1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

В просторна галерия с високи прозорци, подове с паркет и дълги маси, млади жени с коси, заплетени на множество тънки плитчици и мъже в пъстри тениски седят, приведени над лаптопите си. Те са студенти, блогъри, уебдизайнери и програмисти. Офисът, наречен iHub, би могъл да бъде някъде в обсебената от технологиите Калифорния, но всъщност се намира на място, което само малко хора асоциират с някаква водеща технологическа култура – Найроби.

Хората се събират в iHub, за да работят за бъдещето на Интернет в Африка – едно бъдеще, което не само изглежда все по-розово, но и притежава потенциала да промени дълбоко инфраструктурата, икономиката и дори политиката на континента.

Един от хората, работещи в iHub е Уесли Кариня. На 30 години, той е Интернет-бизнесмен, който преди три години е прекъснал медицинското си образование, за да основе собствена компания, Leti Games. Днес той вече има шестима служители, работещи на различни места в Африка и наема маса с размери един и половина квадратни метра (пет фута) близо до прозорците тук в iHub, само на няколко крачки от кафенето на сградата. Това е неговият генерален щаб докато Leti Games се намира в началната си фаза.

Когато Кариня отива в кафенето на iHub, за да си купи кафе, той плаща сметката от 100 кенийски шилинга (€0.85 или $1.16) чрез SMS. Първо въвежда телефонния номер на кафенето, а след това своя личен идентификационен номер. Накрая натиска „Изпрати“ и покупката е приключена.

Тази система за разплащания е известна под името M-Pesa. Буквата „М“ означава „мобилен“, а „Pesa“, на локалния език Суахили – пари. M-Pesa превръща мобилния ви телефон в един вид комбинация от разплащателна сметка, кредитна карта и портмоне. Изобретена в Кения, днес системата се използва в почти всички развиващи се страни. В наши дни почти една трета от икономиката на Кения се води в M-Pesa – и това във време, в което например в Европа само няколко от най-големите градове започват да експериментират с възможността да се плаща за паркиране чрез мобилния телефон.

„Чувстваме се много глобални“

Що се отнася до Кириня, той програмира игри за мобилни телефони. Последният му проект се нарича „Ананси“ и представя бога-паяк от едноименната африканска легенда, който се бори срещу безскрупулни политици. „Ние прехвърлихме Ананси в наши дни“, обяснява Кириня. Играта излезе на пазара в Гана и Кения през октомври 2013 и оттогава насам е снемана повече от 100,000 пъти. От следващия януари тя трябва да започне и да печели пари, след като Кириня въведе заплащане от 1 долар за всеки даунлоуд. Обновяванията струват допълнително и, разбира се, заплащането се извършва чрез M-Pesa.

Междувременно Кириня е добил солидно реноме, и то не само в Африка. През март той и колегите му са летели до Сан Франсиско за посещение на панаир за компютърни игри. „Те ни взеха – нас, африканците – напълно сериозно“, казва той. „Изведнъж се чувстваме много глобални. Най-после и ние сме част от всичко това.“

Дизайнерите на игри в Съединените щати, разбира се, са много по-напред технически, казва Кириня, при това те работят при условия, за които той може само да мечтае. „Но можехме да видим, че те ценят нещата, които умеем да правим с ресурсите, с които разполагаме“, казва той. Нискотехнологичните игри, които Кириня прави за африканския пазар, са добър пример. Американците, с които се срещнахме, казва той, си припомняха дните на собствените си първи стъпки.

Кириня работи в iHub по 12 часа на ден, понякога и повече – в който момент жена му започва да се сърди, а децата да се оплакват. Но той има големи мечти – и вижда ясно огромното онлайн-бъдеще на Африка. Следващата му идея е да създаде африкански новинарски портал за мобилни телефони.

Силиконовата савана

Всеки от хората тук в iHub има някаква подобна история. Центърът е създаден от основателя на eBay Пиер Омидеър, за да служи като инкубатор за бъдещите идеи на кенийските компютърни елити. Омидеър е оборудвал сградата, бивш търговски център, като я е разпределил на работни пространства и Интернет-кафенета през 2007.

Проектът, един вид дигитална развойна помощ, е моделиран по примера на Индия, където информационният бум, започнал през 1980-те, днес вече превърна тази развиваща се страна в преуспяваща технологическа нация, в която милиони хора пишат софтуер, програмират игри и работят в телефонни центрове. В Кения информационният и комуникативен сектор вече обхваща повече от 5 процента от икономиката на страната. Глобални корпорации като Гугъл, Майкрософт, IBM и Сиско също са разпознали развойния потенциал на Африка и са наели собствени офиси близо до iHub. Тези дни Нгонг Роуд – улицата, на която е разположен iHub, вече е известна сред местните хора под названието „Силиконовата савана“.

И това не е виц, а обещание. Под-сахарска Африка е най-бързо развиващият се световен пазар за мобилни телефони, таблети и лаптопи. Тук в употреба се намират повече SIM-карти, отколкото в северна Америка. И като се има пред вид, че почти половината от населението на континента от 900 милиона души е на възраст под 15 години, експертите считат, че до 2050-та година тук ще има повече от един милиард допълнителни потребители на мобилни телефони.

Мобилни телефони там, където правителствата пропадат

В разстояние от само десет години мобилните телефони и Интернет са променили ежедневието на множество африканци по-драматично от всяка друга социална промяна след като африканските нации извоюваха независимостта си от бившите колониални сили. През времето на „епохата на независимост“ африканците винаги се надяваха най-после да запълнят пропастта между себе си и останалия свят. Днес, след 50 години глад, войни и корупция, тази цел изглежда се намира малко по-близо – благодарение най-вече на смартфоните, които постигат нещо, непостижимо за повечето правителства, като предлагат компенсация за липсата на инфраструктура, най-голямата пречка за развитието тук.

Там където има дигитални телефони, има по-малко нужда от полагане на кабели за обикновени телефонни линии. Има по-малко нужда и от изграждане на автомагистрали, клиники и училища, тъй като мобилните телефони са всички тези неща заедно – а също и банки, метеорологически станции, лекарски кабинети, атласи, компаси, учебници, радио- и телевизионни станции. Днес африканците могат да изпращат пари през джунглата или степта с щракването на един клавиш, търговците могат да сверяват цени, а фермерите могат да получават прогнози за времето или съвети от ветеринарни лекари. Блогърите и социалните медии също функционират като заместители на свободната преса, като държат под око хората на власт. Всичко, което е необходимо за това, са телефонни антени, които се изграждат от фирми, а не от правителства.

Дигиталният визионер на Африка

„От технологическа гледна точка, днес в някое село е по-лесно да се предостави достъп до Интернет, отколкото чиста вода“, казва Мо Ибрахим – човек, който е направил повече от почти който и да било друг за африканската дигитална революция. Списание Тайм нарече суданския бизнесмен един от най-влиятелните хора на нашето време.

Когато се срещат някои от най-могъщите хора на света, това обикновено включва и Ибрахим. Миналият юни например, той участва на среща в Ню Йорк заедно с певеца Боно, директорката на Международния валутен фонд Кристин Лагард и главната мениджърка на Фейсбук, Шерил Сандбърг, за дискусии по борбата срещу СПИН, в група, модерирана от бившия президент на САЩ Бил Клинтън.

Ибрахим е основал компанията си Celtel, един от първите доставчици на мобилни телефонни услуги в Африка, през 1998. Макар и вече да е имал успешна кариера като инженер за British Telecom и основател на консултантска фирма в областта на информационните услуги в Лондон, той не бил удовлетворен. „Никога не съм бил напълно европеец“, казва той. „Африка просто е част от мен“. И така той започнал да събира инвестиционен капитал от колегите си в телекомуникационната индустрия, за да инвестира в Африка.

По онова време единственото предимство да работиш в Африка се състояло в това, че лицензиите за мобилни комуникации, които струваха милиарди в Европа и САЩ, тук можели да се закупят за няколко милиона, тъй като никой не ги искал – освен Мо Ибрахим.

В следващите няколко години Celtel се разраства до 13 отделни страни, като 24 милиона души използват мрежата на компанията, която междувременно има 5,000 служители. Когато през 2005 Ибрахим продал Celtel на кувейтска фирма за мобилни комуникации, той получил 3,4 милиарда долара.

Мекият магнат

Ибрахим, синът на нубийски търговец на памук, катапултира Африка в информационната епоха. „Африка е бъдещето“, казва той. „Най-после ние сме част от глобалния процес.“

Той казва това в Маракеш, където е почетен гост на конференция, организирана от Африканската развойна банка. Темата на днешната му презентация е върховенството на закона и прозрачността като предпоставки за прогреса в Африка. Ибрахим казва, че е изградил Celtel без да плаща подкупи.

Суданският милиардер се разхожда из залите на хотела за конференции сам. Не изпитва нужда да бъде заобиколен от антураж, както правят толкова много други африкански сановници. Не държи собствен двор и не привиква при себе си онези, които биха искали да разговарят с него. Вместо това идва на рецепцията на хотела, за да ги вземе лично. Дори и финансовият министър на Мадагаскар търпеливо очаква реда си.

Ибрахим не изглежда като безочлив бизнесмен, а по-скоро като човек, който претегля думите си внимателно, интелектуалец. Носи кръгли очила и скромни костюми – единствено бродираните инициали издават, че те са работа на специален шивач. Мобилният му телефон е изненадващо стар модел на Самсунг. Всичко това едва ли изглежда подходящо за човек, който притежава къщи в Лондон и Монако, както и собствена яхта, на котва в Монте Карло. Той много рядко се спира вкъщи. Съпругата му, която е радиолог, е свикнала с това. Синът и дъщеря им са вече зрели хора.

Дигиталните инструменти за преправянето на Африка

Освен това Ибрахим е основал фондация, която провежда собствена класация за добро и лошо управление сред африканските страни, основаваща се на множество фактори. Свободните и честни избори например предоставят положителни точки, докато корупцията снижава позицията на съответната страна. Фондацията предлага и ежегодната награда Ибрахим за постижения в областта на африканското ръководство, която предоставя по пет милиона долара на съответния достоен африкански политик. Тази година обаче, за втори пореден път, журито не е открило никой, достоен за получаване на наградата.[1]

Означава ли това, че нещата в Африка всъщност не се подобряват? Ибрахим поклаща глава и казва, че вярва в това, че континентът се развива – благодарение най-вече на мобилните телефони и Интернет. „Мобилният телефон е важен инструмент на гражданското общество“, казва той. „Ако някой митнически служител ви иска подкуп, заснемете го с мобилния си телефон и го сложете онлайн. Ако някой ви изнудва по време на избори, направете същото.“

Дори напреженията между племена и етнически групи могат да бъдат преодолени, вярва Ибрахим, ако хората са свързани чрез Интернет, вместо да водят изолиран живот в селата си. „Колкото повече се познаваме едни други, толкова по-трудно става да се сеят вражди“, казва той. „Чрез модерните комуникации африканците се научават, че е по-добре да правят бизнес едни с други, отколкото да се ненавиждат.“

Милиардерът Мо Ибрахим и Интернет-бизнесменът Уесли Кириня са две от лицата на нова Африка. Единият вече е довел добрата си идея до технологически успех, докато другият едва започва, заедно с цяло едно поколение африканци около него. Континентът все още не е създал свой Интернет милиардер, но и това ще стане. „Дайте ни няколко години“, казва Кириня уверено.

Напредничави африкански софтуерни програми

Африканците все повече се превръщат в търсени експерти по време на информационни конвенции – познанията им се ценят, понеже африканските информационни специалисти трябва да бъдат особено изобретателни, като се имат пред вид ограниченията на континента. Най-голямата пречка за работата им е фактът, че засега само малка част от телефоните, използвани в Африка, са способни на връзки с Интернет. Но африканските програмисти са открили начини да извлекат повече функции от базисните модели. Специални програми например могат да превръщат текстовите съобщения в електронна поща, с което позволяват на хората да изпращат съобщения до правителствени власти, университети или банки; след това те се обработват и продължават траекторията си онлайн.

Това е начинът, по който функционира социалната мрежа Mxit в Южна Африка. Всичко, което онези повече от седем милиона потребители на сайта трябва да направят, за да участват в чатове или да публикуват статуси, е да изпратят текстово съобщение, а Mxit върши всичко останало. Социалната мрежа предлага свои собствени чатове, но може да се свързва и с Фейсбук или Яху.

Друга успешна програма от Африка, която работи чрез текстови съобщения, е iCow[2]. Изобретение на кенийския фермер Су Кахумбу, тази програма е била технически осъществена от една британска фондация.

Медицински и селскостопански потребители

Дребните фермери из цялата страна могат да се регистрират в програмата, използвайки кода *285#. След това те въвеждат възрастта, породата, теглото на кравата си, както и пола и датата на раждане на последното теле, а iCow автоматично им изпраща специализирани съвети как да се грижат за неща като фураж, болести и цикли на раждаемост. За да може програмата да се употребява и от неграмотни фермери, тя използва гласова поща вместо текст. Днес системата се ползва от много хиляди фермери.

Но Интернет помага и на болни хора. Днес в Африка едва ли има лекари, които да практикуват изцяло офлайн, дори и по най-отдалечените места. Лекарските кабинети в малки села могат да изпращат резултати до лаборатории в университетски клиники, като в замяна получават диагнози и предложения за лечение. Подобни системи правят възможно и да се идентифицира достатъчно рано началото и разпространението на различни епидемии.

Мобилните телефони могат да бъдат използвани и за определяне на автентичността и качеството на лекарства – изключително важно приложение в Африка, където хиляди хора умират всяка година в резултат от ползването на фалшиви лекарства. За да се овладее този проблем, компютърни експерти от Гана са разработили проста програма за сигурност. Първо, пациентите сканират бар-кода върху опаковката с мобилните си телефони или си записват идентификационния номер. След това изпращат тази информация до централна служба, която проверява автентичността на лекарството, заедно с предписанието за дозировката. Тази система, наречена mPedigree, се поддържа от държавните здравни служби и фармацевтични компании в Западна Африка.

Картографска програма, показваща размерите на насилието

Но мобилните телефони в Африка вършат много повече, отколкото само да помагат на болни хора, фермери и деца – освен това те могат да спасяват животи при катастрофи и войни. Най-добрият пример за това е платформата, разработена от една кенийска компания, наречена Ушахиди, която също има свой офис в iHub на Нгонг Роуд. Ушахиди, което на суахили означава „свидетелство“, е също и името на платформата, която позволява на потребителите да качват онлайн свидетелства за битки, корупция и епидемии, използвайки интерактивна карта.

Ушахиди предоставя безплатно софтуера, който се използва за създаване на интерактивни карти на катастрофи. Жертвите, свидетелите и работещите в областта на хуманитарната помощ могат да изпращат сведенията си чрез текстови съобщения, които след това Ушахиди представя под формата на интерактивна карта.  

Политологът Дауди Вере, на 34, е член на екипа, който е създал Ушахиди. Включил се е не поради особена любов към технологиите, казва той, а поради политическите аспекти на проекта. Преди шест години е бил един от най-известните блогъри в страната, когато точно на Нова година, след президентските избори, в Кения избухва насилие и поддръжниците на двамата кандидати започват битки едни срещу други. В разстояние само на няколко часа Нгонг Роуд също се превръща е бойно поле. Повече от 1,500 души са убити.

„Бяхме потресени“, казва Вере. „Никой не знаеше какви са реалните измерения на насилието, а твърденията на правителството не бяха достоверни.“ Така че той седнал, заедно с няколко приятели-програмисти и само за шест дни създали програмата Ушахиди. Повече от 5,000 свидетели и жертви на насилие изпратили сведенията си до платформата чрез текстови съобщения.

Спасяване на животи по целия свят

Днес вече има около 45,000 карти, достъпни онлайн чрез програмата, която Вере и приятелите му са създали в течение само на няколко вечери през ранната 2008. Използват я активисти по човешките права, различни медицински служби, както и ООН. Дори либийските въстаници, които свалиха диктатора Муамар Кадафи през 2011, са използвали Ушахиди, за да създават карти на битки и движения на войски. В Македония, организацията Transparency Watch използва програмата, за да регистрира случаи на корупция. Телевизионният канал Ал Джазира я е използвал, за да прави карти на разрушенията от земетресението в Турция от 2011. А след разрушителния ураган Хейдан, учени от Хайделебергския университет са използвали Ушахиди, за да направят карта на пораженията, причинени от урагана на Филипините.

„Тези карти изпълняват две функции“, казва Вере. „Предлагат цялостна картина на обема на кризата, а също помагат на помощните групи да се свързват с жертвите и свидетелите. Това позволява да се спасяват човешки животи“. Това е възможно, защото хората, които въвеждат данните в платформата, могат да оставят телефонните си номера или електронни адреси.

Брк: разпространяването на Интернет

Следващият проект, идещ от създателите на Ушахиди, се нарича Брк.[3] Това устройство е наречено според външния си вид – приблизително с размерите и формата на тухла – и съдържа мобилен рутер, способен да свързва с Интернет до 20 мобилни телефони, лаптопи или таблети, дори и в най-отдалечените селища. Акумулаторната му батерия предоставя до осем часа непрекъсната работа по време на случаи на прекъсване на тока.

В момента създателите на Брк пътуват до най-отдалечените краища на Кения, като езерото Туркана, за да предоставят първите прототипи на устройството за тестове при екстремни условия.

Масовото производство на мобилния рутер се очаква скоро. Първите Брк-рутери ще бъдат произвеждани в Азия, но Вере се надява евентуално да успее да премести производството в Африка. Това ще направи от Брк първия хардуерен компонент, произведен в Африка, от африканци. Досега компанията е получила 700 предварителни поръчки, с особен интерес от страна на помощните организации на ООН, които искат да екипират екипите си за критични случаи с тези устройства.

Вере смята, че има и отлични изгледи за износ на продукта, тъй като по света има около 4,3 милиарда души, които все още нямат достъп до Интернет. Освен това, казва той, „Ако нещо функционира в Африка, то ще функционира навсякъде“.


Източник



[1] Първите трима носители, съответно през 2007, 2008 и 2011 година, са съответно Жоаким Шисано от Мозамбик, Фестус Могае от Ботсуана и  Педро Пирес от Кап Верде. Бел. пр.

[2] Букв.: електронна крава. Бел. пр.

[3] Което звучи приблизително като „тухла“ на английски. Бел. пр.

Pin It
Ян Пул

Ян Пул е немски журналист, сътрудник на списание „Шпигел“.

Посетители

54

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    Поздравления към Д-р... преди 2 часа
  • Дени писа Още
    Всъщност в тази... преди 5 часа
  • Кунев писа Още
    Вижте, тази статия... преди 20 часа
  • Valpet писа Още
    Брилянтен коментар на... преди 1 ден
  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 2 дни
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 2 дни
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    А, разбрах. Е, в такъв... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Има важна разлика... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Що е "бохемски"... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    Най-хубавият и... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Сериозна оценка, г-н... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не съм изненадан от... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    “Хората свикнаха да... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Разказът не е издаван... преди 2 седмици
  • Георги писа Още
    От коя книга е този... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Няма ли мъже, няма и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А това момче, младо... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм тук достатъчно... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Златко внимавай! ... преди 3 седмици