Изгледи – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Различията между САЩ и Китай са безкрайно много, но понякога можем да открием прилики там където най-малко се очакват. Неотдавна попаднах на много интригуващо проучване на института „Пю“ за международни нагласи. На въпроса „Смятате ли частната инициатива като добро нещо за обществото?“ към 70% от американците са отговорили положително и най-близо до тях се наредиха китайците със същата положителна нагласа. За сравнение във Франция са отчели около 40% положителна нагласа. По отношение на смъртното наказание Китай се приближава до САЩ (37 щата) и различава от Европа и останалите 13 американски щата. Като отвореност Китай прилича повече на САЩ макар че не е страна на имигранти (със страха и параноята за сигурност, САЩ дори се превръщат в своето отрицание). САЩ и Китай са вече двете водещи икономики (условно може да приемем и Европа за единна икономика) с висока степен на независимост и същевременно интегрираност със света. Това в никакъв случай не означава, че Китай е американизирано общество. Това може да се твърди донякъде за Южна Корея, например. Друго сходство между Китай и Съединените щати е липса на голяма икономическа концентрация (под формата на олигархии, мафиотски структури и прочие) въпреки че изходната база на индустриалното развитие е много различна – предприемачески капитализъм в САЩ и държавен корпоратизъм в Китай. Една от причините за тази широка икономическа основа е размера на тези страни и трудността една или няколко групи от фирми и индустриалци да установят контрол върху икономиката. В САЩ стриктното анти-монополно законодателство е друга важна причина. В Китай, само за 30 години пазарната икономика създаде 128 милиардера (към края на 2010 г.) и само в Съединените щати те са повече. Смята се, че Китай има стотици хиляди милионери!

Shanhay_08

Германия „обра точките“ (и наградите) на Експото. Германският павилион, който беше сред най-посещаваните, приличаше на захвърлено парче желязо (излязло от ковашка преса) на поляна, но отвътре бе доста пъстро и човешко – една от най-интересните експозиции, включваща представления на живо. Германският „инженеринг“ беше демонстриран чрез огромна кристална сфера (движеща се чрез сложен механизъм инсталиран на купола на сферично помещение), по която тече видео калейдоскоп за историята и културата на страната – магически свят с образи от реалността. Френският павилион контрастираше на германския с елегантния си вид отвън и помпозната „вертикална градина“ с екзотичен привкус във вътрешния двор на сградата. Сред разкошната градина бе разположен базар от Таити, а пред павилиона се играе таитянски танц с огън – и французите са имали империя. Любопитно е, че не предлагаха превод на английски език (единстеният павилион сред тези които посетих) – всичко беше написано на френски и естествено на китайски. В немския павилион дори говореха на английски. Част от френския павилион беше галерия със скулптура на Роден и картини на Сезан, Мане, Гоген и други художници от музея „Орсе“. Експозицията излъчва блясък и желание да се впечатли. Германците сякаш по-малко се нуждаят да се доказват пред света; das Auto дори не са показали…, нещо което французите не са пропуснали в своя павилион с излъскан Ситроен на входа. И все пак това е Германия: част от експозицията включва машинарии, поточна линия и „склад“ със стоки „Made in Germany“.

Разказът на националните експозиции може да продължи безкрайно. Всеки се е опитал да намери своето място, така както го разбира. Дания предложи Андерсенов свят на приказките; дори бяха донесли оригиналната статуя на малката русалка от Копенхаген. Павилионът бе спираловидна сграда с широки алеи, по които посетителите се движеха с колелета… Или пък да с спрем за миг пред английския павилион, който представляваше прозрачен таралеж с хиляди стърчащи навън прозрачни пластични тръби (дълги по десетина метра). Това е био-вселена с уникална колекция от 10,000 семена , втъкани във всяка една от пластичните „пръчки“. Затова е наречен „катедрала от семена“ – храм на живота на земята. Чудеса.

Къде сме ние в този микросвят? Първо е трудно да се намери България на картата на Експото, защото продукцията не е в отделен павилион а в обща европейска експозиция (една от малкото държави без свой павилион). Ние сме в „кюпа“ един вид, макар че експозицията (включваща макет на улица в стария Пловдив, златен шлем от тракийско време и други експонати), не е лоша предвид скромните инвестиции. Български ресторант на частна фирма в европейския сектор напомняше за нашата атмосфера. Толкова за нашето представяне – скромни намерения, скромни резултати…

Ще бъде преувеличено да се каже, че всичко в Китай е бизнес, но може да уловите тази атмосфера почти навсякъде. Корпоративният сектор е втората половина на Експото. Гигантският павилион на Китайската коробостроителна компания (реплика на част от корабостроителница) грабва окото в началото на изложението. Китай все още изостава по конкурентоспособност от корейските и японските корабостроители, но бързо скъсява разстоянието. И отново държавата, това добро ли е или лошо; няма еднозначен отговор. В индустриалната история на Източна Азия държавата е играла важна роля в стимулиране и протекция на зараждащите се индустрии. Забележителни са примерите в Южна Корея, където корабостроенето започва с мощна подкрепа на правителството в началото на 70-те години (случаят с корабостроителницата на Хюндай) или се учредяват държавни фирми (Поханг стийл), които се приватизират впоследствие. В тези два сектора Южна Корея е сред световните лидери.

Макети на кораби от различни епохи напомнят за величието на китайския флот. Следователно настоящият бум е и продължение на морските традиции на страната. Експедициите на Ченг Хе през първата половина на 15-ти век до Югоизточна Азия, Индийския океан, Арабия и Африка са пример в това отношение. Различни източници сочат впечатляващи размери на корабите (с 500 души на борда) от тези експедиции по онова време. Големият въпрос за историците е защо Китай не колонизира „нови земи“ след като достига до тях със значителна военна и материална сила (първата експедиция през 1405-1407 гг. включва 28,000 души с 200 кораба). Едно обяснение е материално – просто спира финансирането на експедициите от династия Мин поради смъртта на Дженг Хенг, императорът-патрон на тези експедиции. Възродената заплаха от монголците и концентрацията на ресурси за укрепване на континенталната отбрана насочва вниманието вътре в страната. Но това касае повече самите експедиции, а не техните последствия. Друго обяснение за липсата на траен китайски интерес към завоюване на отвъдморски територии са възможностите за континентално разширение, включително на острови в близост до континентален Китай. Както Русия, Китай е била „земна“ империя, която се разширява по суша. В по-модерни времена подобно континентално разширение характеризира и младата американска държава. Границите на днешен Китай например са постигнати след поредна континентална експанзия по време на династия Цин през 17-18 век; от тогава датира и китайския контрол на остров Формоса (Тайван). От друга страна повечето от експедициите на Ченг Хе са следвали установени търговски пътища, което говори за наличието на добре развито китайско коробоплаване още преди 15-ти век.

Shanhay_06

Отделен павилион е посветен на китайския частен бизнес. Цифрите са красноречиви: от частния сектор се осигуряват 66% от БНП, 71% от данъчните вноски в бюджета и 90% от работната сила на страната. Толкова за социализма в „социалистическата пазарна икономика“, какъвто все още е официалния код на властите. Инвестирането е един от решаващите фактори за развитието на икономиката; отварянето на стараната изигра решаваща роля за стимулиране на бума. Преките чужди инвестиции са признат мотор на китайската икономика, но не единствен. Местната борса се превърна в друг източник на финансиране. Шанхайската борса е с дългогодишна история, датираща от 60-те години на 19-ти век с прекъсвания по време на Втората световна война и от 1949 до 1990 гг. През 30-те години на миналото столетие Шанхай се превръща във финансов център на Азия, като борсата е трета в света по капитализация след Лондон и Ню Йорк. През 2009 г. се откри нова борса в град Шенджен, другия бизнес център на Китай наред с Шанхай. Все повече китайски компании набират капитал на световните финансови пазари. Показателен е примерът с NASDAQ, където броят регистрираните китайски фирми се увеличи от 40 на близо 150 за последените три години, което съставлява над 5% от борсата. Друга интересна тенденция в глобализирането на финансите е, че това е двупосочен процес. Китай не само акумулира инвестиции, но и инвестира навън. Китай притежава най-големия валутен резерв в света от порядъка на един трилион долара и дори финансира американски дълг чрез изкупуване на държавни облигации.

Едно от предимствата на „късно-дошлите“ в индустриализацията е, че те могат да изградят основни инфтаструктурни и комуникационни системи „на чисто“ с най-новите технологии, което ги поставя в конкурентоспособна позиция. Китайските железници са отличен пример в това отношение. В момента Китай строи най-голямата мрежа за супер-бързи влакове в света. Преди Олимпиадата в Пекин през 2008 г. се откри първата линия свързваща Пекин и Тианджин. Наскоро се откри линията Шанхай-Хангджоу, на която средната скорост на влаковете достига 350 км/ч (Китай постигна и най-висока скорост на влак в света от 486 км/ч). В момента се строи линия между Пекин и Шанхай с дължина 1,300 км; разстоянието ще се изминава за около 4 часа. До 2012 година Китай ще разполага с мрежа от свръх-бързи железници с дължина от 13,000 км. – повече отколкото е построено в целия свят! До 2020 г. скоростната железница ще обслужва 90% от населението. За пет години (2008-2012) китайското правителство инвестира главозамайващата сума от половин трилион долара за строеж на скоростна железопътна мрежа. По време на световната криза финансирането на подобни проекти беше част от стимулите за развитие на икономиката. Железницата е пример и за това как западни идеи се реализират бързо и със замах в Китай. Когато бях в град Касел, Германия, през 2006 година ми казваха как местна инженерна фирма е разработила най-бързия влак в света, но проектът се реализирал в Китай. Това ми напомня за миналото когато идеи от западна Европа са намирали по-бързо приложение в Новия свят.

Китай е много критикуван за замърсяването на околната среда и се старае да създаде впечатление, че полага усилия да промени този имидж. На Експото е предложено комплексно екологично решение чрез концептуална сграда на шест етажа, почти изцяло произведена в завод със спестяване на материали и минимум отпадъци; построена за един (1!) ден; суперустойчива на земетресение от осма степен (изпитах и демонстрация на живо в специално оборудвана стая); и оборудвана със свръхмодерни инсталации за пречистване на въздуха, охлаждане и отопление с ефективно използване на енергия. Самият град на изложението е пример за екологични технологии. Цялата климатична инсталация работи на природен газ и почти всички превозни средства на Експото са елекрически. Китай има амбициозни планове за намаляване на отделянето на въглероден двуокис с страната с 40% за следващите пет години. Доколко този план е осъществим, разбира се е друг въпрос, но ако правителството изпълнява този проект както икономическите си планове, Китай ще направи важен завой към по-чиста индустрия.

Shanhay_07

Няма да минем без Кока Кола („къ-кокълъ“, както я наричат китайците) с нейната „фабрика за щастие“. GM, Sysco Systems и други мултинационални фирми също се открояват със собствени експозиции. Правят впечатление градските павилиони (Ванкувър, Мадрид и прочие), които предлагат интересни решения и концепции на урбанизацията. Познати ми разказаха за инженер, който посетил изложението девет пъти, обикаляйки от павилион на павилион с тефтер в ръка. Експото беше училище за инженери и архитекти.

Преживяното на Експото в Шанхай няма да е пълно ако не се наредиш на опашка за някой от популярните павилиони. Един от тях беше павилионът на китайската петролна индустрия, в който се предлагаше четириизмерен филм – трите измерения плюс физически ефекти за пълно „потъване“ в реалността на изображението (например виждате змия почти пред носа си и усещате да ви полазва миг по-късно…). Технологията само по себе си не е абсолютна новост; тя се предлага в някои увеселителни паркове по света, а в Южна Корея от 2009 година дори някои кина започнаха четири-измерни прожекции на филми. Спомням си, че триизмерно пътешествие в космоса и в океана беше една от сензациите на Експото в Теджон през 1993 г. („комическият“ павилион на Самсунг). Важното в случая е, че четириизмерното изображение е достатъчно голяма новост като реално преживяване. Беше интересно да наблюдавам как млади и стари (имаше доста хора на 70 и повече години) чакат с часове от чисто любопитство, просто за да преживеят и научат нещо ново. Имайки толкова много часове на разположение, чакайки на китайска опашка, освен ученето на йероглифи имах и достатъчно време за наблюдения на множество лица и на този своеобразен „микро модел“ на обществото. Китайците са търпеливи хора; историческото им „ДНК“ го потвърждава. Беше интересно да се наблюдава миниатюрен Китай и как тази общност се на(у)правлява от организаторите.

През столетията (всъщност хилядолетия) бюрокрацията си е изработила техники за контролиране на тази маса от хора. През императорския период един от инструментите за контрол са били ограниченията на мобилността на населението, донякъде кодирани в конфуцианската етика. Мъжете, повечето земеделци, е трябвало да си стоят по места и да се грижат за земята, а жените да си стоят вкъщи (йероглифът за „мир“ е жена, която е вкъщи…). През 20-ти век модерната държава разполага с мощна централизирана бюрокрация, но индустриалното общество е антипод на традиционния заседнал начин на живот, което дава силен тласък на вътрешната и външна миграция. В съвременната епоха държавата е изработила други, по-сложни механизми за контрол. Един от тях е „убиването“ на инерцията на движещите се общности от хора чрез система от „коридори“ и „пътеки“, които да овладеят енергията на инерцията и направляват движението в определени рамки. Метафоричният ни пример с „мениджмънта“ на опашка е олицетворение на този по-модерен и изтънчен начин на контрол. На ден към 30,000 посетители се нареждаха да видят павилиона и обикновено опашката се прекъсваше към 10-11 часа предиобед, за да има време тези, които се наредят, да стигнат до края към 10 часа вечерта (става дума за опашка от хиляди хора). Заслужава си да се опише този опит защото той наподобява капката която отразява океана.

Накратко казано, редът на тази маса се осигуряваше чрез лабиринт от алеи с обща дължина няколко километра. Организаторите са разграничили няколко зони за чакане. В първата, най-широка част, устремът на групата е най-голям. Затова има и охаранители, които пропускат хората на „партиди“ в отделни сектори. По-нататък алеята се стеснява и инерцията намалява (противно на физическите закони) като хората се пропускат в друга зона. Множество алеи, разделени с парапети, поддържат „формата“ на опашката. След това се преминава в трета зона в близост до павилиона. Тя разполага с четири секции, всяка от която е композирана от 7-8 паралелни 100-метрови алеи, т.е. една непрекъсната алея с обща дължина към 700-800 метра. С други думи, пътеката само в тази зона е с дължина от около три километра. Тук алеите са още по-тесни от предходната, така че хората са подредени по един и изпреварването е физически невъзможно. Тази и предишната зони са снабдени с греди-пейки (тесни, за да не ограничават пространството, но и достатъчни хората да седнат за отдих. Инсталирани са покриви и вентилатори за дъждовни и горещи дни (Експото беше отворено от Април до Октомври). И накрая „финалната права“ пред самия павилион. Толкова дълго чакане е свързано и с някои неизбежни излизания от „системата“ на чакане за някои неотложни неща. За тази цел има пунктове, през които се излиза и влиза чрез даване на пропуск; връщаш се на същото място от което си излязъл.

Shanhay_09

Тази сложна наглед организация прави възможно пропускането на много посетители, без да се създават проблеми и безредици, които съпътстват големи струпвания на хора, заинтересувани да получат „по-предни позиции“ в очакване на нещо ценно. Ако условно пренесем този механизъм от микро-модела към китайското общество, ще открием един от начините на неговото „функциониране“. Засега китайците имат икономическа свобода да се изкачат до върха на материалното благоденствие, макар че този път е осеян със сложно движение през лабиринти на бюрокрация и социална мобилност. Тази свобода направлява енергията им. Кога тя ще се окаже недостатъчна, ще покаже времето. Двигателят на голямото чакане и усилие е жаждата за новото, което в този случай е една чудата технология. Утре това „ново“ може да бъде гласуване за кмет или президент…

Аврам Агов
Аврам Агов е специалист по далечна Азия с основно направление Корея. Той е асистент по световна история на ХХ век в Университета във Ванкувър, Канада, и автор на книгите „Страната на утринната свежест“ и „Самсунг или пътят на трите звезди“, публикувани в България.
Други статии от този автор
Посетители: 109

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 2 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 3 дни
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 1 седмица
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 1 седмица
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 1 седмица
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 1 седмица
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 1 седмица
  • Граматиков писа Още
    Калояне, нещо малко... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Има нещо знаково в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да, добра идея... преди 1 седмица
  • малцинство писа Още
    Извинявам се, малко е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Знам, че темата е спорна,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още

    Рядко съм се срещал с... преди 1 седмица
  • Румяна Станкова писа Още
    Това е интервю, а не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "Обрана" е като да обереш... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Към критиката на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Трябва коректор. На... преди 2 седмици
  • Леа Коен писа Още
    Хубав текст преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Радвам се на редките... преди 2 седмици
  • Симеон Димитров писа Още
    Сигурен съм, че... преди 2 седмици