„Либерален преглед“ – Съдържание

„Това не е човек“, писа СчупениОчила, участник в Моп, един китайски онлайн-форум. „Нямам желание да разпространявам това видео, нито пък да си мълча. Само се надявам, че справедливостта ще възтържествува.“ Тази първа поща предизвика хиляди отговори. „Намерете я и я ритайте до смърт, както тя направи с котето“, писа един от участниците. След това въпросите започнаха да стават по-практични: „Има ли снимка в лице, така че да можем да я разпознаем по-ясно?“ Търсенето чрез живи хора беше започнало.

Интернет-търсачките чрез живи хора (human-flesh search engines) – ренру сусуо инкинг – се превръщат в китайски феномен: те са форма на онлайн справедливост чрез гражданска бдителност, при която Интернет-потребителите преследват и наказват хора, предизвикали техния гняв. Целта е обектите на едно такова търсене да бъдат уволнени от работа, посрамени пред очите на съседите си, прогонени от градовете си. Това е детективска работа, извършвана от големи маси хора, извършвана онлайн – но с офлайн-резултати.

Няма портал, специално предназначен за търсене чрез живи хора; тази практика бива провеждана в китайски Интернет-форуми като Моп, откъдето най-вероятно произхожда и самото название. Търсенията се провеждат от потребители, наречени ванг мин, граждани на Мрежата, или мрежани (netizens). Думата „мрежанин“ съществува в английския език, но човек чува нейния еквивалент много по-често в Китай, може би защото публичното пространство на Интернет е едно от малкото места, където хората действително могат да се държат като граждани. Един мрежанин на име Мост-със-сигнални-огньове-без-завръщане, откри първата следа в случая с убийцата на котенцето. „Преди да започне видеото, се появява информация за производителя: ,www.crushworld.net‘“, писа този потребител. Други мрежани проследиха електронния адрес на сайта до един сървър в Хангжу, на няколко часа от Шанхай. Една последваща поща запита за мястото на видеото: „Има ли хора от Хангжу, които да познават това място?“ Местните хора обясниха, че никое място в техния град не прилича на онова от видеото. Но мрежаните продължаваха да пресяват уликите, сигурни, че могат да открият една личност сред нация от повече от един милиард. И те се оказаха прави.

Традиционните медии подеха историята и хората по цял Китай видяха снимката на убийцата на котенцето по телевизията и вестниците. „Познавам тази жена“, написа потребителят Аз-не-съм-пустинен-ангел четири дни след като търсенето беше започнало. „Тя не е от Хангжу. Живее в малко градче тук в североизточен Китай. Боже, тя е медицинска сестра! Това е всичко, което мога да кажа.“

Само шест дни след първата поща в Моп по повод видеото, родното място на убийцата на котенцето беше разкрито – градчето Луобей в провинцията Хейлонгжианг, в далечния североизток, а името й – Ванг Жиао – беше направено публично, както и телефонния й номер, и работодателя й. Ванг Жиао и човекът, който я беше снемал, бяха уволнени от онова, което китайците наричат „железни купички за ориз“, тоест чиновническа работа, която обикновено продължава до пенсиониране и за която се плаща пенсия до смърт.

„Ванг Жиао беше ударена много здраво“, каза ми по електронната поща един жител на Луобей, известен под името Лонгжианг-бейби. „Тя напусна града и отиде някъде другаде. Ли Юеджун, операторът, беше сред хората от местната преса. Той също напусна Луобей“. Случаят с убийството на котенцето доведе не просто до отмъщение; той помогна на търсенията чрез живи хора да се превърнат в национален феномен.

В ЩАБКВАРТИРАТА на Моб в Пекин, Бен Ду, шефът на отдела за интерактивни общности, ми каза, че китайското понятие за търсене-чрез-живи-хора е съществувало още от около 2001 г., когато е било използвано за описание на търсения, при които вместо компютри са се използвали хора. Моп имал форум, наречен „търсачка чрез живи хора“, където потребителите можели да задават въпроси за дреболии из областта на развлеченията, на които пък други потребители отговаряли: един вид работа, извършвана от масите (Crowdsourcing). Но случаят с убийството на котенцето и някои последвали го хайки променили всичко това. Някои мрежани, включително и Ду, твърдят, че понятието продължава да означава съвместно, извършвано от масите разследване. „Това са просто мрежани, помагащи си едни-други и споделящи информация“, каза ми той. Но основното разбиране на това понятие от страна на китайската общественост вече не е толкова безобидно. Популярното значение сега вече е не просто търсене чрез хора, но и търсене на хора, което се извършва онлайн, но чиито последствия са в реалния свят. Издирвания са били провеждани срещу всякакъв вид хора, включително изневеряващи съпруги, корумпирани държавни чиновници, автори на аматьорска порнография, китайски граждани, които се възприемат като не-патриотично настроени, журналисти, които настояват на по-сдържано отношение към Тибет, както и богаташи, които се опитват да надхитряват китайската система. Търсенията чрез живи хора показват кои са нещата, за които хората са готови да се борят: политически въпроси, поляризиращи събития и оспорвани морални стандарти, които са геологическите разломи на съвременен Китай.

Версии на търсенията чрез живи хора са се случвали и в други страни. В САЩ в 2006 чрез онлайн-търсене беше открита една жена, която намерила мобилен телефон в нюйоркско такси и започнала да го ползва като свой, отказвайки на призивите на собственика да му го върне. В Южна Корея през 2005, Интернет-потребителите идентифицираха и изложиха на посрамване млада жена, която беше уловена на видео как отказва да почисти оставената от кучето й купчинка в сеулското метро. Но Китай е единственото място в света, където е налице почти единодушно разпознаване на това понятие от страна на Интернет-потребителите. Аз срещнах един китайски кинорежисьор, който тъкмо беше завършил игрален филм, основаващ се на една такава история, както и автор на криминални романи, който току-що беше публикувал книга на име Търсене чрез живи хора.

Преобладаващият на запад възглед за китайския Интернет е доминиран от истории за цензура – заплахата за отдръпване на Гугъл от китайския пазар е само един последен епизод в това направление. Но реалността всъщност е, че в Китай, както и в САЩ, повечето Интернет-потребители се интересуват от това да си намерят работа, партньор/ка или порно, а не от политически дискусии. „За нашето поколение, онова родено след 80-те години, цензурата не е сред критично важните теми в Интернет“, каза ми Джин Лиуен, китайска технологическа анализаторка, която живее в Америка. И макар че действително има някои специфични, особено чувствителни области, в които китайското правителство се опитва да контролира информацията – и най-вече всяка дейност, която би могла да оспори властта на комунистическата партия – фокусирането на западните медии върху въпроси на цензурата може да доведе до невярната представа, че китайското правителство в края на краищата доминира онлайн-живота. Но огромната част от нещата, които китайците вършат в Интернет, включително и повечето търсения чрез живи хора, биват игнорирани от цензурата и са свободни от правителствено регулиране. Има много аспекти на живота в и извън Интернет, които правителството не желае, не може, или просто няма интерес да контролира.

Фокусът върху цензурата също оставя на заден план факта, че Мрежата не е нещо, в което единствено важна е свободата на словото. Както показват някои търсения чрез живи хора, един неконтролиран Интернет може да бъде не само освобождаващ, но и много опасен.

В ЕДНА ВЕТРОВИТА ВЕЧЕР в късния декември 2007, един мъж се връща обратно на работа, когато открива неподвижно човешко тяло в малката градинка близо до входа на сградата на офиса му в Пекин. Човекът, който желае да бъде наричан тук само с фамилното си име, Уей, повиква на помощ специалиста от охраната. Една жена, стояща до охранителя, започва да плаче. Уей се чувства объркан.

Уей и охранителят влизат в градината, но жената, Джианг Хонг, се страхува да ги последва. Когато те се приближили до тялото, разказа ми Уей, той разбрал, че то е паднало от някой от прозорците на сградата. И тогава той разбрал защо Джианг не искала да се приближи: тялото било на сестра й, Джианг Ян, която скочила от балкона на апартамента си на 24-я етаж, докато Хонг била в тоалетната. Два дни по-рано, Ян, която била на 31, се опитала да се самоубие с приспивателни хапчета – тя била разделена от съпруга си, Уанг Фей, който имал връзка с друга жена – но сестра й и съпругът успели да я закарат навреме в болница. Но този път тя успяла, удряйки се о земята с такава сила, че оставила след себе си малък кратер, който все още се виждал, когато Уей посетил мястото година и половина по-късно.

Хонг скоро открила, че през двата месеца, предшестващи смъртта й, сестра й си водела онлайн личен дневник и че желаела той да бъде направен публично достояние след това. Когато Хонг се обадила на приятелите на сестра си, за да им каже, че Ян е починала, тя им казала също, че те могат да разберат защо, ако прегледат блога й, вече открит за публични посещения. Онлайн-дневникът, наречен „Прелетната птица отлита на север“, бил нещо повече от поредица от размисли върху изневярата на съпруга и описание на нейното отчаяние; той бил обратното броене на Ян до деня на самоубийството, поставено в ход от откритието, че съпругът й я мами. Първият запис звучи така: „След два месеца ще дойде денят, в който аз ще замина … за място, където никой не ме познава, което е ново за мен. Там аз няма да имам нужда от телефон, компютър или Интернет. Никой няма да може да ме намери.“

Един от хората, четящи блога на Ян, решил да го разпространи – всичките му 46 записа – в един от популярните китайски онлайн-форуми, наречен Тиан-я. Хонг написала отговор, в който описвала мъката си и изреждала всички начини, по които смятала, че сестра й е поддържала съпруга си: издържайки го в университета, плащайки за дизайнерските му тоалети, помагайки му да намери добра работа. А сега, написала тя, Уанг дори не иска да подпише смъртния акт на съпругата си, докато не се е споразумял със семейството й за обезщетението, което трябва да им плати.

Дневниците на Ян, заедно с разказа на сестра й за поведението на Уанг, привлекли вниманието на множество потребители на Тиан-я и се изкачили до върха на списъка на най-популярните теми във форума. Един рàнен коментар от гневен потребител, отнасящ се до Уанг и любовницата му, звучи така: „Трябва да отмъстим на тази двойка и да ги удавим в плюнка“. Призивите за справедливост, отмъщение и търсене чрез живи хора започнали да се разпространяват все повече, при това насочени не само срещу Уанг, но и срещу приятелката му. „Хора от Пекин, моля споделяйте и с други скандала на тези двамата“, писал един от мрежаните. „Направете оставането им в този град невъзможно“.

Търсенето се разпространило и по други сайтове, а след това и по класическите медии – а досега това винаги е бил един решаващ фактор при всяко от главните търсения чрез живи хора – след което Уанг Фей се превърнал в един от най-опозорените и ненавиждани китайски съпрузи. По-голямата част от личната информация на Уанг била разпространена моментално: мобилен номер, номер на студентската книжка, контакти на работното място, дори номера на колата на брат му. Един от сайтовете публикувал интерактивна карта, проследяваща разположението на всички важни места от ежедневието му – като се започне с дома му и се завърши с местоположението на семейния бизнес на любовницата му. „Оглеждайте се когато вървите по улицата“, писал потребителят на име ЛицемеренЧовек. „Ако видите някъде тия двамата, одерете им кожата“.

Уанг все още се укрива и не пожела да се срещне с мен, но адвокатът му, Жанг Янфенг, ми каза преди известно време: „Търсенията чрез живи хора разполагат с невъобразима мощ. Отначало това бяха множество телефонни обаждания всеки ден. След това хората започнаха да пишат с червени букви по входната врата на родителите му – неща като: „Ти си причината за самоубийството на жена си, сега трябва да плащаш“.

Както Уанг, така и любовницата му работели за международната рекламна агенция Saatchi & Saatchi. Скоро след като мрежаните разкрили това, Saatchi & Saatchi разпространили официално изложение, в което се казвало, че Уанг Фей и Донг Фанг са напуснали фирмата доброволно. Адвокатът на Уанг твърди, че те са били изхвърлени. „[Уанг Фей] никога не е напускал. Той ми каза, че фирмата го е уволнила.“ (Представителите на Saatchi & Saatchi в Пекин отказаха да коментират.) Мрежаните били доволни от резултата, но продължили с бдителността. Един от потребителите на Моп писал: „До всички работодатели: никога не давайте работа на Уанг Фей или Донг Фанг, инак Мопърите ще направят търсене чрез живи хора за самите вас.“

Особеното при търсенето, насочено против Уанг е, че то не включва почти никакво търсене. Името му било разкрито още в най-ранните форумни съобщения, а личната му информация се появила скоро след това. Това не е съвместна детективска работа, а публичен тормоз, масово сплашване и популистко отмъщение. Уанг действително потърсил обезщетение чрез съда и получил много дребна компенсация от един Интернет-провайдър, както и от един мрежанин, за който Уанг твърдял, че е очернил репутацията му. Наскоро прокараната реформа на законите за граждански искове може би ще насърчи повече такива дела, но обезщетенията, давани досега в Китай, са толкова ниски, че е трудно да си представим как те биха могли да окажат някакво влияние върху търсенията чрез живи хора.

ЗА ЕДИН ЧОВЕК ОТ ЗАПАДА, най-удивителното нещо е до каква степен китайската култура се различава от нашата. Сайтовете за новини и индивидуалните блогове са почти без влияние в Китай, а социалните медии още не са подхванали сериозно. Най-жизнени си остават онези до голяма степен анонимни форуми, където започват търсенията чрез живи хора. Тези форуми са се развили до нивото на обществени пространства, които са много по-ангажирани, динамични, популистки и може би дори по-демократични, отколкото всяко друго нещо в англоезичния Интернет. През 80-те години в САЩ, преди широкото разпространение на Интернет, съкращението B.B.S. се използваше за означаване на така наречените Бюлетин Борд Систъмс – сбирка от съобщения и отговори, достигани от потребителите по телефонни линии или чрез директна връзка. И макар че тези системи бяха популярни в Китай през ранните 90 години, днес китайците използват съкращението B.B.S. за всеки вид онлайн-форум. Те посещават тези места, за да намерят онлайн-общности и да разменят информация за всичко от политика до любовни афери.

Джин Лиуен, технологическата анализаторка, е израснала в Китай точно по времето, в което достъпът до Интернет започнал да се разпространява широко, и е написала дисертацията си в MIT върху китайските B.B.S. „В Съединените щати традиционните медии все още играят ключова роля при определянето на общественото мнение“, каза ми тя. „Но в Китай вие ще откриете, че множество горещи теми, горещи новини или събития всъщност произлизат от онлайн-дискусии.“ Един от факторите, повишаващи трафика на B.B.S., е недостигът на добра информация в традиционните медии. Печатните публикации и телевизионните мрежи се намират под държавен контрол и не могат да си позволят да се занимават с голямо множество противоречиви теми. Форумите са местата, където се появяват сочните истории, след което те се разпространяват и по традиционните медии, ако станат достатъчно големи.

„Китайските потребители използват тези форуми за всичко“, казва Джин. „Те търсят решения, искат да дискутират с други хора, търсят развлечения. Това е много прилепчива платформа.“ Джин цитира едно изследване, проведено през 2007 от iResearch, което показва, че почти 45 процента от потребителите на китайските B.B.S. прекарват там между три и осем часа дневно, а повече от 15 процента прекарват повече от осем часа. И докато по-малко от една трета от населението на Китай е в мрежата, тази активност не е толкова периферна за китайското общество, колкото това може би изглежда на пръв поглед. Интернет-потребителите обикновено са от по-големи, по-богати градове и провинции, или от елитната, по-добре образована класа от по-далечните региони, а следователно упражняват и далеч по-голямо влияние, отколкото може да се предположи от голите цифри.

Аз изпитвах трудности да разбера интензивността на търсенето около Уанг Фей. Той и Джианг Ян са били разделени и са отивали към развод, а онова, което е направил той, не е чак толкова необичайно. Но как структурата на B.B.S. е позволила масовото мнение да бъде насочено толкова ефективно против един човек? Аз издирих Уанг Ликсуе – млада жена, която действа под онлайн-името Чали и модерира един субфорум в Baidu.com (най-голямата китайска машина за търсене в Интернет, която има и собствен B.B.S.), посветен единствено на дискусии около Уанг Фей и Донг Фанг. „Тия неща няма да решат никакви проблеми“, каза ми тя. „Това не е добре и за двете страни“. Но тя не е склонна към извинения. „Всички бяха толкова гневни, толкова ирационални“, казва Чали. „Това беше много чувствително време. Така че аз разбирам хората, които извършиха търсенето. Ако никой не върши такива неща, няма да има и търсения чрез живи хора.“

Чали е мотивирана от силното чувство, че на Уанг не бива да се позволи да избегне наказание за ролята си при самоубийството на жена си. „Искам да знам какво ще се случи, ако аз се омъжа и преживея нещо подобно“, казва тя. „Искам да знам дали законът или нещо друго може да ме защити и да ми даде някакъв вид сигурност“. Това желание ми се стори доста необичайно – че законът би могъл да ни защищава от неща като разбито сърце. Чали не е просто сърдита заради самоубийството на Джианг Ян; тя иска и да подобри нещата за себе си и другите. „Целта е да се напомни за Джианг Ян и да се проведе обективна дискусия по въпросите на изневярата, да се говори за нещата, които си желаем в брака, да открием нови мнения и да имаме по-добър живот“. Форумът на Чали е противоположността на отмъстителния популизъм, който може да се открие по други B.B.S. Лудостта на някое и друго търсене чрез живи хора привлича много мрежани към форумите, но по-силният ежедневен мотив, както в случая с Чали, е желанието за общност, в която хората могат да решават проблемите на една страна, в която животът се променя много по-бързо, отколкото някой изобщо е могъл да си представи.

РЕСТОРАНТЪТ СЛИВОВА ГРАДИНА се намира на улица с шест платна, която минава по средата на Шенжен, бивше рибарско селце, превърнато в голям град от бума на икономиката. Той има подземна банкетна зала със стотици облечени в оранжев плат столове, открита кухня от едната страна и лабиринт от малки лични помещения от другата. Късно през нощта в един петък през октомври 2008, една от камерите за наблюдение уловила сцена, която в скоро време щяла да се разпространи по целия китайски Интернет и да предизвика търсене чрез живи хора, насочено против държавен чиновник.

Във видеоклипа се вижда как един възрастен човек върви заедно с малко момиче, излизайки от кадър. По-късно момичето бяга обратно в кадъра и се връща заедно с баща си, майка си и брат си. Субтитрите ни казват, че възрастният мъж се е опитал да завлече момичето в мъжката тоалетна, вероятно за да я насили, и че баща й се опитва да намери човека, който е направил това. След това бащата на момичето се появява пред камерата, карайки се с възрастния мъж.

Видеото е без звук, така че трябва да се разчита на китайските субтитри, които изглежда са направени при изпращането му в Интернет. Според тези субтитри, възрастният мъж казва на бащата на момичето: „Направих го, и какво от това? Колко пари искаш? Кажи си цената.“ Той жестикулира бурно и продължава: „Знаеш ли кой съм аз? Аз съм от министерството на транспорта в Пекин. Аз съм на същото ниво като кмета на твоя град. Какво като съм сграбчил за врата едно малко дете? Ако само ми се изпречиш на пътя, ще видиш какво ще ти се случи!“ Той се опитва да си отиде, но пътят му е препречен от служители на ресторанта и бащата на момичето. Групата излиза от кадър наляво.

Видеото било първо пуснато на един уебсайт на име Нетийз, чийто лозунг е: „Интернет може да събере сила от хората“. Осмият коментар към него звучи така: „Виждате ли колко горд беше? Сега той е мъртвец.“ По-късно някой друг пише: „Още един чиновник, който не зачита хората за нищо!“ Търсенето чрез живи хора започнало. Потребителите скоро разпознали в лицето на стария човек един от местните партийни босове, на име Лин Джиаксянг от Шенженското морско управление. „Убийте го“, пише потребител на име Ксунлейксинг. „Инак Китай ще бъде разрушен от хора като него.“

И докато мрежаните виждат във всичко това един случай на борба между арогантен високопоставен чиновник и обикновено семейство, служителите на Сливовата градина бяха на по-различно мнение, когато разговарях с тях. Може би, мислеха те, той просто е бил пиян. Директорката на залата, Жанг Кай Яо, ми каза: „Може би държавният чиновник просто е погладил момичето по главата и се е опитал да й каже ,Благодаря, ти си добро момиче‘“. Жанг вижда в борбата между Лин и семейството един вид конфликт, на който тя прекалено често е свидетел. „Това беше борба между богати хора и чиновници“, казва тя. „Чиновникът каза нещо обидно на родителите й, които са много богати.“

Полицията казала, че не разполага с достатъчно свидетелства, за да преследва Лин, но това не попречило на местното управление да го уволни. Уволнението е същото както в случая с убийцата на котенцето – Лин привлича вниманието към себе си, а значи е време да си върви. Правителството разполага с технологията и властта да прикрие една история като тази, но то не може да се противопостави на силата на мрежаните. Може би това е така, защото търсенето е било насочено против чиновник на провинциално ниво; засега няма информация за търсения чрез живи хора, насочени против чиновници от централното правителство в Пекин или против техните деца, макар че много от тях се считат за корумпирани.

Ребека Маккинън, гостуваща изследователка в Центъра за политика на информационните технологии в университета Принстън, твърди, че централното китайско правителство може би всъщност е доволно от търсенията, които са насочени срещу корупцията по места. „Идеята, че можете да управлявате местната бюрокрация като насъскате масите срещу нея всъщност не е демократична, а маоистка традиция“, каза ми тя. По време на културната революция Мао е насърчавал гражданите да се опълчват срещу местните чиновници, които били буржоазни или корумпирани, а търсенията чрез живи хора биват вече наричани от някои хора „Червена гвардия 2.0“. Лесно е да се отрече тиранията на онлайн-масите, когато човек живее в страна, която има здраво законово управление и институции, насочени срещу корупцията, но в Китай търсенията чрез живи хора са един от малкото начини, по които обикновените граждани могат да се опитат да се противопоставят на корумпираните местни чиновници. Случаи като търсенето на Лин Джиаксянг, колкото и непълни да са резултатите от тях, са примери за това, че търсенето чрез живи хора е един от потенциалните механизми за контролиране на правителствените крайности.

Освен това търсенията чрез живи хора могат да служат и като предпазна клапа в едно общество, в което напрежението против правителството непрекъснато се увеличава. „Не можете да премахнете гнева, не можете да накарате всички да млъкнат, не можете да спрете Интернет, така че се опитвате да канализирате всичко това, доколкото е възможно“, обяснява Маккинън. „Това е великолепен начин да се отклонява чи, гневът, към места, където той причинява най-малко вреда на легитимността на централното правителство“.