Изгледи – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 89% (7 гласувания)

В московската ядка на Нощните вълци, руският еквивалент на [рокерския клуб] Hells Angels, колянови валове от корабни двигатели са префасонирани като кръстове, високи по три метра. Части от самолети са занитени към мотори от камиони, за да се направи гигантска сцена; стари, разнебитени Харли-Дейвидсъни са монтирани заедно под формата на бар; корпуси на лодки служат като кресла, а части от влакове се използват като свръхголеми маси. Кръстовете са навсякъде, измайсторени от велосипедни части, ръчки и други остатъци от камиони. Нощните вълци или Ночные волки са байкъри[1], открили Руския Бог. В акт на патриотизъм те са сменили латинските надписи по кожените си якета със своя собствена версия на готическа кирилица. Един от символите на Hells Angels, думата „1 процент“, вписана в ромбоидна рамка, все пак е издялана върху голям камък на входа на тяхното царство. Според митологията на Hells Angels това са онези един процент хора, които стоят реално извън закона. Но Вълците са гравирали около ромбоида нов текст, с променен смисъл: „На небето има повече радост за единия процент признати грешници, отколкото за 99-те процента, които не се нуждаят от спасение“.

„Имаме само няколко години, за да спасим душата на светата Русия“, казва Алексей Вайц. „Само няколко години“. Вайц е един от водачите на Нощните вълци. От тях в Русия има около пет хиляди – пет хиляди брадати, подобни на Беоулф мъже в кожени якета, ездачи на Харли. Вайц е един от хората, които са направили най-много, за да ги превърнат от обикновени бандити в религиозни патриоти. В хода на последните няколко години Владимир Путин на няколко пъти е позирал за фотосесии заедно с тях, облечен в кожени дрехи и качен на триколка (той не се оправя много добре с обикновен мотоциклет). След аферата с Пуси Райът вълците защитаваха „честта на църквата“ в шумна моторна кавалкада през цяла Москва, с позлатени икони на Мария, Майката божия, поставени отпред на Харлитата им. Кремъл им дава по няколкостотин милиона рубли годишно, в замяна на което те работят, за да вдъхновяват и насърчават лоялността на населението към сегашния режим, с помощта на концерти и мотоциклетни шоута из цялата страна, включващи неща като летящи из въздуха Ямахи, циркови изпълнения на трапец, постановки на исторически битки, направени с размаха на Спилбърг, религиозни икони, свещени екстази, речи на Сталин и танцуващи момичета (редом с големите кръстове тук има леки постройки за един вид много специални момичета). По време на последния им концерт във Волгоград се е събрала публика от 250,000 – рекорд за такъв вид „байк шоу“. Очаквало се е да пристигне Евандър Холифийлд, за да открие боксов мач, съпровождан от патриотичен фойерверк, но в последния момент се наложило да им откаже – имало проблем с визата му. Всички изпели дружно антикомунистическия химн от времената на перестройката, „Искаме промени“.

 

Putin night wolves
Владимир Путин и руските Нощни вълци: един миг на отрезвяващо гола истина...

 

„Но защо Сталин?“, питам го. „Той не е ли избил стотици хиляди свещеници?“

„Не знаем защо е бил пратен от Бога. Може би е трябвало да ги избие, за да бъде изпитана вярата. Не можем да знаем. Не е за нас да съдим. Когато се изрязва болест, се налага да се реже и живо месо“.

Докато говори, Вайц – който е мъж с фолклорни размери, брадат и очилат – се преоблича от нормалния си костюм в кожени дрехи. Извежда ме до малка дървена къщичка, която се намира на „територията“, за да хапнем нещо. Навсякъде се виждат икони. Пием чай, подправен с миризливи медицински билки, събирани от шамани в далечния руски изток. Вайц слага шест бучки захар в чашата си и разказва историята си. „Завършил съм актьорско образование. Подготвен съм според класическия метод на Станиславски. Преподавателят ми казваше, че мога да изглеждам трагично и комично в едно и също време. Това е рядка дарба.“ Той прекъсва, за да цитира реплика от Черешова градина, като възпроизвежда оригинала безпогрешно. Изчаква аплодисментите ми. „Личната ми криза настъпи през 1994. Играех в Черешова градина, бяхме на турне в Лондон и бяхме отседнали в хотел от [парковия комплекс] „Седем сестри“. Знаете ли го? Красива местност – но аз просто не можех повече, бяха ми се струпали прекалено много роли. Прекалено много ‚аз‘-ове.“

„Искате да кажете, прекалено много театрални роли?“

„О не, те си бяха наред. Друго беше. В продължение на доста време ми се явяваха видения, религиозни видения. Виждах дяволи и ангели по раменете на хората. Виждах как около хората се увиваха змии докато те говореха, [виждах] истинските им души. Виждах неща, които другите не можеха да видят. Аурите на хората, цветовете около тях… Гледате ме сякаш съм луд. Просто имам дарби. Вече доста време бях се интересувал от религията. Йога и шаманизъм. Но сам намирах пътя си към истинската вяра. Не можех да бъда едновременно и актьор, и Божи човек“.

Когато се върнал от Лондон, Вайц се отказал от актьорството. Станал много по-благочестив. Но все още имал нужда от работа, така че един приятел му намерил място в нова фирма за политически консултации. Използвайки метода на Станиславски, той започнал да подготвя различни политици „да манипулират общественото съзнание“, чрез „вербални и невербални форми на влияние“. „Прилагах принципите на актьорския метод. Първо трябваше [съответните политици] да решат към какво се стремят. Какво искат… Към какво се стремиш ти, Питър?“, изведнъж ме попита той.

Не знаех.

„Устремен си към смъртта. Всички сме устремени към смъртта. Това е първото нещо, което ги карам да осъзнаят.. Това е нещото, което ни отличава, нас байкърите. Ние живеем със смъртта всеки ден. Ние сме култ към смъртта. Знаем къде отиваме“. Байкърството е страстта на Вайц още от тийнейджърските му години по съветско време. Движението на байкърите в СССР се поражда през късните 1980 години и е безкрайно антисъветско, свободолюбиво, про-Steppenwolf[2], а по асоциация и про-американско. През 1990-те и 2000-те години то си остава форма на странична субкултура , макар че по онова време вече е свързано са различните байкърски банди и движения в Европа и отвъд. Патриотичната промяна се появява по-късно. Според легендата, водачът на Нощните вълци, Александър Залдостанов, Хирургът, срещнал на пътя свещеник, който му казал, че трябва да промени живота си, да помогне при спасяването на Святата Рус. Вайц помага на този импулс да придобие определена форма. Нощните вълци са йерархична организация: ако Хирургът и Вайц кажат, че отсега нататък те са православни, всички останали ги следват.

Но в новооткритата им вяра има и определен прагматичен аспект. През 2000-те години международните байкърски банди започват да обмислят евентуални начини, по които да разширят влиянието си в Русия. Най-известните сред тях са Бандидос, които предлагат на Нощните вълци да станат техни местни представители. Нощните вълци искат обаче да управляват сами, така че, за да държат собствените си байкъри под контрол, те си създават и собствено учение. И така те започват да развиват един определено националистически, обсаден манталитет. Подменят предишните си символи с надписи на руски език и започват да разпространяват истории, според които Бандидос желаели да наводнят Русия с наркотици. И когато Трите пътя, малка руска байкърска банда, която дотогава винаги е биля лоялна към Нощните вълци, се присъединява към Бандидос, група членове на Нощните вълци нападат базата им, за да им отнемат символите – което е форма на върховно ритуално унижение сред байкърите. Нощните вълци били въоръжени с вериги и железни лостове. Вероятно са искали само да сплашат [членовете на] Трите пътя, да ги накажат за предателството, но един от нападнатите изпаднал в паника и застрелял един от Нощните вълци, който по-късно умрял в болницата. Човекът, който е стрелял, е отстранен от движението до живот.

Трудно е да се установи доколко сериозна е била чуждестранната заплаха за Нощните вълци. Броят им надминава хиляди, докато членовете на Бандидос в Русия едва ли са повече от няколко десетки. Но когато човек слуша Вайц, може сериозно да остане с впечатлението, че те са обградени от всички страни. „Бандидосите са байкърският аспект на американското нападение срещу Святата Рус. Тук е последният бастион на истинската религия. Станиславски е казвал: „Обичайте изкуството в себе си, а не себе си в изкуството“. Това е разликата между Запада и Русия. Вие сте империалисти, вие мислите, че цялото изкуство ви принадлежи, а за нас мислите, че сме [това] изкуство. Ние даваме, вие вземате. Ето защо ние можем да имаме както Сталин, така и Бог. Ние можем да поберем всичко в себе си – украинци, грузинци и германци, естонци и латвийци. Западът изличава малките народи; в Русия, обратно, те процъфтяват. Вие искате всички да са като вас. Западът открай време ни изпраща своите разпространители на корупция. Заговорът на лихварите. Ако един руснак бъде подготвен в западна компания, той започва да мисли другояче: егоизмът е в самата основа на западната рационалност. Това не е нашият начин [на живот]. Вие ни изпращате консумеристката си култура. Но за мен Вашингтон и Лондон не са големите шефове. Тях ги командва Сатаната. Ето защо искате да бомбардирате Сирия [sic! – Бел. пр.], родината на светостта. Дяволът иска да превземе пътя към Дамаск, но Путин го защитава. Човек трябва да се научи да разпознава свещената война зад всяко нещо. Демокрацията е провалена кауза. Да се разцепва „ляво“ от „дясно“ означава да се разделя. В царството на Бога има само долу и горе. Всичко е едно. Което е и причината, поради която руската душа е свята. Тя може да обедини всичко. Като икона. Сталин и Бог. Като всичко, което виждаш тук при Нощните вълци – ние събираме тези парчета от счупени машини и ги свързваме в ново цяло.

Той спира за момент. Сигурно съм го гледал по странен начин, ръката ми с чая замръзнала някъде в пространството. Преходът от Станиславски към царството божие протича така плавно, че нямам време да променя физиономията си. „Или поне аз се опитвам да свържа всичко в едно цяло“, казва Вайц, вече по-тихо. „Това е дългосрочен проект. Може би няма да успеем да се справим“. Преди няколко години Нощните вълци се свързват с Владислав Сурков, по онова време шеф по въпросите на идеологията в Кремъл. И така големите кремълски шоумени приемат Нощните вълци и започват да финансират техните мега-концерти, като ги излъчват по телевизията в прайм тайм. Нощните вълци съветват премиера по въпроси на вярата и Харли Дейвидсън, те са участници в оформлението на социалните политики и започват редовно да се появяват по различни телевизионни ток шоута. Сега, след като вече разполагат с протекциите на Кремъл, никоя друга байкърска банда не може да ги предизвиква.

Кремъл има нужда от байкърите и други движения като тях. Нещата, от които руската диктатура зависеше някога, за да ѝ придават вид на законност – нейните глашатаи, фалшивата ѝ опозиция, про-путинските младежки групи и опитомените политически партии – вече не притежават влиянието, което са имали преди. Само пет процента от руснаците смятат, че правителството им е „много ефективно“. Популярността на Путин спада: степента на одобрение от 60 процента е висока за всяка демокрация, но при система, изградена около личността на един човек, тя поражда съмнения. Навсякъде цари апатия: само 30 процента от избирателите си дадоха труд да гласуват при изборите за московски кмет. Системата се нуждае от нови звезди и Нощните вълци са точно онова, което се търси. Там, където доскоро политическите играчи говореха за „модернизация“ и „иновация“, ключовите думи сега са „религия“, „традиционализъм“, „Евразия“, „Бог“. Сред новите религиозни националисти са хора като облечените в черно привърженици на „Съюза на православните знаменосци“, които гориха книги за Хари Потър на дигата до Кремъл, за да протестират срещу „сатанизма“ на Дж. К. Роулинг, или пък Дмитри Ентео, млад човек с болнаво лице и козя брадичка, който разказва по телевизията за плана си да хвърля тухли във витрините на западни магазини. Дори и Нощните вълци смятат Ентео и знаменосците за клинично болни.

Друг подобен тип е Максим Марцинкевич, нео-нацист и сегашна звезда с проекта си „Occupy Paedophilia“. Макс и приятелите му се представят в мрежата като малолетни хомосексуални, търсещи връзки с по-възрастни мъже. Договарят си срещи, а когато мъжете пристигат, Макс ги очаква с приятелите си и ги заставя пред камера да признаят, че са педофили, заставя ги да пият урина и да смучат дилда. След това клиповете се излагат онлайн. Снимачната работа и монтажите са добре направени. „Добре дошли, мои малки любители на екстремизма“, поздравява ги Максим в началото. Каналът му в Ютюб е масивен хит, а приходите от реклама са впечатляващи. Марцинкевич отрича да е спонсориран от Кремъл, но е очевидно насърчаван: той се появява по различни телевизионни шоута, на които човек не може да бъде поканен без официално кимване. Хора като Марцинкевич и Нощните вълци държат телевизията „във въртележка“ – те са постоянен източник на уха и аха по теми като хомосексуални хора и Бог, сатаната и педофилия. Всъщност те не отразяват някаква реална социална тенденция: само 3 процента от руснаците ходят редовно на църква; в Русия няма Чаено парти, нито пък някаква фигура, подобна на Хомейни. По-скоро Кремъл се е научил как да смесва в едно поп културата и авторитаризма, за да държи 140-милионното население отклонено от важните неща, запленено от развлечения и постоянно излагано на кошмарни заплахи, които, ако бъдат повтаряни достатъчно често, стават заразителни.

В руската Дума познатите, управлявани от Кремъл псевдо-партии се намират под постоянни заплахи от закриване. Класирането им в изборите спада: в московските избори либералните демократи и „Справедлива Русия“ едва успяха да стигнат до три процента, въпреки подкрепата на главните телевизионни канали. Всеки депутат се спасява самостоятелно. Предизвикателството тук е да се предложи някакъв закон, който е толкова крещящ в патриотичната си пародийност, че да позволи да бъдете забелязан/а. Виталий Милонов вече е знаменитост заради своя закон за „анти-гей пропагандата“. Елена Мицулина се представи прекрасно с предложението си да се забранял „нетрадиционния секс“ – през следващата седмица новините бяха доминирани от дискусии относно възможността оралният секс да се окаже извън закона. Въпросът не е в това дали тези закони изобщо ще бъдат някога приети: тук става дума само и единствено за непрестанно запълване на разговора. Евгений Фьодоров, член на управляващата партия Обединена Русия, обяснява, че Думата и правителството са заплащани от ЦРУ и че Русия плаща „дейн-гелд“[3] на САЩ. Путин, твърди Фьодоров, знае за това, но не може да наложи някакъв изход.

Когато разгледа кариерите на Милонов, Мицулина или Фьодоров, човек открива, че (в някои случаи до много скоро) всички те са били убедени демократи и либерали, настроени прозападно, проповядващи модернизация и защитаващи важността на руския европейски курс. Последните им превъплъщения като нищо могат да се окажат просто нова премяна в московския политически маскарад. Но нещо в начините, по които те се представят, ги прави по-различни от обичайния руски демагог от сорта на Владимир Жириновски, който изпълнява скечовете си с леко намигване, може би за да подскаже, че всичко това е просто кабаретистки акт. (Най-новата му идея е да се забрани употребата на английски думи като „мениджър“ и „пърформанс“ в руския език. Във всичко това има лека закачка с Путин, който е известен като „ефективен мениджър“. Жириновски би желал „мениджър“ да се замени от старата руска дума „стопанин“). Новите звезди в Думата говорят с безкрайна сериозност, вторачено и монотонно. Някои от членовете на Думата изглежда са били усуквани и изстисквани толкова много пъти от Кремъл, че в края на краищата са достигнали нещо, сериозно наподобяващо безумие. (Освен това е налице и слухът, повтарян с приглушен глас из кафенетата около Кремъл, че самият Путин е „изгубил връзка с реалността“. А според дворцовата култура на Москва, ако Путин е изгубил връзката, то всички царедворци от Думата трябва също да действат умопобъркано, за да се вписват добре в картината – като например припяват обсебени от темата секс погребални песни).

* * *

 

most
Владивосток – Русский остров: мостът заникъде?

 

Корупцията също придобива нови, умопомрачителни форми – макар че думата „корупция“ всъщност е вече неподходяща, тъй като тя предполага „просто“ нередности в системата или някакви форми на шуробаджанащина. Последната икономическа схема в Русия е т. нар. „хиперпроект“ – масивни финансови начинания, които функционират като средства за отчуждаване на големи части от бюджета. Предполагаемата цена на Олимпийските игри в Сочи е около 50 милиарда долара, което ги прави със седем милиарда по-скъпи от летните олимпийски игри в Пекин, 36 милиарда по-скъпи от Лондон и пет пъти по-скъпи от следващата най-скъпа зимна Олимпиада. Предполага се, че от тях са били откраднати около 30 милиарда. Всяка година се харчат по 1,5 милиарда долара за развойни работи в Сколково, оградената руска IT-утопия, от която се очаква да се превърне в следваща Силициева долина, макар че там все още не е построено нищо друго освен един „хиперкуб“, издигащ се насред самотно поле. Освен това съществува и един нов „хипермост“, който се протяга между Владивосток и Русский остров – едно буквално необитавано от хора, лишено от пътища място: икономическият смисъл тук е почти нула, но възможностите за кражби са гигантски. Следващият планиран хиперпроект е тунел между Русия и Япония. Мега проектите на СССР също нямаха икономически смисъл, но пък се вписваха добре в халюцинациите на плановата икономика; новите хиперпроекти нямат макроикономически смисъл, но затова пък са средства за обогатяване на хората, чиято лоялност към Кремъл изисква бързо възнаграждаване.

 

skolkovo 2 main
Самотният „хиперкуб“ в Сколково

 

Резултатите от целия този делириум (икономически, културен, идеологически) се изразяват в някакво куриозно усещане за безтегловност. Думите сякаш не означават вече нищо, цифрите от бюджетите не отговарят на реалността. Всичко е така, сякаш човек живее в някой от монолозите на Вайц. Руското протестно движение, което се движи на приливи и отливи в хода на последните няколко години, е стигнало до един вид директно говорене, което едва ли може да се открие по други места. „Не лъжи и не кради“ беше лозунгът на антикорупционния борец, превърнал се в политик, Алексей Навални. На английски той звучи педантично и назидателно, но на руски „не врать и не воровать“, с вибриращите си „в“-та и „р“-та, звучи като сърдит рев, идещ откъм Стария завет. И лозунгът изглежда е улучил нерв, като е уловил в пет думи връзката между интелектуалната и финансова развала, както и спешната нужда от нещо устойчиво в тези времена на тотална обърканост.

Причината, поради която на Навални беше позволено да се кандидатира за кмет на Москва (всъщност той беше дори насърчен), е в това, че Кремъл пробва нова версия на собствената си политическа система: „направляваната демокрация“ днес се заменя от нещо, наречено „конкуренция без промяна“. От страна на кметската служба се твърди, че това ще бъдат първите „честни избори“ в Русия (като по този начин се признава, че всички предишни са били манипулирани). Навални не беше допуснат до решаващите всичко федерални телевизионни канали – а освен това той все още е подсъдим по обвинения в „корупция“ – но поне в този случай няма да има откровено манипулиране на гласовете. За Кремъл това е ситуация, от която се печели при всички случаи: участието на Навални в изборите позволи на тогавашния московски кмет, протежето на Путин Сергей Собянин, да се превърне в „най-легитимния“ политик в Русия, а следователно и в потенциален (силно лоялен) наследник на покровителя си. Социологическите проучвания предсказваха, че Навални ще получи по-малко от 20 процента от гласовете, а за Собянин се предричаха повече от 60 процента. Но в Русия проучванията се основават на сложни, трудно разбираеми формули, които се основават на резултатите от повече от десет години на фалшифицирани избори. В края на краищата те се оказаха силно погрешни: Навални получи 28 процента, докато Собянин едва мина границата от 50 процента, необходима, за да се избегне задължителното провеждане на повторни избори. Но той все пак спечели и в момента Кремъл държи Навални точно на мястото, където го желае. Когато отново заговори пред московските си избиратели, политическата реторика на Навални беше значително смекчена. Сега той също играе по правилата на играта.

октомври 2013

Източник

 


[1] От английското „bike“, съкратено за велосипед или мотоциклет. Бел. пр.

[2] По името на култовата книга на Херман Хесе, една от библиите на различните протестни движения в САЩ от 1960-те и 70-те години, която се превръща в символ на протестните култури по цял свят. Бел. пр.

[3] В ранното Средновековие – специален данък, който властите в тогавашните английски и френски области са плащали на норманските нашественици („дейн“ = датчанин, северняк), за да се избавят от техните непрестанни нашествия. Бел. пр.

[4] Както е добре известно, последващата съдба на Алексей Навални – както политическа, така и човешка – беше белязана от „нормалния“ развой на подобни събития в днешна Русия. След като отказа да приеме поражението си мълчаливо и се опита да предизвика някакъв вид граждански бунтове, той беше тихомълком отстранен от политическия и обществен живот на страната. В момента, доколкото ми е известно, той живее под ефективна форма на домашен арест, но истинското средство за контролирането му е реалната затворническа присъда за брат му Олег, която на практика прави от Навални заложник на властите. Бел. пр.

Питър Померанцев
Питър Померанцев е британски телевизионен продуцент, живял и работил дълги години в путинова Русия. В резултат на това той е събрал огромен опит за живота и нравите на постмодерната руска диктатура, които в момента издава в различни британски издания, в подготовка на книгата, която в края на краищата трябва да се получи от всичко това...
Други статии от този автор
Посетители: 98

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Valpet писа Още
    Отчаян опит за "научна"... преди 12 часа
  • Гост писа Още
    Не е ли по-вероятно тези... преди 16 часа
  • Гост писа Още
    Не знаех, Златко, че... преди 16 часа
  • Гост писа Още
    Ученият не е създал нов... преди 16 часа
  • Златко писа Още
    Всичкото много хубаво,... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Точно затова, Златко,... преди 18 часа
  • Зори писа Още
    Както бе забелязал... преди 21 часа
  • Златко писа Още
    Мария Павлова писа:
    Нима записването в...
    преди 2 дни
  • Quod petis, hic est писа Още
    Истината, знайно, е... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Какво означава десни?... преди 2 дни
  • Мария Павлова писа Още
    Когато Бог е създал... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Изглежда никой няма думи... преди 2 дни
  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 4 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 6 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 1 седмица
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 2 седмици
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 2 седмици
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 2 седмици
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 2 седмици
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 2 седмици