Трябва да е бил труден избор, онзи за „Златното сърце 2008“, между Анджелина Джоли и Джордж Клуни. И двамата са Посланици на Мира от ООН, което вероятно по някакъв начин има връзка с факта, че и двамата често играят във войнствени филми. И двамата са фотогенични – като фигура, разбира се, Джоли предлага малко повече, за сметка на това обаче Клуни притежава по-лъчезарната усмивка. Но онова, което вероятно в края на краищата е решило избора в полза на последния, трябва да е било обстоятелството, че докато Анджелина спасява бебета, Джордж спасява цели народи. Или поне един – онзи от Дарфур.

Показателно за Джордж Клуни и неговата здравословна себеоценка беше, че при телевизионната гала „Сърце за децата“, той предаде наградата си на суданската помощна организация Амел. Докато в Берлин идеалистическият триумвират на Републиката – Борис Бекер, Оливер Кан и Хапе Керкелинг – призоваваха към дарения, под диригентската палка на Готшалк[1], аз седях на един покрив в столицата на Судан, Хартум, заедно с няколко души, които вече бяха рискували живота си за едно добро дело – между тях и един сътрудник на онази организация, която беше почетена индиректно в Берлин (който обаче не знаеше още нищо за тази чест). Ние ядяхме фъстъци и говорехме за сатаната в Судан.

„Тези актьори“, каза един лекар и критик на различни правителства, „току се пръкват в Дарфур. Изобщо не разбирам как го правят, толкова често, колкото се появяват. Окачват си на ръката по някое полумъртво от глад дете и обясняват на света какво се случва тук.“ Обясненията изглеждат долу-горе така: в Дарфур досега е имало повече от 300.000 човешки жертви и около 2,5 милиона изгнаници, при битките между уседналото чернокожо африканско население и арабите-номади. Но активистите за човешки права на покрива в Хартум изобщо не са съгласни с това.

„В това няма почти нищо вярно. Първо, цифрите са завишени. Освен това битките се водят съвсем не между чернокожи и араби, а между хора, които все още притежават земя, и такива, които поради разширяването на пустинята от север вече са изгубили земята си. Затова пък те притежават оръжия. Някои от тях са черни, други по-малко черни, някои са мюсюлмани, някои – не. Това не е нищо друго освен брутална борба за оцеляване. Повечето от нас биха вършили точно същото, ако не биха имали друга възможност за оцеляване.“

„Не мога да издържам повече лъжливостта на Запада“, обади се един непрекъснато пушещ, тъмнокож мъж. Тъй като той още никога не беше чувал за „Сърце за децата“ нямаше начин да е имал пред вид вестник Bild и неговата телевизионна гала. „Дарфур се е превърнал в символ на злото. Не ме разбирайте погрешно: онова, което се случи в Дарфур, е ужасяващо. Но ужасяващи неща се случват и в Конго, в Уганда, в Чад, в Централноафриканската Република, в Сомалия. Дарфур обаче е предпочитаната сцена за сантиментални представления, целящи успокояване на съвестта. САЩ разбраха по много рафиниран начин, че могат да извлекат външнополитически капитал от геноцида в Руанда. Никога повече – на този призив не може да се противопостави никой. Жертвите на масовите убийства биват подигравани, тяхната смърт се превръща в инструмент. Разглеждан политически, Дарфур не е нищо друго освен една оспорвана територия във „Войната срещу терора“.


Small Ad GF 1

„Според международните медии в Африка има само местни оцелели и чуждестранни спасители“, каза един стар човек, судански копт[2]. „А сред спасителите хора като Джордж Клуни и Боб Гелдоф са просто полезни идиоти. Прочетете статията на Гелдоф за неговото пътуване с Джордж Буш в Африка, подсказа ми той. Аз намерих текста в интернет, преведен на немски в дясно-популисткия Weltwoche в Швейцария. Жалък етюд по мегаломания. След като Гелдоф и Буш са разменили мисли по въпроса за шоколада („Знаехте ли, че аз имам собствени М & М?“ „Уау“ „Да, готино, нали? Ще хареса на децата ви.“ Бонбоните бяха в специална кутия с логото на Буш. Такова нещо няма дори Кралицата. Или пък Папата.) … те успяват да намерят време и за същественото: „Искам обаче да кажа едно нещо“, добавя Буш, имайки пред вид Дарфур и китайското влияние върху циничното правителство в Хартум. „Човешкото страдание би трябвало да бъде по-важно от икономическите интереси.“ Великолепно изречение.

До тук, до Гел-тъп. В Хартум гъмжи от спасители. Всеки трети джип (бял и чисто нов) принадлежи на ООН. Разбира се, досега тя не е направила нищо, затова пък представя (скъпо) световната общественост. По мнението на мнозина ООН е дошла прекалено късно. Убийствата в Дарфур вече са затихнали. Не поради натиска отвън, а защото бруталните битки са довели до частични решения.

Но ако има само оцелели и спасители, то към коя група принадлежат тогава сомалийските пирати? Докато бях в Хартум, големият африкански автор Нурудин Фара посети някогашната си родина Сомалия. Онова, което разказва той, допълва впечатленията от Судан до едно разбираемо цяло. Фара е посетил някога автономния Пунтланд. Повечето мъже там са били рибари преди време. Но нелегалното риболовство по техните брегове (от страна на европейци и азиатци) е намалило рибните резерви и е лишило рибарите от средства за препитание. Освен това международни гангстери са изсипвали отровни отпадъци по сомалийското крайбрежие. Рибарите говорят за огромни площи, покрити с мъртви риби.

Пиратската индустрия функционира както някога златната треска. При първото нападение човек рискува собствения си живот, но щом само е събрал няколко десетки хиляди долари, пиратът започва да работи като инвеститор. Успешните пирати инвестират в корабите на по-млади търсачи на съкровища, които от своя страна дават своя дял от плячката като печалба от курса. И така броят на богатите се увеличава. В Босасо, най-важния пристанищен град в Пунтланд, се наблюдава малък строителен бум. Проблемът, който войските на НАТО сега трябва да решават чрез въоръжена намеса, има социални причини, които можеха да се решат с по-малко пари, отколкото ни струва тази флотилия.

Но и Сомалия е важна котва във „войната срещу терора“. По тази причина редовно се разпространява слухът, че в Сомалия са се окопали бойци от Алкайда. Когато етиопската армия, поддържана от САЩ, навлезе в Сомалия преди повече от година, американски военни самолети бомбардираха бягащи сомалийци – при което загинаха неизвестен брой жертви. Оправданието: били са преследвани привърженици на Алкайда. До ден-днешен в Сомалия не е открит нито един боец от Алкайда, нито дори сред мъртвите. Но такива са нещата днес: първо се стреля, а след това се пита.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Както Джордж Буш, който вчера напусна офиса си, удачно забеляза: „Злото съществува, и то е много брутално.“ Какво себепознание!


Източник
 



[1]  Известен немски телевизионен модератор и шоумен. Бел. пр.

[2] Последовател на Коптската църква – една старо-християнска църква в Египет, Либия и Судан. Бел. пр.

Илия Троянов (род. 1965) е немски писател, преводач и издател от български произход.