1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 

 

Сигналът за край на обедната почивка прозвуча тук в един ноемврийски ден – и внезапно от всички страни буквално нахлуха хиляди работници, пешком, на велосипеди или в автобуси, които пробудиха за живот този огромен строителен проект.

Сред гора от кранове, кули и стоманени конструкции, издигащи се сред пустинята, повече от 38 000 работници от Китай, Индия и Турция работят в продължение на две години при изключително тежки условия – много чест при температури около 40 градуса – за да завършат една от най-големите петролни рафинерии в света.

До края на годината масивният стоманен град на брега на Червено море ще поеме определената му роля на важна брънка във веригата на глобализацията: пластмасите, произвеждани тук, ще служат за производство на телевизори в Япония, мобилни телефони в Китай и хиляди други продукти, продавани в САЩ и Европа. Строителните разходи за проекта, който се простира на около 15 квадратни километра, се удвоиха до 10 милиарда долара поради недостиг на материали и работна ръка. Количеството стомана, която е необходима, е около десет пъти по-голямо от това в Айфеловата кула.

„Работил съм по много големи проекти през живота си, но никога нещо с такива мащаби“, казва един американски мениджър, който участва в автобусна обиколка на рафинерията, чието име е Петро Рабай – съвместен проект на държавната петролна компания Сауди Арамко и японската Сумитомо Кемикълс.

Но размерите не са единственото съображение тук. Проектът е най-смелият облог от страна на Саудитска Арабия, че тази богата на петрол монархия ще може да се превърне в индустриална сила. Рафинерията е част от инвестиционна програма в размер на 500 милиарда долара, целяща да построи нови градове, да създаде милиони нови работни места и да разнообрази икономиката, намалявайки нейната зависимост от износа на петрол в течение на следващите две десетилетия.

„Саудитската икономика работеше на празен ход през последните двайсет години“, казва Джон Сфакианакис, главният икономист на SABB, позната досега като Саудитско-Британска Банка, с дирекция в Риад, саудитската столица. „Днешното усещане тук е: ' Ок, спечелихме от лотарията, хайде сега да не разпиляваме печалбата‘“.

Високите икономически цели на монархията биха били немислими без скока на енергийните цени, който напълни куфарите на петролопроизводителите. Цените на петрола се повишиха четири пъти от 2002 насам и достигнаха сто долара за варел на борсата в Ню Йорк в началото на 2008.

Страните от персийския залив спечелиха 1,5 трилиона долара от 2002 до 2006, два пъти повече отколкото в предишния петгодишен период, според Института за международни финанси, една международна банкова асоциация със седалище във Вашингтон. Като най-големият износител, Саудитска Арабия има и най-големите печалби.

Обединените Арабски Емирати планират да инвестират около 1 милиард долара в нов музей, със сътрудничеството на Лувъра. Последната грандиозна идея на Дубай е да се построи миниатюрна версия на френския Лион, състояща се от жилищна част, музей, училище по готварство и футболен клуб.

В Саудитска Арабия, Риад изглежда като градски бум: простиращ се върху повече от 40 мили, той е пълен с молове, магазини за електроника и луксозни бутици. Но докато времената днес са добри, мнозина саудитци осъзнават, че страната им се намира в надпревара с времето, за да създаде индустрии, произвеждащи нещо повече от петрол. Монархията, която има население от 24,5 милиона души, от които около 7 милиона са чужденци, „седи върху цъкаща човешка бомба“, както казва един анализатор. Около 40 процента от саудитците са под 15 години и понеже страната има един от най-високите ръстове на раждаемост в света, очаква се населението да достигне близо 40 милиона през 2025.

„Един от социалните, а следователно и политически, императиви на саудитското правителство е да се развива икономиката и да се създават работни места“, казва Тимъти Грей, шеф на банката HSBC.

Това може би означава, че цените на петрола няма да паднат скоро. Един от парадоксите на модерна Саудитска Арабия е, че докато търси начини да намали зависимостта на икономиката си от петрола, тя се нуждае от този износ повече от всякога.

При всички случаи икономиките на региона са твърде малки, за да абсорбират сами цялото това богатство. Прекалено много пари се разпределят между прекалено малко активи – и така петролопроизводителите са принудени да инвестират част от приходите си в чужбина и да разнообразяват авоарите си.

През миналата година например един фонд, контролиран от Абу Даби, изкупи част от Citigroup за 7,5 милиарда долара, докато друг фонд, управляван от Дубай, закупи голям дял от Sony. Сабик, една от главните саудитски петролни компании, закупи пластмасовия отдел на General Electric за 11,3 милиарда, а кувейтската петролна компания закупи половината от търговско-пластмасовия отдел на Dow Chemical за 9,5 милиарда.

Според данни на Bloomberg News, отвъдокеанските инвестиции на страните от Персийския Залив са достигнали през 2007 рекордните 75 милиарда. Сделките с оръжие, един изпитан начин за рециклиране на петродолари, си остава популярен в региона; Съединените Щати например се опитват да прокарат оръжейни продажби на стойност 20 милиарда за Саудитска Арабия. Но докато богатите на петрол страни все още закупуват американски ценни книжа или военно оборудване от Запада, според анализаторите по-важната тенденция е, че все по-голяма част от техните инвестиции биват влагани в локални проекти.

„Визията е монархията да бъде превърната в голяма индустриална сила някъде около 2020“, казва Жан-Франсоа Сезне, професор в университета Джорджтаун, който е специалист в областта на индустриалната политика в Персийския Залив. „Милиард тук, милиард там – и накрая става дума за действително големи пари“.

Проекти като Петро Рабай, казва Сезне, ще позволят на Саудитска Арабия да стане един от трите най-големи производители в областта на индустриалната химия в света. За разлика от Кувейт или ОАЕ, Саудитска Арабия няма независим фонд, който да инвестира петролното богатство на страната.

Али Ал-Наими, министърът на енергетиката в монархията и един от главните архитекти на саудитската индустриална политика, обобщи по следния начина целите на страната по време на церемонията по стартирането на проекта Петро Рабай:

„Бих искал да отбележа, че Петро Рабай е само част от една по-голяма картина. Тази стратегия обхваща цялостното разширение на базата на саудитската икономика, разнообразявайки източниците на националното богатство, привличайки международни инвестиции и жънейки директните и индиректни предимства, които тези проекти ще донасят на саудитските граждани“.

Петролът не е единственият двигател на растежа тук. Частният сектор в страната също процъфтява и в момента възлиза на 45 процента от икономиката, докато само преди 20 години той възлизаше на 20 процента. От 1990 насам, обемът на частни средства, влагани в саудитската икономика, се е удвоил и в момента е около 20 процента от всички авоари.

Финансовото възстановяване е забележително. През 1999, дългът на саудитското правителство възлизаше на 120 процента от БНП. Днес той възлиза на по-малко от 20 процента, след като правителството изплати повечето от задълженията и постави в ред финансите си.

Един от най-забележителните примери за индустриализацията на страната е планът за изграждане на шест нови града, поддържан от 83-годишния монарх Абдула. Между тях са Economic City на западното крайбрежие, близо до Рабай, Knowledge Economic City, близо до Медина, както и още един Economic City, този път в северната част на страната.

Целта е да се създадат индустриални центрове, които служат като жилищни и комерсиални центрове за бързо нарастващото младо поколение от саудитци. Очаква се тези градове да допринасят около 150 милиарда долара за икономиката на страната през 2020 година, да създадат около един милион работни места и в тях да живеят около пет милиона души.

Според държавната икономическа агенция тези градове ще имат площ, четири пъти по-голяма от тази на Хонг Конг, три пъти населението на Дубай и икономическо производство еднакво със Сингапур.

Но икономическият растеж води и до някои сериозни проблеми. Инфлацията през последната година беше огромна, цените на храните и наемите нараснаха многократно. Пътните задръствания са постоянен проблем в Риад и други саудитски градове, докато цените на недвижимите имоти нараснаха скокообразно, а строителният сектор има затруднения поради липсата на работници.

А междувременно Петро Рабай ще бъде открит след една година. След като започне да функционира, химическият гигант ще произвежда 2,4 милиона тона пластмаси годишно. Заедно с десетки други проекти, той демонстрира ясното желание на Саудитска Арабия да се превърне в един от основните световни производители не само на петрол, но и на индустриални продукти.

Източник

Pin It
Джад Муавад
Джад Муавад е репортьор за The New York Times от 2004 година насам. Той се занимава основно с въпроси на енергийната индустрия.

Посетители

101

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 3 дни
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 3 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 4 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 4 седмици