Изгледи – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

2011_08_Roma

Ромите днес са най-преследваното малцинство в Европа. Малко обаче се знае и говори за живота им в САЩ, страната, в която всички изтъкват произхода си от имигранти. Носейки старата си европейска слава на вечните преселници, ромите въпреки това се отличават от останалите и продължават да са сред най-отхвърляните и пренебрегвани малцинства и в Америка. Но начинът, по който са стигнали дотук и съдбата им на място са толкова интересни, че биха могли да ни помогнат да разберем и живота им в Европа.

Макар че терминът „ром“ („Roma“) е разпространен в САЩ, малко хора разбират за какво се отнася и го объркват с град Рим или с Румъния. По-разпространена е думата „Gypsy“, която някои хора смятат за обидна. Има например глагол „to gyp“, който означава „измамвам“. Но в същото време има и глагол „to jew“, със същото значение, без етнонимът Jew да се смята за обиден.

Да бъдеш Gypsy в САЩ е твърде амбивалентно състояние. От една страна, шареният имигрантски характер на нацията е позволил имигриралите роми да се изгубят в тълпата на обществото. Един човек с различен вид лесно може да мине за мексиканец, италианец, дори и индиец или индианец и повечето хора няма да го поставят под съмнение. Тази хетерогенност на американското общество е позволило на ромите да изчезнат като група набиваща се на очи както е в Европа, а свободата да водиш различен начин на живот е позволила и да запазят традициите си отделени от другите.

Но това се е оказало нож с две остриета. Невидимостта им е дала възможност за самоопределение и спокойствие от настоятелни погледи, но в същото време е приравнило етническото им самоопределение на просто начин на живот. С помощта и на популярната култура (Кармен, героинята от филмчето на Дисни Есмералда и подобни) и на невидимостта на ромите, Gypsy днес означава начин на живот, а не етнос. Gypsy биват наричани хора, които живеят без постоянно място и препитание, които се смятат за волни души или на ръба на обществените стереотипи, интересни, странни, екзотични. Терминът може да бъде и положителен – така например в нашия град има бутик за обувки на име Shoe Gypsy, където се продават интересни марки, нестандартни модели, оригинални стилове.

Това може да изглежда положително, но дори и положителната стереотипизация има отрицателни последствия. От една страна, тя вкарва хората в калъп, според който очаква те да се държат и ги санкционира при всяко тяхно отклонение. От друга страна, невидимостта на ромите и превръщането на понятието в някакъв вид лайфстайл игнорира тях самите. Така например въпреки романтичната конотация на думата Gypsy, когато хората се досетят, че строителните им работници, които са наели, са такива, те се отказват от тях именно защото не са се сблъсквали с истински същества и това е позволило стереотипите да живеят необезпокоявано.

Различните групи роми са емигрирали в САЩ по различно време и различни обстоятелства и това до голяма степен определя и начина им на живот и традиции на новата територия. Първата група, разбира се, са тези дошли от Испания по време на Конкистата или скоро след това. Тяхното преселение е малко или повече насилствено, а групите им – малобройни и без голямо влияние върху традициите и живота на други следващи ги.

Най-голямата и значителна група роми са тези, които идват от Румъния и периодът на заселването им е около 1840-50 година. Малко хора знаят, че ромите в Румъния са имали статус на роби. След приемането на декретите за отхвърляне на робството през 1846, много от новоосвободените от робство имигрират в САЩ. Понеже оцеляването им по време на робството се е основавало предимно на затварянето им и недоверието към доминиращото общество, това е довело до утвърждаване на много културни традиции за и вътрешни закони за чистота на контакта и социалната им изолация и недоверие към останалата част от обществото. Тъй като тези традиции и общностни закони са били доминиращи при пристигането им в Америка, те са ги запазили като гаранция за оцеляване и на новото място. Така че днес тези роми в САЩ са може би най-затворената група, с най-голямо недоверие към останалите, но и с най-добре запазени традиции (като например традиционния ромски съд крис).

Романичалите (роми от английска територия) и башалдите (от Унгария и Словакия) са пък сред най-отворените, преди всичко заради асимилационната политика на Австроунгарската империя и донякъде заради традиционния им поминък като музиканти, който е довел до по-висока степен на близост с не-роми и което е продължило и в САЩ. Много от тях днес са забравили ромския език на американска територия и голяма част от другите им традиции са изчезнали. Много от тях крият от децата си истинския си произход и тези семейни тайни след време стават повод за мъчителни търсения.

Английските роми – които се различават от ирландските пътешественици (Irish Travelers, група с подобен на ромите начин на живот, но етнически не роми) при преселването си са говорели английски, което ги е сближавало с местната култура и съответно е улеснило интегрирането им на място.

Новата Вълна са роми са дошли през последните 20 години и преобладаващите сред тях са тези от Източна Европа. Импулсът за тяхното преселване идва от импулса за преселение на останалите източноевропейци в този период и очакванията им са много подобни на очакванията на останалите имигранти от страните зад Желязната Завеса. Тоест, те са дошли предимно в търсене на американската мечта и съответно не търсят сътрудничество или близост с ромите от предишни вълни. Но някои от тях преоткриват ромския си произход на новата територия и се задълбават в него. Сблъсквайки се с по-малко предразсъдъци към етничността си в сравнение с Европа и със сравнително по-положителните реакции на хората, те а започват да се интересуват от корените си.

Ромите от различните вълни и групи рядко контактуват помежду си не само заради различията в езика си (който е фундаментален при различни ключови моменти от живота на обществото им, като например ромския съд и други), но и защото различната степен на интеграция е породила и различни възгледи и начини за общуване с останалия свят, а разликите са станали повод за недоверие. Преследванията на ромите през вековете са станали причина лоялността към своята група да бъде решаващ фактор за всеки индивид, а спазването на традициите –  условие за запазването на самата група. А колкото по-консервативна групата, толкова по-голяма важността на традициите. Така че сложните закони за чистота сред ромите, като начинът за приготвяне храна, подредба и почистване на дома, общуване с външни хора, в един момент се оказват точка на раздалечаване и между самите групи роми в САЩ.

Би било изключително интересно да се опознае именно културата на ромите с влашки произход в САЩ, защото като най-консервативни те са запазили до голяма степен историческите си традиции, но те са в същото време и най-затворените като група и най-подозрителните към външни лица. Макар че в нашият град тяхното население е относително голямо и макар че са православни, моите опити да установя връзка с тях чрез местната православна църква и най-вече чрез собствената си добра воля не се увенчаха с успех.

Надявам се различните културни и общностни инициативи за запазване и записване на ромската култура в САЩ да запълнят белите полета. Такива инициативи има, макар и разпокъсани и оскъдни. Надявам се недоверието постепенно да бъде изоставено, макар че за това има много прегради. В много американски градове има полицейски подразделения, който са специализирани за „цигански престъпления“, макар че престъпността сред ромите не е по-висока от останалите, а често се чува за незаконни полицейски обиски, които в агресивността си нарушават неписаните табута на ромските общности като например претърсване на жените, нарушение на домашното пространство, изземване на важни за общността предмети  и други нарушения на жизненоважни общностните закони.

Често се чуват гласове поставящи под въпрос правото на общностно самоопределение и на изолация от останалото общество, което много ромски групи са си избрали. Не бих могла да давам оценка дали това е добре или не. Но те имат право на отграничение. Амишите например, както и други религиозни групи отхвърлящи контакт с мейнстриймa, са получили не само законното право, но и общественото позволение да са различни и да са отделно. Въпреки това подобно поведение от страна на ромите се смята за недопустимо.

За нас остава само надеждата ромите от последната вълна да проявят по-настоятелно любопитство към старите ромски групи, да изследват културата им и да ни я покажат.

Източник