелки с крале и ще произведат някой принц Чарлз и, разбира се, те са уплашени от облаци с форма на гъби, които растат в научните мазета на Иран и Северна Корея.

Човек изпитва симпатия към вярващите в науката. Апокалиптичната сила на Бога е съществувала открай време и той все пак я е използвал с мярка, въпреки провокациите. Апокалиптичната сила на науката съществува само от 1945-та насам, а атомната бомба вече е опитвана на два пъти.

„Страхът от Бога“ бива най-често демонстриран днес в обществената тревога, че религиозни фанатици ще се опитат да разрушат света. С божествената си предвидливост, Бог е направил фанатиците също толкова неспособни да използват разума, логиката и другите инструменти на науката, колкото съм и аз. Религиозните фанатици не могат да взривят света по начина, по който могат да го направят учените. Но учените не разбират какво говорят фанатиците. Съвместима ли е вярата с науката? Не съвсем – и това е благословия.

Източник
 



[1] Орурк смесва тук научни понятия с шеговити безсмислици от поемата „Джабъруоки“ на Луис Карол, (за повече информация вижте тук) Бел. пр.

Патрик Орурк
Патрик Джейк Орурк (род. 1947) е консервативен американски политически сатирик, журналист и писател. Той е редовен кореспондент на The Atlantic Monthly, The American Spectator, and The Weekly Standard.

Посетители

22
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 12 часа
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 15 часа
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 2 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 5 дни
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 6 дни
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 1 седмица
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А тук, ако намерите... преди 2 седмици