Драскулки

1 1 1 1 1 Оценка 100% (4 гласувания)

2018 06 Bukowski

нирвана

без особена надежда,
без никаква
цел,
един млад човек,
поел с автобуса
през Северна Каролина
на път за някъде.
заваля сняг,
автобусът спря
до крайпътна закусвалня
в планината
и пътниците слязоха
да хапнат.
той седна на тезгяха
с другите,
поръча и
му донесоха.
храната бе
наистина
вкусна,
кафето
също.
сервитьорката
не приличаше на жените,
с които
бе общувал.
тя бе някак
непринудена и
много
сърдечна.
готвачът мяташе
шеги,
миячът
зад шубера
се смееше
с приятен
звучен
смях.
младият човек
гледаше снега през
прозорците.
щеше му се да
остане на това място
завинаги.
заля го
странното чувство,
че всичко
тук
е
прекрасно
и че
винаги
ще бъде
прекрасно.
тогава шофьорът
извика на пътниците,
че е време
да се качват.
младият мъж
си каза
ще остана тук,
просто ще остана
тук.
но после
се изправи и последва
другите
в автобуса.
намери си мястото
и погледна към закусвалнята
през страничното
стъкло.
после автобусът потегли,
зави
по шосето
и продължи
надолу.
младият човек
гледаше право
напред.
чуваше как другите
пътници
говорят
за разни неща,
или четат,
или
се опитват да
спят.
те не бяха
забелязали
вълшебството.
младият човек
обърна глава
настрани,
затвори очи
и се престори,
че спи.
нямаше какво
друго да прави,
освен да слуша
звука на
мотора
и звука
на
колелата
в снега.

(Ориг. загл. „Nirvana“, превод Вергил Немчев)

отбой

виждал ли си кон
със счупен крак,
който се опитва да се изправи
на този крак?
аз нямам смелостта да гледам
и отклонявам поглед нагоре към
централната трибуна, където ме очаква друга
ужасна гледка, всички онези човешки лица,
и аз отново отвръщам очи, докато
мракът се спуска и започват
да се обаждат сърцето, гърлото,
отчаянието, съвестта и
остатъците от духа.
тогава идва копнежът по смъртта,
тогава осъзнаваш, че не си постигнал
нищо – и така,
изнесете коня, изпепелете хората и градовете
с атомни бомби, изметете историята,
оставете само неразвързаните ми обувки,
лявата стъпила, дясната
полегнала, ей тъй,
замръзнали във времето, завинаги празни.

(Ориг. загл. „Concession“, превод Явор Немчев)

ура казват розите

ура казват розите, днес е укоренден
и ние сме кървавочервени.

ура казват розите, днес е сряда
и ние цъфтим тук, където са падали войници,
и любовници,
и змията под словото.

ура казват розите, мракът се спуска
изведнъж, както при изгасване на лампите,
слънцето обръща гръб на тъмни континенти
и редици от камък.

ура казват розите, оръдия и шипове,
птици, пчели, бомбардировачи, днес е петък,
ръката, протегната през прозореца, държи медал,
прелита нощна пеперуда, с половин миля в час,
ура ура
ура казват розите,
по стъблата си имаме империи,
слънцето движи устата:
ура ура ура
ето защо ни обичате.

(ориг. загл. „Hooray Say The Roses“, превод Калоян Игнатовски)

Хемингуей не е правил това

четох, че загубил куфар, пълен с ръкописи, в
един влак, и те никога не се намерили.
аз не съм чак толкова злочест,
но онази вечер написах поема от 3 страници
на този компютър
и понеже ми липсва старание и
опит,
и нещо си играех с командите
в менюто, та
успях да изтрия поемата
завинаги.
повярвай ми, такова нещо трудно би направил
даже и новак,
обаче при мен някак
се получи.

е, не че поемата беше безсмъртна,
но в нея имаше няколко откачени, щури реда,
изпарили се завинаги.
пука ми и още как; това е като да събориш
бутилка хубаво
вино.

от писането за това едва ли ще излезе добро
стихотворение.
но си помислих, че може би ще искаш
да го чуеш?

ако не, поне си го прочел дотук, а
по-нататък
може да измисля нещо по-добро.

да се надяваме, заради теб,
пък и
заради мен.

(Ориг. загл. „Hemingway Never Did This“, превод Калоян Игнатовски)

 

нощта, в която щях да умра

нощта, в която щях да умра,
се потях на леглото,
отвън се чуваха само щурците
и някъде стана котешки бой.
усетих как душата ми пропада през
матрака
и миг преди да стигне пода, скочих от леглото.
едва се движех от слабост,
но вървях и вървях, докато включих всички лампи,
и тогава си легнах.
и тя пропадна отново
и аз скочих от леглото,
за да включа всички лампи.
имах 7-годишна дъщеря,
знаех, че тя не би искала да умра,
иначе не би имало
значение.
но през цялата онази нощ
никой не се обади по телефона,
никой не се отби за по бира,
любимата не се обади,
чуваха се само щурците и бе адски
горещо.
продължих да се боря,
да ставам и лягам,
докато слънцето се показа през прозореца
през дърветата
и тогава се отпуснах на леглото
и душата остана
вътре в мен и най-после
заспах.
сега минават разни хора,
тропат по вратите и прозорците,
телефонът звъни,
телефонът звъни та се къса,
с пощата пристигат писма,
пълни с омраза и с любов.
всичко е както преди.

(Ориг. загл. „The Night I Was Going To Die“, превод Вергил Немчев)

 

о, да

има и по-лоши неща от това
да бъдеш сам,
но обикновено отнема десетилетия
да го осъзнаеш
и най-често,
когато това стане,
е вече твърде късно,
а няма нищо по-лошо от
твърде късно.

(Ориг. загл. „Oh Yes“, превод Явор Немчев)

 

геният на тълпата

едно средно човешко същество произвежда достатъчно
предателство, омраза, насилие и безумие за цяла една армия
и най-изкусни в убийствата са онези които проповядват срещу тях
и най-изкусни в омразата са онези които проповядват любов
и най-изкусни във войната се оказват онези които проповядват мир
онези които проповядват бог, сами се нуждаят от бог
онези които проповядват мир, нямат у себе си мир
онези които проповядват мир, нямат у себе си любов
пази се от проповедниците
пази се от разбирачите
пази се от хората които непрекъснато четат
пази се от хората които презират бедността
или парадират с нея
пази се от хората които бързат да похвалят
защото те очакват на свой ред да бъдат похвалени
пази се от хората които бързат да разкритикуват
защото те се страхуват от онова което не знаят
пази се от хората които постоянно търсят тълпата
те са нищо сами
пази се от посредствения мъж, от посредствената жена
пази се от любовта им, тяхната любов е посредствена
тя търси посредствеността
но в тяхната омраза има нещо гениално
нещо достатъчно гениално да убие теб
или когото и да е;
понеже не искат самота
понеже не разбират самотата
те се опитват да унищожат всичко
различно от самите тях;
неспособни да създават изкуство,
те не разбират изкуството;
своя провал като творци
те приписват на света около себе си;
понеже не могат да обичат напълно
твоята любов ще им се стори непълна
и те ще те намразят
и омразата им ще бъде съвършена
като блестящ елмаз
като нож
като планина
като тигър
като бучиниш
тяхното най-изящно изкуство

(Ориг. загл. „The Genius Of The Crowd“, превод Явор Немчев)

Чарлз Буковски
Чарлз Буковски е един от именитите американски писатели на ХХ век, влиятелен и подражаван поет, герой на културния ъндърграунд в Лос Анджелис в продължение на няколко десетилетия. Роден през 1920 г. в Андернах, Германия, от майка германка и баща американски войник, той пристига в Съединените щати на тригодишна възраст. Публикува първия си разказ, когато е на 24, а поезия прописва на 35. Умира на 9 март, 1994 г. в Сан Педро, Калифорния, малко след като завършва последния си роман. Приживе издава над 45 книги с поезия и проза, преведени на много езици.
Посетители: 129

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Valpet писа Още
    Само преди няколко... преди 4 седмици
  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... Петък, 05 Октомври 2018
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... Вторник, 02 Октомври 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... Неделя, 30 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... Петък, 28 Септември 2018
  • Valpet писа Още

    “Днешната... Четвъртък, 27 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... Сряда, 26 Септември 2018
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... Сряда, 26 Септември 2018
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... Понеделник, 24 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... Неделя, 23 Септември 2018
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... Събота, 22 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Стотици години... Сряда, 19 Септември 2018
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018