Изгледи – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

IMG 1688
Джамията в Сиракюз, бивша църква.

Снимка: Светлозар Кирилов.

 

Американска мекушавост или толерантност? 

„Има само един Бог! Само един! Исус казва, че е син на Бога. Можеш ли да вярваш на това?“, емоционално пита Хасан и сочи плакат на стената в магазина му, където с декоративни арабски букви е изписан постулатът за единствения Бог – Аллах. Хасан е чернокож, на 50 г., бежанец от Сомалия и от няколко месеца живее в американския град Сиракюз. Той е част от мюсюлманската общност в града, предимно сомалийци, които имат нужда от джамии, за да изповядват религията си.

Сиракюз е град с около 140 000 жители в централната част на щата Ню Йорк. Космополитният град Ню Йорк е най-известното за света място в щата, но многомилионният мегаполис се намира в югоизточния край на щата, а другите райони, на запад, са доста по-различни – полета с пшеница, царевица и лозя, и неголеми градове като Сиракюз. Много германци, италианци и ирландци се заселват в Сиракюз през XIX век, но сега основните новодошли са бежанци от Сомалия, Демократична Република Конго, Бирма и Бутан. Сомалийците са мюсюлмани и увеличават тази религиозна общност в града, като се присъединяват към дошлите по-рано араби и босненци.

В Сиракюз вече има пет джамии; някои са съвсем скромни, малки помещения, но една от тях предизвиква горещи дебати – джамията в квартала „Норт сайд“, която преди това е била християнска църква.

„Норт сайд“ – вълните от имигрантски преселения

В „Норт сайд“ преди са живеели главно имигранти от Германия и Италия и в квартала могат да се видят паметник на Гьоте и Шилер, италиански хлебарници и пицарии, дори има зона, която гордо се нарича „Малката Италия“. Но италианците и германците са изместени от виетнамци, тайландци, латиноамериканци, непалци, индийци, карибци и африканци, които се заселват тук в последните десетилетия. Много от сомалийците също идват да живеят в квартала. Бежанците се насочват главно към „Норт сайд“, тъй като там са разположени офисите на двете основни организации, които се занимават с интегриране на имигрантите и предлагат курсове по английски, квалификация, помощ при настаняване и наемане на жилище.

Американците от германски и италиански произход се замогват с времето и напускат „Норт сайд“, който е близо до центъра, и отиват да живеят в предградията – характерна тенденция за американските градове. Техните къщи са купувани или наемани от по-нови и все още бедни имигранти от Третия свят. Виетнамски бакалии, доминикански фризьорски салони, мексикански ресторанти, африкански базари, индийски магазини за сувенири и телефонни центрове с евтини разговори до Бирма, Непал или Ямайка изникват до германските църкви и италианските автосервизи и зарзаватчийници.

От църква към джамия

Католическата църква „Света Троица“ до парка „Шилър“ в „Норт сайд“ е била посещавана главно от американци от италиански произход, двете ѝ симетрични кули са били увенчани с кръстове, а звънът на камбаната е бил познат на хората на квартала още от детството им. Но постепенно повечето италианци напускат квартала, богомолците намаляват, последната меса е отслужена през 2010 г. и църквата остава пуста.

Католическият диоцез впоследствие продава църквата и две сгради до нея на организация, която помага на мюсюлманските имигранти. Тъй като в квартала живеят доста мюсюлмани, предимно сомалийци, организацията, „Норт сайд лърнинг сентър“, решава да преустрои църквата в джамия.

Организацията си дава сметка за сложността и деликатността на начинанието, започнало през 2014 г., и подхожда много внимателно – потърсено е разрешението на градската управа и съвместно с общинската комисия по опазване на културното наследство е съставен план за преобразуването на църквата в джамия. Новият молитвен дом е наречен „Джамия на Исус, син на Мария“, за да се изтъкне общото между исляма и християнството. Полумесеците от мед, които заместват кръстовете на кулите и покрива на бившата църква, са съвсем малки, всеки под 31 сантиметра височина, за да не дразнят.

Сблъсъкът на позициите

Реакциите на немалко американци все пак са болезнени – някои от жителите на Сиракюз, които са израснали в квартала като деца и са посещавали църквата, са стъписани от превръщането ѝ в джамия. Неприязънта към мюсюлманите заради атентатите в Париж и Брюксел, спомените за нападението от 11 септември 2001 г., загиналите американски войници в Афганистан и Ирак, заканите на Доналд Тръмп по време на предизборната кампания, че ще забрани приемането на мюсюлмански имигранти в САЩ, създават общ негативен фон. Кандидатът за сенатор от Републиканската партия Уенди Лонг посещава Сиракюз през август 2016 г. и критикува превръщането на църквата в джамия, като свързва промяната с „престъпност, проституция и пране на пари“ в квартала.

 

IMG 1578
„Джамия на Исус, син на Мария“, табела в двора на храма.

Снимка: Светлозар Кирилов.

 

По-либерално настроени политици и активисти изтъкват, че такава връзка няма. Кметът на града, Стефани Майнър, от Демократическата партия, заявява, че нейното семейство е живяло в квартала, посещавало е богослуженията в тази църква, а имигрантският характер на града го прави по-добра общност.

Сблъсъкът на позиции е сложен. От една страна, много американци са потресени, че църква се превръща в джамия. Премахването на шестте големи кръста върху бившата „Света троица“ и заменянето им с полумесеци е възприето много болезнено. Четири от шестте кръста са от бетон, всеки тежък над 270 кг и висок ок. 1,20 метра, като за демонтирането им през юни 2015 г. са използвани кран и трион за бетон. Заличени са и около 10 000 кръста във вътрешността на бившата католическа църква – те са покрити със сива боя или са превърнати в други изображения.

Религиозният храм се тълкува като свещено пространство, различно от магазин, бинго зала или паркинг, което определя емоционалното несъгласие с промяната сред част от жителите на града. Дали в някоя мюсюлманска страна би било разрешено изоставена и неизползвана джамия да бъде превърната на църква, питат някои от критиците.

От друга страна, в САЩ има религиозна свобода, всеки може да избира религията си или да бъде атеист и хората имат право на храмове, където да изповядват вярата си. Организацията „Норт сайд лърнинг сентър“ е купила неизползваната вече църква съвсем легално от Католическия диоцез и има право да се разпорежда със собствеността си. Организацията търси разрешение и съдействие от градската управа за превръщането на бившия католически храм в джамия и получава зелена светлина за това. Името на новия храм, „Джамия на Исус, син на Мария“, определено е избрано, за да спечели благосклонността на американците в квартала и града.

Кой се справя по-добре с интеграцията – САЩ или Европа?

САЩ са имигрантско общество, всеки там е дошъл отнякъде и затова толерантността към етническите и религиозните различия е по-голяма, отколкото в Европа. Строежът на минарета към джамиите в Швейцария за мюсюлманското малцинство е забранен след референдум през 2009 г. Грозните сблъсъци пред джамията в центъра на София между привърженици на Атака и мюсюлмани по време на петъчната молитва на 20 май 2011 г. пък са българският „принос“ към темата за търпимостта към исляма.

Но в САЩ мюсюлманите не са толкова много, колкото в Европа, и американците са географски далеч от конфликтните зони в Сирия, Ирак, Афганистан, Южен Судан, Сомалия и другаде, откъдето към Европа могат да дойдат нови потоци от имигранти – от Африка, Близкия и Средния Изток. Част от мюсюлманските имигранти в Западна Европа не са интегрирани, някои от тях се радикализират и извършват терористични атентати, които очернят образа на всички мюсюлмани и водят до нарастваща неприязън към исляма въобще.

Все пак и в САЩ има общности, които са по-изолирани и не чак толкова интегрирани – афроамериканците в гетата и индианците в резерватите. Чернокожите американци в Сиракюз живеят предимно в гетото „Саут сайд“, в южната част на града, с повече бедност, самотни майки с деца и престъпност, а индианците от местното племе онондага, част от могъщия някога съюз на ирокезите, обитават своя беден резерват. Не е ясно и доколко новият президент Доналд Тръмп ще реализира предизборните си заплахите към мюсюлманите.

Но САЩ са общество с високо благоденствие и уверено в силата на интеграционния си модел. Засега сомалиецът Хасан може свободно да изповядва религията си и да води новия си живот в Сиракюз след бягството в началото на 90-те години от своята изпаднала в хаос родина и 21 години в бежански лагер в Кения. Повечето американци са спокойни, че могат да интегрират всеки – и чернокожите сомалийци мюсюлмани, и хиндуистите непалци, и будистите бирманци. Така, както са се интегрирали преди това виетнамците, босненците, мексиканците, а още по-преди – германците, италианците и ирландците.

Светлозар Кирилов
Светлозар Кирилов е български социолог, преподава в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултета по журналистика и масова комуникация. Интересува се от етническите и расовите конфликти и от възможностите за интеграция на ромите. Автор е на монографията „Полша в лабиринта на прехода“ (2006 г.) и на редица публикации за мултикултурното общество, международната миграция, медиите, ромите, чернокожите, латиносите и др. Бил е медиен експерт към Съвета на Европа, Страсбург.
Посетители: 86

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Самуил писа Още
    Крадците на миналото се... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Открих този... преди 22 часа
  • Борислав Гърдев писа Още
    Това, че Вагенщайн е... преди 1 ден
  • Valpet писа Още
    Наистина, това е... преди 2 дни
  • Емил Коен писа Още
    Филмът е наистина... преди 2 дни
  • Стефан Дечев писа Още
    И аз да кажа нещо за... преди 2 дни
  • Кунев писа Още
    Златко, не се ли срамуваш... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Добре направи, че... преди 2 дни
  • Рафаело Казаков писа Още
    Златко: за пръв път... преди 3 дни
  • Мария Касимова-Моасе писа Още
    Нямам проблем с тезата в... преди 3 дни
  • Златко Ангелов писа Още
    Този текст ме кара да... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Хората се поразпалиха,... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Разреших си да го постна... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Да, това е смислена... преди 4 дни
  • Внимателен читател писа Още
    Само че де факто тази... преди 4 дни
  • Екатерина Чамурлийска писа Още
    Браво! преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Това е вярно, де юре. Де... преди 4 дни
  • Внимателен читател писа Още
    Все пак - можете да... преди 4 дни
  • Емил Измирлиев писа Още
    Браво, Златко!!! Прави ти... преди 4 дни
  • Николай Василев, Гренобъл писа Още
    " Както казва... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Чудовищата са... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Както вече казах на... преди 5 дни
  • Юлиана Методиева писа Още
    Златко, за твоите... преди 5 дни
  • Надя Данова писа Още
    Поздравлявам Ви за... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Хора, не приемайте... преди 5 дни