Изгледи – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

От няколко дена непрекъснато чувам по телевизията, че светът бил футбол. И се опитвам да си го представя – света – като футбол…  Футболна топка с бели и черни петоъгълници, която се търкаля около слънцето през вселената?


Или може би идеята на тази преповтаряна медийна метафора е, че целият свят е някаква игра? Телевизионно шоу, където всичко е на ужким? Но понеже нямаме друг живот освен играта, най-важно за целия свят е кой ще вкара гол. И световните конфликти са битки между запалянковци (фенове)?

Нямам нищо против спортните развлечения! (Макар че за повечето хора по света „спортното“ развлечение е да се проснат на дивана с чаша бира пред телевизора и да не ползват нито мускулите, нито мозъка си.) Не, нямам нищо против и телевизията като отдих след работа.

Но само това ли е наистина светът – игра с топка? Игрово развлечение пред телевизора? Целият свят ли е това? Ще се съгласят ли с тази метафора умиращите от глад или малария в Африка? Или разкъсваните от бомби в Ирак и Афганистан? Просяците навсякъде по света, които нямат телевизори? Ще се съгласят ли с това пенсионерите, които не могат да си платят парното? Или децата, които чакат да бъдат осиновени, но чакат напразно, защото имат твърде мургав цвят за вкуса на повечето кандидат-родители? Или неизлечимо болните? И за тях ли светът е футбол?

Но не само те, страдащите. Ще се съгласят ли влюбените например, наистина щастливите хора, хората, за които светът е красив, ще се съгласят ли, че светът е футбол?

Аз бих казал по-скоро, че светът е нефтено петно.

Още Джон Дън, цитиран от Хемингуей в „За кого бие камбаната“, много преди ерата на глобализацията, ни беше напомнил, че „човекът не е остров сам в себе си затворен“. И ни беше посъветвал, когато чуем да бие камбаната, да не питаме за кого бие камбаната, защото тя бие за нас.

Нефтеното петно в Мексиканския залив се разраства застрашително. И това касае и нас – тук, далеч от другата страна на океана. Възможно е, казват, разливът да стигне и до Европа… Нефтеното петно и добивът на нефт, уви, е нещо по-важно за бъдещето на света от футбола. Ще можем ли да живеем на смалилата се задушна земя обградени от нефтени океани и димящи сметища?

Всичко, което става в глобалното село – или на глобалната футболна топка, ако предпочитате – ни касае. Никой не е остров в себе си затворен, без връзка с останалия свят.

Преди три години се върнах в България. Намерих я много по-хубава, по-богата и по-млада, отколкото беше през 90-те, когато я напуснах. Но все пак първото, което ме шокира, беше как карайки през страната през есента виждах буквално на всяко дърво, на всяка трънка и храсталак край пътя да се веят мръсни найлонови торбички – безсмъртни (понеже не гният), но мъртви найлонови торбички. Знамената на апокалипсиса ли са това?

И никой не им обръща внимание! Както на никого от българските богаташи с много единици или седмици по номерата на Мерцедесите (едно време се наричаха милиционерски номера), с надутата чалга в купето не му прави впечатление, че семейния му замък е изграден сред мръсно гето, с прашни или кални улици, по които дупките се превръщат в кратери, в езера, с глутници от кучета и хора ровещи по кофите за боклук. Какво е удоволствието да живееш в дворец с бронирана врата сред гетото? Никой не е самотен остров в океана.

Нефтеното петно мълчаливо се разраства, докато ние гледаме мача по телевизията. Нищо против мача. Нищо против телевизията. Но светът не е само игра.

Докато чакаме света да свърши с тържествено подреждане на планетите в шпалир през 2012 г. – нефтеното петно мълчаливо се разраства. И си мисля за финала на „Кухите хора“ на Томас Елиът: „По този начин свършва света/по този начин свършва света/ по този начин свършва света/не с гръм, а с хленч“.

Не, светът не е само футбол. И дано не свърши като нефтено петно.

 

Владимир Левчев
Владимир Левчев е български поет и писател, автор на множество книги, между които: „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Балканският принц“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003).
Други статии от този автор

Посетители

32
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 2 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 4 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 1 седмица
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 4 седмици