1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2021 12 Muratov Nobel speech

 

Нобелова лекция

10 декември 2021

 

Ваши величества! Ваши кралски височества, почитаеми членове на Нобеловия комитет, почитаеми гости!

На 8 октомври сутринта майка ми ми се обади. Тя ме попита какво е новото.

– Да – казах аз, – майко, Нобеловата награда е присъдена…

– Това е добре. Какво още е ново?

…Ще ти разкажа всичко, мамо.

***

Убеден съм, че свободата на мнението, заедно с другите граждански свободи, е в основата на прогреса.

Защитавам тезата, че гражданските и политическите свободи са от съществено значение за формирането на съдбините на човечеството!

Убеден съм, че международното доверие, (…) разоръжаването и сигурността са немислими без отворено общество, свобода на информацията, вяра, прозрачност (…).

Мирът, напредъкът и правата на човека – тези три цели са неразривно свързани.

Това е от Нобеловата реч на академик Андрей Сахаров, гражданин на Земята, велик мислител.

Речта е прочетена тук, в този град, в четвъртък, 11 декември 1975 г., от съпругата му Елена Бонер.

Чувствах, че е необходимо думите на Сахаров да бъдат произнесени тук, в тази световноизвестна зала, за втори път.

Защо това е толкова важно за нас сега, за мен?

Светът е разлюбил демокрацията.

Светът се е разочаровал от управляващите елити.

Светът е започва да се обръща към диктатурата.

Възникнала е илюзията, че напредъкът може да се постигне чрез технологии и насилие, а не чрез зачитане на човешките права и свободи.

Такъв значи прогрес, без свобода.

Такова мляко, без крава.

Диктатурите си осигуряват опростен достъп до насилие.

В нашата страна (а и не само в нея) е популярна идеята, че политиците, които избягват кръвта, са слаби хора.

А да заплашват света с война е задължение на истинските патриоти.

Властта активно рекламира идеята за война.

Под влияние на агресивния маркетинг на войната хората свикват с идеята, че тя е допустима.

Правителствата и близките до тях пропагандатори носят пълна отговорност за милитаристичната реторика по държавните телевизионни канали.

Но съм виждал и други хора, по други телевизии. Честни и страшни.

По време на войната на релсите на една гара в Чечения стояха пет бели хладилни вагона. Около тях денонощно имаше охрана. Това беше моргата на колела на 124-та лаборатория на Министерството на отбраната.

В хладилните вагони се държаха неидентифицираните тела на войници и офицери.

Много от тях вече нямаха лица, в резултат на преки удари или изтезания. Ръководителят на лабораторията, капитан първи ранг Щербаков, правеше всичко възможно да няма безименни войници. А в една малка къщичка близо до релсите имаше телевизор. Майките и бащите на изчезналите войници седяха в кресла като в чакалня. А оператор с видеокамера показваше на екрана едно по едно изображенията на телата. Едно по едно. 458 пъти. Толкова военни лежаха по рафтовете на тези вагони при температура -15 градуса в последния си влак, пристигнал по маршрута „Война – смърт“. Майките, които в продължение на месеци бяха търсили момчетата си в планините и проломите на Чечения, крещяха, когато видеха на екрана лицето на сина си: „Това не е той! Не, това не е той!“

А това беше той.

Днешните идеолози пропагандират идеята за смърт за Родината, а не живот за Родината. Нека не позволяваме на този техен телевизор да ни заблуждава отново.

Хибридната война, трагичната, грозна и престъпна история с Боинга MH-17 разрушиха отношенията между Русия и Украйна, и аз не знам дали следващите поколения ще успеят да ги възстановят… Още повече, че в болните мозъци на геополитиците войната между Русия и Украйна е престанала да изглежда невъзможна.

Но аз знам, че войните приключват с разпознаване на войници и размяна на пленници. По време на войната в Чечения „Новая газета“ и нашият колумнист майор Измайлов успяха да освободят от плен 174 души. Ако има нещо, което мога да направя сега в новото си качество, за да върна все още живите пленници по домовете им, кажете ми. Готов съм.

***

Искам да припомня и за друг един човек, който получи наградата за мир в тази зала през 1990 г.

Москва. Кремъл. 18 април 1988 г. Провежда се заседание на Политбюро. Когато един от съветските министри изисква да се оставят войските в Афганистан, Михаил Горбачов го прекъсва остро: „Престанете с ястребските крясъци!“.

„Престанете с ястребските крясъци!“.

Дали би могло да има по-съвременна програма за политиката и журналистиката от това – да се установи живот без погребения?

***

Но в центъра на Европа към събитията в Източна Украйна, на ръба на голямо кръвопролитие, се добави и играта на президента на Беларус Лукашенко. Неговите военни преследват с автомати бежанци от Близкия изток срещу вериги от други автоматчици, охраняващи границите на Европейския съюз. И двете страни се обвиняват взаимно, а обезумелите хора буквално се мятат между два огъня.

Ние сме журналисти и работата ни е ясна: да отделяме фактите от лъжата. Новото поколение професионални журналисти знае как да работи с големи данни, с информационни бази. И ние ги проучихме и открихме чии полети превозват бежанци до точката на конфликта. Само факти. Тази есен беларуските самолети са увеличили полетите до Минск от Близкия изток повече от четири пъти. В периода август-ноември 2020 г. е имало шест полета, а през същите месеци на тази година – 27. През тази година беларуска компания е превозила 4500 души за евентуално преминаване на границата, а през миналата година – само 600. А още толкова бежанци – 6000 – е превозила авиокомпания от Ирак.

Така се организират въоръжените провокации и конфликти. Ние, журналистите, след като разбрахме как е уредено всичко това, си свършихме работата. Останалото зависи от политиците.

***

Народ за държавата или държава за народа? Това е основният конфликт днес. Този конфликт Сталин е решавал чрез масови репресии.

Практиката на изтезания в затворите и по време на разследвания продължава да се прилага в съвременна Русия. Малтретиране, изнасилване, ужасни условия на задържане, забрана за свиждания, забрана да се обадят на майката за рождения ѝ ден, безкрайно удължаване на срока на задържане. Хора с тежки заболявания се вкарват зад решетките преди съдебен процес, болните им деца се държат като заложници и от тях се изисква да признаят без доказателства.

В нашата страна наказателните дела по фалшиви обвинения често имат политически характер. Опозиционният политик Алексей Навални е задържан в лагер заради фалшив донос от руския директор на голяма френска парфюмерийна компания. Директорът подава жалба, но не е призован в съда и не се признава за потърпевш… А Навални седи в затвора. Самата парфюмерийна компания е решила да се държи настрана, надявайки се, че миризмата от този случай няма да навреди на аромата на нейните продукти.

Все по-често чуваме за изтезания на затворници и задържани лица. Хората са измъчвани, за да бъдат пречупени, за да се увеличи тежестта на наказанието отвъд присъдата. Това е диващина.

Поемам инициативата за създаване на Международен трибунал срещу изтезанията, чиято мисия е да събира данни за използването на изтезания в различни части на света и в различни държави. Да се идентифицират палачите и техните господари, участващи в такива престъпления.

Надявам се, разбира се, преди всичко на разследващите журналисти от цял свят.

Изтезанията трябва да бъдат признати за най-тежкото престъпление срещу личността.

Между другото, „Новая газета“ продължава да се издава на хартия. За да могат да ни четат и в затворите: там няма интернет.

***

В момента в Русия се борят две тенденции.

От една страна, президентът на Русия помага за издигането на паметник по случай 100-годишнината на академик Сахаров.

От друга страна, в нашата страна Главната прокуратура настоява за ликвидирането на обществото „Мемориал“. „Мемориал“ се занимава с реабилитиране на жертвите от сталинските репресии. А прокурорите го обвиняват в „нарушаване на правата на човека“!

Нека ви припомня, че „Мемориал“ е създаден от Сахаров.

Може би паметникът на мъртвия Сахаров е по-безопасен от неговия жив, работещ проект?

„Мемориал“ не е „враг на народа“.

„Мемориал“ е приятел на народа.

***

… Ние, естествено, разбираме, че тази награда е за цялата професионална общност на истинските журналисти.

Моите колеги разкриха техники за пране на пари и върнаха в бюджета милиарди откраднати рубли, разобличиха офшорни фирми и спряха изсичането на сибирските гори. В резултат на това държавата подкрепи усилията на „Новая газета“, „Эхо Москвы“, „Дождь“ и други колеги за лечение на деца с редки заболявания, за които са необходими най-скъпите лекарства в света.

(Между другото, надявам се, че представители на фармацевтичната индустрия, от които зависи съдбата на децата и младежите с редки заболявания, включително онези със спинална мускулна атрофия (СМА), ще седнат с нас на кръглата маса. Може би те ще се погрижат за достъпни лекарства и ранно диагностициране – скрининг? Може би богатият свят ще намери пари за няколко десетки хиляди момчета и момичета, в които все още има живот).

Даряваме наградата, за да помогнем на болни хора и да подкрепим независимата журналистика.

***

Но в момента журналистиката в Русия преживява мрачни времена. През последните няколко месеца повече от сто журналисти, медии, правозащитници и неправителствени организации получиха статут на „чуждестранни агенти“. В Русия те са „врагове на народа“. Много от нашите колеги останаха без работа. Някои от тях бяха принудени да напуснат страната.

Нормалният живот на човека се отнема за неизвестен период от време. Може би завинаги… Това се е случвало и преди в нашата история.

Догодина се навършват 100 години откак на 29 септември от Санкт Петербург за пристанището Щетин в Германия е отплавал „философският параход“– поредното пътуване, с което болшевиките прогонват от Русия близо 300 видни представители на интелектуалния елит. На парахода „Oberburgermaister Haken“ са изпратени в изгнание бъдещият изобретател на хеликоптерите Сикорски, създателят на телевизията Зворикин, философите Франк, Илин, Питирим Сорокин. Там е и великият мислител Николай Бердяев. Както и на всички останали му е разрешено да вземе пижама, две ризи, два чифта чорапи и зимно палто. Така Родината се сбогува с великите си граждани: оставете вещите, а мозъка можете и да вземете със себе си.

С журналистите и правозащитниците днес картината е същата.

Сега вместо „философски параход“ излита „журналистически самолет“. Това, разбира се, е метафора, но десетки представители на нашата професия напускат Русия.

Но някои са лишени и от тази възможност.

Орхан Джемал, Кирил Радченко и Александър Расторгуев, руски журналисти, бяха безмилостно застреляни в Централноафриканската република, където бяха пристигнали, за да разследват дейността на руска частна военна компания. Вдовицата на Орхан, Ира Гордиенко, работи за нас в „Новая газета“. От момента на убийството, извършено на 30 юни 2018 г., тя разобличава лъжите на официалното следствие. Ето само една подробност: безценни веществени доказателства – дрехите на загиналите са били просто изгорени от полицейските органи на африканската република! Руското разследване не постигна никакви резултати. Нито пък международното. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обеща да окаже съдействие при разследването. Сигурно е забравил за това. Ето, напомням ви.

…Както винаги, разбира се, хората могат да ме попитат: а защо колегите ви са отишли там?

Ами за да свидетелстват. За да доказват. За да видят сами. Както казва великият военен фотограф Робърт Капа: „Ако снимката не ти харесва, значи не си бил достатъчно близко.“

„А не е ли страшно?“, е най-честият въпрос, който се задава на моите колеги.

Това е тяхната мисия. Когато правителствата през цялото време подобряват миналото, журналистите се опитват да подобрят бъдещето.

***

И тази награда е за цялата истинска журналистика. Тази награда е за моите починали колеги от „Новая газета“ – Игор Домников, Юрий Щекочихин, Анна Политковская, Анастасия Бабурова и Стас Маркелов, Наташа Естемирова. Тази награда е и за живи колеги, за общността, която изпълнява професионалния си дълг.

…Ден преди обявяването на наградата отбелязахме 15-ата годишнина от убийството на Анна Политковская. Убийците получиха справедливи присъди, но организаторът на престъплението не е открит, а срокът на давност изтече. Заявявам официално: редакцията на „Новая газета“ не признава този срок на давност.

***

…В руския и английския, както и в други езици, има такава поговорка: „Кучето лае, а керванът си върви“. “When the dogs bark, but the caravan keeps walking.” Тя се тълкува по следния начин: нищо не може да попречи на кервана да се движи напред. Понякога властите се изказват пренебрежително за журналистите. Те лаят, но нямат влияние.

А наскоро узнах, че смисълът на поговорката е точно обратният.

Керванът върви напред, защото кучетата лаят.

Те ръмжат и се нахвърлят върху хищниците в планините и пустините. А движението напред е възможно само когато те придружават кервана.

Да, ние ръмжим и хапем. Имаме зъби и хватка.

Но ние сме условието за движение.

Ние сме антидотът срещу тиранията.

***

P.S.

Исках да спестя една минута.

Нека застанем и запазим минута мълчание за моите колеги и колегите на Мария Ресе, които са дали живота си за тази професия, и да подкрепим онези, които са подложени на преследване.

Искам журналистите да умират стари.


Източник

Pin It
Дмитрий Муратов
Дмитрий Муратов (род. 1961) е руски журналист и правозащитник. Главен редактор на вестник „Новая газета“ (1995-2017 и от 2019), един от основателите му. Носител на Нобеловата награда за мир за 2021 г. „за усилията му в защита на свободата на изразяване, която е предпоставка за демокрация и траен мир“.

Посетители

92

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Благодаря, Даниеле,... преди 5 часа
  • Даниел писа Още
    Чак сега виждам тзси... преди 5 часа
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много интересна... преди 1 ден
  • Марина писа Още
    Тези хора спорат така,... преди 4 дни
  • Иво Пешунов писа Още
    Изпитвам нетърпимост... преди 1 седмица
  • Божанка Събева писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Оригиналът... преди 1 седмица
  • Татяна Ангелова писа Още
    Признавам, че съм... преди 1 седмица
  • Юлиан писа Още
    Ок, Златко, нашето... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Мнението е нещо силно... преди 1 седмица
  • Юлиан писа Още
    Как не се сетих,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И снимките от космоса,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    няма потвърдена...
    преди 1 седмица
  • Юлиан писа Още
    Само, че аз говоих не... преди 1 седмица
  • Български офицер писа Още
    Много хуманна е била... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Пак мдаа. 

    Нищо не... преди 1 седмица
  • Юлиан писа Още
    Масовите медицински... преди 1 седмица
  • Аида писа Още
    Г-н Енев, абонат съм Ви... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ах да, и още нещо.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Мдааа. Интересно как и... преди 1 седмица
  • Юлиан писа Още
    В Германия какви са... преди 1 седмица
  • Юлиан писа Още
    Не живея в Германия, а... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сигурно ви е ясно, че... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И каква точно е... преди 1 седмица
  • Юлиан писа Още
    Изглежда емигрантите... преди 1 седмица