Изгледи – Свят

Никол Пашинян и новата Армения

Никол Пашинян, временният премиер-министър на Армения, обещава да разбие уютната система на олигархични монополи и да оживи икономиката, която е оставила една трета от населението на страната в бедност. След 30 години борба с Азербайджан за Нагорни Карабах – регионът, който и двете страни считат за свой – той казва, че ще направи от анклава реална част от Армения.

Той отхвърля страховете, че е създал прекалено високи очаквания, с което няма как да не разочарова хората.

„Аз съм в работно настроение. Тук няма чувство за еуфория, просто трябва да се работи“, казва Пашинян. „Ако успяхме да направим невъзможното, то това означава, че ще успеем да направим и трудното.“

Автор(и): Нийл Макфаркуар

Прочети още...

Какво всъщност става с Източна Европа

Представете си историята на Източна Европа след 1989 г. като някакъв влак, напускащ разнебитена гара, където няма вкусни сандвичи или интересни материали за четене, публичната информационна система издава объркани съобщения, тоалетните са повредени, а на гишето за информация няма никой. Докато над гарата се носят последните сигнали за потегляне, пътниците се натъпкват във влака. Няколко късметлии се намират в първокласен вагон с изненадващо добро кафене и луксозни спални купета, една малко по-голяма група се е добрала до резервираните места от втора класа, а всички останали са се натъпкали в напълно разбити вагони с ужасни места. Крайната дестинация, както е казано на всички, е красив терминал с добре снабдени магазини, чисти обществени тоалетни, както и отговорна система на управление, в един град и държава, управлявани също толкова добре.

Мислете за всичко това като за влака на „прехода“. Всички, които са се качили на него, изглежда са били убедени, че са на път към някаква зашеметяваща пазарна демокрация в един свят след Студената война, където политическите различия и идеологическите борби са изгубили значението си, и където се вижда „краят на историята“ (според известната формулировка на американския политически теоретик Франсис Фукуяма от 1989). „Днес“, пише Фукуяма няколко години по-късно, „вече ни е трудно да си представим някакъв свят, който е радикално по-добър от нашия, или бъдеще, което не е демократично и капиталистическо“. Единственото, което остава, е да се прилагат прагматични решения, които просто трябва да се предъвкват от политиците и да се прилагат съвестно от бюрократите.

Автор(и): Джон Фефър

Прочети още...

Краят на стария Израел

С Израел – или поне с онази до голяма степен секуларна и прогресивна версия на Израел, която някога пленяваше въображението на света – е свършено. И макар че онзи Израел винаги е бил донякъде фантазия, то митът за него винаги се е основавал на някаква реалност. Днес тази реалност се е променила и страната, която я замества, е дълбоко различна от онази, която основателите ѝ са си представяли преди почти 70 години. От времето на последните избори, през март 2015, определен брой бавно развиващи се тенденции получиха рязко ускорение. И ако те продължат, страната в най-скоро време би могла да стане неузнаваема.

Автор(и): Алуф Бен

Прочети още...

Тихата феминистка революция в арабския свят

На външните наблюдатели арабските общества често изглеждат сковани и съпротивляващи се на промените, защото това, което те виждат, са управляващите режими, които най-често силно се съпротивляват на промяната и развитието. Но този образ е почти противоположен на действителността в арабските общества, където една много голяма динамика отваря вратите за много видове промяна, макар и с различни скорости и по сложни противоречиви пътища, особено когато промяната „отдолу“ среща съпротива „отгоре“.

Да вземем арабските жени. Господстващата представа за тях е като за пасивни, екзотични и забулени жертви, за жени, които само реагират на събитията вместо активно да участват в тях. Арабската жена е един безличен обект на общностни стереотипи, които поддържат предразсъдъците на културата.

Но в действителност арабските общества са въвлечени в един процес на огромна и неотменима промяна, в която решаваща роля играят жените. През последните петдесет години интензивната урбанизация и феминизацията на работната сила във всички арабски страни изведоха извънредно много жени на обществената арена.

Автор(и): Гема Мартин Муньос

Прочети още...

Отварянето на севернокорейската мисъл

В една студена и ясна нощ през септември 2014, един мъж, когото ще наричам Аан, върви по брега на река Тюмен, от китайската страна на строго охраняваната граница между Китай и Северна Корея. По най-тесните места Тюмен е широка едва около 50 метра и от мястото, на което се намира, Аан лесно различава севернокорейската страна. В две чанти той носи сто USB диска, пълни с филми, телевизионни сериали, музика и електронни книги от цял свят.

Почти на всяко друго място такива материали биха се считали за напълно безобидни. На тази граница обаче те представляват силно незаконна, опасна контрабанда. В тоталитарната държава Северна Корея на гражданите е позволено да гледат и слушат само онези медийни продукти, които са създадени и санкционирани от правителството. Пхенян счита външната информация от какъвто и да е вид за заплаха и полага големи усилия да я държи навън. Основният страх на режима е, че показването на думи, образи и звуци от външния свят би могло да накара севернокорейците да се разочароват от състоянието на нещата в собствената им страна, което пък би могло да ги накара да желаят – или дори изискват – промени.

Автор(и): Жиюн Баек

Прочети още...

Земя: необитаемата планета

В хода на последните няколко десетилетия понятието „антропоцен“ излезе извън чисто академичния дискурс и се разпространи сред популярното въображение – едно название, дадено на геологическата ера, в която живеем сега, което е едновременно и начин да се сигнализира, че тук става дума за нова ера, дефинирана от човешката намеса в развоя на процесите, определящи дълбоката история на планетата. Един проблем с това название е, че то предполага някакъв вид завоюване на природата. И колкото и хладно човек да се отнася към идеята, че може би вече сме разрушили естествения свят – което със сигурност сме направили – то вече е нещо съвсем друго да се замислим над възможността, че може би просто сме го провокирали, създавайки първоначално от невежество, а след това от отрицание, една климатична система, която сега ще започне война срещу нас, в хода на множество столетия, може би докато ни унищожи напълно.

Автор: Дейвид Уолас-Уелс

Прочети още...

Губи ли Путин контрола над руските консервативни националисти?

През последните месеци руски православни екстремисти направиха опити да извършат два терористични акта. При първия, на 4 септември, те блъснаха кола, натоварена с газови бутилки, в сградата на един кинотеатър в Екатеринбург. След това, на 11 септември, те запалиха няколко коли близо до московския офис на Константин Добрынин, либерален бивш сенатор. Нападенията бяха мотивирани от раздразнението на религиозните екстремисти, породено от филма „Матилда“ на режисьора Алексей Учитель, считан от тях за богохулен (Добрынин е адвокат на режисьора). Филмът разказва историята за предбрачната любовна афера на цар Николай II с балерината Матилда Кшесинска. Предвиден за разпространение през октомври , той силно разгневи религиозните консерватори в Русия, тъй като царят и семейството са обявени за светци от Руската православна църква. На 31 август религиозните екстремисти дори хвърляха запалителни бутилки срещу студиото на режисьора в Санкт Петербург.

Автор: Александър Баунов

Прочети още...

Светът наблюдава Корейския полуостров с възхищение и малко боязън…

Корейците са много свързани с Китай и Япония – исторически и културно. Корея е важен мост между големите си съседи и това ключово място отрежда важната роля на полуострова. „Важният друг“ е ролята, която традиционно маркира отношенията на Корея с Китай и Япония, тоест и свързаните с това исторически комплекси, но в дигиталната ера корейците постигнаха много и се превърнаха във водеща сила в някои модерни технологии. В този смисъл размерът на територията и населението става нещо все по-относително при определянето на националната идентичност и ролята на една страна в даден регион и в света (въпреки фундаменталното си значение). Южна Корея е много добър пример в това отношение. Всъщност 52 милиона души е населението на една средно голяма страна, но то е разпределено само на 98 хиляди квадратни километра – България без една-две области. Като добавим и липсата на природни ресурси в Южна Корея (като контраст, на Север те са в изобилие) и откъде са тръгнали (разруха от войната и в началото на 60-те години на миналия век; по онова време те са сред бедните страни в света, наред с онези от Африка), икономическото „чудо“ не е метафора, а реалност.

Автор: Аврам Агов

Прочети още...

От Гаврило Принцип до ИДИЛ

Един век след онези куршуми от Сараево ние сме наследници на две продължителни техни следствия: набор от линии, начертани в пясъка, но въпреки това непосилно-трудни за изличаване, както и набор от идеи, дълбоко врязани в безброй много умове, и още по-трудни за изтриване. Нашият свят е много по-мирен и по-добре уреден, но оставащите в него заплахи са почти винаги свързани с мрачния произход на 1914.

Автор: Дъг Сондърс

Прочети още...

Как Канада се справя с популистката вълна, която залива Запада?

Докато десният популизъм размътва изборите и преобръща с главата надолу политиката из целия Запад, има и една страна, в която популистите не успяват да пробият: Канада.

Предпоставките за него са налични. Бяло етническо мнозинство, което губи демографската си доминация. Рязко увеличение на имиграцията, което променя културата и общностите в страната. Медии и политици, които залагат картите си върху „бялата ответна реакция“.

И въпреки това политиката в Канада си остава стабилна. Центристкият бял истеблишмънт в страната е популярен. Не само че политиката на „бялата ответна реакция“ се проваля – тук имиграцията и расовото разнообразие са източник на национална гордост. И когато външни за истеблишмънта политици се опитват да разиграват етническата карта, те винаги са побеждавани.

Автор: Аманда Тауб

Прочети още...

Мрежово въздействие

Късно в една заснежена вечер Алексей Навални, руски адвокат и блогър, известен с кръстоносния си поход срещу корупцията, която обхваща всички нива на руския бизнес и управление, седи в едно радио-студио в Москва. Висок и рус, Навални, който е на тридесет и четири години, представлява импозантна фигура, а през последните три години той се утвърди като един вид руски Джулиан Асандж или Линкълн Стивънс. В блога си той разкрива различни форми на криминално самоуправление в главните руски петролни компании, банки и министерства – дейност, която сам нарича „да ги бодем с остра тояга“. Преди три месеца той стартира друг сайт, RosPil, посветен на разкриване на държавната корупция, където посетителите се призовават да претърсват публично достъпни документи с цел да се намерят свидетелства за злоупотреби, след което да се публикуват на сайта. Само а трите месеци откак е основан, сайтът е разкрил [основаващи се на злоупотреби] държавни договори на стойност седем милиона долара, и всички са били анулирани след като са били представени от Навални и неговата армия. Най-забележителното е, че Навални върши всичко това в страна, където множество репортери и адвокати, разследващи подобни афери, са били пребивани или убити.

Автор: Юлия Йоффе

Прочети още...

От Рузвелт до Буш

Ако всички интелектуалци от моето поколение имаха две страни, тяхната собствена и Франция, то през 20 век всички обитатели на западния свят, а впоследствие всички градски жители навсякъде по света, живееха в представите си в две страни – тяхната собствена и САЩ. След Първата световна война нямаше грамотен човек на планетата, който да не знае какво означават думите „Холивуд“ и „кока-кола“, и само малцина неграмотни не бяха в състояние да разпознаят техните продукти. Америка не се нуждаеше от преоткриване: тя беше част от нашето съществуване.

И все пак онова, което повечето хора знаеха за Америка, не беше самата страна, а набор от представи, свързани по същество с нейните изкуства. Доста след Втората световна война сравнително малко чужденци пътуваха до САЩ, освен като имигранти, а между 1920-те и 1970-те политиката на американското правителство затрудняваше извънредно много имиграцията. Аз самият стъпих на американския бряг чак през 1960.

Автор: Ерик Хобсбом

Прочети още...

Тимъти Снайдър: „Постистината е предфашизъм“

Това не е исторически трактат, не е изследване на някакви исторически събития или период. Книгата е замислена като кратък наръчник, или малък и написан съвсем достъпно учебник върху вероятно най-важния предмет, който обаче не се учи в училищата. Тази учебна дисциплина можем да наречем така: „какво трябва да прави отделният човек, за да не допусне – заедно с ближните си, разбира се, ново издание на тираничните или тоталитарни режими, с които беше толкова богата Европа и особено през първата половина на изминалия ХХ век“.

Произведението е структурирано в 20 кратки есета – това са двайсетте извода за поведението на всеки от нас, които ученият е направил, изследвайки трагичната история на нашия континент. Впрочем, заслужава да се отбележи, че брошурата му първоначално е предназначена за американския читател и в нея е пълно с примери от изказвания и действия на новия американски президент, които Снайдър намира за словесна подготовка към установяването на някакъв вид авторитаризъм в САЩ.

Автор: Емил Коен

Прочети още...

Руският канал RT – нещо като BBC? Или по-скоро КГБ?

Западът не се смее. Колкото и Русия да настоява, че RT е просто още една глобална телевизионна мрежа – като BBC или France 24, макар и предлагаща „алтернативни гледища“ на онези на доминираните от Запада новинарски медии – много западни страни разглеждат РТ като лъскаво направеното ядро на една широка, често потайна, кампания за дезинформация, предназначена да сее съмнения относно демократичните институции и да дестабилизира Запада.

Автор: Стивън Ерлангер

Прочети още...

Скандинавският модел

(Разговор с Никлас Зенстрьом – основател на Skype и един от най-известните млади новатори-предприемачи в днешна Швеция)

Как мислите, дали видът разрушаване [на стари технологии], които вашите компании винаги се стремят да осъществят, е като цяло нещо добро за икономиката и обществото?

Като цяло разрушаващото новаторство е много положително. В една изолирана среда нещата се вършат по традиционни начини. Но след това идват новаторите-предприемачи и казват, „Хей, това може да се извърши с много по-голяма ефективност, за нищожна част от досегашната цена и с една десета от досегашните служители“. За клиентите това е нещо фантастично. Но има и хора, които губят работа, което не е добре за тях и е потенциално бреме за обществото. В дългосрочен план обаче, ако нямате разрушаващо новаторство, ще се превърнете в страна или пазар, пълен с уседнали играчи и евентуално ще бъдете разрушени от някои други, което ще е много зле за вас. Така че, да, като цяло разрушителното новаторство е нещо добро.

Автор: Никлас Зенстрьом

Прочети още...

Демографското бъдеще на планетата

Като цяло е очевидно, че бъдещата глобална икономика няма да може да разчита на вида демографски прирасти, които подпомагаха растежа от времената преди настоящата световна рецесия. За днешните богати западни икономики предстоящото демографско предизвикателство на стагниращи и все по-възрастни населения, в комбинация с все по-увеличаващи се здравни и пенсионни искания, отправяни към един все по-намаляващ брой евентуални работници, вече поражда загриженост, особено в Европа и Япония. Но в същото време демографските спънки в растящите икономики, от които се очаква да подхранват бъдещото глобално развитие, са по-сериозни и неподатливи на корекции, отколкото по правило се предполага.

Когато настоящата болезнена и продължителна икономическа криза бъде евентуално преодоляна, глобалната икономика най-вероятно ще се завърне към тенденции на продължителен и дългосрочен растеж – но с по-бавно темпо, поради новите демографски реалности. Тези демографски напрежения могат да бъдат значително уравновесени само ако и богатите, и бедните страни предприемат задълбочени и всеобхватни промени в начините на работа, живот, бизнес-практики и управленчески политики.

Автор: Никълъс Ебърстад

Прочети още...

Тайното досие „Тръмп“ – извадки

Настоящият текст представя отделни части от нашумялото „тайно досие“ на Доналд Тръмп, събирано в продължение на месеци от британска фирма, специализирана в областта на икономическото и политическо разузнаване. Както е добре известно, твърденията от досието не са потвърдени до момента и като такива се считат за недостатъчни, за да се подхване срещу новоизбрания президент кампания за импийчмънт (сваляне от власт). Дали и кога информациите, предлагани тук, ще бъдат потвърдени/опровергани, си остава въпрос на спекулации.

Автор: различни разузнавателно-информационни източници

Прочети още...

Сензационното тайно досие и поредната криза около Доналд Тръмп

Преди седем месеца един уважаван бивш британски шпионин на име Кристофър Стийли спечелва договор за съставяне на тайно досие относно връзките на Доналд Тръмп с Русия. Миналата седмица експлозивните подробности – непотвърдени сведения за развлечения с проститутки, сделки с недвижимо имущество, предлагани като подкуп, както и координация с руските тайни служби с цел да се шпионират демократите – бяха обобщени и поднесени на г-н Тръмп в приложение към строго секретен доклад на разузнавателните служби.

Последствията от това са непредвидими и ще играят роля дълго след встъпването на Тръмп на длъжност. Слухове за резюмето, което е било предоставено също на президента Обама и водачите на Конгреса, бяха предадени на CNN във вторник, след което последваха сензационни репортажи и на останалите медии.

Автори: Скот Шейн, Никълъс Конфесоре и Матю Роузънбърг

Прочети още...

Джамията-църква в Ню Йорк

 „Има само един Бог! Само един! Исус казва, че е син на Бога. Можеш ли да вярваш на това?“, емоционално пита Хасан и сочи плакат на стената в магазина му, където с декоративни арабски букви е изписан постулатът за единствения Бог – Аллах. Хасан е чернокож, на 50 г., бежанец от Сомалия и от няколко месеца живее в американския град Сиракюз. Той е част от мюсюлманската общност в града, предимно сомалийци, които имат нужда от джамии, за да изповядват религията си.

Сиракюз е град с около 140 000 жители в централната част на щата Ню Йорк. Космополитният град Ню Йорк е най-известното за света място в щата, но многомилионният мегаполис се намира в югоизточния край на щата, а другите райони, на запад, са доста по-различни – полета с пшеница, царевица и лозя, и неголеми градове като Сиракюз. Много германци, италианци и ирландци се заселват в Сиракюз през XIX век, но сега основните новодошли са бежанци от Сомалия, Демократична Република Конго, Бирма и Бутан. Сомалийците са мюсюлмани и увеличават тази религиозна общност в града, като се присъединяват към дошлите по-рано араби и босненци.

Автор: Светлозар Кирилов

Прочети още...

Краят на Фидел

Той беше на деветдесет. Управлявал беше цяла вечност. Беше болен в течение на цяло десетилетие, че и повече. Както е повтаряно безброй много пъти, той би могъл да умре на върха на големите си социални триумфи – да речем през 1967 – а след това да бъде възпяван в Латинска Америка и отвъд нея като новия Боливар, новия Марти. Днес вече е невъзможно да се каже как ще изглежда паметта му дори и само след десет години. Отчасти това се дължи на множеството икономически, морални и социални катастрофи, които той оставя в наследство, а отчасти и на ценностите, към които той се придържаше – абсолютна лоялност, непоклатима вяра, преследване на утопични цели, непреклонна физическа и морална доблест – които изглеждат безнадеждно демодирани в наше време.

Автор: Алма Гилермоприето

Прочети още...

45-ят президент по ръба на острието: какво се случи в Америка?

Америка и светът се опитват да свикнат с факта, че Доналд Тръмп е новоизбраният президент на САЩ, но реалният въпрос тук е как всъщност това стана възможно. Жалко е, че Хилари Клинтън не успя да счупи най-високия „стъклен таван“ – невидимата граница на професионалното издигане на жените. Но и победата на Тръмп, колкото и шокираща, не означава край на света, а по-скоро продължение на това, което се случва в други негови краища. Американците искаха промяна и намираха неин изразител в лицето на Тръмп.

Автор: Аврам Агов

Прочети още...

Америка на Тръмп, скрита пред очите ни

Винаги е било фалшиво-успокоително да си представяме, че привържениците на Тръмп са някъде далеч, запокитени из икономически-трудните ъгли на страната – места толкова западнали, че, за да бъдем честни, даже е лесно да разберем защо Тръмп ги привлича толкова. Но това винаги е било прекалено просто. Тръмп се харесва на  много повече хора, отчасти поради дълбочината на антипатията срещу Клинтън и отчасти защото той придаде легитимност на речника на страха – от „глобализма“, от „международните интереси“ – който никога не се е радвал на почит сред основното ядро на републиканската политика.

Автор: Еван Оснос

Прочети още...

Глобализирай това!

Светът е изпаднал в страхова психоза. Това, което беше в основата на съвременната цивилизация – а именно глобализацията – сега започва да плаши, фрустрира и води до депресия. Свободата без граници от мечта се превръща в заплаха. Взаимната зависимост се възприема като зло. Неограниченото движение започва да изглежда като смъртна опасност. Анализирайки подобни драматични обрати в масовите настроения, Иван Кръстев ги отдава на „откат на глобализацията“ – проблем, за който мнозина са говорили на теория, но с който тепърва ще се сблъскваме на практика.

Автор: Даниел Смилов

Прочети още...

Петнадесет години по-късно

Сутринта на 11 септември, в 7 часа, както обикновено започнах в лабораторията с приготовленията, включващи проверка на изправността на уредите, калибрирането им, наличността на химикалите за тестовете, състоянието на превозното средство. От нас се изискваше най-късно в 7:30 да потеглим към първия обект. От 8 до 8:30 – да приключим с анализите на първата станция, като това се считаше за добро време. Всяко забавяне, дължащо се на трафик по пътя, трябваше да се запише на бялата карта. Повторното калибриране на уредите, ако те показват отклонения, също се вписваше. Щях да започна с 209-а станция и най-късно към 8:30 да мина по Бруклинския мост до 310-та, която бе на тротоара срещу ресторанта на Роберт Де Ниро, „Трайбека Грил“. Това е най-рисковата част на маршрута по отношение на времето, защото движението от коли на бизнесмените и работниците с „белите якички“ към „Уол Стрийт“ е калник до калник. Очаквах да се придвижа по моста и да съм пред 310-та станция към 9 часа. После щях да продължа към сградата на „Верайзън“ на 12-та Източна улица и да приключа на 49-та Източна и Второ авеню, където срещу „Бокс три“, ресторанта на Августин Пейчинов, бе разположена станция за вземане на проби. Някъде по средата, без строго фиксирано време, ни се полагаше 20-минутна кафе-почивка. Бях включил радиото на станцията „Тентен“ на дълги вълни, която на всеки десет минути даваше картината на автомобилното движение на Ню Йорк и предградията. По магистралата Бруклин-Куинс, по която трябваше да пътувам до 209-та станция, в района на моста Косцюшко имаше задръствания. Загасих радиото и поех по резервния маршрут, който бе да започна от последната точка към първата.

Автор: Ванцети Василев

Прочети още...

Сливането на цивилизациите

За Запада би било огромен срам, ако той се отвърне от международния ред, който е създал сам след Втората световна война и който е осигурил толкова много сигурност, благоденствие и бързо развитие в хода на десетилетията. Напротив, той би трябвало да се опитва да затвърди този ред, наблягайки основно върху три стъпки: съвместна работа с Китай и Индия, укрепване на международните правила и подчертаване на положителните глобални тенденции, които се губят сред цялата истерия, обграждаща негативните такива.

Автори: Кишор Махбубани и Лорънс Самърс

Прочети още...

Фотографката Умида Ахмедова за бремето на цензурата и жените в Узбекистан

Умида Ахмедова е сред малкото жени, занимаващи се с кинодокументалистика и фотография в днешен 30-милионен Узбекистан, станал независим от СССР през 1991 г. За филмите и фотографиите си е получавала присъда за затвор, придружена със забрани да напуска страната. Сега има забрана да влиза в Русия.

Авторi: Умида Ахмедова, Невена Борисова

Прочети още...

Форми на делириум

В московската ядка на Нощните вълци, руският еквивалент на [рокерския клуб] Hells Angels, колянови валове от корабни двигатели са префасонирани като кръстове, високи по три метра. Части от самолети са занитени към мотори от камиони, за да се направи гигантска сцена; стари, разнебитени Харли-Дейвидсъни са монтирани заедно под формата на бар; корпуси на лодки служат като кресла, а части от влакове се използват като свръхголеми маси. Кръстовете са навсякъде, измайсторени от велосипедни части, ръчки и други остатъци от камиони. Нощните вълци или Ночные волки са байкъри, открили Руския Бог. В акт на патриотизъм те са сменили латинските надписи по кожените си якета със своя собствена версия на готическа кирилица. Един от символите на Hells Angels, думата „1 процент“, вписана в ромбоидна рамка, все пак е издялана върху голям камък на входа на тяхното царство. Според митологията на Hells Angels това са онези един процент хора, които стоят реално извън закона. Но Вълците са гравирали около ромбоида нов текст, с променен смисъл: „На небето има повече радост за единия процент признати грешници, отколкото за 99-те процента, които не се нуждаят от спасение“.

Автор: Питър Померанцев

Прочети още...

Танцът на чудовищата в Близкия изток

Представяме ви втората част от разговора ни с българския учен от сирийски произход – Дахер Дахер. Този път ще прочетете дори по-фрапиращи факти и истории за ситуацията в Близкия Изток такава, каквато е. Рядко ще попаднете на толкова неконформистко мнение като това на Дахер. Защото не спестява обвиненията си към нито една страна. Ще си отговорите и обясните много въпроси.

Автори: Дахер Дахер, Димитър Панайотов

Прочети още...

Сирия, Турция и лудостта

Ще ви разкажа една история, която ще ви се стори много позната. Защото всички истории се повтарят, но поради непонятни причини човек така и не научава уроците от тях. Или може би не иска, когато не му изнася?

Да хванем машината на времето и да пропътуваме няколко десетилетия назад. Годината е 1953-та, а мястото е Техеран, Иран. По това време силният човек в персийската страна е Мохамед Мосадък, демократично избран премиер, който и до днес за много иранци си остава символ, далечен блян за светска държава. Мосадък завършва образованието си в Париж, бил е изключително широко скроен и мечтаел за светска и икономически стабилна страна, която да бъде отделена от религията и да поеме по свой автономен път на развитие. Като средство за справяне с бедността, неграмотността и слабата инфраструктура той виждал в петролните залежи, които да послужат за изграждане на работеща индустрия. Затова Мосадък национализирал природните богатства и анулирал договорите за концесии с британските компании, които контролирали и като пиявици изсмуквали петрола, оставяйки трохите за иранската държава.

За Великобритания това е бил сериозен удар и те се постарали да използват политическите и колониалните си връзки, за да наложат ембарго над Иран спрямо износа на петрол, като успели да го ограничат до минимум. Въпреки този икономически и политически рекет, Мосадък си оставал изключително влиятелна политическа фигура, популярна най-вече в големите градове и сред интелигенцията.

Автор: Дахер Дахер

Прочети още...

Майките на ИДИЛ

Тези жени са само четири от хилядите, които са изгубили дете за организацията Ислямска държава, известна още като ИДИЛ. Откак сирийската гражданска война избухна преди четири години, около 20,000 чужди поданици са се отправили към Сирия и Ирак, за да участват в битките на различни ислямски фракции. Над 3,000 от тях идват от западни страни. И докато някои от тях заминават с разрешението на родителите си, повечето напускат тайно, а заедно с тях напуска и всякакъв усет за нормалност. След като те са заминали, родителите им са застигнати от една форма на скръб, която е почти сюрреална в специфичността си. Тя е мъка по загубата на дете, тя е вина заради онова, което той или тя е направил/а, тя е срам пред лицето на враждебността от страна на приятели и съседи, накрая тя е съмнение, породено от осъзнаването, че са знаели толкова малко за човека, когото са довели на този свят. В хода на миналата година десетки такива майки от целия свят са се открили взаимно и са създали един странен съюз, породен от общата им загуба. Онова, което те искат, повече от всичко друго, е да изградят някакъв смисъл от безсмислието на онова, което се е случило на техните деца – и, може би, да постигнат нещо смислено от загубата си.

Автор: Юлия Йоффе, фотографии: Емили Кейси

Прочети още...

Сбогуване с Токио

Септември. Текат дните на японската култура в България… По топлия асфалт, с който е застлан дворът на училището, срещу което живея, скоро ще затупуркат крачета. Звънците ще запеят с тревожно вибрато. Стотици гласчета ще хармонизират с шеги и закачки, заливайки коридорите… Вратите на класните стаи ще хлопнат тържествено и малко страховито, като затворен капан. Ще настъпи крехка тишина. Учителите ще се възцарят отново на своите тронове, а мълчанието на усърдните ще поднови вечния палав дуел с пулсиращия тътен на футболната топка и виковете на играещите калпазани…

Автор: Петър Чолаков

Прочети още...

Азербайджан – невероятна източна приказка (част 2)

Сградата на Фонда е от началото на ХХ век, с изключителна архитектура. Вътрешността ѝ е малко позанемарена – начупени тук там мозаечни плочки, поолющени стени, с указателни табели на руски език за етажа, като че ли се намирам във времето на ранния соц. Изкачваме петте етажа по едно ветрилообразно стълбище. Влизаме в помещенията на Фонда. Тук са наляти огромни средства и е вложен човешки труд. Посреща ме портрета на усмихнатия Хейдар Алиев. Има снимка и на сегашния президент. Неусетно се връщам в спомените си от детството и юношеството, когато във всички обществени сгради висяха портретите на Тодор Живков и Георги Димитров. Какво пък, стените не са голи, има дух – хаха! Един мой познат често се шегува – голи стени, празна душа! Подминавам институционалната украса и се насочвам към голямата зала, където кипи царствено въодушевление.

Автор: Петя Стоянова

Прочети още...

Някои съвети за пътуващите на далечни разстояния, или как да се достигне Германия…

В продължение на десетилетия пътищата, които водеха към спасение от война, разрушение и бедност, към сигурен живот в Европа, бяха строго прикривана тайна, собственост на контрабандисти и мафиоти, които контролираха маршрутите и имаха монопол върху необходимото знание. Те вършеха незаконния си бизнес откъм мрачни кафенета по задните улички на Аксарай в Истанбул и – за малцината щастливци, които успяваха да достигнат Гърция – квартала Омония в Атина, където хората, стигнали дотук, бяха прехвърляни от една мрежа на друга, за да бъдат мамени и манипулирани отново. В края на краищата не им оставаше нищо друго освен да дават парите си в замяна на обещания и надежди.

Но тази година всичко се промени...

Автор: Гаит Абдул-Ахад

Прочети още...

Азербайджан – невероятна източна приказка (част 1)

Пътят към лелеяния Изток започна за мен с един проект, свързан с отричания в много европейски страни мултикултурализъм. И както казва една турска поговорка: „Ако Аллах ти затвори сребърната врата, ти отваря златната.“ В края на курса по мултикултурализъм директорът на центъра по азербайджански език и култура ни информира за възможността да посетим лятно училище в Азербайджан. Преживяла вече три официални отказа от страна на Турция за обучение, реших като на шега да си подам документите и дори бях убедена, че точно мен няма да одобрят, но ето, че Аллах ми отвори златната врата и бях одобрена за обучението заедно с още петима колеги от ЦИЕК. Получихме визи в последния възможен момент – ден преди заминаването. Работата ми висеше като нарицателния Дамоклев меч над главата и едва дишах насред лятната жега в София. Ето ти шанс да поема едно неочаквано пътешествие. А къде отивах всъщност? Никой от приятелите и познатите до този момент не беше ми споменавал, че е ходил в тази чудата страна, на Изток от Константинопол. Дори се пошегувах с мой приятел и му казах: „Нормалните хора пътуват на запад, лудите – на изток!“ А може би не трябваше да си правя подобна шега?

Автор: Петя Стоянова

Прочети още...

Зад кулисите на бежанската криза

Интервю на Димитър Панайотов от сайта „Под моста“ с българския сириец Дахер Дахер – известен книжен блогър, български учен и човек с огромни знания по въпросите в Близкия Изток и най-вече Сирия, където живее голяма част от семейството му.

Автори: Димитър Панайотов, Дахер Дахер

Прочети още...

Посетители: 143

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Valpet писа Още
    Само преди няколко... преди 4 седмици
  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... Петък, 05 Октомври 2018
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... Вторник, 02 Октомври 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... Неделя, 30 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... Петък, 28 Септември 2018
  • Valpet писа Още

    “Днешната... Четвъртък, 27 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... Сряда, 26 Септември 2018
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... Сряда, 26 Септември 2018
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... Понеделник, 24 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... Неделя, 23 Септември 2018
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... Събота, 22 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Стотици години... Сряда, 19 Септември 2018
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018