Драскулки – Свободен текст

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

има дни, в които съм щастлива и летя на крилата на софийското щастие. усмихвам се на всеки минувач, радвам се на малките дечица, на влюбените ученици, на нагласените бабчета с пазарски торби. има дни, в които и напуканите стари къщи в центъра ми се струват примамливи и живописни. по принцип съм оптимист и вярвам, че живеем в рая.

тук, където няма войни и големи природни катаклизми. не върлуват много смъртоносни болести и все пак хората са относително свободни. водата от чешмата става за пиене, земята ни е чиста и още има диви места, където времето е спряло. не искам да изброявам всичко любимо в България... Родопите, Кара дере, Пирин, Рила... аз самата живея в Рая, на пет минути от Гората, където никой още не е засегнал Моите борове, скали, кълвачи, сойки, зайци и лисиците, които понякога слизат и до нашата къща.

но скъпи мои, вие знаете, че това е една безкрайно относителна реалност. истината се крие някъде в окото на всеки от нас. искам да ви споделя някои неща, от които вероятно ще се почувствате по-зле или по-добре, не знам и аз... но това днес безкрайно ми тежи.

тази есен и аз станах студент. и то не на случайно място. Академията за театрално и филмово изкуство, стана мой втори дом, от септември насам.  всеки ден ми се плаче от щастие, заради това, което ми се случва. да. тук и в България, аз, която съм една запетайка, имам привилегията всеки ден да седя рамо до рамо с творците на страната ни. преподават ми Хора, велики Хора, някои от тях много възрастни вече, но аз имах късмета да засека собственото си раждане, с техните животи.  и тъкмо, когато се беше завъртяло колелото на творческия труд, така, че и дъх не можеш да си поемеш, точно тогава моите колеги решиха да се присъединят към протеста на Университета. работата секна за седмица, настана хаос. Ръководството мълчеше. аз си го обяснявам с дългото чудене на коя страна да си завъртят задниците. с извинение и без. всички знаете какво значи това. уважавани от мен хора, заеха такива позиции, че на мен ми стана болно. и срамно.

аз самата не знам каква позиция да заема. не мога да кажа, че съм на площада всеки ден, там където са моите колеги. не мога да кажа и, че не заставам зад тяхната/нашата кауза. не виждам докрай смисъла, но преглъщам тази горчивина, докато се чудя и аз на коя страна да извърна глава.

днес гледам Бате Влади по телевизора. Владимир Люцканов, знаете кой е, няма да обяснявам. като малка и аз чаках Измислици – Премислици и вярвах, че Бате Влади е мой приятел, всеки път когато го видех на екрана. сега Влади е остарял. това е нормално. виждам, че дъщеря му е моя колега в Академията. виждам, че той се бори въпреки и напреки. и потвърждава собствените ми разбирания, за това, че може, стига да искаш... без значение къде се намираш, да правиш това, което обичаш и да живееш почти нормално. ако си талантлив, ако си упорит. ако от теб става нещо, изобщо. и той го прави. всичко това. лимитът му е небето. но не точно. видях с ужас, че и той е уморен, че и него като много други са го мачкали различни инстанции, телевизии, власти. и тази умора на човека стареещ в България ме съсипа. не знам дали това е думата, но седя и гледам героя от детството си – помъдрял и приятно побелял и... не знам какво да мисля за тази тъга, за тази примиреност, която се чете в гласа му.

искам, искам да ви кажа на всички, че изход има, че светлината на тунела е близо. но аз самата не вярвам в тази близост. страх ме е от тази примиреност, която се настанява у хората. страх ме е от това, че обществото ни е необразовано и озлобено. не искам да се впускам в темата за емпатията и сирийците. обидно и гнусно ми е, че майки с деца крещят против други майки с деца. вторите са бездомни и подгонени от оръжията на войната. първите са си на топло в къщи.

единственото, в което вярвам със сигурност е тази Промяна, която е неизбежна. цялата Вселена ни дърпа нагоре и няма начин да заседнем някъде по средата. това е ясно. но се страхувам, скъпи мои, че когато това се случи ние отдавна няма да сме вече между живите. и никой няма да си спомня за нас. толкова много вода ми се струва, че трябва да изтече до Тогава. но... нищо не е без смисъл, нали така?

Източник

Теодора Иванова

Теодора Иванова, която приятелите й наричат с леко носталгичното име „Додо“ следва драматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и от няколко години насам води личен блог, който може да бъде намерен на адрес http://dodnesback.blogspot.de/

Други статии от този автор
Посетители: 189

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Петров писа Още
    Център на статията е... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Между другото (ах, колко... преди 2 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Само още един цитат от... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми Анани, Франсис... преди 2 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Умолявам Ви, вие,... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    За White Barde: да, всичко това... преди 2 дни
  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 3 дни
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 3 дни
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 3 дни
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 4 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 4 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 4 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 5 дни
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 1 седмица
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Чудесен избор на... преди 1 седмица
  • Гост от Егея писа Още
    До гост от... преди 2 седмици
  • Гост от Виена писа Още
    Ах, проклетото "първо... преди 2 седмици