Драскулки – Есеистика

1 1 1 1 1 Оценка 60% (2 гласувания)

 

2018 07 Svoboda slovo

 

Лекарят – жертва или герой?

А може би – светец? Основание да го кажа е латинската сентенция „Sedare dolore devinum est“ – да лекуваш болката е божествено. И тъй като Бог е Един, лекарят би могъл само да е светец в Божията сянка, в изнурителната битка на Човека с болката и злото – Човека, в случая Лекаря с главна буква… Това го мисля аз, мислят го и хилядите в бели престилки, мислят го и десетките хиляди болни, намерили божествената утеха от болката под грижите на своя лекар, който никога не е имал претенции да е нито бог, нито светец, а обикновен човек, обрекъл се да служи и помага на болни и нещастни хора. Логичен е въпросът – с какво се отблагодаряват държавата и обществото за самоотвержения му, изпълнен с тревоги и безсъние живот, обречен на другите, от нощното бдение над болните по време на дежурства до изнурителните дневни визитации, прегледи, операции и консултации? С ниски заплати, с жълти лъжи, които се изливат като помия върху преждевременно побелелите глави на по-голямата част от лекарите, защото по-младите отдавна лекуват болни хора в чужбина и ги няма в страната, с нехигиеничните условия на труд и най-вече – с пренебрежително отношение към цялото медицинско съсловие, извратено в посегателство и физическо насилие над най-безобидната прослойка на обществото, която се е обрекла да помага, а не да причинява болка!

Меко казано е, че съм възмутен от побой и насилие над медици – лекари, медицински сестри и акушерки в последния месец. Агресия заради самата агресия, немотивирана агресия, агресия без всякакво основание! И нищо конкретно не се чу и писа за ответа на правозащитната система към побойниците. Или отново, както много пъти досега, тя – правозащитната система чака глъчката да заглъхне, вълненията да утихнат и случката да се забрави – както народът казва „кучетата си лаят, керванът си върви…“.

Насилникът няма права, не може да има права, мястото му е в затвора и то задълго! Отдавна пиша и го казвам по различни телевизии и радиа: чии са правата – на изнасиления, пребития, осакатения, ограбения, убития, на неговите близки или на безчинстващия идиот, за когото понятия като етика, чест, морал, хуманност, цивилизованост, законност изобщо не съществуват. Безправието, което отразяват техните постъпки ги лишава от права! И хич да не говорят магистратите и да потриват извинително ръце, че „видите ли, така се случило, той престъпникът неумишлено пребил човека, без да иска го осакатил, да го пощадим, защото и той си има своите права…“, разбирай права да изнасилва, пребива, осакатява, ограбва и убива. Особено за рецидивистите. Какво правят на свобода личности (не хора!) с по десет-петнайсет висящи дела? Какво означава понятието „криминално проявен“? Че като е проявен, скъпи родни магистрати, защо се разхожда свободно по улиците и продължава да върши пъклените си дела? Защо не го вкарахте там, където му е мястото – най-малкото това е превенция за обществото и милионите невинни и честни хора в таз страна? Колко хора бяха убити от „криминално проявени“? Не смятаме пребитите, осакатените, ограбените, за накърнените изобщо не става дума в тази безнравствена и безправна вакханалия, която се вихри в страната? Докога ще чакате, скъпи родни магистрати? Търпението на хората отдавна се изчерпи, направете най-сетне нещо! В случаите с пребитите медици на ход сте вие, скъпи родни съдии и прокурорите – случаят е тест за вашата човешка съвест и професионална доблест, чест и подготовка, изобщо за правозащитната система на страната – какво ще отсъдите, т.е. как ще осъдите побойниците! Или отново ще ги освободите под гаранция и оневините после, тъй като със затвор са нарушени гражданските им права на свободна личност в таз правова държава? Какво означава лека телесна увреда за гинеколожката, загубила съзнание за повече от трийсет минути? Какво е тогава тежка увреда – жертвата да умре или се парализира до края на живота?

След като осъдите насилниците и ги пратите за години в затвора, скъпи магистрати, първото нещо, което трябва да направите заедно с министрите на правосъдието и на здравеопазването, Главния прокурор и депутатите е да криминализирате като тежко престъпление посегателството под каквато и да е форма над медици при изпълнение на служебните им задължения и след това съвестно да си свършите работата докрай, т.е. до затвора за всички „безобидни“ „криминално проявени“ с по над десет висящи дела в досието! Защото и малкото останали в България побелели лекарски глави ще си вземат слушалката и бялата престилка и ще отидат да лекуват стари хора в Западна Европа, където не съществува подобно нещо като побой над лекар или сестра. Сестрите и младите лекари вече го направиха – казвам го като лекар с трийсет и седемгодишен медицински стаж и толкова като преподавател, който познава в детайли проблемите и слабостите на здравната система в страната. Длъжни сте да го направите за десетките хиляди болни в България, за хилядите лекари, за своите деца, които трябва някой да лекува, за чистата си съвест, скъпи родни магистрати и политици! Или като се разболеете вие и вашите деца (не ви го пожелавам по никой начин!) ще отидете да се лекувате при същите тези български лекари, но на запад. Помислете за тези, които нямат вашите пари да го направят и остават тук, в България, при оскърбените, унизени и обругани, но високо хуманни български медици!

 

Свобода, слово и чуваемост

Наскоро прочетох пространното есе на Исмаил Кадаре „Легенда на легендите“ за писмената и устната литератури от зараждането им досега. В една от главите авторът прави паралел между окото и ухото – двата основни рецептора, чрез които се възприема едната и другата литература. Допълних Кадаре, че и в двата случая отзвукът е в душата. И заради отзвукът единият творец пише, а другият разказва, един чете, а друг слуша митове, приказки, легенди. Независимо от начина на възприемане на творбата, в основата е общуването между творец и читател или слушател, за да се постигне най-висшето изживяване у възприемащия изкуството – катарзиса и удовлетворението на твореца, че е провокирал друг да изживее нещо неповторимо, че посланията му са достигнали до душата и мисълта на хората, за които са творени. Тези два момента могат да се постигнат само ако творецът има Свободата да твори под диктата на морала и съвестта си и чуваемост у читателя/слушателя да възприеме посланията на твореца. Този извод ме накара да се замисля за състоянието на Свободата на Словото и чуваемостта в България и причината да не можем да изживеем катарзиса от постигнатата Свобода като народ, като нация, като общество и да вървим напред.

Няколко пъти съм писал за силата и виталността на Словото с идеята, че макар и осквернено, обидено, омерзено в мас-медии, дори в художествени книги и театри в последните години, Словото продължава да живее и да се бори с недъзите на личността и обществото. Същото е и със Свободата – изкривена, очернена, обругана, интерпретирана от всеки по различен начин – както Дяволът чете Светата книга, Тя крее в мечтите на човека и се опитва да въдвори ред в объркания свят…

По повод на горните редове, написани преди пет-шест години, сега си мисля: Добре казано, за съжаление – наивно, нереално, утопично. Все повече Словото затъва в блатото на посредствеността, все повече Свободата се изражда в безотговорна свободия и вместо да твори ред, създава безпорядък. Единични Дон Кихотовци се подвизават на страниците на специализирани литературни издания, яхнали изморения си Росинант-Пегас и размахват литературното си копие, на върха на което се крепи Свободата… А тълпата, формирана от чалга, немотия и политици, стои встрани и се надсмива над оптимистичния им ентусиазъм или ги подминава с безразличие, затънала в ежедневните си грижи физически да оцелее, задъхана в бързо променящите се живот и свят, забравила душата си, изгубила сърцето си.

Причината според мен за краха на Словото и Свободата е липсата на чуваемост у изнервения, обезнадежден и уморен от недоимък, кризи и реформи наш съвременник. По време на социализма липсваше Свобода на Словото, но имаше чуваемост. Казаното дори с езоповски език на часа се чуваше от хората, от цензорите и властта и стигаше за дни до всички слоеве на обществото, най-често предавано като устна реч. И трите категории тогава – общество, цензори и власт, имаха изострен слух, чувствителност и отношение към Словото и всяка реагираше по свой си начин: обществото с отрицание, насмешка и пасивно непокорство, поради невъзможността да реагира със стачки и митинги, цензорите със забрани, а властта с уволнения и спрени книги, филми и постановки. Сега всеки може да каже и напише каквото пожелае, дори да обругае Министър-председателя и Президента, да изнесе обективни факти за кражби, провали и корупция, но без какъвто и да е последващ ефект от страна на обществото, власт-имащите и власт-упражняващите. Никой от власт-имащите не чу воплите на пострадалите от наводненията през миналата година, на пенсионерите, на ужилените от ЦКБ, за загубите от внесените без мито стоки и много други и не направи нищо да им помогне, т.е. да свърши това, за което е избран от нас – хилядите глас-имащи, но не и хилядите, чийто глас е чут и оценен!

Чуваемостта предполага отношение, ангажираност и отговорност, както е в повечето западно-европейски страни като Франция, Англия, Германия. И най-вече – висока степен на съзнание на политиците и на обществото, резултат от хилядолетната им история на борби за права и борби с недъзи. Там всеки спазва нормите и носи отговорност за сторените грешки. Отклоненията се забелязват и наказват – такива са там правилата на играта, за разлика от нас. Защото го иска най-вече обществото, всеки един човек. Ако политиците не спазват правилата, обществото реагира – със стачки, митинги, до пълна победа. И респектирани от силата на обществото, дори и да не го желаят, политиците се подчиняват на волята на тези, които са ги издигнали на висшите държавни постове.

При нас арогантността на политиците е безпределна. Смяната на мненията на 180° в рамките на дни е нормално явление при нашите политици – примерите са безбройни. Знаят го те, знае го и обществото, но никой не реагира. Защото преди имахме проблем със Свободата на Словото, сега с чуваемостта. Трудно ми е да преценя кой от двата проблема е по-голям. Във всички случаи резултатът е изродена Свобода.

И поради липсата на истинската, съзидателна Свобода, от край време кратки и единични са катарзисите в хилядолетната ни историята – може би при освобожденията от двете владичества – по времето на Асен и Петър и от турско иго или след края на някоя от многобройните войни, повечето от които са спечелени на бойното поле и след това изгубени на масата за преговори, но това е друг въпрос. Той касае неблагоприятното ни геополитическо положение в Европа и противоречивата ни и непоследователна народопсихология. Сега, двайсет и пет години след промените, минали в псевдо-промени и псевдо-свобода, поради горните две причини и липсата на чуваемост на всички социални нива, не можем да изживеем катарзиса като народ, като нация, като общество и да вървим напред.

 

Златимир Коларов
Проф. Златимир Коларов, д. м. н. е автор и съавтор в над 565 научни труда, на 12 художествени книги и 14 киносценария. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, руски и румънски езици. Председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите-лекари в България „Димитър Димов“, заместник председател на Българското дружество по ревматология,заместник секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите-писатели). Главен редактор на сп. Topmedica, заместник главен редактор на сп. Ревматология и сп. Съвременна медицина. Член на Съюза на учените в България, Съюза на българските писатели, Съюза на българските филмови дейци – секция „Сценаристи“, Съюза на журналистите в България, Българската асоциация на филмовите, театралните и радио сценаристи, Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“, на Управителния съвет на Българската асоциация по изучаване и лечение на болката.
Други статии от този автор
Посетители: 107

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • ЧОВЕК писа Още
    Госпожата Андонова... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Всичко казано по-горе... преди 3 седмици
  • Иван. Д, писа Още
    Нормално е еврейката... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Само преди няколко... Понеделник, 22 Октомври 2018
  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... Петък, 05 Октомври 2018
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... Вторник, 02 Октомври 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... Неделя, 30 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... Петък, 28 Септември 2018
  • Valpet писа Още

    “Днешната... Четвъртък, 27 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... Сряда, 26 Септември 2018
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... Сряда, 26 Септември 2018
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... Понеделник, 24 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... Неделя, 23 Септември 2018
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... Събота, 22 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Стотици години... Сряда, 19 Септември 2018
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018