Изгледи – Технологии

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Всяка микросекунда, сега


Компютърните технологии ще бъдат трансформирани. Нашите проблеми са не само големи, те са големи и очевидни. А решенията им са не само прости, те са прости и се намират точно под носовете ни. Хардуерът е не само по-високо развит от софтуера; последният голям пробив в операционните системи беше Майкрософт, преди шестнадесет години, а най-горещото нещо днес е Linux, който е версия на Unix, който беше нещо ново през 1976. Потребителите реагират на трудната истина, че комерсиалните софтуерни приложения обикновено са зле проектирани, зле направени и остарели, обвинявайки самите себе си („Компютри за слабоумни“, „Операционни системи за говеда“), а междувременно парите се леят от общото ни въображение като бира от пробити бъчви. Милиарди. Естествено, атмосферата е малко странна; промените наближават, скоро.

Всичко старо е ново, отново

1. Независимо от това колко сигурна е появата му, едно явление, чието точно време и форма на поява са неизвестни, изчезва когато се вглеждаме в бъдещето. Ние сме склонни да не вярваме в следващата голяма война или икономическа криза; ние със сигурност не вярваме в следващата голяма софтуерна революция.

2. Защото не вярваме в технологическите промени (само казваме, че го правим), ние приемаме лошите компютърни продукти със свиване на рамене; ние работим пробивайки си път около тях, използваме ги по възможно най-добрия начин и (подобно на фантастичните френски селяни от 16-ти век), почти не забелязваме дефектите им – вместо да изискваме тяхната поправка и промяна.

3. Всичко е отворено за грабване. Всичко ще се промени. Точно пред очите ни се намира солиден ареал от интелектуален ландшафт.

4. Оруелският закон на бъдещето: всяка технология, която може да бъде опитана, ще бъде. Подобно на невидимата ръка на Адам Смит (водеща капиталистическите икономики към все по-голямо богатство), Законът на Оруел е емпирически факт от живота.

Готово-презрял и висящ на косъм

5. Ние знаем, че големи промени са неизбежни в софтуерния свят – ако само нищо в този свят не съответства на някаква „книга“. Вие можете да видите една книга като нещо цяло отвън. Вие предварително знаете как е оформена една книга – къде ще бъде съдържанието, къде предметният показалец – и как да „оперирате“ с нея. Движейки се през нея, вие винаги знаете къде се намирате, докъде сте стигнали и колко още ви остава. „Книгата“ може да бъде физически обект или текст – една абстракция с множество взаимозаменяеми физически превъплъщения. Тези свойства не се отнасят до системата на уебсайтовете. Вие не можете да ги видите или прецените отвън, да предусетите тяхното оформление, да кажете къде се намирате докато се движите из тях.

Когато и да организираме информация, книгата е една прекалено могъща идея, за да можем да минем и без нея под една или друга форма.

6. Миниатюризацията беше голямата тема в първата епоха на компютрите: нарастваща мощ, падащи цени, компютри за всекиго. Темата на Втората епоха, която наближава в момента: компютърната технология задминава компютрите. Информацията се носи през море от анонимни, взаимозаменяеми компютри, подобно на бриз през висока трева.

7. „Мрежата е компютърът“. Да, но ние се интересуваме от компютрите все пó и по-малко. Реалната тема в астрономията е космосът, не телескопите. Реалната тема при компютрите е кибернетичната сфера и кибернетичните структури в нея, а не компютрите, които ние използваме като телескопи и тунери.

8. Софтуерните системи, от които сме най-зависими днес, са операционните системи (Unix, Mac OS, Windows и пр.), и браузърите (Internet Explorer, Netscape Communicator...) (текстът е писан преди десет години, бел. пр.). Операционните системи са посредници, които обвързват потребителите с компютрите; те обвързват от една страна компютъра, а от друга – потребителя. Браузърите обвързват потребителите с далечни компютри, със „сървъри“ в Интернет.

Днешните операционни системи и браузъри са остарели, защото хората вече не желаят да бъдат свързвани с компютри – близки ИЛИ далечни. (Вероятно те никога не са го искали). Те искат да бъдат свързвани с информация. В бъдеще хората ще бъдат свързани с кибернетични тела; кибернетични тела, носещи се из компютърния космос – известен също като Роякът, Кибер-пространството.

От първичната примитивна мрежа към вездесъщия рояк

9. Бъдещето на компютърната технология се основава на „кибернетични тела“ – самостоятелни, спретнато подредени, красиво изложени колекции от информация, подобни на безупречни огромни градини.

10. Вие отивате до който и да било „тунер“ (компютър вкъщи, на работа или в супермаркета, което и да е електронно устройство) и плъзвате в него някаква „телефонна карта“, дефинираща някакво кибернетично тяло. Това тяло пристига и каца при вас, подобно на синя птица, почиваща на някой клон.

11. Целият ви електронен живот е запазен в някакво електронно тяло. Вие можете да го призовете по всяко време.

12. Вмъквайки телефонната си карта, вие модифицирате за собствените си нужди всяко електронно устройство, до което се докосвате; защото, докато съдържа вашата карта, машината познава навиците и предпочитанията ви по-добре, отколкото ги познавате самият вие.

13. Всяко добре проектирано електронно устройство от следващото поколение ще идва с бутон, наречен „изключи всезнайството“.

14. Важното предизвикателство пред компютърната технология днес е да се похарчи, а не да се съхрани, компютърната мощност.

16. Бъдещето е наситено с компютри. Те ще висят навсякъде около нас, подобно на сочни туфи от испански мъх. Ще се роят като скакалци. Но един рояк е не просто голяма тълпа. Индивидите в рояка губят идентичностите си. Компютрите, съставящи този глобален рояк, ще се сливат едни с други в безшевната субстанция на Кибер-сферата. Вътре в рояка отделните компютри ще бъдат анонимни като молекулите на въздуха.

17. Едно кибер-тяло може да бъде копирано или разпределено сред множество компютри; може да обитава множество компютри по едно и също време. Ако компютрите от кибер-сферата са плочки в един застлан двор, то кибер-тялото е облак, покриващ едновременно множество различни плочки.

18. Но мрежата ще промени радикално всичко това. Когато си имате работа с някакъв далечен уебсайт, вие до голяма степен пренебрегвате мощта на собствения си компютър в полза на мощта на отдалечената мощ на един уебсървър. Да използвате мощния си настолен компютър просто като канал за достигане на уебсайтове, протягайки се през и отвъд него, вместо да го ползвате, е нещо като да наемете Хюндай, докато в същото време сте заключили в гаража собственото си Порше. Или като да изпълнявате програмите с бързината на твърдия диск, вместо с онази на главната памет и кеша. Мрежата прави настолния компютър безсилен.

19. Мощта на настолните машини е магнит, който ще преобърне днешната „всичко горе в мрежата!“ тенденция. Настолната мощ с неизбежност ще изтегли информация от далечните сървъри към домашните компютри.

20. Ако един милион души използват мрежата едновременно, не означава ли това, че трябва да имаме един мощен отдалечен сървър, за да ги държим щастливи всички едновременно? Не; ние бихме могли да разпределим сайта между един милион настолни машини и да ползваме Интернет само за координация. „Сайтът“ е нещо като военна единица на бойното поле, един генерал, придвижващ се заедно с войските си (или като хокеен отбор в постоянно роящо се движение). (По същество ние използвахме тази техника, за да построим първите реализации на тъпл-пространство[1]. Те изглеждаха така, сякаш зависят от един споделян сървър, но сървърът беше илюзия; всъщност сървър нямаше, имаше само рояк от клиенти). Дали
Amazon.com би могъл да бъде странстваща орда вместо един фиксиран Централен команден пост? Да.

По-странно от фикция: компютрите днес

21. „Настолният“ интерфейс, състоящ се от прозорци-менюта-мишка, изобретен от Xerox и Apple, и разпространен универсално днес, беше брилянтно изобретение, но сега вече е остарял. Той пилее екранно пространство за безсмислени картинки, не успява да предостави смислени указания за нещата, които се намират вътре във файловете, представяни от онези дребни размазани символи, принуждава потребителите да избират символи за десктопа, докато системата може да ги избере много по-добре, и занимава потребителите с подскачане между прозорци (подобно на паркингови служители, непрекъснато пренареждащи колите в един миниатюрен паркинг някъде в Манхатън), в една изгубена битка за невъзпрепятстван изглед към работното място – което в края на краищата е нещо непостижимо. Не съществува такъв невъзпрепятстван изглед.

22. Символите и „сгънатите изгледи“ (collapsed views) изглеждат нещо ново, но ние вече сме ги виждали. Всяка книга притежава един такъв „сгънат“ или „символен“ изглед и това е нейния гръб. Един символ ви предоставя далеч по-малко информация от средния гръб на книга – и е много по-малък. Трябва ли той да бъде много по-малък? И дали един хоризонтален набор от „гърбове на книги“ на екрана не би могъл да бъде по-полезен от бъркотията от символи?

23. Компютърната мишка беше брилянтно изобретение, но днес вече можем да видим, че тя е един лош дизайн. Като всяко устройство, което трябва да бъде движено и поставяно прецизно, тя би трябвало да предоставя осезаема обратна информация – а не го прави.

24. Метафорите имат силен ефект върху компютърната технология. Метафората за работното място ни приклещва в едно „широко“, вместо „дълбоко“ подреждане на информация, което е фундаментално погрешно при компютърните монитори. Сравнен с една стандартна страница с думи, реалната писалищна маса е голяма, а компютърният екран е малък. Една писалищна маса се разширява лесно (с помощта на чекмеджета, други писалища, маси, пода); при компютърния екран това не е така.

25. Apple би могъл да опише един интерфейс като чист „информационен пейзаж“, без връзка с работното място; ние сме изобретили този пейзаж (биха могли да обяснят те) по начина, по който един архитект или дизайнер на увеселителен парк проектира някакъв пейзаж. Ние сме изобретили едно идеално пространство, предназначено за разглеждане и подреждане на компютризирана информация. Нашият пейзаж е въображаем, но вие все пак можете да влезете и да се разхождате из него. Компютърният екран е прозорецът на вашия автомобил, маската на вашия водолазен костюм.

26. Изпод метафората на работното място, екранът е интерфейсът – интерфейсът е няколко десетки квадратни сантиметри, наситени с блестящи цветове върху стъклен панел. В метафората на пейзажа екранът е просто витрина. Едва когато погледнете през него, вие виждате същинския интерфейс, лежащ отвъд него.

Проблеми на и под повърхността

27. Модерната компютърна технология се основава на аналогията между компютрите а архивните шкафове, която е фундаментално погрешна и засяга почти всяко движение, което правим. (Ние запазваме „папки“ (файлове) на дискове, правим „записи“, организираме папките в „директории“ – езикът на архивния шкаф.) Компютрите са фундаментално различни от архивните шкафове, защото те могат да предприемат действия.

28. Метафорите имат силно въздействие върху компютърната технология: метафората за архивния шкаф ни затваря в едно „пасивно“ вместо „активно“ виждане за управлението на информация, което е фундаментално погрешно при компютрите.

29. Строгата система от папки (файлове) и директории, която е единственият избор при работата с вашия Мак или РС е измислена от програмисти за програмисти – и все още е система, добра за програмистите. Но тя не е добра система за непрограмистите. Тя никога не е била, от нея никога не се е очаквало нещо такова.

30. Ако имате три кучета, дайте им имена. Ако имате 10.000 глави добитък, хич не се опитвайте. В наши дни идеята да се дава име на всеки файл по вашия компютър е смехотворна.

31. Стандартният подход при даването на имена на файлове има далечни последици: той не само ни принуждава да даваме имена там, където от тях няма нужда; освен това той налага строги ограничения върху начина, по който ние управляваме един много важен вид документи – онези, които идват отвън. Едно новопристигнало по електронната поща съобщение (например) не може да бъде разграничено като отделен документ – то не се появява заедно с другите файлове в резултатите от търсения, не се появява самостоятелно на десктопа, не може да бъде отворено или печатано извън мейл-програмата; то няма име, така че още с появата си трябва да бъде погребано в някакъв съществуващ файл (главният мейл-файл), който има име. Същото се отнася и до идещите по пощата фотографии и факсове, уеб-маркери, сканирани образи…

32. Не би трябвало да подреждаме папките (файловете) в директории. Директориите би трябвало сами да ги избират и поемат. Ако един файл например принадлежи към шест директории, всичките шест трябва автоматично да се протягат и да го поемат, едновременно.

33. За един файл трябва да бъде позволено да няма име, да има едно име или много имена. На много файлове трябва да бъде позволено да споделят една и съща директория. От тези осем възможности само три са позволени, а останалите пет са забранени – без някаква основателна причина.

Потоците на времето

34. В началото компютрите се занимаваха най-вече с думи и цифри. Днес те се занимават главно с образи. В един нов период, който току-що се появява, те ще се занимават основно с осезаемото време – времето, направено видимо и конкретно. Хронологиите и времевите линии изглеждат странно в не-компютърния свят на хартията, но те са естествени онлайн.

35. Компютрите правят азбучното подреждане ненужно.

36. Архивните шкафове и човешките умове са системи за съхраняване на информация. Ние бихме могли да моделираме компютризираното съхранение на информация според човешкия ум вместо според архивния шкаф, ако само го поискаме.

37. Елементите, съхранени в един ум, нямат имена и не са организирани в директории; те се извличат не по име или директория, а по съдържание. (Послушайте един глас, помислете за едно лице: вие току-що сте извлекли един спомен, който съдържа гласа като компонент.) Вие можете да видите всичко в паметта си от гледната точка на миналото, настоящето или бъдещето. Използвайки архивния шкаф, вие класифицирате информацията в момента, в който я поставяте вътре; умовете класифицират информацията в момента, в който тя бъде извлечена. (Вчера в четири следобед вие сте стояли с Наташа на Пето авеню в дъжда – както можете да си спомните, когато мислите за „Пето авеню“, „дъжд“, „Наташа“ или много други неща. Но вие не прикрепяте такива етикети към спомена, когато сте го съхранили. Класификацията се получава ретроспективно.)

38. Един „жизнен поток“ (
lifestream) организира информацията не като архивен шкаф, а приблизително по начина, по който го прави паметта.

39. Един жизнен поток е последователност от всякакви видове документи – всички електронни документи, дигитални фотографии, програми, уеб-маркери, визитни картички, мейл-съобщения и всяко друго парче дигитална информация в живота ви – подреден от най-старото към най-новото, нарастващ постоянно с появата на нови документи, лесен за разглеждане и претърсване, с минало, настояще и бъдеще, появяващ се на екрана като намаляваща каскада от индексови карти. Документите нямат имена и няма директории; вие извличате елементите по съдържание: „Пето авеню“ предоставя вторичен екран, на който се появява всеки документ, споменаващ Пето авеню.

40. Един поток тече, защото тече времето, а потокът е конкретно представяне на времето. Линията на „сега“ разделя миналото от бъдещето. Ако имате среща в 10 ч. утре, вие слагате документ за напомняне в бъдещето на системата си, в 10 ч. утре. Той протича постоянно накъм сега. Когато сега стане равно на 10 ч. утре, напомнящият документ прескача през линията на сега и се влива в миналото. Когато погледнете бъдещето на потока си, вие виждате плановете и уговорените си срещи, течащи постоянно от бъдещето към настоящето, а след това миналото.

41. Вие управлявате един жизнен поток, използвайки два основни регулатора, поставяне  и фокусиране, които съответстват приблизително на придобиването на нова памет и припомнянето на старата.

42. За да изпратите електронна поща, вие поставяте един документ в нечий чужд поток. За да добавите бележка към календара си, вие поставяте документ в бъдещето на собствения си поток. За да продължите да работите върху някакъв стар документ, вие поставяте негово копие в началото на потока си. Изпращането на електронна поща, обновяването на календара, отварянето на един документ са три варианта на една и съща операция (поставяне на документ в един поток).

43. Един под-поток (например под-потокът на „Пето авеню“) е подобен на обикновена директория – с тази разлика, че тя изгражда самата себе си автоматично; тя прихваща нови документи с появата им; един документ може да се намира в множество под-потоци, а един под-поток има същата структура както и главният поток – минало, настояще и бъдеще; постоянно течение.

В ерата на осезаемото време

44. Смисълът на жизнените потоци не е в това да се премине от една софтуерна структура към друга, а да се промени цялостната предпоставка на компютризираната информация: да се спре изграждането на възхвалявани архивни шкафове и се започне изграждането на (опростени, абстрактни) изкуствени умове, вътре в които да съхраняваме електронните си животи.

45. Един жизнен поток може да замени десктопа и да поеме функциите на системата от файлове, електронна поща и календар. В един жизнен поток вие можете да съхраните филм, телевизионен канал, виртуален музей, електронен магазин, поредица от инструкции, електронно наддаване или миналото, настоящето и бъдещето на една институция (нейните архиви, настоящи новини и бъдещи планове). Множество уебсайтове ще бъдат организирани като жизнени потоци.

46. Жизненият поток (или някаква друга система със същите характеристики) ще стане най-важната структура за организиране на информация в компютърната технология – защото дори една груба имитация на човешкия ум е много по-мощна и от най-сложния архивен шкаф, измислен по което и да е време.

47. Жизнените потоци (в една по-елементарна форма) са успешен комерсиален продукт и днес, но моите предсказания нямат нищо общо с този продукт. В края на краищата продуктът може да успее или да пропадне. Идеята ще успее.

Живи потоци на времето

48. Днешните жизнени потоци са конвенционални информационни структури, съхранени в уебсайтове и издирвани чрез браузъри. В бъдеще това ще бъдат кибер-тела.

49. Днешните операционни системи свързват хората с компютрите. В бъдеще ние ще се занимаваме директно с информация, под формата на кибер-тела. Операционните системи ще свързват кибер-тела с компютри; ще позволяват на кибер-телата да се свързват с компютри. Потребителите вече ще си имат работа не с операционни системи и няма да се интересуват от тях. Операционната система на компютъра ще ви интересува също толкова, колкото и волтовото ниво на някой бит от паметта му.

50. Един жизнен поток е пейзаж, в който вие можете да се движите или да летите над него на всякакво ниво. Летенето към началото на потока е „пътуване във времето“ по посока към миналото.

Вие можете да се разхождате около някой жизнен поток (разглеждайки или търсейки), или да скочите в него и да бъдете потопен в информацията му.

51. Един добре конципиран магазин или обществена сграда ви позволява да обхванете цялото му пространство отвън, или в момента, в който влезете вътре – вие незабавно виждате как нещата са разположени и приблизително колко голямо и дълбоко е вътрешното му пространство. Днешният типичен уебсайт е катастрофа, защото той е непрозрачен. Вие трябва да можете да видите незабавно (не да заключавате или пресмятате) как е организиран сайтът, колко е голям, колко дълбок и колко широк. Сайтът трябва да бъде прозрачен.

52. Филми, телевизионни програми, виртуални музеи и всякакви видове други културни продукти от симфонии до бейзболни мачове ще бъдат съхранявани в жизнени потоци. С други думи: всеки културен продукт ще ви бъде представен под формата на един изкуствен ум. Вие ще си имате работа с него не по начина, по който си имате работа с един обект, а приблизително по същия начин, по който общувате с един човек.

Институции, носещи се из киберпространството

53. Вашата кола, вашето училище, вашата компания и самият вие сте еднорелсови превозни средства, движещи се през времето, и всяко от тях ще оставя след себе си едно аеродинамично кибер-тяло (подобно на кондензационната следа, оставаща след реактивен самолет). Тези кондензационни следи от кристализиран опит ще представляват нашия пръв отговор на един труден въпрос: що е една компания, един университет, всеки вид съществуваща организация или институция, ако нейният персонал, клиенти и собственици могат да се сменят напълно, сградите й да бъдат съборени с булдозери, а мястото й сменено – какво остава от нея? Какво е тя? Отговорът: един жизнен поток в киберпространството.

54. Една софтуерна компания или компания за услуги е равнозначна на своите служители плюс жизнения си поток в киберпространството. Всеки служител има свое собствено виждане за общия поток. Фирменият уебсайт е обществено-достъпният под-поток на главния поток на компанията. Жизненият поток на компанията е електронно подобие на фирмената памет, на нейната общностна мисъл.

Жизнените потоци не са еквивалентни на „офиса без хартия“. („Офисът без хартия“ е лоша идея, защото хартията е една от най-полезните и ценни медии, изобретявани когато и да е). Но жизнените потоци могат да превърнат офисната хартия във временна медия – за ползване, а не за съхраняване. „На хартия“ е добро място за информация, която искате да ползвате, но лошо място за информация, която искате да съхраните. В поточно-организирания офис, за всеки новосъздаден или новополучен документ: сканирайте го в потока и го хвърлете. Когато имате нужда от документ на хартия: намерете го в потока, разпечатайте го, ползвайте го; ако сте писали на хартия докато сте го ползвали, сканирайте го отново, изхвърлете го.

55. Софтуерът може да реши трудни проблеми по два начина: чрез алгоритъм или чрез правене на връзки – доставяйки проблема точно на необходимия за целта човешки получател.

Второто пришествие на компютъра

56. Жизнените потоци и микрокосмосите са двата най-важни вида кибер-тела; те се отнасят едни към други както отделната музикална нота се отнася към акорда. Потокът е „момент в пространството“, микрокосмосът е момент във времето.

57. Днес ние използваме един скенер, за да пренесем електронния образ на един документ в някой компютър. В скоро време скенерите ще се превърнат в своеобразен вход към кибер-сферата, една входна кутия за всякакви цели. Поставете който и да е обект във входната кутия и системата създава негово точно триизмерно копие, след което поставя копието в хладния тъмен кладенец на киберпространството. По този начин кибер-сферата започва да получава нещо като привкус на структурното богатство на реалния живот.

Ние ще знаем, че системата функционира, когато една пеперуда е влетяла във входната кутия и (няколко размаха на крилата по-късно) е излязла – а в този кратък интервал системата е пресъздала външния вид на съществото и анализирала неговия начин на придвижване, така че реалната пеперуда оставя след себе си една електронна сянка. Малко по-късно вие ще анализирате някакъв скучен електронен документ и в ъгъла на екрана ви ще се появи една кибер-пеперуда (може би Hamearis lucina) и ще засенчи за миг документа – като още няколко момента по-късно ще е пресякла екрана и изчезнала.

Но какво значение има всичко това?

58. Ако имате много пари, най-доброто следствие от това е, че вече не е необходимо да мислите за пари (или поне така се твърди). В бъдеще ние ще имаме много технология – и най-доброто следствие от това ще бъде, че няма да има нужда да мислим за технология.

Ние ще се обърнем с благодарност и облекчение към темите, които всъщност имат значение.
 


[1] Тъпл-пространство: понятие от теорията на паралелните компютърни системи. Бел. пр.

 

Дейвид Гелернтер
Дейвид Гелернтер е професор по компютърни науки в университета Йейл и един от общопризнатите авторитети в тази област.
Посетители: 162

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Valpet писа Още
    Отчаян опит за "научна"... преди 14 часа
  • Гост писа Още
    Не е ли по-вероятно тези... преди 18 часа
  • Гост писа Още
    Не знаех, Златко, че... преди 19 часа
  • Гост писа Още
    Ученият не е създал нов... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Всичкото много хубаво,... преди 19 часа
  • Гост писа Още
    Точно затова, Златко,... преди 21 часа
  • Зори писа Още
    Както бе забелязал... преди 23 часа
  • Златко писа Още
    Мария Павлова писа:
    Нима записването в...
    преди 2 дни
  • Quod petis, hic est писа Още
    Истината, знайно, е... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Какво означава десни?... преди 2 дни
  • Мария Павлова писа Още
    Когато Бог е създал... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Изглежда никой няма думи... преди 2 дни
  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 4 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 6 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 1 седмица
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 2 седмици
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 2 седмици
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 2 седмици
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 2 седмици
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 2 седмици