Драскулки – Есеистика

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2016 03 joan miro

 

Оказа се, че къщата на съновиденията е отворена. И вътре се е настанил Хуан Мирó – милиардерът, собственикът на огромни светове и светлинни мигове. Влизам обезсмислен от умора, влизам с най-лошия вкус към нещата, влизам – и спирам: Какво е това?

Към мене лумват забравените цветове на ритъма, наречен детство, оживяват неясните контури на спомена, на тайната, на слънчевия лъч в мазето, изпълнен с невидими и видими прашинки, с милиони палави гласчета на светящи думи…

И се смалявам, и изчезвам във вълшебния хаос от предчувствия, че ще бъда отново целунат, смалявам се в собственото си ехо: кой ме вика – аз ли търся Аз-а или Той при себе си ме вика?

А, ето ме – много отблизо, ето ме –ясен, синеок, въоръжен до зъби с хуманизъм, марширувам и си мисля, че героите са движещата сила на историята, че не съм тояга, а тръстика, маршируваща, но мислеща все пак…

Господи! Дали не сънувам? Коломбина скача от леглото и застава Коломбина в огледалото, където Коломбина с черни мисли, мисли, може би, че никой не разбира колко смешна е Уплашената Коломбина. Там отляво Арлекин-Актьор и Арлекин с Тюрбан бият Големия Барабан, за да дразнят Мъдрия Морски Лъв. Ето го и Пясъчния Плъх, Белия Шивач, и Сивия Шивач, и Лилавия събрат – и тримата изпаднали в делириум пред един Шаран, по-скоро Буболечка, Майски Бръмбар или може би Термит…

Сънувам. Старецът Мирó разговаря с Бога на детството, а аз, на две крачки от същия Бог, съм изпивал за отличен недоизпитите чаши по Научен Комунизъм…

Сънувам ли? Това ли е удушената птица на мисълта? Това ли е детето, което има две майки…

Господи!

Отблизо полъхва космически студ, далечен плач на космическа кукумявка долита, през вратите на небето профучава небесно тяло от Лабиринта, и Мечтите на сладките лютиви чушки, и всички светлини угасват. Тъмно. Много тъмно. Започва да капе. Чуват се далечни стъпки. Мяркат се далечни силуети. Преминават Пещерните хора в черно, след тях са само Пещерните хора, миналото продължава напред, миналото става все по-малко минало, миналото става настояще, четири диви архипелага ми напомнят Атлантида и тази, която ще потъне, четири цветни сънища за заспалите води на нашите спомени…

Но какви са тези знаци, греят, осветяват пещерата на духа ми, какъв е този прекрасен език, от който и думичка не разбирам, но ми е познат отнякъде, какви са тези неочаквани линии, обърнати ъгълчета на мисълта, петна, трептящи, летящи, живи, преливащи във форми с пипалца?…

 

2016 03 joan miro 1

 

… Мирó ми се смее добродушно, отпива от дебелата пура, издишва ме и ме облива с дим и доброта… Един Милостив Мир, един Милосърден Мер, един малък Вергилий в Деветия кръг на рая…

Вглежда се в окото на луната, изляга се край Дългата и Разпръснатата, мери сянката на кантара за мухи, мълчи подобно императорски евнух, а е всъщност експониран гуру…

Мирó – Изгореното платно, Мирó – Стълбата за бягство, Мирó – Мъдрецът, Мирó – поетът, който пише само цветни стихове и никога не ги издава в книга. Мирó – детето, Детето – маг, което обича да се преоблича в карнавални дрехи, да се смалява под огромни шапки, да се превръща в капка под окото на Гаргантюа.

Мирó – Оранжевия полиглот. Хуан Мирó – Лунния стьклар. Мирó – Гълтач на лунен пясък. Мирó – Дух на ято розови петна. Мирó – Слепец сред птици. Мирó – Влюбен купувач в Продавачката на цветове.

Мирó…

 

1995
(Из едноименния сборник с есета за художници)

Източник

Румен Леонидов
Румен Леонидов (род. 1953) е български поет и преводач, журналист, издател и общественик. Към 2011 година има издадени девет стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Република Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.
Други статии от този автор
Посетители: 148

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • 007 писа Още
    Достоевски - догматик?... преди 23 часа
  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 2 дни
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 4 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 6 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици