Драскулки – Есеистика

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Брегът е начало и цел и на най-дългото морско пътешествие. Търсенето на бряг е смисъла на човешкия път; намирането на ценност и вяра – основание на цивилизацията. Всеки достига своя бряг, но не и митичният Летящ холандец, прокълнат да броди вечно из моретата без път и пристан. Морският фолклор ражда мита за призрачния кораб, който е погубен в буря при Нос Добра Надежда край Африка и след това се появява във виденията на моряци. Някои източници идентифицират Летящия холандец в легендата с кораба на капитан Берндард Фоке, който е бил известен с двойно по-бързо от познатото до тогава прекосяване на разстоянието от Холандия до остров Ява. Но за тази цел бил в съюз с дявола. Мисията и проклятието на мореплавателя е отправения към морското безбрежие взор, когато е на брега – и търсене на пристан след мига на отделяне от пристана, в пътешествие към отвъдното.

Flying_Dutchman

„Летящият Холандец“, Алберт Райдър

Холандците са владетели на моретата през 17-ти век – за да опознават, завладяват, търгуват и заселват на нови земи. Цената на владението на моретата е постоянната борба за запазване на земята им от водата. Амстердам е олицетворение на откривателския дух на Европа и естествено начало на Летящия холандец. При ниската земя границата между море и бряг се размива.

Амстердам – град на водата, изкуството и удоволствията. Като архитектура и атмосфера Амстердам наподобява немски град; прилича на Венеция заради каналите си с дължина 100 км; на „корабокрушенския плаж“ във Ванкувър с дъха на марихуана; и на глобален публичен дом, с известно преувеличение...

DSCF9695

Ниска земя

От птичи поглед районът на града представлява шарен килим с множество парчета земя, разделени от пътища и канали. Изглежда, че няма и квадратен метър „свободна“ площ, всичко е култивирано и подредено. Земята е безценна, морето е заплахата. Водата е навсякъде – а и как може да бъде другояче на Ниската земя? Морето буквално се врязва в града чрез гъста мрежа от ръкави и канали. Отвоюването на земя от морето е съдбата на Амстердам и Холандия – образ използван от Гьоте във „Фауст“, за да изобрази смисъла на човешката борба. Борбата на хората за пространство е придобила различни форми. Това отвоюване от стихията е култивиране или изграждане на цивилизация в един по-широк смисъл.

Използването на гъста мрежа от канали, които изглеждат поне толкова на брой, колкото и улиците, е резултат от очевидното въздействие на морето върху в живота на града. Едно предизвикателство е превърнато в уникална функционалност. По каналите често се забелязват лодки-жилища, които си имат всичко, дори и градини. Легалните „водни“ жилища са газифицирани и електрифицирани със съдействието на общината. В стремежа да се осигури повече пространство в жилищата, някои сгради дори са издадени навън в горния си край, за да разширят площта си. Добре известно е, че земята е много дефицитна в Холандия, която по гъстотата на населението може да се сравни с Белгия, Южна Корея и Бангладеш.

DSCF9579

Град от канали

Холандия е своеобразен център – между юг и север, запад и изток. Картините на Ван Гог сякаш синтезират тази среда – съчетание от топлите южни багри на импресионизма и болезнената рефлексивност на северния експресионизъм. Френският импресионизъм, немският романтизъм и експресионизъм могат да се използват за това условно разделение на юг и север във възприятията и визията. Дори Далечният изток намира място в палитрата на Ван Гог чрез японската живопис, която е вдъхновявала художника. Холандия е на континента, но сякаш е заобиколена отвсякъде с вода, като островна страна. От една страна тя е „закотвена“ на континента. Същевременно това е морска държава, за която няма граници. В този смисъл Холандия е пресечна географска и духовна точка на влияния от три култури – Германия, Франция и Великобритания. Историческите корени на Холандия водят началото си от централна Франкия; западната част на империята на Карл Велики се обособява като Франция, а източната се превръща основа на Германия.

Сходствата с немската архитектура и дух в холандските градове не са случайни. Холандците възприемат себе си като смесица от три народа – фризийци, франки и саксонци. Холандия е била част от Свещената римска империя няколко века преди да извоюва независимостта си през 1648 година. Чак до 15-век холандците са се считали за германци (езиците са много близки), но постепенно започват да изграждат отделна идентичност. През 17-ти век борбата за независимост се свързва с името на батавите – германско племе, което въстава срещу римляните през 69 година (римляните пристигат в тези земи през 57 г. Пр.н.е.). Батавите стават символ за холандците, така както германците се идентифицират с тевтоните или французите с галите. Холандците са свързани също и с френската цивилизация чрез херцогство Бургундия (превърнало се в център на френската култура по време на Филип Трети), което установява контрол върху холандско-езичните провинции (Ниските страни) с подкрепата на местната аристокрация през 1433 г. Северните холандски провинции извоюват свободата си от династията Хабсбург през 17-ти век, но южните остават под контрола на испанската династия и по-късно се обособяват като Белгия. Връзката между Холандия и Белгия не е само историческа. Мой познат-белгиец ми сподели, че френско-говорящата и холандско-говорящата общности в Белгия се разбират добре, а напрежението идва от политическите и икономически елити (както обикновено). Потвърждение на това може да се види и на места като Шанхай, където се натъкнах на холандско-белгийско празненство в белгийски пъб, без особен повод, просто заради идеята да бъдат заедно със семействата си.

Напоследък се засили напрежението между Валония – френско говорящата част на Белгия и холандско говорящата Фландрия. Белгия е носител на „световния рекорд“ по политическа криза – едва 540 дни след изборите през юни 2010 година двете общности се споразумяха да съставят правителство! Коренът на проблема е в желанието на говорещите холандски език провинции за по-голяма автономност. На всичко отгоре дълговата криза на Белгия (дългът наближава 100% от БВП и трети по големина в Европа) налива още масло в огъня.

Холандците са пионери на капитализма и модерната национална държава. Разцветът на индустрията и търговията през 17-ти и 18-ти век превръща Холандия в най-проспериращата държава в Европа. Холандската източно-индийска компания (VOC) е първата мултинационална компания в света през 17-ти век, със собствена търговска империя в Азия. VOC е първата акционерна компания в света и нейните престижни акции са ставали обект на спекулации в „модерен маниер“ на стоковата борса в Амстердам, както Бернард Бродел определя в монументалното си изследване на историята на капитализма. (Според Бродел борсата възниква като среща на банкери, търговци, дилъри за обмен на валута, бизнесмени, агенти и брокери на банкери и други индивиди.) Нивото и сложността на Амстердамската борса (създадена през 1530 г.) превръщат града в европейски център на търговията за дълго време. Лондон се учи от Амстердам и започва да извършва подобни операции. Приносът на борсите на Амстердам и Лондон е, че утвърждават книжните пари, които се „завъртат“ по-бързо от стоките. Книжните пари се въвеждат за първи път в Китай през 11-ти век. Но макар че се появяват по-късно на Запад, те се приемат като универсално средство и се превръщат в мотор на капитализма. Едно от предимствата на борси като тази на Амстердам е, че металите се обменяли за книжни пари и обратно. Според Бродел именно тази ликвидност или наличност на пари е била една от тайните на успеха на холандския и английски бизнес.

От 1602 до 1796 г. VOC изпраща близо един милион европейци да работят по търговските линии с Азия на 4,785 кораба – повече отколкото всички останали европейски компании, взети заедно. Наред с Британската източно-индийска компания (учредена две години по-рано от холандската компания) VOC е притежавала правомощия да издава собствени пари, да създава колонии и сключва договори като квази-държава. Компанията създава колонии на индонезийския архипелаг, които се национализират от Холандия през 1800 година.

Хенри Хъдсън, който работи за Холандската източно-индийска компания, открива големи популации на бобър по източното крайбрежие на Северна Америка (също както Колумб, той е търсил път за Азия) през 1609 г. Кожите от бобър са на мода в Европа по онова време и компанията създава колонията Ню Амстердам. Така се слага началото на Ню Йорк. Глобализацията не се е ограничавала с търговията. Холандците стават проводник на европейски идеи и познания в затворената Япония. Холандски търговци получават разрешение от шогуната Токугава да търгуват с Япония и са единствените европейци, получили такива правомощия за близо два века (от 1638 г. до средата на 19-ти век). Португалците и испанците първи установяват търговски отношения с Япония, но са изпъдени от шогуната заради опитите им да християнизират японците. Токугава започва изолационна политика и се отнася с по-голямо доверие към холандците заради прагматичния им подход и дистанцирането им от религиозни мисии (шогунатът става чувствителен към опитите за „духовно замърсяване“ на населението). Холандската търговия в Япония (на холандски и китайски търговци е позволено да отсядат на остров близо до Нагасаки и извършват търговска дейност с Токугава) става проводник на „холандското учение“ – научно познание, което е единственият мост на Япония към европейската култура и наука до отварянето на страната през 50-те години на 19-ти век.

Холандци са първите европейци, достигнали бреговете на корейската династия Чосон през 1653 г. Тридесет и шест моряци, между които Хендрик Хамел (служител на Холандската източно-индийска компания), се озовават по волята на съдбата в „Херметическото кралство“, след като корабът им „Спервер“ претърпява корабокрушение до остров Чеджу на път за Япония. Корабокрушенците са били третирани почти като пленници, защото им е било забранено да напускат кралството (корейците са се съмнявали, че холандците са японски шпиони). Едва тринадесет години по-късно, Хамел и седем други моряци успяват да избягат за Япония и оттам да се върнат в родината си. Разказът на Хамел е първото детайлно описание на Корея в Европа. Изследвайки това първо съприкосновение на Корея с Европа, Гари Ледиярд от Колумбийския университет задава въпроса какво щеше да стане ако корейската династия Чосон беше установила и развила трайни отношения с Холандия, както Япония направи през 17-ти век. Вероятно Корея щеше да бъде по-подготвена за сътресенията на 19-ти век, с идеи как да се модернизира.

Но след като Холандия е пионер в капитализма и глобализацията, а холандски моряци и търговци покоряват морета по света през 17-век, защо кралството не създава империи от рода на португалската, испанската, английската или френската? Холандия не сътворява и някакъв lingua franca по подобие на Англия или Франция. Част от обяснението е в синдрома на „изоставането на пионера“. Дори да си първи в дадена област, това не ти гарантира водеща роля за дълго време, дори напротив: обречен си да бъдеш задминат от други. Смисълът на тази теория е, че тези, които се появят по-късно на сцената, имат предимството да се учат от онези преди тях и могат да усъвършенстват дадени модели на развитие. Англия също е „обречена“ на относително изоставане в тази верига на развитие след издигането на САЩ, Германия и други страни. Освен това тези случаи на изоставане не са толкова западане, колкото намаляване на относителната роля на пионерите вследствие на развитието на други държави и промяната на глобалната конфигурация на сила и влияние.

По-интригуващото обяснение за „изоставането“ на Холандия е типа на нейната експанзия в миналото. Прави впечатление например „пасивния“ характер на холандския колониализъм с сравнение с други европейски сили, които използват икономическата си и военна доминация за изграждане на колониални институции и по-активно културно влияние. Тази „пасивност“ на кралство Холандия донякъде (само донякъде) е сравнима с китайските експедиции на Дженг Хе в началото на 15-ти век, които достигат до Африка и търгуват с континента, но не го колонизират. Както се демонстрира от случая с Япония, холандците не са били заинтересовани от активно проповядване на религия или разпространение на културата си в страните, където са търгували.

Либерализмът пуска дълбоки корени Холандия и особено в пристанищните й градове, на вълната на търговията и глобализацията. Холандската революция е отчасти рожба на Реформацията в Европа и навлизането на калвинизма в страната. Но още със създаването на Холандската република през 1648 г. протестанти и католици съжителстват мирно в необикновена за времето си толерантност.

Либерализмът прониква социалната тъкан на обществото и в модерно време. Извоювалият си световна слава квартал на Червените фенери се рекламира като туристическа атракция в Амстердам. Музеи на еротиката и историята на секса са част от този глобализиран „публичен дом“. Сексът се възприема като израз на свободата на индивида. Свободното отношение към голотата се проявява и в такива нестандартни форми като модна експозиция, включваща десетки голи манекенки-кукли, в една от най-голямата катедрали на Амстердам – Ниеву керк (нова църква след обновяването на старата която е построена през 15-ти век), която не е действаща църква, а функционира като културен център.

DSCF9622

Модна колекция в катедралата „Ниеву керк“

По тесните улици в централната част на Амстердам често може да се долови ухание на марихуана от някое кафене или „кофишоп“ както ги наричат тук. Предлагат се още кекс и бисквити за постигане на усмивката. Тези заведения не се афишират, нито са препълнени, те са просто банална част от всекидневието, макар че за гостите на града това не е чак толкова обичайна картина. Канада беше на крачка от легализиране на марихуаната, но политически съображения и натиск от САЩ предотвратиха това. В по-широк смисъл либерализмът в Холандия напомня за социалната атмосфера в Канада. (Като символично съвпадение, предимно канадски военни части освобождават окупираната от нацистите Холандия през 1945 година.)

В едно международно проучване в края на 2008 и началото на 2009 г., 76% от анкетираните холандци са одобрили декриминализирането или легализирането на употребата на марихуана; от седем изследвани държави в Европа, в Холандия има най-силна подкрепа за либерализирането (следва Дания с 62% и Чехия с 58% подкрепа на такава мярка). В Холандия продажбата на марихуана и хашиш е декриминализирана, но не легализирана. Мрежа от 700 магазина, предимно кофи шоп, предлагат „леки“ наркотици. Всеки гражданин има право да отглежда до пет растения канабис в дома си за „лични нужди“, но превишаването на това количество, както и транспортирането на марихуана, се смята за престъпление. Както у нас има „алкохолен туризъм“, така и по-свободният наркотичен режим в Холандия привлича „наркотични туристи“. Но холандците сякаш започват да вдигат ръце от този либерален режим. Напоследък властите налагат ограничения върху продажбата на наркотици за чужденци. По съображения за безопасност град Маастрихт забрани продажбата на наркотици на чужденци, с изключение на германци и белгийци, които между другото са болшинството от туристите, които си купуват марихуана и хашиш в Холандия. От 2012 година южните провинции (където наркотичният туризъм е най-разпространен) въведоха забрана за продажба на марихуана на чужденци, която ще важи за цялата страна от 2013 г. Само холандци, които са регистрирани като членове на кофи шоповете ще имат право на консумация. Правителството въведе забрана и на „силния“ канабис – скънк, който се поставя в една категория с хероина и кокаина.

DSCF9664

Кофишоп на щастието

Холандия традиционно е страна на вятърните мелници, а в момента води трансформацията към възобновяеми източници, сред които вятърните генератори намират място дори в самия Амстердам. Не може да се отминат и лалетата, защото те са навсякъде. В цветарските магазини се предлагат и десетки разновидности на луковици. Холандците се асоциират с лалето и когато се представят по света. Павилионът на Холандия по време на Световното изложение в Шанхай през 2010 година беше построен под формата на лале, а в експозицията имаше и оранжерия с богата колекция на цветето; не липсваха мелниците и кравите-макети. Оранжевите лалета напомнят за друг символ – националния отбор по футбол и „Аякс“ Амстердам, създал с „тоталния футбол“ нов стандарт през 70-те години на миналото столетие.

Холандците са либерали по душа, толерантни както към Русия, така и към Турция например. Според проучването „Трансатлантически тенденции 2011“, сред страните на Европейския съюз одобрението към Русия е най-голямо в България, следвана от Холандия (61%). 60% от холандците харесват Турция, което е най-голямото одобрение в ЕС. В миналото националистическите партии имаха слабо представителство. Националният алианс просъществува няколко години преди да се разпусне през 2007 г. Въпреки либералната атмосфера в Холандия национализмът и расизмът тихомълком намират своя път в обществото. Бях свидетел на неприятни расистки коментари от капитана на една лодка по адрес на цветнокожи пътници. Микаел Билиг въвежда понятието „банален национализъм“, за да обърне внимание на всекидневните „невидими“ прояви на национализма, за разлика от прякото изразяване. Неговата простота и разпространеност носи мобилизационен заряд при определени обстоятелства. Това може да се проявява и в реклами, които имат други цели, но „кръжат“ около идеята за това и как да се „отбранява нацията“: образи на идилично холандско село с типични бледолики фермери, „нашите“ (родни) крави и други безобидни символи.

Но „официалният“ или политически национализъм също започна да се налага през последното десетилетие.

Шокът от 11 септември 2001 година се трансформира в по-голям страх от имиграция и в по-широк смисъл, страх от „другото“. Както в САЩ, така и в Холандия се забелязва тенденция към затваряне чрез по-стриктни правила за имиграция и влизане в страната. Някои политици и партии говорят за „де-ислямизация“ издавайки страх от твърде големия брой мюсюлмани в страната, които изменят културното пространство. През юни тази година съд в Амстердам оправда политика от Партията на свободата Геерт Вилдерс за неговите анти-ислямски коментари преди десет години, когато сравни исляма с фашизма и Корана с „Моята борба“ на Хитлер. Съдът се позова на свободата на словото, записано в конституцията и прецени, че въпросните изказвания не са израз на омраза и трябва да се видят в контекста на ожесточения национален дебат за имиграционната политика и мултикултурализма. Професор Андре Кроувел от Свободния университет в Амстердам коментира, че преди десет години Вилдерс вероятно щеше да бъде осъден, но неговите идеи са навлезли в основното направление на холандската политика. Не случайно Партията на свободата е вече трета политическа сила в страната и дори е част от настоящето правителство (една от причините Холандия да наложи вето на нашето членство на Шенгенското пространство през 2011 г.). Друг специалист, Лео Ликасен от университета в Лайден, предвижда засилване на изолационните и ксенофобски настроения в обществото. Страхът от ерозиране на холандската култура и идентичност се подсилва от увеличаването на броя на мюсюлманите в страната, които съставляват вече шест процента от населението. Сравняват Вилдерс с политици като Хайдер и Льо Пен, очертаващи една общоевропейска националистическа тенденция през последните десет години. Трябва да се отбележи, че Вилдерс никога не е призовавал към насилие и неговите крайни възгледи имат и лична цена – от 2004 година насам той е под охрана заради заплахите към живота му. Тази „друга страна“, а именно ислямският екстремизъм, е една от причините за относителното затваряне на западните общества.

Случаят с убийството на режисьора Тео Ван Гог от ислямски екстремист през ноември 2004 година е показателен. Реакцията беше мигновена. Три дни след убийството, вице-премиерът Герит Залм от Народната партия за свобода и демокрация обяви „война“ на ислямския фундаментализъм. В тази нажежена атмосфера имаше около двадесет нападения над джамии и мюсюлмански училища в течение на няколко седмици. Мюсюлманите вече наброяват почти един милион от 16-те милиона жители на страната и интегрирането им изисква поколенчески усилия от двете страни. Въпреки това обществото не се поддаде на националистическата реторика или хулиганските изстъпления.

Традициите, историята, институциите и ценностните нагласи в Холандия са „буфер“ срещу тези напрежения и крайности. Това е омиротворяващата „вода“ която обгръща Холандия, физически и метафизично. Клечка кибрит не може да подпали страната. Твърде много вода е изтекла и ще продължи да тече там. Можем само да гадаем какво би се случило в други страни след една трагедия като убийството на Тео Ван Гог. Въпреки тенденциите към затваряне на страната, Холандия продължава да бъде едно от най-свободните и отворени общества в света. Една холандка от китайски произход разказва, че в родния й град Дембос никога не е чувствала дискриминация. С други думи, Ниската земя остава „цвете за мирисане“.

Страната на Летящия холандец продължава да ражда смели пионери, които откриват света и себе си, и отново се завръщат на ниската земя. Лора Декер завърши самостоятелно околосветско пътешествие на 16-годишна възраст през януари 2012. Младата мореплавателка е била е готова да предприеме пътешествието на 14-годишна възраст и дори избягала на карибския остров Сен Мартен през 2009 г. за да потегли, но властите я върнали, въпреки разрешението на родителите й. Службата за защита на детето се опитва да спре и втория опит на Лора през 2011 г, но съд разрешава пътуването. Винаги има място и време за пренаписване на историята и легендите, и освобождаване от проклятието на вечно скитащия Летящ холандец. Остава неговия дух на вечно търсене.

В историята на Хайне за Летящия холандец, надеждата за прокълнатия кораб е във всеотдайната жена – веднъж на седем години моряците могат да стъпят на земя, за да намерят своята любов. Не е ли именно жената олицетворение на земята, на която се крепи живота? Летящият мореплавател намира своя пристан.

Аврам Агов
Аврам Агов е специалист по далечна Азия с основно направление Корея. Той е асистент по световна история на ХХ век в Университета във Ванкувър, Канада, и автор на книгите „Страната на утринната свежест“ и „Самсунг или пътят на трите звезди“, публикувани в България.
Други статии от този автор
Посетители: 110

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Зори писа Още
    Както бе забелязал... преди 2 часа
  • Златко писа Още
    Мария Павлова писа:
    Нима записването в...
    преди 20 часа
  • Quod petis, hic est писа Още
    Истината, знайно, е... преди 20 часа
  • Гост писа Още
    Какво означава десни?... преди 20 часа
  • Мария Павлова писа Още
    Когато Бог е създал... преди 21 часа
  • Гост писа Още
    Изглежда никой няма думи... преди 1 ден
  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 3 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 5 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 6 дни
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 1 седмица
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 2 седмици
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 2 седмици
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 2 седмици
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 2 седмици
  • Граматиков писа Още
    Калояне, нещо малко... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Има нещо знаково в... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Да, добра идея... преди 2 седмици
  • малцинство писа Още
    Извинявам се, малко е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Знам, че темата е спорна,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още

    Рядко съм се срещал с... преди 2 седмици