Изгледи – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

От няколко дена непрекъснато чувам по телевизията, че светът бил футбол. И се опитвам да си го представя – света – като футбол…  Футболна топка с бели и черни петоъгълници, която се търкаля около слънцето през вселената?


Или може би идеята на тази преповтаряна медийна метафора е, че целият свят е някаква игра? Телевизионно шоу, където всичко е на ужким? Но понеже нямаме друг живот освен играта, най-важно за целия свят е кой ще вкара гол. И световните конфликти са битки между запалянковци (фенове)?

Нямам нищо против спортните развлечения! (Макар че за повечето хора по света „спортното“ развлечение е да се проснат на дивана с чаша бира пред телевизора и да не ползват нито мускулите, нито мозъка си.) Не, нямам нищо против и телевизията като отдих след работа.

Но само това ли е наистина светът – игра с топка? Игрово развлечение пред телевизора? Целият свят ли е това? Ще се съгласят ли с тази метафора умиращите от глад или малария в Африка? Или разкъсваните от бомби в Ирак и Афганистан? Просяците навсякъде по света, които нямат телевизори? Ще се съгласят ли с това пенсионерите, които не могат да си платят парното? Или децата, които чакат да бъдат осиновени, но чакат напразно, защото имат твърде мургав цвят за вкуса на повечето кандидат-родители? Или неизлечимо болните? И за тях ли светът е футбол?

Но не само те, страдащите. Ще се съгласят ли влюбените например, наистина щастливите хора, хората, за които светът е красив, ще се съгласят ли, че светът е футбол?

Аз бих казал по-скоро, че светът е нефтено петно.

Още Джон Дън, цитиран от Хемингуей в „За кого бие камбаната“, много преди ерата на глобализацията, ни беше напомнил, че „човекът не е остров сам в себе си затворен“. И ни беше посъветвал, когато чуем да бие камбаната, да не питаме за кого бие камбаната, защото тя бие за нас.

Нефтеното петно в Мексиканския залив се разраства застрашително. И това касае и нас – тук, далеч от другата страна на океана. Възможно е, казват, разливът да стигне и до Европа… Нефтеното петно и добивът на нефт, уви, е нещо по-важно за бъдещето на света от футбола. Ще можем ли да живеем на смалилата се задушна земя обградени от нефтени океани и димящи сметища?

Всичко, което става в глобалното село – или на глобалната футболна топка, ако предпочитате – ни касае. Никой не е остров в себе си затворен, без връзка с останалия свят.

Преди три години се върнах в България. Намерих я много по-хубава, по-богата и по-млада, отколкото беше през 90-те, когато я напуснах. Но все пак първото, което ме шокира, беше как карайки през страната през есента виждах буквално на всяко дърво, на всяка трънка и храсталак край пътя да се веят мръсни найлонови торбички – безсмъртни (понеже не гният), но мъртви найлонови торбички. Знамената на апокалипсиса ли са това?

И никой не им обръща внимание! Както на никого от българските богаташи с много единици или седмици по номерата на Мерцедесите (едно време се наричаха милиционерски номера), с надутата чалга в купето не му прави впечатление, че семейния му замък е изграден сред мръсно гето, с прашни или кални улици, по които дупките се превръщат в кратери, в езера, с глутници от кучета и хора ровещи по кофите за боклук. Какво е удоволствието да живееш в дворец с бронирана врата сред гетото? Никой не е самотен остров в океана.

Нефтеното петно мълчаливо се разраства, докато ние гледаме мача по телевизията. Нищо против мача. Нищо против телевизията. Но светът не е само игра.

Докато чакаме света да свърши с тържествено подреждане на планетите в шпалир през 2012 г. – нефтеното петно мълчаливо се разраства. И си мисля за финала на „Кухите хора“ на Томас Елиът: „По този начин свършва света/по този начин свършва света/ по този начин свършва света/не с гръм, а с хленч“.

Не, светът не е само футбол. И дано не свърши като нефтено петно.

 

Pin It
Владимир Левчев
Владимир Левчев е български поет и писател, автор на множество книги, между които: „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Балканският принц“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003).
Други статии от този автор

Посетители

12
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Един много нормален... преди 2 часа
  • Нели писа Още

    Ако сте изчели много... преди 11 часа
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не е лошо авторът да... преди 13 часа
  • meritus писа Още
    Гьобелс се върти в... преди 13 часа
  • Златко писа Още
    И накрая - последното... преди 1 ден
  • Нели писа Още
    Тук обаче не става... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    А пропо, майката на... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Опасна тема, която... преди 2 дни
  • Нели писа Още
    И все пак е толкова... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Казват, че, веднъж... преди 3 дни
  • Just passing by писа Още
    Авторката е преди... преди 3 дни
  • Серкан писа Още
    "Сговорна дружина... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 6 дни
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 6 дни
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 6 дни
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 6 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Както всички текстове... преди 2 седмици