Изгледи – Свят

Нома, или модерното изкуство на кулинарията

Областта на Залива [Сан Франсиско] е американският инкубатор на утопии. А в продължение на последните четиридесет години един от основните начини, по които тези утопии са артикулирали своите визии за света е бил чрез храната. От хипи-комуните от 60-те и 70-те до техно-футуристичните свръхградове на днешния ден, всяка утопия е създавала своя собствена висока кухня и, по правило, една съпътстваща я идеология. Но докато в миналото това често е било свързано със създаване на нови отношения към природата, днес то е много по-силно свързано с модерните технологии. От идеологиите на „назад-към-земята“ и екологичното селско стопанство днес ние преминаваме към софтуер и инженерство, при което технологически магнати и хакери изпробват границите на достижимото кулинарно съвършенство.

Автор: Джейкъб Микановски

Прочети още...

От уахабизма към Ислямска държава

Макар че Ислямска държава (ИД) със сигурност е ислямско движение, тя не е нито типична, нито пък има корените си в далечното минало, тъй като идеологическата ѝ основа е уахабизмът – една форма на исляма, практикувана в Саудитска Арабия и развита едва през 18 век.

Автор: Карен Армстронг

Прочети още...

Любов, загуба и Оскари

Никога не съм си и помисляла, че някой ден ще отида на церемонията за връчване на Оскарите. И със сигурност никога не съм предполагала, че това ще спаси живота на съпруга ми. Израснах в комунистическа България – пет души в двустаен апартамент, без топла вода или парно отопление. Двата държавни телевизионни канала излъчваха само по вечерно време и, ако показваха филм, той най-често беше руски. След като Берлинската стена падна и България най-после се отърси от комунизма, ние се включихме в кабелна телевизия с безброй много американски и западноевропейски канали. Бях на 18 когато гледах Оскарите за първи път. Поради разликата във времето трябваше да чакам до три часà сутринта, докато започне церемонията. Идеята, че някой ден и аз бих могла да ходя по същия този червен килим беше също толкова невероятна, колкото и мисълта да се захождам по Луната. Но, ето ме сега тук, много години по-късно, заедно със съпруга ми Себастиан, усмихната за камерите.

Автор: Даниела Петрова

Прочети още...

Защо съпругът ми и аз започнахме да търсим друга жена

Ясно си спомням момента, когато за пръв път помислих за биологическия си часовник. Бях на 27 когато статия по темата се появи в едно от седмичните списания, напомняйки на нас, модерните жени, че плодовитостта ни започва да намалява на 28, преди да спадне рязко на 35. Тогава още бях сама, но си мислех, че имам още много време. Така е, когато си в двадесетте – годините ти изглеждат като векове. Запознах се със съпруга си когато бях на 29 и се омъжих за него три години по-късно. Никога не беше ми минавало през ума, че трябва да побързам. Онова, което тогава не знаех е, че яйцеклетките – също като лицата ни – остаряват с различна скорост, и че аз съм била една от малкото неудачнички, при които биологическият часовник е започнал да тиктака по-рано отколкото при останалите.

Автор: Даниела Петрова

Прочети още...

Да сбъднеш нереалното или едно пътешествие из Анадола – част 3

Кападокия, ден седми. На седмия ден… Господ седнал да си почине. Господ затова е Господ, защото може да си позволи лукса да си почива. Ние нямаме време. Освен това трябва да избираме: дали да поемем отново към Аванос, към археологическите разкопки и Джамията Дерейманлъ (стара християнска църква от 4 век в предвизантийски стил, изрисувана с гръцки, малтийски и латински кръстове), а привечер да го съчетаем с посещение на Сарухан кервансарай и да гледаме дервишкия танц сéма. Или да поемем по туристически маршрут – Грийн или Блу тур. Аз съм изкушена от дервишите, но Йо е по-разумна – Аванос вече го видяхме, дервиши можеш винаги да гледаш, дори в Истанбул. Да, ама не е същото, упорствам аз. „Ще идем на Грийн тур, такова нещо повече сигурно няма да ни се случи.“ Май че е права. Натикваме се в един долмуш (малко маршрутно автобусче) и заемаме последните две свободни места. Потегляме. Групата е шарена. Японци и японки, които дремят през целия път и почти не слизат да разглеждат обектите, явно са имали тежка вечер, дано не им е призляло от въртенето на дервишите или от горещите температури в хамама. Надали са купонясвали в дискотека, не видяхме такова чудо тук.

Автор: Евдокия Борисова

Прочети още...

Да сбъднеш нереалното или едно пътешествие из Анадола – част 2

Ден пети. Заминаваме към Кападокия, Днес е Гергьовден, а ние се запътваме към родината на Свети Георги – Кападокия. Земята на красивите коне (в буквален превод от персийски); на скалните църкви и най-причудливите каменно-варовикови форми в света. И на въртящите се дервиши. Пътуваме в луксозен (според нашите представи и нормален – според турските) автобус, в който гладен и жаден и неинформиран (пред всеки пътник има телевизионно екранче със слушалки) няма да те оставят. Пътят е около пет чàса, километрите – към шестотин. Какво си представяте, когато чуете за Анадола? Голи сипеи, скали и пуста жълтеникава степ? Нищо подобно. Пътуваме с часове през зелени тучни ливади, по които пасат огромни стада; нивите са прилежно обработени, изорани и засети. Снимките, макар и през стъклото стават прелестни, тъй като е много слънчево, а контрастите са ярки: розова пръст, яркозелени поляни, яркожълт синап, бели цъфнали дървета. Спомням си какво пише в пътния си бележник Чудомир за Бурса: Аз си представях, че камилски птици прескачат, пустини и рев на лъвове… а то… тук-таме се мярка силуетът на нашенското магаре… Какво ли би казал за Анадола? Една мини-Аркадия. Твърде динамично се сменят картините: нарядко пръснати селца с издигнати хубави дву- и три- катни къщи, дори лозя (!) и овощни градини. Тук се мярва джамийка. Там – огромен индустриален комплекс, като че захвърлен в нищото. Завод на Кнауф, например. В този рядко населен район кой ли въобще работи в него? Но за да го издигне немецът точно тук, значи има кой. И отново ливади, поляни, нивя. Облаци и кристално синьо небе.

Автор: Евдокия Борисова

Прочети още...

Да сбъднеш нереалното или едно пътешествие из Анадола – част 1

Отлитаме към Анкара по Еразъм. Еразъм плюс, тийчинг. С други думи ще обучаваме. Ще четем лекции в рамките на една седмица в Анкарския държавен университет пред студенти по Българска филология. Приключението е пределно интересно и си струва, дори… човек да се поизложи. Защото да говориш за българска литература пред чуждестранни студенти, при това на родния си език, е изпитание със съмнителен успех. Почти като да обясниш на чужденец „как живеете днес вие, в България, ама по-друго си е, все пак Европейски съюз…“. Хм. Избираме да говорим за исторически романи и постмодерна поезия, пък каквото ще да става. Ще сбъдваме невъзможното. Точно както звучи посмъртното откровение на Ататюрк: Превърнах Анкара в столица, защото исках да покажа турската воля пред света, да превърна в реалност нереалното. Малкото, кално, забравено в пустошта на Азия, градче Ангора става бляскавата азиатска столица на новата европейска държава. Възкръсналата Атлантида, както я нарича една голяма почитателка на Ататюрк, която разбира от хубави мъже и бляскави столици. Нашата Багряна.

Автор: Евдокия Борисова

Прочети още...

Израел трябва да разплете своя етнически мит

Какво точно е „ционизмът“? Основното му твърдение винаги е било, че евреите представляват единен и сплотен народ; че тяхното хилядолетно разпиляване и страдание с нищо не е намалило специфичните им, колективни атрибути; накрая, че единственият начин, по който те могат да живеят свободно като евреи – по същия начин, примерно, по който шведите живеят свободно като шведи – е да обитават една еврейска държава.

Автор: Тони Джуд

Прочети още...

Израел: алтернативата

Самият Израел е мултикултурно общество във всичко друго освен името си. Въпреки това той си остава отличителен сред демократичните държави с прибягването до етнорелигиозни критерии, чрез които да наименува и класифицира гражданите си. Това е странен случай сред модерните нации, но не – както твърдят по-параноичните му поддръжници – защото е еврейска държава, а никой не бил искал евреите да имат своя собствена държава. Това е така защото той е еврейска държава, в която една общност – евреите – е поставена над останалите, и това в епоха, в която за такъв вид държава няма място.

Автор: Тони Джуд

Прочети още...

Мисловната полиция

Картината, обрисувана от Маршал и Ший, е обезпокоителна, но и пробуждаща някои мисли. Движението за човешки права винаги е наблюдавало потисническите правителства. Всеки, който изследва доклада на Маршал и Ший, е в състояние да отбележи, че политическите и религиозни движения, дори и без правителствена власт, също могат да се окажат масивно-потиснически. А онова, което е масивно-потисническо, трябва да бъде изследвано и изобличавано. Освен това докладът повдига някои въпроси, които са трудни за определяне, но все пак би трябвало да ни безпокоят – въпроси, касаещи не само правото да се мисли свободно, но и навикът действително да се върши нещо такова, който се губи много лесно. При това тук става дума не за навици от някакви чужди и далечни места, а именно тук, у нас, в страната на свободните. При всички случаи, ако сте следили резултатите от последните избори в Северна Африка и гражданските войни по различни места из арабския свят, то със сигурност вече сте почувствали, че световната кампания за потискане критиките срещу ислямисткото движение е на път да достигне ново, гигантско и плашещо ниво, далеч отвъд всичко, което сме виждали досега.

Автор: Пол Бърман

Прочети още...

Светът не се разпада на парчета

Патогените и човешката глупост са вечен фон на живота и е статистически сигурно, че дебнещите нещастия няма да се разпределят равномерно във времето, а често ще се припокриват. Да се придава прекалено голямо значение на тези натрупвания означава човек да се поддаде на примитивно мислене, да се живее в свят на уроки и космически конспирации.

Автори: Стивън Пинкър и Андрю Мак

Прочети още...

Опит за летене: до Азия и обратно

 

Какво е да прелетиш 30 000 километра за по-малко от месец, връщайки се на мястото от което си тръгнал, България? Като че ли преживяваш собствена версия на Радичковия „Опит за летене“ – една метафора за битието ни. Дългото пътешествие не е нещо ново, защото накъдето и да потеглим, все тук се връщаме, на нашия пристан. Различното в случая е, че завръщането стана от другата страна на кълбото...

Автор: Аврам Агов

Прочети още...

Пред очите на Запада

Законовите и конституционни защити притежават само малко сила когато мнозинствата са настроени безразлично или враждебно към либералните ценности. Тъй като демократичните режими могат да се позовават на един източник на легитимност, който липсва при други форми на управление, свободата може да се окаже по-застрашена в бъдещето, отколкото е била в миналото. Повечето хора, през по-голямата част от времето, са загрижени по-скоро за други неща, отколкото за това да бъдат свободни. Мнозина биха гласували с готовност за едно нелиберално правителство, ако то им обещае сигурност срещу неща като насилие и трудности, продължаване на начина на живот, с който те са свикнали и отказ на права и свободи за хора, които те мразят.

Автор: Джон Грей

Прочети още...

Сценични майки

Веднъж Набоков е казал, че вдъхновението за написването на „Лолита“ е дошло от картина, нарисувана от маймуна в парижката Ботаническа градина: в нея се виждали решетките на клетката ѝ. Това е добра метафора за естеството на артистичната продукция. Какво друго рисуваме всички ние, ако не решетките на собствените ни клетки, или ръчните колички, в които са ни пренасяли като деца с увреждания? Как другояче да се разрушат клетките? Как другояче бихме могли да се изправим на собствените си крака?

Автор: Елиф Батюман

Прочети още...

Нашето радикално бъдеще

Канудос, свещеният град. Откъм околните планини той е изглеждал като мираж. Петдесет и две хиляди кирпичени колиби и шепа белокаменни църкви, разпилени по един от завоите на реката Ваза-Барис, където допреди няколко години е имало само една порутена фермерска къща и стар кладенец. Стените на къщите са в същия цвят като изгорената земя, на която стоят, така че човек почти не може да види града, чак докато се намери вътре в него. В продължение на последните десет месеца от съществуването си градът е бил обстрелван от цяла дивизия на бразилската армия. Хиляди от защитниците му – наполовина каубои, наполовина бандити jagunços – са мъртви. Били са засипвани с артилерийски огън откъм околните хълмове и разстрелвани с картечници в равнините. Когато битката се прехвърля в самия град, те се бият къща по къща и врата по врата, използвайки планините от тела като барикади. Водачът им е мъртъв. Починал е от дизентерия през една от нощите. Стотици други са загинали през изминалите седмици. Краят наближава. На 5 октомври 1895 армията провежда окончателното нападение. Откриват четирима защитници, останали в окопите: двама мъже, един старец и едно дете. Те умират там, където са стояли. Канудос престава да съществува.

Автор: Джейкъб Микановски

Прочети още...

Дунхуанг: тайната библиотека

Преди малко повече от хиляда години някой е запечатал едно помещение в пещера близо до града-оазис Дунхуанг, на границата на пустинята Гоби в западен Китай. В него са се намирали повече от няколкостотин кубически метра пакетирани ръкописи. И те са прекарали там, скрити, следващите деветстотин години. Когато помещението, наречено Библиотеката от Дунхуанг, най-после е открито през 1900 г., то е посрещнато като едно от най-големите археологически открития на 20 век, наравно с гробницата на Тутанкамон и Ръкописите от Мъртво море (Кумранските ръкописи).

Автор: Якоб Микановски

Прочети още...

Дисиденти по неволя

Шистовият газ отприщи може би най-голямата треска за фосилно гориво от началото на двайсет и първи век. Някои го наричат път към енергийната независимост и възраждането на индустрията и твърдят, че бил по-чист от въглищата. Никоя друга тема в енергетиката не е печелила толкова медийно внимание през последните години. Компании, политици и икономисти го прославят като решение на топящите се залежи от фосилни горива. Изследванията показват, че може би наличните количества ще ни стигнат стотици години. И преди всичко шистовият газ изобилства в различни страни – от Съедините щати и Китай до Индонезия и Източна Европа. Но глобалната треска за шистов газ ражда и глобална опозиция от организации и отделни хора, тъй като всеки етап от добива носи множество екологични проблеми.

Автор: Димитър Кенаров

Прочети още...

Преди Първата световна война: какво може да ни каже 1914 година за настоящето

Упадък на Стария свят, заплашителни империи, убийства в името на Бога – гледайки към 1914 ние откриваме, че са налице множество паралели със собственото ни време…

Автор: Ричард Дж. Еванс

Прочети още...

Африканската дигитална революция

В разстояние от само десет години мобилните телефони и Интернет са променили ежедневието на множество африканци по-драматично от всяка друга социална промяна след като африканските нации извоюваха независимостта си от бившите колониални сили. Днес една все по-увеличаваща се група от млади бизнесмени желае да придвижи нещата още по-напред…

Автор: Ян Пул

Прочети още...

Политическият спектрален кръг

Баща ми е далтонист. И въпреки това, още от ранна възраст той не пропускаше да ме предупреди за опасните цветови комбинации, от които трябвало да се пазя. „Ако видиш някой, облечен в жълти, червени и зелени цветове, не говори с този човек“, каза ми той веднъж. Бяхме в колата му, очаквайки сигнала на светофара, на който се виждаше точно същата цветова комбинация. Беше много странно, като се има пред вид, че турската държава беше инсталирала десетки хиляди от онези неща дори и в най-отдалечените ъгълчета на страната. Как може да се забрани един цвят или цветова комбинация, като същевременно сами я инсталирате по всяка улица?

Автор: Кая Гендж

Прочети още...

Онези, които отказват да мислят с главите си...

...обикновено са ПРИНУДЕНИ да го направят (ако все още притежават глави).

(По повод 75-та годишнина от „Кристалната нощ" – най-големият погром срещу немските евреи, организиран от нацистите през ноември 1938)

Прочети още...

Комунизмът на пушачите

Вече е пределно ясно: пушачите живеят в комунизъм. Където и да се намират, дори на минути от Уолстрийт, те създават комунизъм. Пушачите стартираха движението „Окупирай Уолстрийт” много по-рано, само дето никой не забеляза. Те не чакат бъдещото безкласово общество да се появи, те го случват мигновено. Пушенето е мигновена наслада, изискваща неотложно решения и не може да се отлага за някакво неопределено бъдеще. Двама пушачи са напълно достатъчни, за да се пръкне комунистическа клетка, а когато двама-трима такива се съберат на едно място, сред тях проблясва нечестивият дух на комунизма. Пушачите формират партия, в която изискванията за членство са незначителни: всеки е добре дошъл, а събранието приема радушно дори почетни непушачи. Това е партия, която тутакси разлага всяка йерархия, само с щракване на запалката.

Автор: Младен Долар

Прочети още...

Световни мислители, 2013

След повече от 10,000 гласа от над 100 страни, резултатите от допитването на английското списание „Проспект“ са налице. Онлайн-допитванията често дават странни резултати, но представяните тук топ 10 със сигурност предлагат един вид моментална снимка на интелектуалните тенденции, от които е доминирано нашето време.

Автор: Дейвид Улф

Прочети още...

Имре Кертес разговаря със себе си

Може би есетата на Жан Амери успяват да кажат най-много, дори и сред онези изключителни автори. Той има една великолепна дума: Weltvertrauen, което бих превел като „доверие в света“. Е, той пише колко трудно е да се живее без това доверие, и щом само някой го изгуби, той е осъден на вечна самота сред хората. Такъв човек никога повече няма да вижда хора-събратя, а само анти-хора…

Автор: Имре Кертес

Прочети още...

Нова световна система?

По всяко време има място само за няколко страни (от един дълъг списък), които могат да подобрят световно-икономическите си позиции…

Автори: Алмантас Самалаичус, Имануел Уолърстайн

Прочети още...

Постнационализмът

Изследванията на глобализацията едва сега започват да очертават начините, по които хората създават нови солидарности в един по-глобализиран свят – свят, в който нацията и държавата вече не са толкова надеждни ориентири, колкото са били преди.

Автор: Мохамед А. Бамие

Прочети още...

„Синя Америка“ – „Червена Америка“ и какво определи вота им.

Тазгодишните Американски избори ще останат в историята като едни от най-поляризираните и поляризиращи през последните две няколко десетилетия.

Автор: Др. Клара Билгин

Прочети още...

Слабият пол

Как новата икономика на половете кара все повече и повече жени с професии да гледат към партньорите си с мисълта колко ли още време ще издържа, преди да гласувам за прогонването ти от острова?

Автор: Сандра Цинг Ло

Прочети още...

Китай, видян през третото око на Джуандзъ

Преди повече от 20 години кадифените революции изметоха комунизма от източна Европа. По същото време, в другия край на света, китайското правителство смазваше всеки, който се беше осмелил да говори срещу режима, като пикът на репресиите беше достигнат с кръвопролитието на Тянанмън на 4-ти юни.

Автор: Мартин Хала

Прочети още...

Апокалипсис, или Какво ни разкриват катастрофите

В края на краищата, апокалипсисите като хаитиянското земетресение не са само катастрофи; освен това те са и шансове: шансове за всички нас да погледнем към самите себе си, да поемем отговорност за онова, което виждаме, да се променим.

Автор: Жуно Диас

Прочети още...

Можете ли да дадете работа на сина ми?

Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблеми, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда...

Автор: Славой Жижек

Прочети още...

Престъпността в интернет – извън контрол?

Спам, фишинг, вируси, зловредни програми, кражба на идентичност… Интернет-престъпниците стават все по-дръзки. Може ли да се направи нещо против тоа?

Автор: Миша Глени

Прочети още...

И все пак тя се върти!

Един филм, чието включване тук в списанието има само една-единствена цел: да ни покаже на какво са способни хората, които са твърдо решени да променят света около себе си. Не ми казвайте нищо, ако обичате. Аз знам, че вие знаете...

Автор: Джейсън Ръсел

Прочети още...

Русия на кръстопът

Току що завършилите парламентарни избори в Русия чертаят нови контури на политическото и бъдеще – още неясни, но със сигурност различни или различаващи се от досегашните.

Автор: Илиан Василев

Прочети още...

Поколението E

Политологът Иван Кръстев за житейските стратегии exit и enter...

Автори: Йово Николов, Иван Кръстев

Прочети още...

Посетители: 74

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • ЧОВЕК писа Още
    Госпожата Андонова... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Всичко казано по-горе... преди 4 седмици
  • Иван. Д, писа Още
    Нормално е еврейката... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Само преди няколко... Понеделник, 22 Октомври 2018
  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... Петък, 05 Октомври 2018
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... Вторник, 02 Октомври 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... Неделя, 30 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... Петък, 28 Септември 2018
  • Valpet писа Още

    “Днешната... Четвъртък, 27 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... Сряда, 26 Септември 2018
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... Сряда, 26 Септември 2018
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... Понеделник, 24 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... Неделя, 23 Септември 2018
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... Събота, 22 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Стотици години... Сряда, 19 Септември 2018
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018