Драскулки – Свободен текст

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Съвместима ли е вярата с науката? Интересува ли се науката от вярата? Трябва ли учените да мислят за вярата докато правят научните си теории, научни експерименти, научни … Но тук вече започвам да губя вяра в способността си да задавам този въпрос. Имам някаква представа за това какво прави Бог. Нямам обаче никаква представа за това какво правят учените. Целият ми запас от информация за научната дейност идва от това, което съм гледал по филмите. В тях учените обикновено бяха представяни като мъже в бели престилки, заети с неразбираеми бъркотии, състоящи се от стъклени тръби, свързани с кипящи стъкленици и пенещи се лабораторни инструменти. Днес учените са представяни като мъже (и жени) в бели престилки, заети с неразбираеми бъркотии, състоящи се от цифри по компютърни екрани. Всичко, което мога да ви кажа за науката е, че нейните сценографи не са толкова добри колкото бяха някога.

Прегледах „наука“ в речника на Уебстър – „познание, различаващо се от невежество или погрешно разбиране“ – и виждам, че съм обладан от познание, не по-добро от онова, което се различава от невежеството или погрешното разбиране.

Позволете ми да се обърна към обичайната практика на невежата и да се откажа от философското изследване, обявявайки в замяна просто едно мнение: Науката изисква повече вяра, отколкото Бога.

Стигнах до това заключение в часовете по физика в гимназията (между другото, те бяха задължителни). Учителят по физика тъкмо беше обяснил как електричеството прави така, че един хладилник да функционира. Вдигнах ръка.

Аз: „Електричеството е енергия.“

Учителят по физика: „Да.“

Аз: „Енергията е топлина.“

Учителят по физика: „Да, топлината е един от начините да се измерва енергията.“

Аз: „Да, ама хладилникът е студен.“

Минах само защото учителят по физика внезапно си спомни, че е учител и на летните оставачи и че, ако останех, щях отново да съм в неговия клас през юли.

Вярата зависи от убедеността в неща, които не могат да бъдат доказани – а аз мога да докажа, че повече хора пропадат на изпити по физика, отколкото в неделното училище.

„Но науката може да бъде доказана,“ би казал ученият. „Целият смисъл на науката е в експерименталното доказателство.“ И все пак ние не-учените сме принудени да приемем това експериментално доказателство на вяра, защото не знаем за какво говорят учените. Това прави от науката въпрос на вяра в хора, докато религията, разбира се, е въпрос на вяра в Бога – и ако трябва да избирате …

Аз лично не мисля, че това е необходимо. Както науката, така и религията утвърждават едно и също нещо: че вселената функционира по определени правила и че тези правила могат да бъдат разпознати. Макар че това прави по-лесно да се вярва в Бога, отколкото, например, в органичната химия. Просто фактът, че съществуват правила предполага, че съществува и някой, който ги определя, докато просто фактът на смесването на нитро с глицерин и предизвикването на експлозия не предполага докторска степен.

Освен това ми се дава да разбера, че правилата на науката започват да се изкривяват и дори нарушават по познатите ни краища на вселената. Там долу, където всичко е с под-атомни размери, нещата стават малко случайни с разните мезони, лептони, кварки, брилиги, лигоидни язолущери[1] и т. н., подчинени на Силни сили, Слаби сили, Силата на навика и какво ли не още. Междувременно, в най-далечните ъгли на нашето пространство материя, антиматерия, тъмна материя и каквато щете материя се препъват в стринговата теория и падат в черни дупки. Бог не е такъв. Той, както е добре известно, е в подробностите и той е Голямото нещо.

По един особен начин обаче вярата в науката наистина е по-лесна от вярата в Бога – ако страхът може да бъде мярка за това колко силно вярваме в нещо. Ако се съди по човешкото поведение, хората не треперят особено много пред Всевишния. Но много от същите тези хора са уплашени от науката до лудост. Те са уплашени от един климат, задушен в микровълновата печка на технологическия напредък, уплашени са и от генетически модификации които може би – кой знае? – ще кръстосат зелки с крале и ще произведат някой принц Чарлз и, разбира се, те са уплашени от облаци с форма на гъби, които растат в научните мазета на Иран и Северна Корея.

Човек изпитва симпатия към вярващите в науката. Апокалиптичната сила на Бога е съществувала открай време и той все пак я е използвал с мярка, въпреки провокациите. Апокалиптичната сила на науката съществува само от 1945-та насам, а атомната бомба вече е опитвана на два пъти.

„Страхът от Бога“ бива най-често демонстриран днес в обществената тревога, че религиозни фанатици ще се опитат да разрушат света. С божествената си предвидливост, Бог е направил фанатиците също толкова неспособни да използват разума, логиката и другите инструменти на науката, колкото съм и аз. Религиозните фанатици не могат да взривят света по начина, по който могат да го направят учените. Но учените не разбират какво говорят фанатиците. Съвместима ли е вярата с науката? Не съвсем – и това е благословия.

Източник
 



[1] Орурк смесва тук научни понятия с шеговити безсмислици от поемата „Джабъруоки“ на Луис Карол, (за повече информация вижте тук) Бел. пр.

Патрик Орурк
Патрик Джейк Орурк (род. 1947) е консервативен американски политически сатирик, журналист и писател. Той е редовен кореспондент на The Atlantic Monthly, The American Spectator, and The Weekly Standard.
Посетители: 90

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • 007 писа Още
    Достоевски - догматик?... преди 1 ден
  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 3 дни
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 4 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 1 седмица
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици