Изгледи – Технологии

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Ако Кристиан Муньоз-Донозо иска да изкара някакви пари от тази поръчка, той трябва да е много бърз. В топлото юлско утро той има списък от десет видеоклипа, които трябва да заснеме – за което ще получи около 200 долара. За да спечели каквато и да е сума, доближаваща се до обичайните му тарифи, той ще трябва да свърши всичко за два часа. Докато разполага трите си видео камери на скалистия бряг на изкуственото езеро в Хънтингтън, Масачузетс, той си припомня как са били нещата преди време. Веднъж той е прекарал две седмици в специално скривалище в родното си Чили, за да заснеме абсолютно уникални кадри за живота на един много рядък вид кондор. Но сега ония поръчки са почти също толкова застрашени, колкото и рядката птица. Сега той е принуден да жертва изтънчеността заради скоростта.


Днешната тема е техниката на кану-каяка. Муньоз-Донозо е ангажирал един местен инструктор, който е донесъл тук четири от лодките си. На всеки пет минути асистентът на Муньоз-Донозо изкрещява нова тема – „Основни техники на каяка“, „Информация за начина на гребане“ – и експертът, седнал в една от лодките си сред кафявата вода, демонстрира съответните движения. Муньоз-Донозо заснема повечето от кадрите си от първия път. Но днес обстоятелствата работят против него. Променящите се вятър и светлина го карат да мести стойките си. Инструкторът продължава да сменя каяци и оборудване. В края на краищата цялата работа трябва да бъде преустановена, тъй като трима брадати рибари шумно и бавно теглят лодките си в езерото, точно в кадъра. Муньоз-Донозо се е надявал да довърши снимките си до 11, но към 12:45 той прибира оборудването си обратно в минивана и се отправя към офиса си, на около 20 мили оттук.

Той се качва в студиото си, разположено над голям пазарен мол, разтоварва оборудването и продължава да работи с бясна скорост. Когато отваря файловете си във Final Cut Pro, той започва да пъшка. „При нормални условия щях да махна звуците на вятъра и хлапето, което пищи отзад“, казва той. „Но в този случай няма да правим такива неща.“ Той посочва, че фокусът не е наред: водата е на фокус, докато инструкторът е леко замъглен. Но компанията, за която той работи, не се грижи за такива неща, така че защо да го прави той – особено когато отделният клип струва 20 долара? След няколко часа той е качил работата си на сървъра на Диманд Медиа, работодателят му от този ден. Е, не е Скорсизи, но е бърза, евтина и достатъчно добра работа.

Хиляди други оператори и писатели из цялата страна работят според същите небрежни стандарти, бързайки да създадат ония 4000 видеоклипа и статии, които Диманд Медиа публикува всеки ден. Амбициите на компанията са толкова огромни, че изглеждат просто сюрреални: тя би искала да предскаже който и да било въпрос, който може да бъде зададен от когото и да било – и да намери отговор, който да се появи на върха на резултатите в търсенето чрез Гугъл. За да постигне това, фирмата използва армия от хора като Муньоз-Донозо, които трескаво произвеждат статии и филми. Те произвеждат небрежни учебни видеоклипове със заглавия като „Как се рисува старогръцки шлем?“ или „Техники за трениране на куче със свирка“. Те пишат ръководства по сигурен подбор на месото за обяд или некомерсиална администрация. Те изпомпват безкраен поток от списъци и учебни текстове, отнасящи се до най-езотерични теми.

Множество други компании – About.com, Mahalo, Answers.com – се опитват да превземат пазара за странни онлайн-съвети. Но никоя от тях не се е заемала с него по такъв агресивен, научен и решителен начин като Диманд. Отделните артикули не биват замислени от специално подготвени редактори, нито пък се изготвят в отговор на вече зададени въпроси. Вместо това те биват задавани от алгоритъм, който претърсва почти един терабайт данни, получени от Интернет-търсачки, изследвания на трафика и степенувания на ключови думи, с чиято помощ се определя какво точно потребителите искат да знаят и колко ще платят рекламодателите, за да се появят рекламите им редом с тези отговори.

Процесът е автоматичен, случаен и безкраен – една Стърлингова машина[1], захранвана от непрестанното желание на света да узнае как например се посаждат костилки от авокадо или как да се направи парти за рожден ден по определена тема. Това е база данни на човешките потребности – и ако досега все още не сте се сблъсквали с някои от видеоклиповете или статиите на Диманд Медиа, то скоро ще го направите. До следващото лято, според основателя и главен мениджър на компанията, Ричард Розенблат, Диманд ще публикува по 1 милион единици месечно, което е еквивалентът на четири англоезични Википедии годишно. Диманд вече е един от главните доставчици на съдържание за ЮТюб, където неговите 170.000 видеоклипа съставят обем, който е вече повече от два пъти по-голям от онези на CBS, Associated Press, Al Jazeera English, Universal Music Group, CollegeHumor, и Soulja Boy, взети заедно. Диманд публикува материалите си също и в собствената си мрежа от 45 по-второстепенни сайтове, вариращи от eHow и Livestrong.com до слабо познатия сайт за кучешки фотографии TheDailyPuppy.com – които обаче успяват да генерират повече трафик от ESPN, NBC Universal, и онлайн-активите на Time Warner’s (с изключение на AOL), отново взети заедно. За да прецените какво е влиянието, което Диманд Медиа вероятно ще има върху мрежата, представете си класна стая, в която едно и също хлапе вдига ръка и се обажда след всеки зададен въпрос, изкрещявайки отговора. То може и да не е умно или дори да говори неправилни неща, но при всички случаи то прави трудно да се чуе нещо от останалите.

Резултатът от всичко това е една фабрика, която непрекъснато произвежда съдържание, печелещо пари. „Аз ги наричам Хенри Форд на онлайн-видеото“, казва Джордан Хофнър, директор на отдела за сътрудничество по съдържанието към ЮТюб. Медийни компании като Atlanta Journal-Constitution, AOL и USA Today или наемат Диманд Медиа, или изследват техните нововъведения. Тази година от Диманд, която е в частни ръце, се очаква да донесе приходи от около 200 милиона долара; последният рунд на финансиране от страна на частни инвеститори доведе компанията до стойност от около един милиард долара.

В този индустриален модел на създаване на съдържание, Муньоз-Донозо работи на поточната линия – получавайки много малко пари за безкрайно производство на материали. Той признава, че резултатите не са особено удовлетворителни, но работата си е работа, а Диманд е стабилна фирма и плаща без закъснения. Освен това, казва той, „това е бъдещето“. Той е заснел повече от 40.000 видеоклипа за Диманд, филмирайки детски играчки, танцьорки на върлина и риболовци на муха. Но ако го попитате за любимите му клипове, той се чувства затруднен. „За повечето от тях изобщо не си спомням“, казва той.

Във време, претоварено от логореята, царяща из разните FlickrYouTubeWikipedia-BloggerFacebookTwitter, е трудно да се твърди, че светът се нуждае от още една масивна компания, произвеждаща съдържание. Но онова, което Диманд изглежда е разбрала е, че Интернет разбира само половината от най-простата икономическа формула: той се оправя добре с предлагането, но игнорира търсенето. Дайте на един милион маймуни един милион WordPress-акаунти – и сигурно все още няма да сте получили ръководство от седем точки за това как да се държат осите настрана от плувния ви басейн. Но именно това е нещото, което хората искат да знаят. Попитайте Байрън Рийз.

Рийз е висок тексасец, който работи като главен мениджър по иновациите в Диманд и е създател на произвеждащия идеи алгоритъм, който лежи в основата на всички процеси при Диманд. За да определи какви статии да поръча, неговата формула анализира три различни парчета информация. Първо, за да разбере кои са понятията, използвани от потребителите при търсене на информация, тя претърсва огромни масиви от информация, закупени от машините за търсене, различни провайдъри и фирми за Интернет-маркетинг (както и собствените лог-файлове на Диманд). След това алгоритъмът пресмята относителния дял на ключовите думи, за да изчисли колко ще платят рекламодателите, за да се появят по страниците, включващи тези думи. (Част от приходите на Диманд идват от Гугъл, който разрешава на клиентите си да наддават за фрази, чрез които биха искали да рекламират). Трето, формулата проверява колко уебстраници вече включват тези думи. Няма смисъл да се поръчва статия, която ще бъде погребана някъде на петата страница от резултатите на Гугъл. Накрая, като пиян пророк, алгоритъмът започва да изплюва фраза след фраза: „маслен кекс“, „болки в пищялите“, „тока за колан Харли-Дейвидсън“.

Но това е само началото. Въоръжени с тези ключови думи, един друг алгоритъм, наречен Машина на Познанието, се потапя отново в данните, за да разбере какво точно хората искат да знаят за конкретната ключова дума. Ако оригиналният алгоритъм предсказва „Шевролет-Корвета 2009 г.“ като заглавие, обещаващо печалба, то Машината на Познанието ще се върне обратно с „цена на Корвета от 2009 г.“; за „болки в пищялите“ той може да върне „лечение на коне с болки в пищялите“. Вторият алгоритъм също проверява колко добре са се представили като приходи от реклама, минали заглавия, отнасящи се до подобни ключови думи.  Диманд е научил, например, че думи като „най-добър“ или „как да“ водят до висок трафик, докато „история на“ е отрова за трафика. В края на процеса компанията разполага с тема и очаквана сума долари – понятието е „доживотна стойност“ (lifetime value LTV) – която Диманд се надява да генерира от всяко от тези съдържания.

Фокусът върху LTV кара Диманд да се държи настрана от всякакви новини или изследователска работа, тъй като нито едно от тия неща не запазва стойността си за дълго време. Фирмата обаче произвежда онзи вид вечнозелени истории, които се срещат във фейлетонните страници на някои вестници. The Atlanta Journal-Constitution например поръча наскоро на Диманд да създаде за тях някои статии за туризъм, които се появиха както онлайн, така и в печат.

Безкрайните лъкатушения на алгоритъма – колекция от какофонични фрази и езотерични теми – изглеждат случайни и хаотични. Но Рийз знае, че тук работи логиката. Когато бъде запитан за най-ценната тема в арсенала на Диманд, той отговаря моментално: „Къде мога да подаря кола в Далас?“ Първо, винаги има определен брой хора, които я търсят. Второ, стойността на ключовата фраза „дарение на кола“ е двуцифрена, между 15 и 20 долара на щракване с мишката. Хората са склонни – 17 процента от тях – да щракват върху някаква реклама, ако тя съдържа думата „кола“. И няма почти никаква конкуренция. И статията ще запази стойността си за дълго време. Но защо точно Далас? Той няма представа: „Далас просто е място, за което знаем, че там има хора, които търсят начин да подарят кола.“

Това не означава, че в процесите на Диманд няма никакво място за живи хора. Те просто не са особено ценни. И все пак ги има. Първо, един екип от „редактори на заглавия“ превръща фразите на алгоритъма, които често звучат странно или дори безсмислено, в нещо, което хората могат да разберат. Например, от „Как да се направи църковна запазена пейка закуска място“ те правят „Как да се направи място за закуски от запазените църковни пейки“. Одобрените заглавия се поставят в една част от Уебсайта на Диманд, защитена с парола и запазена за свободните сътрудници, които могат да прегледат по всяко време какви теми са на разположение. Това е еквивалентът на трудова пиаца за хора, търсещи работа на надница. Авторите обикновено могат да вземат до 10 статии наведнъж; видеооператорите могат да вземат до 40.

Почти всеки автор на свободна професия се стреми да запълни заданието си със заглавия, които може да напише възможно най-бързо и с възможно най-малко усилие – защото заплащането за отделните истории е толкова нищожно, че единствено скоростната, подчинена на обема работа, може да донесе нещо. Средният автор получава около 15 долара на статия от няколкостотин думи, а средният оператор – около 20 долара на видеоклип, като сумите се изплащат ежеседмично чрез PayPal. Диманд предлага и споделяне на приходите при някои статии, макар че може да изминат месеци, преди една такава статия да генерира дори 15 долара приход. Други хора на свободни професии редактират (2.50 на статия), проверяват факти (1 долар на статия), одобряват качеството на филмовия материал (25 до 50 цента на клип), транскрибират (1 до 2 долара на клип) или предлагат експертни познания, които могат да бъдат цитирани или филмирани (безплатно). Редакторите на заглавия получават по 8 цента на заглавие. Скоро ще се появят и фотографи и редактори на фотографии. Досега фирмата е изплатила около 17 милиона долара на сътрудниците си; ако тя достигне целта на Розенблат да създава 1 милион единици съдържание на месец, заплащанията лесно биха могли да стигнат 200 милиона годишно, по-малко от една трета от онова, което Ню Йорк Таймс изплаща на сътрудниците си, за да произведе около 5.000 статии месечно.

Преди Рийз да се появи със своята формула, Диманд Медиа е оперирала по традиционния начин: сътрудниците предлагали статии или видеоклипове, които биха искали да създадат. Едва след това редакторите, запознати с начините на оптимизиране на машините за търсене, одобрявали или отхвърляли всяко предложение, същевременно предлагайки и собствени идеи. Процесът работел добре. Но след като веднъж бил автоматизиран, всяка единица съдържание започнала да генерира 4,9 пъти повече приходи от идеите, предложени от хора. Така че Розенблат се освободил от редакторите. Внезапно, печалбата от всяка единица нараснала 20 до 25 пъти. Оказва се, че човешката интуиция и инстинкт са по-малко ефективни при предсказването на желанията на читателите и зрителите – и по-лоши за компанията – от една формула.

Освен това хората не могат да създават идеи със скоростта на алгоритъма. В един от последните дни Диманд имаше почти 62.000 готови за отдаване на сътрудниците поръчки; да се създадат толкова много идеи е нещо, за което не е достатъчна една зала за конференции, натъпкана с редактори. А за Диманд мащабът е от решаващо значение. Един външен маркетингов специалист преценява, че Диманд получава от 15 до 60 цента на щракване върху реклама. Необходими са значи милиони щраквания, за да се изгради от тях някакъв реален бизнес.

Обемите са от решаващо значение и за главния партньор на Диманд – Гугъл. Фирмата открай време се опитва да спечели някакви пари от онези 19 милиарда видеоклипове, качени на ЮТюб, но само около 10 процента от тях са придружени от реклами. Рекламодателите не искат продуктите им да бъдат асоциирани с видеоклипове, които съдържат краден материал или нецензурни думи, но ЮТюб не разполага с толкова персонал, че да може да пресява всеки от клиповете по сайта. Но миналата година редакторите на ЮТюбе забелязали, че Диманд качва всеки ден стотици видеоклипове, предварително пресети от собствените им редактори, при това направени така, че специално да се харесват на рекламодателите, пък и достатъчно евтини, за да могат да печелят нещо от модела на Гугъл за споделяне на печалбите. Мениджърите на ЮТюб се обърнали към Диманд с молба фирмата да се включи в програмата за споделяне на приходите и ги окуражили да създават възможно най-много клипове.

Оттогава насам двете компании са се сближили още повече. Когато отделът за продажби на ЮТюб се оплакал, че има прекалено малко клипове на испански език, само след няколко седмици Диманд започнал да произвежда такива клипове. „Те са все по-важни за нас“, казва Хофнър от ЮТюб. „Те предоставят големи количества съдържание на този сайт.“

И те го правят като превръщат една досега запазена за хора дейност и я превръщат в чисто математическа и рационална. Това, казва Рийз, е обещанието на неговия алгоритъм: „Вземате нещо, на което се е гледало като на творчески процес – и го превръщате в производствен процес.“
 


[1] Машина, произвеждаща енергия чрез циклично използване на една и съща течност при различни температури. Бел. пр.

 

Дейниъл Рот
  Дейниъл Рот е старши редактор за американското списание Wired.
Посетители: 136

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • 007 писа Още
    Достоевски - догматик?... преди 1 ден
  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 3 дни
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 4 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 1 седмица
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици