1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

2007 04-on top-georg-blume Китай и високи технологии – за Ченг Джинг тези неща си прилягат както Ин и Ян. Подобаващо изглежда и работния кабинет на този учен-биотехнолог и предприемач. Ченг работи в огромната стъклена сграда на основаната от него CapitalBio Corporation, построена на зелена поляна близо до стените на стария пекински летен дворец. Под неговия офис се намират лаборатории и монтажни зали, в стаята му лежат купове западни книги и списания. Но под хартиените планини се подават тежки мебели от времето на династията Минг, а традиционни дървени паравани, порцеланови вази и рисунки с туш определят атмосферата. Четиридесет и една годишният професор иска да демонстрира с това на посетителите, че 18-те години от живота му, по време на които той е работил в Англия и САЩ, са окончателно отминали. И че неговите познания, спечелени на Запад, са намерили един нов, а всъщност стар дом: Китай.

Защо се е завърнал? „Вместо просто да наблюдавам историята, аз искам да я оформям“, казва Ченг. Той е считан за един от водещите по света специалисти в областта на биочиповете. Облеклото му е леко небрежно, а разговорният му тон – директен. Той разговаря като американец, който е намерил щастието си в Китай. Да, наложило му се е да пожертва личния си живот, но така е то. „В Китай просто се случват прекалено много неща“, смята Ченг.

Изследователските разходи нарастват с близо 20 процента годишно

Или, по-точно казано: Китай се развива прекалено бързо. През последната година отново имаше 9,5 процента икономически растеж. Още по-бързо растат развойните разходи: с черно на бяло 19,6 процента (2003), при което и досега пренебрегваните базисни изследвания нараснаха с 18,8 процента. Китайското догонване е започнало. Експертите вече предупреждават срещу „високотехнологичната заплаха“. Така например Джефри Гартън, ръководител на икономическата школа Йейл от Кънетикът, писа наскоро в Business Week: „Новините са пълни със заглавия, отнасящи се до Китай, но едно развитие остава напълно незабелязано: възходът на Китай като технологическа супердържава“. Този мениджмънт-гуру е особено стреснат от факта, че днес американските университети раздават една четвърт от докторските си степени в областта на природонаучните и инженерни специалности на китайски студенти, и че все по-голям брой от тия студенти следват примера на Ченг – след като завършат образованието си те се завръщат обратно в Китай.

Правителството и университетите в Китай днес правят всичко възможно, за да върнат обратно хората си. Комунистическата партия финансира обменни програми и конференции за поддържане на контактите. Университетите предлагат примамливи пакети за завръщане. Професорски титли, добавки към заплатите, луксозни апартаменти, помощ при преселване и допълнително финансиране за изследователски проекти – всичко това междувременно се разбира от само себе си за онези, които са придобили квалификацията си в чужбина. След „победния поход на азиатците през американските университети“ (Юрген Хабермас) днес следва триумфалният марш на американските абсолвенти из университетите на китайската им родина. Житейският път на Ченг Джинг много прилича на онзи прототип научна кариера, която би могла да промени научния ландшафт на 21-ия век. Въпреки цялото западно образование, по стил и маниер Ченг си остава китаец: неуморен, без отпуск, праволинеен и безгранично оптимистичен, той целенасочено преследва научните си цели. През 1998 в Сан Диего точно на него се удаде да изолира ДНК (носителят на генетична информация) на микроби върху чип с големина един милиметър. Един научен прелом. Днес биочипът като информационен носител се смята за основна надежда за напредък в областите на медицината и биотехнологиите, а Ченг притежава седем патента в САЩ. Сега учените от Пекин, а и от цял Китай, се кълнат в бъдещето на биочип-технологиите. А Ченг изнася доклади за партийния шеф и държавния кабинет. Той събира изследователски средства, при което понякога, както например при един нов проект за ензимен анализ, сумите стигат до 100 милиона евро. Ченг строи заедно с архитекти, които сам е издирил, една нова изследователска лаборатория за биочип-технологии.

Преподавателското си място Ченг получи от най-уважаваната научна институция в Китай, университета Чингуа. Преди университетът избираше професорите от собствените си кадри, днес това са само 80 процента. За да спечели Ченг, университетът направи всичко възможно. Той събра 40 процента от основателския капитал на неговата фирма и му предостави катедрата Чьонг-Конг, наречена по фирмата на хонгконгския милиардер Ли Кашинг – и заплащана от него. И въпреки това Ченг признава, че той печели по-малко, отколкото преди в Сан Диего. Затова пък в Китай той има усещането, че работи за бъдещето. „Що се отнася до изобретателност и интелигентност, китайските учени не са генетично по-слабо надарени. Не бих се учудил, ако днес отново ни предстоят славни времена“.

Историческите „славни времена“ датират от времето на династията Сонг (от 960 до 1279 година), когато науката и културата в Китай са придобили един дотогава напълно непознат възход. Барутът, компасът, печатната преса, хартията, т. е. големите китайски открития, са революционирали по онова време ежедневието на милиони хора. Дори селяните тогава са изпитвали нови техники, които Европа е открила много по-късно, едва през 17 и 18 век. Тогава Китай е бил първото научно общество в световната история – без конкуренция на върха на прогреса.

Точно това е мястото, към което страната днес отново се стреми. В продължение на стотици години императорите, едно вдървено разбиране на конфуцианството, както и комунизма, пречеха на страната да се развива. През 21-ия век тези пречки вече са отстранени. Да, правителството насърчава национализма. Но истинската вяра, която днес обединява страната, е вярата в наука и изследвания. „Да учиш и винаги отново да изпробваш наученото – не е ли това чиста радост?“, каза майстор Конфуций през пети век преди новото време. С това изказване започва Луню, най-важното произведение на Конфуций. Учението и дисциплината за учение са първите заповеди на стария майстор. И точно тази умонагласа присъства днес навсякъде в Китай. Конфуций се завръща обратно – но не като реакционен държавен философ, а като насърчител на вътрешната дисциплина и ученолюбието.

Никъде другаде това не може да се почувства толкова ясно, колкото на територията на университета Чингуа в Пекин с неговите 27000 студенти. Крепостта на китайската наука се намира в градината на някогашния, разрушен от англичани и французи императорски летен дворец. „Чингуа“ означава „чиста вода, гъста гора“. Така императорът нарекъл някога своята градина. Тук, зад покритите с лотосови цветове езера до западната врата на университета, в една стара императорска къща, приема гости ректорът на Чингуа, Жанг Хуатанг. Някога Жанг е принадлежал към първите, които са отишли в чужбина. Той е получил образованието си в щутгартския институт за изпитания на материали. Сега той определя изследователската политика на своя университет. Той говори не за света, който го заобикаля – каменни лъвове, пъстри рисунки върху дърво, спокойни вътрешни дворове –, а за стратегически изследователски акценти: биотехнологии и космически полети.

Чен Жанглянг приема гости в кафето Starbucks

Неколкостотин метра по-нататък биохимикът Ксинг Ксинхуи работи в лабораторен комплекс, построен по съветски образец. Повечето сгради на университета произхождат и до днес от съветската епоха. Но и тук под външността се крие едно ново ядро: Ксинг е следвал и работил шестнайсет години в Япония, лабораторията му е пълна с модерни японски апарати, студентите са добре запознати с японските методи на лабораторен мениджмънт. В лабораторията постоянно гостуват двама студенти от Япония, същевременно двама китайски студенти работят при неговия научен ръководител в Япония. „Ние сме ново поколение“, казва Ксинг. „Ние извършваме базисни изследвания в глобален смисъл“.

Навсякъде цари откривателско настроение – и то е особено забележимо близо до източната врата на университета. Старият Китай – както императорският, така и социалистическият, внезапно е изчезнал, на негово място към небето се издигат великолепни модерни сгради. Новата школа по мениджмънт, новият юридически факултет, новият институт за космически изследвания – едно футуристично студентско градче се намира в процес на възникване. От 1998 година насам правителството инвестира в университета Чингуа по 60 милиона евро годишно. Пред източната врата тъкмо започва да расте нов индустриален парк. Американската Sun Microsystems, както и китайската sohu.com са сред първите именити фирми, които са наели офиси тук. Шефът на sohu.com, Чарлз Жанг, също принадлежи към онези, които се завръщат от чужбина. Той е следвал първо в Чингуа, а след това в Харвард. Навсякъде по скелетата пред неговия нов офис са разлепени плакати с една и съща дума: шийдже илйе – световно ниво. Индустриален парк, университет, професори – утре всички ще бъдат на световно ниво. Това обещават не само плакатите, това диктуват на чуждестранния репортьор и десетките обути в спортни обувки студенти. Те трябва да издържат един труден национален конкурс, преди да бъдат приети в университета Чингуа. Към това се прибавят и сравнително високите за Китай учебни такси от около 500 евро годишно. Но онези, които успеят да отговорят на всички тези условия, не се съмняват повече в своето предназначение за световно ниво.

Чен Жанглянг също не се съмнява. Специалистът по биогенетика е следвал във Вашингтон и се е занимавал с научна работа към концерна Monsanto в Сейнт Луис, преди да създаде свой собствен институт към Пекинския университет. Междувременно той е президент на Пекинския университет за селско стопанство, съвместно начинание на университета Чингуа и Пекинския университет, а като член на постоянния комитет на националния народен конгрес – и един от най-влиятелните учени в Китай. През миналата година той беше избран от комунистическото ръководство да държи речта на младото поколение по случай стотния ден от смъртта на Ден Сяопинг. В края на краищата, решението за изпращане на китайски студенти по цял свят беше първата конкретна крачка на Денг по пътя към отварянето на страната след културната революция.

Чен е на 44 години, висок, строен, енергичен, решителен. Той използва офиса си в университета с неудоволствие, гостите си приема в съседното кафе Starbucks, за което сам е предоставил безплатно университетско помещение. Професори и студенти той приема не в своите помещения, а се среща с тях неформално в техните собствени аудитории. „Времето на счупените столове в нашите университети вече е отминало“, казва той. Но статуята на Мао на входа на университета се почиства всеки месец, по негово нареждане. Поне толкова почит към традицията трябва да има. Мао и Starbucks – само онзи, който разбира, че между тези две неща не съществува противоречие, може да разбере Китай.

Яката на Чен не е закопчана. Той се клати на стола си, разпуска по малко. Толкова е зает, че няма никакви лични планове. Родителите му живеят като бедни селяни в южен Китай. Той не ги посещава дори за традиционния новогодишен празник. Остава му само едно – и през майските празнични дни да работи, да изследва.

Чен не се смущава от това, той има власт, а целите му са обществено важни. „С абсолютна сигурност“, казва той, „Китай е на път към световно ниво в науката и технологиите“. Необходимо е само човек да се огледа: по цял свят вече едва ли могат да се намерят водещи лаборатории и университети, в които китайци да не играят водеща роля. Броят на китайците, които от отварянето на страната насам са следвали на запад, е около 600000, „исторически единствено по рода си събитие“. 170000 от тях вече са се завърнали в Китай. „Това е решаващо“, смята Чен. Президентите на Чингуа и Пекинския университет днес са възвръщенци, както и самият той. Никой не забравил, че западът е напред. Все още няма и следа от арогантност. И така за двете години, в които ръководи своя университет, той го е преструктурирал по американски образец: от 19 факултетите са станали 13, от 24 отделения – 18, за да намалее бюрокрацията и да се засили натиска към интердисциплинарно мислене.

Така също той се е отказал от правото си да избира пет заместник-президенти, като в замяна на това е препоръчал на държавния съвет заместниците му да се избират демократично от преподавателския персонал. Препоръката е била приета. Оттогава насам той и заместниците му редовно трябва да докладват на останалите преподаватели за работата си. Но изискванията към професорите и студентите също са се повишили значително. Преди техните назначения и повишения са били решавани от партийния комитет, сега решаващ в това отношение е броят на публикациите в международно признати списания. Към това от известно време насам за всяка публикация се получава допълнителен хонорар – около 600 евро. Броят на публикациите от университета на Чен веднага се е повишил с около 50 %, само за три години. Рамката за университетските изследвания трябва да бъде отворена и основана на постижения, както в САЩ, смята Чен. Само при тези условия лудият растеж на неговата институция може да притежава някакъв смисъл: всяка година той назначава по сто нови професори, университетският бюджет се удвоява всеки пет години. Това е така във всички водещи китайски университети. „Ако само бихме имали малко повече възвращенци“, тревожи се той, „и повече пари за базисни изследвания“.

Западните експерти в областта на научните изследвания, които намират приказките за китайска заплаха в областта на високите технологии преувеличени или поне прекалено подранили, поставят именно тук акцента на критиката си. Така например икономистът Никълъс Ларди от института за международна икономика във Вашингтон подчертава зависимостта на Китай от високотехнологичен внос и посочва ниското технологично качество на неговия износ. Според Ларди най-добрите китайци все още работят извън Китай. Също и някои дипломати от европейския съюз, работещи в Пекин и специализиращи в областта на изследователската политика, виждат най-голямата пречка пред китайския прогрес в тясната ориентация към приложни продукти. В много университетски лаборатории, смята един от тях, все още са прекалено свикнали да изпълняват фирмени поръчки, вместо да се посветят на дългосрочни изследователски проекти. Изследователският бюджет на Китай засега възлиза на 1,3 % от брутния социален продукт – като правило на запад това са 2,5 %. А неговата част за дългосрочни изследвания е около 6 %, докато на запад това са около 20 %.

Нови институти за нанотехнология в Пекин и Шанхай

Но практическата ориентираност на китайските изследвания има и своите предимства. General Electric вече има 27 собствени лаборатории в Китай, за Microsoft работят 150 учени само в Пекин, а DaimlerChrysler, Volkswagen, IBM, Intel и  Sisco планират да открият нови китайски развойни лаборатории. Никой голям международен концерн няма желание да пропусне връзката с китайския изследователски бум.

В големи фирми като Microsoft китайските изследователски лаборатории вече се смятат за водещи в света. Новите институти за нанотехнология в Пекин и Шанхай също указват това. В областта на реакторните изследвания Китай е единствената страна в света, която продължава да развива високотемпературни реактори. С участието на европейския космически проект Галилео, Китай скоро би могъл да доминира изследванията в областта на новите приложни области; още днес той предлага най-големия пазар за тях. Големи инвестиции се правят и в областта на пилотираните космически полети. В областта на биогенетиката те са далеч напред при изследването на оризовия геном. Сега е наред биочипната техника.

Изобретателят на биочипа Ченг Джинг познава само прогреса. За това той работи по 16 часа на ден. Сутрин той е професор, след обяд – шеф на фирма, вечер – лабораторен изследовател. През последните четири години той е написал четири английски книги. Той се чувства задължен да повишава реномето на китайската наука по света. „Правителството ме натовари със задачата да образовам ново поколение от изследователи“, обяснява той.

Начинът, по който той се жертва в името на тази цел, както и стриктното спазване на западните мащаби, символизират китайския път към върха. Това разбира се не е просто, казва Ченг. Неговите елитни студенти биват подготвяни в училищата предимно за дисциплина. Ето защо той трябва „непрекъснато да ги превъзпитава“, за да може да направи от тях творчески мислещи професионалисти. Всяка седмица той задава на студентите си конкретни цели. Всяка седмица, всеки месец и всяка година той избира измежду студентите си един шампион. Той им насажда самочувствие и ориентираност към постижения. Който не е успял да публикува поне три изследователски работи в чуждестранни списания, не бива допуснат при него на аспирантски изпит. Ченг казва, че при него става дума за конкуренция в добрия смисъл на думата. Така както и конкуренцията на народите според него е нещо добро. „Ние всички се надяваме, че нашата страна ще бъде водеща в света най-късно след 40 или 50 години“ , смята Ченг. Според него това е въпрос единствено на време.

Георг Блуме
 

 Източник

Pin It
Георг Блуме

Георг Блуме и съпругата му Чикако Ямамото са кореспонденти в Китай на немските вестници taz, Die Zeit и Weltwoche.

Други статии от този автор

Посетители

31

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пендо писа Още
    Търсачката на Николай... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 2 седмици
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 2 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020