Изгледи – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2018 05 Armenia

 

ЕРЕВАН, Армения – Никол Пашинян, ръководителят на ненасилственото протестно движение, което неочаквано свали арменското правителство, току-що е привършил краткото си интервю и се запътва към друга стая, но изведнъж се връща обратно.

„Бихте ли искали да хапнете нещо?“, пита той, докато сочи към маса, отрупана с пластмасови кашони, в които се виждат опаковани дюнер-кебапи, плюс салата от домати и краставици. „Този вид обяд беше обичайното ни меню през изминалия месец; все още не сме се върнали към по-цивилизовани маниери.“

Ако би могло да се съди по вихрените събития от изминалия месец, Армения може и никога повече да не се върне към старите си начини на живот, цивилизовани или не. Във вторник г-н Пашинян стана временен министър-председател на Армения, след като парламентът, доминиран от политическите му врагове, го избра с 59-42 гласа.

След като обеща да реформира политическите и икономическите системи на страната,  Пашинян каза на централния Площад на републиката в Ереван, че „Вашата победа се състои не в това, че бях избран за премиер на Армения. Победата ви е, че вече сами решавате кой трябва да бъде министър-председател на Армения.“

Десетки хиляди се бяха събрали на площада, сред бурни изблици на радост, под развени червено-сини-оранжеви знамена (националният трикольор на Армения), докато гласуването се излъчваше на живо на гигантски монитори.

На 31 март 42-годишният Пашинян, оплешивяващ мъж с леко посивяла брада, започна донкихотска обиколка из централна Армения, за да протестира срещу опитите на дотогавашния президент да заобиколи ограниченията върху времето, в което този пост може да се заема.

Малцина му обърнаха внимание в началото. Но само за три седмици Пашинян, бивш редактор на различни вестници и политически затворник, успя да разпали движение за гражданско неподчинение, което рязко промени политическия пейзаж на страната. Той принуди Серж Саргсян, президента от последното десетилетие, да се оттегли в пенсия и отстрани от власт Републиканска партия, която доминира политическия живот в страната от много години насам.

Това е най-голямата промяна в тази малка, изолирана страна в Южен Кавказ, с население от около 2,8 милиона души, откакто тя обяви независимостта си от Съветския съюз през 1991 г.

Изборът на Пашинян във вторник беше още по-забележителен, тъй като се случи буквално в задния двор на руския президент Владимир Путин (който междувременно е изпратил поздравления).

Народните протести обикновено силно алармират Путин. Вече на два пъти той нахлува в други бивши съветски републики (Грузия и Украйна), когато сметне, че руските интереси и влияние са заплашени. Русия смята, че Армения е от толкова голямо стратегическо значение, че поддържа в страната военна база и помага да се пазят границите на Армения с Турция и Иран.

Но Пашинян умело избягва опасността от военната намеса на Кремъл, като се съсредоточава върху строго вътрешни проблеми и заедно с това обещава вечно братство с Москва.

„В този процес не участват никакви чуждестранни сили,“ казва по време на обяда Пашинян. „Многократно съм настоявал, че нашето движение, нашата кадифена революция, не е обвързана с какъвто и да е геополитически контекст“.

И макар че много арменци намират резките промени в страната си буквално вълшебни, Пашинян ги описва като кулминация на едно развитие, започнало още преди двадесет години.

Като студент по журналистика в Държавния университет в Ереван той пише дълги текстове против корупцията и е изключен от университета през 1995, преди да успее да завърши.

По-късно той става главен редактор на вестник Хаякакан жаманак, където продължава полемичните си атаки срещу политици и богати бизнесмени. Колата му, старичка Лада Нива, е била подпалена пред офисите на вестника през 2004.

През 2008 той помага при организирането на улични протести срещу това, което мнозина смятаха за фалшиви президентски избори. Някои все още го обвиняват за кървавите сблъсъци, които тогава доведоха до смъртта на 10 души, въпреки че той отрича да е провокирал насилието.

„Не му вярвах“, казва 42-годишната Анахит Сахакян, собственичка на бохемското кафе „Илик“ в центъра на Ереван. „Той викаше: ‚Третират ви като към роби! Като кучета!‘ Опитваше се да възбуди животинските инстинкти на хората. Това не ми харесваше.“

Търсен от правителството, Пашинян се оттеглил в нелегалност в продължение на 16 месеца. „Това беше най-трудното време, което преживяхме“, казва 40-годишната му съпруга, Ана Хакобян, с която са се запознали в журналистическия факултет. Един служител от сигурността се настанил в апартамента им, за в случай, че съпругът се появи отново.

Докато Пашинян се криел, съпругата му поела вестника, а заедно с това се грижела и за трите им деца; те вече си имат четири. Не го виждала в продължение на шест месеца, но се чували – той ѝ изпращал бележки, в които я обвинявал, че е унищожила вестника, заедно със спорадични похвали.

„Това беше стресиращо“, казва тя, смеейки се.

В края на краищата успяла да го посети за няколко дни, като сменяла колите, за да се отърве от преследвачите. „Направо като на кино“, казва тя.

През 2009 Пашинян се предал и бил осъден на седем години затвор, където лежал заедно с опасни криминални престъпници. Една нощ двама маскирани мъже влезли в килията и го проснали на земята.

„Горд съм, че го преживях и успях да остана верен на себе си даже в тази мрачна обстановка, под всякакъв вид натиск“, казва той. Научил английски и чел много.

Когато се върнал в скромния двустаен апартамент на четвъртия етаж, след амнистия през 2011, той плашел дъщеря им Сушан, която била още мъничка по времето, когато бил хвърлен в затвора. „За какво е татко?“, питала тя, озадачена.

Когато през 2012 бил избран в парламента, той се присъединил към слабия съюз на девет опозиционни парламентаристи. А през 2015 разгневил много опозиционни активисти, като не се противопоставил на решението на управляващата партия да промени конституцията, прехвърляйки повечето президентски правомощия в ръцете на министър-председателя.

През миналия месец ограниченията върху сроковете задължиха г-н Саргсян да се оттегли от президентския пост, но той опита да се задържи на власт, като накара Парламента да го избере за министър-председател, въпреки обещанието си да не търси тази длъжност. Когато планът му стана ясен, Пашинян започна да подготвя протеста си.

„Разбрах, че най-добрият начин да се предотврати насилието е сам да не бъдеш насилник“, казва той. Черпейки вдъхновение от Нелсън Мандела и от известното пътуване на Ганди през 1930, в знак на протест срещу британското данъчно облагане в Индия, Пашинян решава да измине около 150 километра в Армения – от Гюмри, втория по големина град, до Ереван.

Опонентите му се подигравали, защото носел тениска с маскировъчен десен, като го обвинявали, че се опитва да прикрие собствената си липса на опит във военната служба. Той се надсмял над критиката и фланелката се превърнала в негов личен символ.

Брадата и дрехите му го разграничавали от гладките прически и костюми, предпочитани от представителите на управляващата партия. Привържениците му намират външния му вид подходящ за човек, когото описват като „земен“, умен, спонтанен и далеч по-малко нестабилен, отколкото е бил в младостта си.

Студентите вече са започнали да протестират към момента, в който той стига до Ереван на 13 април, а тълпите нарастват с всяка допълнителна мярка, която правителството предприема. На 17 април Саргсян става премиер, а на 22 се опитва да обезглави протестното движение, като арестува Пашинян.

Но вместо да се уплашат, стотици хиляди арменци излизат по улиците, викайки „Никол! Никол!“. Подложен на силен натиск, Саргсян подава оставка.

Демонстрациите се увеличават. Пашинян отново е свободен, като непрестанно подчертава, че ако полицията използва сила, протестиращите трябва просто да вдигат ръце и да се предават. Многократно повтаря на полицията, че те са приятели и сънародници-арменци.

Мнозина от онези, които в началото са скептични, стават негови поддръжници. „Той е един от малкото политически мъже в Армения, които наистина се промениха“, заявява Самвел Мартиросян, специалист по сигурността в Интернет и стар политически наблюдател. „Стана по-умен, по-спокоен, говори много добре.“

На 1 май управляващата партия, която държи 58 от 105 места в парламента, отхвърли кандидатурата му за поста на временен министър-председател. Тогава Пашинян отиде на централния площад в Ереван, мястото на протестите, където са се събрали около 250 000 души, и призова за национална стачка в 8:15 на следващата сутрин.

Поддръжниците му блокираха изцяло живота в страната, шегувайки се, че това е показател за влиянието на господин Пашинян: той бил в състояние да накара арменците да направят поне едно нещо навреме.

Парламентът отново се събра във вторник, за да избере лидер, но този път Пашинян надделя. Той каза, че основният му приоритет е да се организират първите справедливи парламентарни избори в продължение на много години.

Пашинян обещава да разбие уютната система на олигархични монополи и да оживи икономиката, която е оставила една трета от населението на страната в бедност. След 30 години борба с Азербайджан за Нагорни Карабах – регионът, който и двете страни считат за свой – той казва, че ще направи от анклава реална част от Армения.

Той отхвърля страховете, че е създал прекалено високи очаквания, с което няма как да не разочарова хората.

„Аз съм в работно настроение. Тук няма чувство за еуфория, просто трябва да се работи“, казва Пашинян. „Ако успяхме да направим невъзможното, то това означава, че ще успеем да направим и трудното.“


Източник

 

Нийл Макфаркуар

Нийл Макфаркуар е американски автор и журналист, дългогодишен сътрудник на вестник The New York Times.Понастоящем ръководи бюрото на вестника в Москва. Автор е на две книги, The Sand Café. New York: Public Affairs Books, 2006, и The Media Relations Department of Hizbollah Wishes You a Happy Birthday: Unexpected Encounters in the Changing Middle East. New York: Public Affairs Books, 2009.

Посетители: 131

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Росица писа Още
    В последните години... преди 16 часа
  • борислав гърдев писа Още
    Много навременна... преди 16 часа
  • Златко писа Още
    Между другото,... преди 5 дни
  • Броди писа Още
                          При... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Викаш, да пуснем една... преди 1 седмица
  • Българин писа Още

    Авторът евреин... преди 1 седмица
  • борислав гърдев писа Още
    Темата е прекалено... преди 2 седмици
  • Др. Драгов писа Още
    Нищо не са направили,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Абе безсилни,... преди 2 седмици
  • Др. Драгов писа Още
    Драго ми е, г-н Енев, да... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    - репект, поклон и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Е що бе, Драго, ясно си... преди 2 седмици
  • Драго Драгов, царибр... писа Още
    "Ако", "може би",... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                       ... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Уважаеми колеги,... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ще се опитам и аз да... преди 3 седмици
  • Александър Димитров писа Още
    Г-н Дечев, понеже... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Две млади рибки си...
    преди 3 седмици
  • Мирослав Славов, сто... писа Още
    Автор с нерви на... преди 3 седмици
  • Д-р георги КАРЕВ, д.... писа Още
    Уважаеми господин... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Та така. Прочетох... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Получих на личната си... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Интерсена идея е... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е да... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Много интересен... преди 3 седмици