Изгледи – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2019 12 Zhukov

 

Че един двадесет и една годишен студент, който публикува в Ютуб видеоклипове, в които призовава към гражданско неподчинение и нарича Путин „луд“, може да се окаже заплаха за руската държава, звучи като детинщина, разбира се. И все пак в днешна Русия – мощната, подновена „световна сила“ на неподражаемия Владимир Путин, който по някакъв начин все още успява да убеждава света и хората по него, че страната му действително е мощна, уверена в силите и способностите си страна – именно в тази Русия се случва това, и то не за първи път. Един двадесет и една годишен студент на име Егор Жуков беше обвинен в „екстремизъм“ за публикуване на видеоклипове в Ютюб, в които говори за ненасилствен протест, за кампанията си за място в Московския общински съвет и за различните подходи към политическата власт. В последното си видео, записано преди четири месеца, той казва, че „лудите“ като Владимир Путин разглеждат властта като цел сама по себе си, докато политическите активисти я разглеждат като инструмент за общи действия. В много от своите видеоклипове Жуков говори на фона на знамето на Гадсден – „Не ме тъпчи!“[1] – което изглежда е било окачено в спалнята му, в апартамента на родителите му. Прокурорът поиска четири години затвор. В петък един московски съд осъди Жуков на три години изпитателен срок – необичайно леко наказание, което вероятно се обяснява от обществения резонанс на речта на младия човек, която няколко руски медии се осмелиха да публикуват. Стотици хора се събраха пред съдебната палата в деня на присъдата. Като условие за изпитанието му на Жуков е забранено да публикува в интернет. Освен това съдийката е постановила флагът, който е конфискуван от полицията, да бъде унищожен.

Особено силно впечатление прави последното слово на младия човек, което гласи така:

„Процесът, който се провежда сега, е посветен предимно на думите и тяхното значение. Обсъждахме конкретни фрази, нюанси на формулировките, методи за тяхното тълкуване. Надявам, че успяхме да докажем на уважавания съд, че аз не съм екстремист – нито от гледна точка на лингвистиката, нито от гледната точка на здравия разум.

Сега бих искал да се докосна до неща, които са по-фундаментални от значението на думите. Искам да говоря за мотивите на моите действия, тъй както и експертът [на съда] говори за тях. Това са мотиви истински и дълбоки. Мотиви, които ме принуждават да се занимавам с политика. Мотиви, които следвах и при видеозаписите, които публикувах в Ютюб за канала „Блогът на Жуков“.

И ето с какво искам да започна. Днес руската държава представя себе си като последен защитник на традиционните ценности. Голямо внимание, както ни се казва, се отделя на институцията на семейството и патриотизма. А като ключова традиционна ценност се посочва християнската вяра. Ваша чест, струва ми се, това може би е дори нещо добро. Християнската етика включва две ценности, които са ми наистина близки. Първо, това е отговорността. В основата на християнството лежи историята на един човек, решил да постави на плещите си страданията на целия свят. Историята за човек, който е поел отговорност в максимално възможния смисъл на думата. По същество централната идея на цялата християнска религия е идеята за личната отговорност.

Второ, любовта. „Обичай ближния като самия себе си“ е основната фраза на християнската религия. Любовта е доверие, състрадание, хуманизъм, взаимопомощ и грижа. Обществото, изградено върху такава любов, е силно общество и може би най-мощното от всички по принцип възможни.

Но за да се разберат мотивите на моята дейност, е достатъчно да се погледне как настоящата руска държава – гордо представяща себе си като защитник на християнството, а следователно и на тези ценности – ги защитава на практика. Преди да се заговори за отговорността, първо трябва да се отговори на въпроса каква е сама по себе си етиката на отговорния човек, какви са думите, които той произнася за себе си през целия си живот. И самият аз мисля, че те са: „Запомни, целият ти път ще бъде изпълнен с трудности, понякога непоносими. Всички твои близки ще умрат. Всички твои планове ще бъдат разбити. Ще бъдеш измамен и изоставен. И никъде няма да можеш да избягаш от смъртта. Животът е страдание. Смири се с това. Но, след като се смириш с това, след като се смириш с неизбежността на страданието, все пак поеми на раменете си кръста и следвай мечтите си, защото в противен случай всичко само ще се влоши. Стани пример, стани такъв, на когото може да се разчита. Не се подчинявай на деспоти, бори се за свободата на тялото и духа, и за такъв ред в страната, при който децата ти могат да бъдат щастливи“.

Но на това ли ни учат? Това ли е етиката, която децата усвояват в училищата? Такива ли са героите, които почитаме? Не. Съществуващата в страната ситуация унищожава всякакви възможности за човешко процъфтяване. 10% от най-заможните руснаци са концентрирали в ръцете си 90% от благосъстоянието на страната. Сред тях, разбира се, има много достойни граждани, но по-голямата част от това богатство е получено не от честен труд в полза на хората, а чрез банална корупция.

Нашето общество е разделено на две нива чрез непроницаема бариера. Всички пари са концентрирани на върха и никой няма да ги върне оттам. А „там долу“ – без преувеличение – е останала само безнадеждност. Като разбират, че няма на какво да разчитат, като разбират, че колкото и да се стараят, те не могат да донесат щастие на себе си или на семействата си, руските мъже стоварват целия гняв върху жените си, те или се пропиват, или се обесват. Русия е на първо място в света по броя на мъжки самоубийства. В резултат на това една трета от всички семейства в Русия са съставени от самотни майки с деца. И тук ми се иска да попитам, това ли са начините, по които защитаваме традиционната институция на семейството?

Мирон Фьодоров [рапърът Оксимирон], който посети заседанията на съда повече от веднъж, много правилно и справедливо отбеляза: у нас алкохолът е по-евтин от учебниците. Държавата създава всички условия за това, между отговорността и безотговорността, руснакът винаги да избира второто.

А сега за любовта. Любовта е невъзможна без доверие. А реалното доверие възниква по време на съвместни действия. Но първо, съвместните действия са рядко срещано явление в една страна, в която отговорността не е развита. И второ, ако все пак някъде се появи съвместна дейност, тя незабавно започва да се възприема като заплаха от пазителите [на реда]. И няма значение какво точно правите: дали помагате на затворници, дали се застъпвате за правата на човека, дали защитавате природата – рано или късно вие ще бъдете застигнати или от статута на „чуждестранен агент“, или просто ще бъдете затворени. Държавата дава ясно да се разбере: „Момчета, скатавайте се в дупките си и не взаимодействайте. Не можете да се съберете повече от двама на улицата, защото ще ви затворим заради митинг. Не може да работите заедно по социалния дневен ред, защото ще ви дадем статус на „чуждестранни агенти“. Откъде в такава среда да се породи доверие, а в резултат на това и любов? Не романтична, а хуманистична любов на човек към човека.

Единствената социална политика, която руската държава провежда последователно, е разединението. Така държавата ни обезчовечава в очите един на друг. В нейните собствени очи всички ние отдавна сме обезчовечени. Как иначе да се обясни такова варварско отношение към хората от нейна страна? Отношение, което всеки ден се подчертава чрез побои с палки, изтезания в колониите, игнориране на ХИВ епидемията, затваряне на училища и болници, и т.н.

Нека се погледнем в огледалото. Какви сме станали, позволявайки да се върши с нас всичко това? Превърнали сме се в нация, която е забравила как да поема отговорност. Станали сме нация, която е забравила как да обича. Преди повече от 200 години Александър Радишчев, пътувайки между Санкт Петербург и Москва, пише: „Огледах се наоколо – и душата ми стана ранена от човешко страдание. Обърнах погледа си навътре – и видях, че бедствията на човека идват от човека.“ Къде днес има такива хора? Хора, чиято душа боли заради онова, което се случва в родната им страна. Защо не са останали почти никакви?

Цялата работа е там, че на практика вярно се оказва следното: единствената традиционна институция, която наистина почита и укрепва сегашната руска държава, е самодържавието. Едно самодържавие, което се стреми да разбие живота на всеки човек, който искрено желае доброто на родината си, който не се стеснява да обича и да поема отговорност. В резултат на това нашите страдащи граждани трябваше да се научат, че инициативата е наказуема, че шефовете винаги имат право, просто защото са шефове, че тук щастието може и да е възможно, но не и за тях. И като научиха това, те започнаха постепенно да изчезват. Според статистиката на Росстат, Русия постепенно изчезва със средна скорост от минус 400 хиляди души годишно. Но заради статистиката не се виждат хората. Така че вижте ги! Това са пропиващите се от безсилие, замръзващите в студени болници, убиващите сами себе си … хора. Такива като нас и вас.

Надявам се към този момент мотивите на моята дейност да са се изяснили поне малко. Аз наистина искам да видя в своите граждани тези две качества – отговорността и любовта. Отговорност за себе си, за хората наоколо, за цялата страна. Любов към слабите, към ближния, към човечеството. Това е моето желание – още една причина, ваша чест, поради която не мога да призовавам към насилие. Насилието развързва ръцете, води до безнаказаност и оттам до безотговорност. По същите причини то не води и до любов. И въпреки това, въпреки всички препятствия, аз не се съмнявам нито за секунда, че желанието ми ще се сбъдне. Гледам напред – отвъд хоризонта на годините – и виждам една Русия, изпълнена с отговорни и любящи хора. Това ще бъде едно наистина щастливо място. Нека всички си представят една такава Русия. И нека този образ ви води в работата ви по същия начин, по който води и мен.

В заключение ще кажа следното: ако днес съдът все пак реши, че тези думи са произнесени от наистина опасен престъпник, то следващите години от живота ми ще бъдат изпълнени с лишения и несгоди. Но аз гледам момчетата, с които ме събра „московската афера“– Костя Котов, Самаридин Раджабов, и виждам по лицата им усмивки. Льоша Миняйло и Даня Конон не си позволиха да се оплакват от живота нито в един-единствен момент от кратката ни комуникация в следствения арест. Ще се опитам да следвам примера им. Ще се опитам да се радвам, че имах този шанс – да издържа на едно изпитание в името на ценности, които са ми близки. В крайна сметка, ваша чест, колкото по-страшно е бъдещето ми, толкова по-широка е усмивката, с която гледам към него. Благодаря ви!“


Източник

 

[1] Флагът на Гадсден, наречен така по името на американския генерал и политик Кристофър Гадсден (1724–1805), е исторически американски флаг от времето на Американската революция, който показва гърмяща змия, готова за нападение, на жълт фон. Под изображението на змията се чете мотото „Не ме настъпвай [тъпчи]“ (Don’t tread on me). Знамето е символ на патриотизма на САЩ, критиката на правителството и подкрепата за конституционните права. Бел. пр.

 

Pin It
Егор Жуков
Егор Жуков (род. 1998) е млад руски политически активист и блогър, който стана известен благодарения най-вече на скандалното дело против него в един московски съд, по обвинения в „екстремизъм“. Повод за това дава неговия видеоблог в Ютюб, в който младият човек призовава към мирна съпротива срещу съществуващия днес в Русия реди и критикува лично президента Владимир Путин.

Посетители

7
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Татяна Ангелова писа Още
    Изключително... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Един много нормален... преди 2 дни
  • Нели писа Още

    Ако сте изчели много... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не е лошо авторът да... преди 3 дни
  • meritus писа Още
    Гьобелс се върти в... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И накрая - последното... преди 4 дни
  • Нели писа Още
    Тук обаче не става... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    А пропо, майката на... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Опасна тема, която... преди 4 дни
  • Нели писа Още
    И все пак е толкова... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Казват, че, веднъж... преди 5 дни
  • Just passing by писа Още
    Авторката е преди... преди 5 дни
  • Серкан писа Още
    "Сговорна дружина... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 1 седмица
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 1 седмица
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 1 седмица
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 2 седмици