Драскулки – Свободен текст

1 1 1 1 1 Оценка 80% (6 гласувания)

 

2017 07 Eye

 

Разговарях днес дълго с моята екс за нещата, през които преминавам в момента – разочарованието, фрустрацията, дори напиращото отдолу отчаяние (тя все още е най-добрата ми приятелка и съветничка във всякакви времена на трудности, пък и не само)...

Та, между другото, стана дума и за нещото, наречено „конкуренция между партньорите“. Разбирате, нали – несъзнателната борба за надмощие във връзката, сблъсъкът на характери и Азове, цялата тази шашмалогия, която съставлява голяма част от връзките, напъващи да прераснат в нещо по-различно от онова, което са в момента...

И понеже живее в силно хармонична връзка с друг мъж вече от 12 години насам, тя винаги настоява, че конкуренцията не е добра за връзките, че тя е за бизнеса, а не за личния и интимния живот, че целта на съвместния живот е хармонията. Че това, че онова. И така нататък...

При което пък аз си мисля: „Хмм, звучи много вярно, но защо ли, въпреки това, не мога да се освободя от усещането, че един такъв тип връзка, такова съществуване, е малко като щастлив живот на село, тоест всичко е прекрасно, спокойно и така, но от него кой знае защо не остава много за запомняне (освен ако човек е някакъв тип Овидий)? Може би защото, за добро или зло, човешката фантазия и способност за възприятие, за запомняне, се възпламенява и подхранва най-вече от противоречията и напреженията?

Ницше беше го формулирал така: Болката винаги пита за причината, докато удоволствието е склонно да остава при самото себе си и да не гледа назад. Именно, именно. Откак се помня, само това се и опитвам: да избягвам болката. Да, да, да: човек съм, без особени мераци за „über“ отпред. Но въпреки това всеки път, когато животът ме превърне в болезнено кълбо от нерви и заквича като нарицателното настъпено псе, и започна да се проклинам за това и онова, и по-онова, тоест за всичко, което ме е запокитило във водовъртежа на това удавническо усещане, липсата на земя под краката… Да, всеки път, някъде из задния двор на съзнанието ми винаги започва да мъждука и нещо друго, нещо, което съм неспособен да формулирам другояче освен като особения мазохизъм на човека, лишен от избор – онзи, който винаги е принуден да майстори живота си от онова, което е останало след поредната катастрофа, поредния провал…

Едно необяснимо, защото по принцип тъпо, усещане за мрачно задоволство.

Това, както и фразата, която в края на краищата преобръща болката с главата надолу и я превръща в мотор, вместо в дрога:

„Благодаря ти, че не ми предоставяш друг избор!

Който и да си, където и да си, благодаря ти!“


Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.
Други статии от този автор
Посетители: 98

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен



Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Галенка писа Още
    Аз При Стаменов  имах... преди 4 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Глас в пустиня ....   ... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 1 седмица
  • Владимир писа Още
    sonogram - ехография
    sign... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Защо да ходим надалеч.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И това е единственото... преди 2 седмици
  • Елена писа Още
    Толкова много... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е, че Златко не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Мдааа, целият свят... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Между другото, и... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Смилов е изключително... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Честно казано, тази... преди 2 седмици
  • Колчо Ковачев писа Още
    Страхотно добър... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Днес сутринта пих... преди 3 седмици
  • пацо и саня писа Още
    Хубав разказ, ама... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Приятели, не виждате... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Много силен разказ!
    И... преди 3 седмици
  • Данина писа Още
    Кръстина,къде видяхте... преди 3 седмици
  • тина писа Още
    Обидно ми е, че се... преди 3 седмици
  • Георги писа Още
    Много интересно. Само... преди 3 седмици
  • Архимандрита писа Още
    А кой им е виновен на... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Даниел Смилов дълбоко... преди 4 седмици
  • коста стаменов писа Още
    "Ранделова" или... преди 4 седмици
  • Ранделова писа Още
    Чудя се как ли би... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Казват, че Елиас... преди 4 седмици