Драскулки – Свободен текст

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Приказка, която можеше да се казва и иначе, ако не се казваше така,както се казва

Приказката прочете заглавието си и се уплаши не на шега – та детски приказки с такова заглавие изобщо няма!””

И значи самата тя не е никаква приказка!

И значи няма да я отпечатат в никаква книжка!

И значи няма да я сричат никакви щърбави баби и никакви щърбави първолаци!

И значи няма да оставя никакви свидни спомени за цял живот!

И... ах, колко страшно било да имаш такова заглавие!

– Ама че си и ти! – скара се сама на себе си Приказката. – Какво си се уплашила не на шега? Ако те няма, какво ти пречи да се измислиш? Хайде, започвай: какво е нужно, за да има една много хубава детска приказка?

И сама си отговори:

– Много ясно какво – Животни!

И измисли Приказката ето този

СПИСЪК
на Животните,
които са Положителни герои
в Приказката,
която можеше да се казва и иначе,
ако не се казваше така,
както се казва

 

1.            Три Баби-кучета
с триста Кучета-внучета
2.            Заю-Баю средногорски,
скрит сред дюни черноморски
3.            Шест Таралежа неженени,
нежно наежени
4.            Сто Клепоухи
Мечовци Пухи
5.            Пет Опнати питони
с шарки на триони
6.            Осем Косета-Босета боси
от осем приказки Асенбосеви
7.            Зебри
брези
8.            Няколко Нашенски вуци
с гугли и ямурлуци
9.            Тринайсет Костенурки от Костенец
в коруби живуркащи костени
10.            Една Горяща жирафка
(прибавка от Северна Африка)

И като огледа СПИСЪКА, Приказката остана твърде доволна, ала не седна да си починe (защото беше едва понеделник), а отново се запита:

– Какво още е нужно, за да има една много хубава детска приказка?

И сама си отговори:

– Много ясно какво – Отрицателен герой!

И като се почесваше по тила, Приказката измисли Едно-страшно-проклето-животно-прескачащо-от-измислица-в-измислица-и-правещо-не-магарии-а-тигърии-защото-не-беше-магаре-а-Тигър-!-който-непрекъснато-си-менеше-черните-и-жълтите-и-жълтите-и-черните-райета.

И като видя, че Тигъра беше толкова проклет, Приказката остана твърде доволна, ала пак не седна да си почине (защото беше само вторник), а отново се запита:

– Какво още е нужно, за да има една много хубава детска приказка?

И сама си отговори:

– Много ясно какво – нужно е Отрицателния герой да си покаже тигърията!

Ала Тигъра само гледаше Приказката в очите и си менеше черните и жълтите райета, тъй като още не знаеше как да си покаже тигърията. Ето защо Приказката му рече:

– За да се сетиш какво трябва да правиш като Отрицателен герой, най-напред ще се огледаш в Приказката, която можеше да се казва и иначе, ако не се казваше така, както се казва. В самото начало ще видиш един СПИСЪК и радостно ще възкликнеш: „Брей, колко много Животни има в тази Приказка! Чудесно – тук ще си живея като цар!” Сетне ще извикаш Животните по СПИСЪКА и тържествено ще им обявиш, че от днес нататък ставаш техен Цар и ще започнеш царуването си с царска гощавка. Всички Животни в един глас ще извикат: „Уррра за Тигъра-цар!!!” И тогава за по-малко от половин изречение ти ще ги излапаш по азбучен ред до едно и така ще си покажеш тигърията. Разбра ли?

– Дадено! – кимна Тигъра и като си менеше жълтите и черните райета, направи каквото му заръча Приказката.

И като видя началото си, Приказката остана твърде доволна, ала не седна да си почине (защото беше още сряда), а отново се запита:

– Какво още е нужно, за да има една много хубава детска приказка?

И сама си отговори:

– Много ясно какво – Поука!

И сбута Приказката Тигъра, който съвсем невъзпитано си чистеше зъбите с нокът, и му рече:

– Дните си текат, а аз имам още толкова много за измисляне. Затова сега незабавно ще поемеш с плавни тигърски скокове по ей онзи измислен път, дето криволичи между напечените от егейското слънце дънсинейнски хълмове. Той ще те отведе до моята Поука, която е най-важното в мен и заради която всъщност се измислям. Бързай с всичка сила и не се заплесвай по цветята край пътя, защото няма много време!

– Дадено! – кимна Тигъра и като си менеше жълтите и черните райета, пое по измисления път с плавни тигърски скокове.

И като видя, че измислянето й спори добре, Приказката остана твърде доволна, ала не седна да си почине (защото все пак беше четвъртък), а отново се запита:

– Какво още е нужно, за да има една много хубава детска приказка?

И сама си отговори:

– Много ясно какво – нужно е Отрицателния герой да разбере, че колкото и да си мени черните и жълтите и жълтите и черните райета, в края на краищата тигъриите му няма да останат ненаказани!

Ала докато търкаше чело Приказката и измисляше, Тигъра доскача почти до самата Поука. И взе той да й показва царските си зъби и да й намига, защото беше много проклет. Тогава Приказката се сепна и викна с голяма уплаха в гласа:

– Върни се! Върни се! Ти така се разскача с тези твои плавни тигърски скокове, че пропусна да видиш току-що измислените от мен, клекнали край пътя Два алени мака на моабет.

„Макбет, макбет?” – трябваше да попита Единия мак.

„Макбет, макбет!” – трябваше да му отвърне Другия мак.

Ти нямаше да разбереш думите им и затова, изпълнен с лоши предчувствия, щеше да ме попиташ за какво си приказват те. А аз щях да ти отговоря тъй: „Единия мак попита дали ти си Тигъра-цар, прескачащ от измислица в измислица и вършещ тигърии, които в края на краищата няма да останат ненаказани. А Другия мак му отвърна, че си ти.” Няма да те върна да търсиш Двата алени мака, защото, както вече казах, дните си текат. Сега ще продължиш по измисления път с плавни тигърски скокове, докато стигнеш до един измислен беломраморен колонен храм от беломраморни храмови колони. Ще влезеш смирено, ще хвърлиш в жертвеника благоуханни треви и паднал на колене, ще издумаш с пресъхнало гърло: „О, Оракуле, кажи ми докога ще бъда могъщ Тигър-цар в тази Приказка, където излапах по СПИСЪКА всички Положителни герои! Питам, защото имам слабо сърце и много се боя от справедливото възмездие, а толкова ми се ще да си поцарувам...” В храма ще притъмнее, ще отекне страшен гръм и сред шумола на листата на Свещения дъб до ушите ти ще долети отговорът:

Ще бъдеш Тигър-цар могъщ, додето
и друг не видиш да мени райето!

– Дадено! – кимна Тигъра и като си менеше черните и жълтите райета, направи каквото му заръча Приказката.

И като видя, че всичко върви толкова гладко, Приказката остана твърде доволна, ала пак не седна да си почине (защото май беше петък), а отново се запита:

– Какво още е нужно, за да има една хубава детска приказка?

И сама си отговори:

– Много ясно какво – Отрицателния герой трябва да се опита да избегне строгото, но справедливо наказание! Той трябва дори да се полъже, че е успял!

И рече Приказката на Тигъра, който въртеше очи и търсеше изворче или чаша мляко, за да утоли жаждата си, защото гърлото му беше съвсем пресъхнало:

– Не може да си пиеш млякото и да чакаш възмездието за твоите тигърии със скръстени ръце! Трябва да се опълчиш срещу съдбата и да си помислиш, че можеш дори да я надхитриш! Затова трябва да дойдеш при мен и да ми кажеш троснато: „Виж какво, драга, тъй като в теб аз съм единственият Герой, няма да ми е никак трудно да избегна възмездието за моите тигърии. Ще е достатъчно само да жумя, когато си пия млякото, за да не зърна отражението си в чашата, и така никога няма да видя ‘и друг да си мени райето’! Да знаеш, че ще си остана ненаказан Отрицателен герой и ще си царувам в теб колкото си искам, пък ти си търси Поуката където щеш!” Като ми кажеш това, ще се изсмееш в лицето ми със сатанински смях. Запомни ли добре всичко?

– Дадено! – кимна Тигъра и като си менеше жълтите и черните райета, направи каквото му заръча Приказката.

И като знаеше, че колкото и да се опълчва срещу съдбата, Тигъра в края на краищата ще си получи заслуженото възмездие, Приказката остана твърде доволна, ала пак не седна да си почине (макар че вече беше събота), а отново се запита:

– Какво още е нужно, за да има една много хубава детска приказка?

И сама си отговори:

– Много ясно какво – Неочаквана очаквана развръзка!

И се замисли Приказката каква да бъде тази Неочаквана очаквана развръзка. И макар че от мислене я заболя главата, нищо не й идваше на ума. Тогава тя прегледа какво беше измислила дотук и видя, че буквата „ж” от думата „нужно” ще й свърши работа. И извади Приказката „ж”, и я накара да зажужжжи около Тигъра, а на нейно място тури буквата „ш” и така се получи „нушно”, ала това наистина беше много нушно за Неочакваната очаквана развръзка. Подир туй Приказката съобрази, че щом има жужжжене, трябва да има и някой да жужжжи, и затова измисли една прилежна и трудолюбива Пчеличка-ученичка с книжчица под мишница, която бързаше за училище, и й рече:

– Измислих те така, че да трябва за домашно да знаеш наизуст стихотворението „Тiger”. (Не, не „Магаре” – то е друго стихотворение!) Но преди да отидеш да те изпитат, ще пожужжжиш около Тигъра и ще кацнеш на носа му, та да си преговориш още веднъж стихотворението, защото учителката ти е много строга и не пише даром шестиците. Като види, че и ти си на черни и жълти райета, Тигъра много ще се изненада и ще те попита уж нехай но, но в действителност със свито сърце: „Кой си ти?” Тогава ти ще започнеш да си преговаряш на глас стихотворението и ще изрецитираш заглавието: „Тiger”. А Тигъра пак ще те попита и коленете му вече ще треперят: „Тигър ли?” „Тiger! Тiger!” – ще изрецитираш ти първите думи на стихотворението. Тигъра ще стане бял като платно, защото ще разбере, че колкото и да хитрува със съдбата, в края на краищата сурово и справедливо ще бъде наказан за тигъриите си. Накрая той ще те попита с гаснеща надежда: „Но що за Тигър си? И можеш ли – о, как е страшно да го изрека! – да си мениш райето?” А ти ще продължиш да си преговаряш стихотворението и ще изрецитираш целия първи куплет:

Tiger! Tiger! Burning light
Like 10,000 F!
I can trade my yellow stripes
For old Willy’s pitch-blake sprites.

Като чуе това, Тигъра ще извика със сетни сили: „Уви! Сега е всичко ясно, ясно е! Излапах по СПИСЪКА всички Положителни герои в тази Приказка, не оставих там да си ветрее опашката барем една Каралийчева лисица, колкотo за очи, бях ненаситен и глупав Цар, бях много Отрицателен герой и в края на краищата съм наказан за всички те си тигърии строго, но справедливо! Благодаря за наказанието! О, о, о, сърцето ми се пръс­ва!...” И ще падне мъртъв. Едва тогава ти ще го забележиш и ще възкликнеш простодушно: „Ах, нима това е умрял Тигър? О, бедничкият, че от какво ли е умрял? Но я по-скоро да го жилна по носа и да се убедя, че наистина е умрял, защото в суматохата напоследък някои Тигри не умират, ами само дето се преструват на умрели!” Ще го жилнеш и като се убедиш, че наистина е умрял, с чиста съвест ще отидеш на училище.

– О кей! – кимна Пчеличката-ученичката, залепи си дъвката зад ухото и като попоглеждаше в книжчицата си, запреговаря, както му заръча Приказката.

Щом Пчеличката-ученичката отжужжжа да я изпитват, Приказката баладично пръсна умрелия Тигър с вода студена, тури на ужиления му нос компрес и му рече:

– Вече можеш да станеш и да прескочиш в следващата измислица, та да си продължиш там тигъриите. Много ти благодаря за помощта и довиждане. И намини някой път – в мен винаги ще си добре дошъл...

А Тигъра, като стана, се разкърши, запроменя си пак черните и жълтите райета и ре­че:

– И аз много ти благодаря, задето ме направи истински Герой и Цар. Другите Приказки все ме правят на магаре... Знаеш ли, всъщност аз така и не научих английски... Какво каза Пчеличката-ученичката?

– И аз не знам... – изчерви се Приказката. – Навремето и аз все бягах от часовете по английски...

Тигъра неопределено поклати глава, целуна смутената Приказка и като натискаше с лапа компреса на носа си, бързо прескочи в следващата измислица, за да скрие сълзите си от раздялата.

И като се прочете цялата, Приказката остана твърде доволна, защото знаеше, че вече е станала една много хубава детска приказка. И тъй като беше дошла и благословената неделя, тя най-сетне седна да си почине. И като седна, си рече:

– От измисляне не ми стигна времето да стигна до Поуката. Но какво да се прави – нека и щърбавите баби и щърбавите първолаци да имат какво да измислят.

около 1984 г.

Никита Нанков е български литературовед.
Други статии от този автор
Посетители: 149

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • 007 писа Още
    Достоевски - догматик?... преди 1 ден
  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 3 дни
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 4 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 1 седмица
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици