Изгледи – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 

Ги Ферхофщадт, бивш белгийски министър-председател, предупреди в неотдавнашно интервю за опасността от „японска зима“ в Европа. Ако не се предприемат необходимите икономически реформи, предстои дълъг период на стагнация. „От петнадесет години насам в Япония няма почти никакъв растеж поради липсата на модернизация.“ Японците изглежда са свикнали с тази липса. Но до каква степен става дума за липса? Как и какво трябва да модернизира страната, която от сто и петдесет години насам демонстрира изключителна способност за модернизация и обновяване, но същевременно е доминирана от много силни тенденции към скованост? Дали не е възможно кризата просто да се направлява, дори да се превърне в дългосрочен начин на живот? Необходим ли е растежът? До нарастване броя на населението през следващите десетилетия тук няма да се стигне. Готовността за създаване и отглеждане на деца ще си остане ниска, а приток на емигранти както в Европа не се очаква. Защо тогава да расте икономиката, след като хората стават по-малко? Дали японците не дават нещо като добър пример за една пренаселена планета?

Вариациите не „Не“-то

Японците са много предпазливи при употребата на думата „не“, те я смекчават чрез всевъзможни допълнителни изрази. Голямото НЕ почти не се среща в японската история. За разлика от Европа тук не е имало революции, обхващащи големи части от населението. През последните петнадесет години също не се забелязва някаква особена съпротива срещу личните загуби. Намаленията на заплатите биват приети безмълвно, на непроменливи цени хората също са свикнали: тук-там нещо става по-евтино, понякога и по-скъпо, особено продукти, които зависят от внос (петрол, зърнени храни). Ако човек отиде в неделя по магазините или търговските улици, навалицата е същата както преди. Спомням си аржентинската криза отпреди десет години: призрачно празни магазини, истерични демонстранти по улиците, крещящи „всички да се махат“. Японците не говорят за политика, демонстрациите нямат някакво особено значение тук. „Близостта на политиците до народа“ се симулира, народът не желае нищо друго освен симулация. А междувременно продължава да консумира. Това е задължение и удоволствие, което той приема – с удоволствие.

И, разбира се, продължава да работи; радва се, че му е позволено да работи. Фирмите се опитват да избягват уволнения. На върха на финансовата криза преди една, две години, е имало и временна работа, например при Мазда. Такива неща узнавам от студентите в университета в Хирошима, които ми разказват за ежедневието на семействата си. Но масови уволнения – не. Големите фирми, например авиокомпанията Japan Airlines, получават поддръжка от държавата. В Япония виждам сътрудничество между частни и държавни фирми, например между железопътните фирми в големите градове. Това функционира без каквито и да е проблеми.

Тичайки подир работата

Спомням си за разговора в една вече не съвсем комунистическа европейска страна малко след промените. Събеседникът ми счупи един молив на две, за да ми обясни защо комунизмът не може да функционира: „Онова, което е общо, мога и да го счупя. За собственото обаче ще се погрижа добре.“ Така просто изглеждаше всичко. В Япония обаче хората се грижат за всичко, независимо от това дали то им принадлежи или не. Японците, както установих с удивление в началото, тичат подир работата си. Пощальони, метачи на листа, келнери, чиновници – всички тичат. Това поведение не насърчава с необходимост самостоятелното мислене, а и производителността в Япония, където перфекционизмът означава педантизъм, не е особено висока. То обаче насърчава идентификацията с дейността, която е била зададена някому.

Консумацията и продукцията (най-вече под формата на услуги) продължават да се развиват, напук на всички кризи. От макроикономическа гледна точка, що се отнася до планирането, ако някъде липсва работа, тя просто бива „създавана“. Почти цялото крайбрежие на Япония, също и по множеството малки острови, е укрепено със стени, една цунами никога не може да причини тук щетите, които причини през 2004 г. в югоизточна Азия. Реките са изправени и регулирани, множество планински склонове са бетонирани, за да се предотвратят сривове, дори и най-малките улички между оризовите полета са асфалтирани. А освен това всичко се поддържа и обновява непрекъснато. Детските площадки, на които ходя с дъщеря си, бяха изцяло обновени поне по веднъж през последните три години.

Доведена до блясък

Вярно е, че в туристическите центрове в планините, построени през осемдесетте години, днес могат да се открият признаци на занемаряване: улици с дупки, лющеща се боя, ръждиви перила. Но като цяло Япония все още изглежда като „облизана“ и докарана до пълен блясък. Това поведение отговаря на един обусловен от историята манталитет, според който постоянното обновяване е служба пред нещата и природата. Шинтоисткият храмов комплекс в Исе, една от най-старите и най-важни светини в Япония, бива построяван отново по образец на оригинала на всеки двадесет години.

Другият важен аспект на неспирната заетост е уважението към услугите. Обичаят да се поставят кондуктори в трамваите отдавна е изчезнал в Европа, техническото развитие го е направило ненужен. Разбира се, в Япония техниката е не по-малко напреднала, но професията на кондуктора, който се грижи не толкова за продажбата на билети, колкото за обявяването на различни информации и благодаренето на пътниците, продължава да съществува. Унгарският писател Ласло Краснахоркаи описва в новела от Япония поклона на един кондуктор пред празния влак, който току-що е отпътувал. За един японец подобна сцена изобщо не заслужава внимание. Човекът си върши работата, независимо от това дали във влака има пътници или не. В този жест може да се види един вид мистично преклонение пред празнотата, но също и символ на онова безпроблемно функциониране, чиито изпълнители хората тук стават доброволно и най-често с гордост.

Неотдавна се изкачих с асансьора в телевизионната кула в Нагоя. Пред вратата стояха три млади дами в униформи, в самия асансьор още две, от които едната натискаше копчетата, а другата даваше обяснения, които сигурно повтаря всеки ден поне стотина пъти. На всяка, дори и най-малката строителна площадка, в тази обсебена от мисълта за сигурност страна, се намират множество хора в униформи, които предупреждават минувачите за опасността, размахвайки насам-натам червени и бели знаменца. Магазин без продавачи, които да ви помогнат със съвет – в Европа вече почти правило – е немислим в Япония. Подобна практика няма да бъде приета от клиентите дори и ако чрез нея цените се намалят наполовина. Всички тези обичаи допринасят за сигурността на „заетостта“. Което не означава, че всички работещи са социално осигурени. Повечето от споменатите професии са arubaito: хората при тях работят на минимална часова заплата. Почти всички пазачи на строителни площадки и паркинги са в напреднала възраст. Разбира се, пенсионните проблеми на едно застаряващо общество не могат да бъдат решени по този начин, но поне кризата може да бъде направена по-поносима, още повече, че хората тук така или иначе не се разделят лесно с някакво полезно занимание.

Функционираща планова икономика

Един икономист каза следното по време на лекция във Виенския университет: „Япония е единствената страна с успешна планова икономика, но ние не знаем как функционира тя.“ Шеговито звучащият афоризъм е напълно сериозен. Който е живял по-дълго време, започва да усеща как функционира всичко това. То зависи от един трудно изчислим, а още по-трудно изменим фактор – човекът. Готовността на хората да се подчиняват на едно по-голямо от тях цяло не е етнически вродена, разбира се, но тя все пак се е оформила в течение на много дълго време. Комунистическите системи на европейския изток трябваше да се борят с един „човек от вчера“, когото идеолозите искаха да оформят отново. Това доведе до държавно-терористическа принуда, която в края на краищата доведе системата до колапс. В Япония принудата е приета доброволно; една само-принуда, от която едва ли някой е в състояние да се отърси.

Култивирани бездомници

Жертви има, изключени и изпаднали от обществото хора. Но в сравнение с Европа техният брой е малък. Дългосрочното съществуване от arubaito идва нанагорно за мнозина. Двадесет и пет годишният амок-убиец, който през 2008 застреля седем души в Токио, е живеел от краткосрочни работи и прекарвал времето си във видеоигри. Много от младите хора изобщо не искат да започват работа след завършване на училище, те просто биват изхранвани вкъщи и не правят особено впечатление. В големите градове се виждат бездомници из парковете и под мостовете, често в сини палатки, които те са превърнали в порядъчни жилища – с метла и лопатка пред вратата, моля събувайте си обувките. Често съм виждал бездомните да четат книги или да решават кръстословици. В Европа бездомните са човешки развалини. Пред гарата в Нагоя наскоро видях един, който ми се стори направо шик – с поддържана сива брада, яке с качулка, чисти баскетболни кецове, малко хип-хоп. Седеше на стълбите, до него две големи пластмасови торби, четеше вестник и изглеждаше така, сякаш по някакъв начин все още се държи.

Източник

Pin It
Леополд Федермаир
Леополд Федермаир (род. 1957) е австрийски писател и преводач. Той живее и преподава в Япония.

Посетители

5
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 17 часа
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 1 ден
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 1 ден
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 6 дни
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Както всички текстове... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Хубава история,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Спомням си, бях в... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Що за коментар?... Абе,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Годината по-горе е 1979,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нека се опитаме да... преди 1 седмица
  • Златко Ангелов писа Още
    Авторката също не... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аз мисля, че ако... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Между другото, бързам... преди 1 седмица
  • Българин писа Още
    Г-н Енев, защо нямаме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko...
    преди 1 седмица
  • Анsa писа Още
    Колко небивалици е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Имам толкова много... преди 1 седмица