Драскулки – Есеистика

Съединение или единение?

Справедливият гняв на хиляди наши сънародници днес е умело пренасочен не към малцинството, което лошо ни управлява, а към малцинствата, част от нашата нация. Затова си задавам въпроса: как ще празнуваме Съединението, без да сме постигнали помежду си единението?

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

За абсурда, в неговия български вариант

Че абсурдът, както изглежда, е неотделима, а може би дори и необходима, част от човешкото съществуване, е баналност, повтаряна толкова често, та вече е загубила голяма част от смисъла си. От смисъла, да. Но не и от валидността си.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Джон Фаулз и трагедията на руския либерализъм

Съветският свят беше толкова подчертано абсурден и обмислено нелеп, че да го приеме за окончателна реалност не би могъл дори и някой пациент на психиатрична клиника. И се получи така, че у жителите на Русия, дори без задължително да са интелигенти, автоматично – без всякакво тяхно желание и участие – възникна излишен, нефункционален психичен етаж, онова допълнително пространство за осъзнаване на себе си и света, което в естествено развиващите се общества е достъпно само за малцина.

Автор: Виктор Пелевин

Прочети още...

Елементарни частици

Безбожието няма почивен ден. Научихме се да се кръстим, но сме се отучили да вярваме. Да не виждаме невидимото. Да не изпитваме страх от Космическия ум, а искрена почит към душите на близките ни покойници.

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

Привидности

Животът понякога е повече от хубав. Неделя. Не Света Неделя, а светлия покой в седмия ден – празнично слънце, синьо небе, сиромашко лятно многочасие, желание да се превърнеш в птица и да полетиш из красотата на благата ни българска природа...

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

Шестов или Чистота на отчаянието

Не възнамерявам да твърдя, че „прочетох“ Шестов. Когато ни попитат, чели ли сме Паскал, отговорът винаги трябва да е отрицателен, независимо колко пъти сме се навеждали над неговите страници.

Автор: Чеслав Милош

Прочети още...

Лир, Толстой и Шутът

Характерът на Толстой винаги е пробуждал някакъв вид съмнение, както и характерът на Ганди. Той не е бил груб лицемер, за какъвто го обявяват някои хора, и вероятно би си наложил още по-големи саможертви, ако на всяка крачка не са се намесвали околните, и особено съпругата му. Но, от друга страна...

Автор: Джордж Оруел

Прочети още...

Прашинка от Бога

Тогава, в жегата на лятото на 2003-а, в старата черква на гробището в Банско Иван Методиев лежеше лимонено жълт в черен ковчег и мълчеше. Лежеше с пети срещу иконостаса, откъдето мълчаливо го проучваха Спасителят, Йоан Кръстител, Богородица, Николай Чудотворец, свети Георги и свети Мина.

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

За капаните на паметта

Понякога, като ме налегнат тия, си мисля, че господ сигурно много ни мрази това нас българите (или много ни обича – знае ли го човек каква му е работата господня?) Защото, как иначе да си обясня преизвестния на всинца ни факт, че...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

За човешкото

Опитвал съм се неведнъж в едно отпуснато, свободно лутане на мисълта да си отговоря какво ни прави човеци. Кое е уникалното, с което сме излезли от лоното на природата, което ни отделя от другите дишащи, множащи се и изпитващи болка живи същества край нас?

Автор: Велко Милоев

Прочети още...

Защо пиша?

Темите на писателя се обуславят от времето в което живее – най-малкото това е вярно за бурните, революционни времена, като нашите, но преди някога да започне да пише, писателят е усвоил едно емоционално отношение, от което никога не ще се освободи напълно.

Автор: Джордж Оруел

Прочети още...

За недостатъците на раждането

От детството или от комсомолското юношество ми е останало едно клише – „борба с живота“. Клишето трябва да е било предназначено да се тълкува класово – тоест всекидневната борба на онеправданите за насъщния, и идеологически – като задължение да се бориш за един по-добър свят, обещан за недалечното бъдеще.

Автор: Велко Милоев

Прочети още...

Как спрях да чета, или теорията на трите страници

Една сутрин се погледнах в огледалото и забелязах, че съм отслабнал. Умствено. Първо се уплаших, после реших, че не е толкова страшно. В смисъл, че може пък и да не съм отслабнал. Умствено. Ако преди четях по петдесет и повече книги на година, сега чета от три до пет.

Автор: Георги Малинов

Прочети още...

За края на четенето

На темата Book burning са посветени много публикации в интернет, а съответната статия на Уикипедия съдържа списък от 121 свидетелства за горене на книги…

Автор: Велко Милоев

Прочети още...

Четците

Когато българските писатели станат толкова потребни на читателите си, може би общността ни сама ще се сети да се взре какво става в родната литература. Дотогава към духовната ни работилница няма да има масов интерес; и всеки път, щом някой издаде нещо ново, ще се чуди как по най-морален начин да прилъже просветените си сънародници да му купят продукцията.

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

Хюкел или идънка - част 1

Баналността означава нулева степен на интелектуалното ни­во, липса на развитие. Баналността е един процес, в който от по­знатото се избира най-познатото, и от най-познатото пак най-по­знатото.

Автор: Владимир Свинтила

Прочети още...

Пристанът на „летящия холандец“

Брегът е начало и цел и на най-дългото морско пътешествие. Търсенето на бряг е смисъла на човешкия път; намирането на ценност и вяра – основание на цивилизацията. Всеки достига своя бряг, но не и митичният Летящ холандец, прокълнат да броди вечно из моретата без път и пристан.

Автор: Аврам Агов

Прочети още...

Смяна на крепостите

Едва ли мога да пиша за мен самия. Винаги съм писал, обръщайки се към някой друг. В повечето случаи това са били писма или пасажи от един ден, от един сън, от една тъга, която е преливала.

Автор: Асен Валентинов

Прочети още...

Нашият жалък индивидуализъм

Патриотичните илюзии нямат край. В Аржентина гъмжи от националисти; движи ги, според тях, достойното или невинно желание да утвърждават най-добрите черти на аржентинеца. Те не познават обаче самите аржентинци.

Автор: Хорхе Луис Борхес

Прочети още...

Фетишизираната етика на читателя

Нищетата на нашата литература, неспособността й да буди интерес са довели до фетишизиране на стила, до едно разсеяно четене, плод на едностранчиво внимание.

Автор: Хорхе Луис Борхес

Прочети още...

Шопската Мисъл

В отчаяния си провинциализъм културният българин е много чувствителен към това да не го вземе някой за примитивен дивак или за селяндур, докато неговите селяни и шопи – уви! – още не са.

Автор: Атанас Славов

Прочети още...

Езикът на травмата и травмата на езика

„Тази тълпа от неокачествими страшилища“ (по Алеко) беше нахлула във „Фейсбук“ по същия начин, по който вандалите трошаха и чупеха в Катуница, само че с думи.

Автор: Любослава Русева

Прочети още...

Елитният човек

Започвам този текст със сравнително ясното съзнание, че чрез него ще осъществя някаква ултимативна версия на онзи първороден философски грях – contradictio in adjecto, противоречие в определението.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Половата свитост на българина като основа на неговия характер

Нека подчертаем същественото: българинът изобщо е полово свит. За него половостта не е жизнерадостно състояние … а е по-скоро остър физиологичен копнеж, който обаче е потиснат и свит…

Автор: Стефан Гидиков

Прочети още...

За праведното щастие

Един от упреците, при това справедливи, които получих от една доскорошна читателка на вестник „Ние, жените“, беше, че не пиша за жените, а за книги, които са предмет на мъжките търсения и интереси...

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

Яворов и демоните на българския дух

Глобалното село е къща без тайни – всичко се вижда, чува и коментира. Къде в тая къща умореният от шума и думането човек може да се усамоти? Никъде.

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

Città della poesia – Част 3

Случайните срещи – на улицата, в кафенето – са важна част от опознаването на града. Да видиш града и през очите на местните жители – това е опит и удоволствие, от които в никакъв случай не бива да се отказваш...

Автор: Емил Ив. Димитров

Прочети още...

Città della poesia – Част 2

Процесът по екстериоризация и „монументализиране“ на поезията е започнал поне от края на XIX в., когато в чест на 100-годишнината на Джакомо Леопарди централният площад на Реканати е основно преобразен

Автор: Емил Димитров

Прочети още...

Човек без спомени е куха хралупа

Случайно бях споменал пред една умна млада българка две съвсем незначителни ситници от шареното ми битие...

Автор: Петър Увалиев

Прочети още...

Città della poesia – Част 1

„Град на поезията“ – това не е метафора, а официален „титул“ на италианския град Реканати, съпровождащ го навсякъде, дори на официалните пътни табели…

Автор: Емил Димитров

Прочети още...

Никога вече друг свят

Изящен и ужасен текст, свидетелство за съветските концентрационни лагери, за варварските деяния срещу милиони хора, извършени от режима на Сталин в СССР.

Автор: Роберто Савиано

Прочети още...

За искането

Живея с едно такова усещане – да го нарека ли убеждение, та да разголя пред вас пълната мяра на суетата си човешка? – което считам за едно от големите просветления, големите достижения, в живота си…

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Нищожен или унищожен...

Книги, книги, книги… Непрекъснато съм обграден, окупиран, обсаден от букви, от знаци, от затворени мълчания, които говорят само когато ги разтвориш – като музикалните кутии.

Автор: Румен Леонидов

Прочети още...

Дланите на дъщеря ми

Дъщеря ми е на път. Дали ще избере наука или любов, академична кариера или здрава връзка, спокойствие или престиж…

Автор: Захари Карабашлиев

Прочети още...

Размисли за гилотината

Малко преди войната от 1914 г. един убиец, чието престъпление бе особено отвратително (той бе заклал семейство фермери заедно с децата им), бе осъден на смърт в Алжир...

Автор: Албер Камю

Прочети още...

Посетители

14
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 2 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 2 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 3 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 6 дни
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 1 седмица
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А тук, ако намерите... преди 2 седмици