Драскулки – Есеистика

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2016 03 joan miro

 

Оказа се, че къщата на съновиденията е отворена. И вътре се е настанил Хуан Мирó – милиардерът, собственикът на огромни светове и светлинни мигове. Влизам обезсмислен от умора, влизам с най-лошия вкус към нещата, влизам – и спирам: Какво е това?

Към мене лумват забравените цветове на ритъма, наречен детство, оживяват неясните контури на спомена, на тайната, на слънчевия лъч в мазето, изпълнен с невидими и видими прашинки, с милиони палави гласчета на светящи думи…

И се смалявам, и изчезвам във вълшебния хаос от предчувствия, че ще бъда отново целунат, смалявам се в собственото си ехо: кой ме вика – аз ли търся Аз-а или Той при себе си ме вика?

А, ето ме – много отблизо, ето ме –ясен, синеок, въоръжен до зъби с хуманизъм, марширувам и си мисля, че героите са движещата сила на историята, че не съм тояга, а тръстика, маршируваща, но мислеща все пак…

Господи! Дали не сънувам? Коломбина скача от леглото и застава Коломбина в огледалото, където Коломбина с черни мисли, мисли, може би, че никой не разбира колко смешна е Уплашената Коломбина. Там отляво Арлекин-Актьор и Арлекин с Тюрбан бият Големия Барабан, за да дразнят Мъдрия Морски Лъв. Ето го и Пясъчния Плъх, Белия Шивач, и Сивия Шивач, и Лилавия събрат – и тримата изпаднали в делириум пред един Шаран, по-скоро Буболечка, Майски Бръмбар или може би Термит…

Сънувам. Старецът Мирó разговаря с Бога на детството, а аз, на две крачки от същия Бог, съм изпивал за отличен недоизпитите чаши по Научен Комунизъм…

Сънувам ли? Това ли е удушената птица на мисълта? Това ли е детето, което има две майки…

Господи!

Отблизо полъхва космически студ, далечен плач на космическа кукумявка долита, през вратите на небето профучава небесно тяло от Лабиринта, и Мечтите на сладките лютиви чушки, и всички светлини угасват. Тъмно. Много тъмно. Започва да капе. Чуват се далечни стъпки. Мяркат се далечни силуети. Преминават Пещерните хора в черно, след тях са само Пещерните хора, миналото продължава напред, миналото става все по-малко минало, миналото става настояще, четири диви архипелага ми напомнят Атлантида и тази, която ще потъне, четири цветни сънища за заспалите води на нашите спомени…

Но какви са тези знаци, греят, осветяват пещерата на духа ми, какъв е този прекрасен език, от който и думичка не разбирам, но ми е познат отнякъде, какви са тези неочаквани линии, обърнати ъгълчета на мисълта, петна, трептящи, летящи, живи, преливащи във форми с пипалца?…

 

2016 03 joan miro 1

 

… Мирó ми се смее добродушно, отпива от дебелата пура, издишва ме и ме облива с дим и доброта… Един Милостив Мир, един Милосърден Мер, един малък Вергилий в Деветия кръг на рая…

Вглежда се в окото на луната, изляга се край Дългата и Разпръснатата, мери сянката на кантара за мухи, мълчи подобно императорски евнух, а е всъщност експониран гуру…

Мирó – Изгореното платно, Мирó – Стълбата за бягство, Мирó – Мъдрецът, Мирó – поетът, който пише само цветни стихове и никога не ги издава в книга. Мирó – детето, Детето – маг, което обича да се преоблича в карнавални дрехи, да се смалява под огромни шапки, да се превръща в капка под окото на Гаргантюа.

Мирó – Оранжевия полиглот. Хуан Мирó – Лунния стьклар. Мирó – Гълтач на лунен пясък. Мирó – Дух на ято розови петна. Мирó – Слепец сред птици. Мирó – Влюбен купувач в Продавачката на цветове.

Мирó…

 

1995
(Из едноименния сборник с есета за художници)

Източник

Румен Леонидов
Румен Леонидов (род. 1953) е български поет и преводач, журналист, издател и общественик. Към 2011 година има издадени девет стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Република Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.
Други статии от този автор
Посетители: 168

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    О, благодаря, това беше... преди 1 час
  • Иван Младенов писа Още
    Ако разрешите съвет, г-н... преди 1 час
  • Гърдев писа Още
    Напълно съм... преди 8 часа
  • Петров писа Още
    Историята е много... преди 9 часа
  • Гост писа Още
    Велика е омразата на... преди 22 часа
  • Гост писа Още
    Не бих го нарекъл... преди 1 ден
  • Sara P, писа Още
    You`re killing me softly with this words, my... преди 2 дни
  • Петров писа Още
    Център на статията е... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Между другото (ах, колко... преди 4 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Само още един цитат от... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми Анани, Франсис... преди 4 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Умолявам Ви, вие,... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    За White Barde: да, всичко това... преди 4 дни
  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 5 дни
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 5 дни
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 5 дни
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 6 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 6 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 6 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 6 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 1 седмица
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 1 седмица