Драскулки

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Здравей, моя обич измислена
          с коси залезно-кървави (боядисани)
с очи незапомнени, снага незабравена
          мечта морско-пенеста, но безводно-изстискана.

Накичена
          с пъпна връв, змиевидно-усукана
                     тъмносиньо-оцъклена
                               мъртвородена
                                          безвопълна
                                                    но безжалостно истинска
                                                                                       (поне засега).

Не слушай
       мойте думи измамни
               обезкостено-примамливи
                        премислени
                                  консервирани
                                             фризирано-пудрести
                                                       напарфюмирани
                                                                                               (ГЛАДНИ!)

Те вълчи яйца са
                     от птиченце – мляко
                               гевречени дупки
                                             Моргана-фата.
Драстичници-хищници
                     жадуващи плячка
                                          (и рекламно присъствие).


Снагата моминска
                     закопняла за ласка
                                          и мъжко садило
навярно нашепва ти
                     сиреневи песни.
Не слушай и нея
                     (когато си с мен).

 

Аз вълк посивяващ съм
          не любов, а нагон
                     тази песен изстисква

блудно-кисела
          стряскаща
                     Бертолт Брехтска двуличница
                               филистерска красавица
                                          със отрязана плитчица.

Остани си далече
          мое малко врабченце.

Не докосвай капаните
          покрай пътя ти светещи

мътно-бляскави
          мамещи
                     със дъха на причастие
                               черни дупки космически
                                                обещаващи щастие.


Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.
Други статии от този автор
Посетители: 134

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Всеки обича пазарът... преди 8 часа
  • Броди писа Още
                      Тъкмо... преди 9 часа
  • Гост писа Още
    Прав е г-н... преди 10 часа
  • Гост писа Още
    Най-важното е никой да... преди 12 часа
  • Сухи писа Още
    Никола Георгиев има... преди 12 часа
  • Броди писа Още
                       В... преди 1 ден
  • Антония Бонева писа Още
    На мен ми беше... преди 1 ден
  • Светла Петкова писа Още
    Съгласна съм с... преди 2 дни
  • Боян писа Още
    Приемам рецензията на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Голямото изключение,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Попаднах на този... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    А Турция, като всяка... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Ок, стига толкова... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Впрочем, нека обобщя... преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Драги Златко, "петата... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    И един дребен въпрос:... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Професоре, вашият... преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Цитат: "всички... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Да, разбира се,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сложна тема. Колкото е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Веднъж един... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А до каква степен в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ееее, професоре, що с... преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не е лошо този Киряк... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Но пък се чете доста,... преди 1 седмица