1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2021 06 Turing Test

 

По-умни или по-глупави ставаме? В книгата си „Плитчините: Какво прави интернет с мозъците ни“ [известният критик на модерните технологии] Никълъс Кар обвинява Мрежата за нарастващите ни когнитивни проблеми, докато Клайв Томпсън в последната си книга „По-умни, отколкото си мислите: как технологиите променят съзнанието ни към по-добро“ твърди, че технологиите увеличават способностите ни. За да решим въпроса, разгледайте следния хипотетичен експеримент:

Добре образован пътешественик във времето от 1914 г. влиза в стая, разделена наполовина със завеса. Учен му казва, че задачата му е да установи интелигентността на този, който се намира от другата страна на завесата, като задава каквито въпроси пожелае.

На въпросите на пътешественика отговаря глас с акцент, който той не разпознава (американски английски от ХХІ век). Жената от другата страна на завесата има необикновена памет. Тя може без много забавяне да изрецитира всеки пасаж от Библията или Шекспир. Аритметичните ѝ умения са изумителни – трудните задачи се решават за секунди. Освен това тя може да говори много чужди езици, макар че произношението ѝ е странно. Най-впечатляваща е способността ѝ да описва почти всяка част от Земята с големи подробности, сякаш я гледа от небето. Освен това тя умее да свързва привидно случайни понятия и когато пътникът ѝ зададе въпрос от рода на „Как може Бог да е едновременно добър и всемогъщ?“, тя може да даде сложни теоретични отговори.

Въз основа на този модифициран тест на Тюринг нашият пътешественик във времето би заключил, че през идещия век човешката раса е достигнала ново ниво на свръхинтелигентност. Използвайки недостъпния през 1914 г. жаргон (той е въведен по-късно от Джон фон Нойман), той би могъл да заключи, че човешката раса е достигнала „сингулярност“ – точка, в която е придобила интелигентност, надхвърляща разбирането на ума от 1914 г.

Жената зад завесата, разбира се, е просто една от нас. Това означава, че тя е обикновен човек, който е разширил мозъка си с помощта на два инструмента: мобилния си телефон и връзка с интернет, а оттам и с уебсайтове като Wikipedia, Google Maps и Quora. За нас тя не е забележителна, но за онзи човек е изумителна. С нашите машини ние сме разширени хора и протезни богове, макар че сме забележително снизходителни към този факт, както и към всичко, с което сме свикнали. Отнемете ни инструментите, гласи аргументът, и вероятно ще сме по-глупави от нашия приятел от началото на ХХ век, който има по-дълъг период на внимание, може да чете и пише на латински и се справя с аритметиката по-бързо.

Сценарият с пътешественика във времето показва, че начинът, по който ще отговорите на въпроса дали ставаме по-умни, зависи от това как класифицирате „ние“. Ето защо Томпсън и Кар достигат до различни резултати: Томпсън оценява киборга, а Кар – човека под него.

Проектът за усъвършенстване на човека е в ход през последните петдесет години. Той започва в Пентагона, в началото на шестдесетте години на миналия век, когато психологът Дж. К. Р. Ликлайдър, който отговаря за финансирането на напредналите изследвания, започва да обмисля нещо, което нарича симбиоза между човека и компютъра. (Освен това Ликлайдър е предложил Министерството на отбраната да финансира проект, който по същество се е превърнал в Интернет). Ликлайдър вярва, че голямото значение на компютрите ще се състои в това как те ще подобрят човешките способности и затова финансира, наред с други, изследванията на Дъглас Енгелбарт, автор на книгата „Увеличаване на човешкия интелект“, който предлага „нов и систематичен подход за подобряване на интелектуалната ефективност на отделния човек“. Енгелбарт основава Изследователския център за усъвършенстване, който през 1960-те години разработва идеята за графичен потребителски интерфейс, базиран на екран, клавиатура и мишка (демонстриран в „Майката на всички демонстрации[1]). Много от изследователите в A.R.C. продължават да работят в известните лаборатории на Xerox PARC. Идеите на PARC за интерфейса са заимствани от Apple, а останалото е история.

Оттогава насам истинският проект на компютрите не е създаването на самостоятелни интелигентни същества (например HAL[2]), а вместо това – разширяване на мозъците ни там, където те са слаби. Най-успешните и най-доходоносните продукти са онези, които ни помагат да изпълняваме задачи, които иначе не бихме могли да свършим. Ограничената ни оперативна памет означава, че сме зле с аритметиката, и затова никой вече не прави дълги деления. Паметта ни е ненадеждна, затова сме я допълнили с електронно съхранение. Човешкият мозък, в сравнение с компютъра, не умее да се свързва в мрежа с други мозъци, така че сме изобретили инструменти като Wikipedia и Google search, които подпомагат този вид взаимодействие.

Нашият приятел, който пътува във времето, доказва, че макар проектът за усъвършенстване на човека да е бил успешен, не можем да отречем, че е имал своята цена. Идеята за биологична атрофия е обезпокоителна, а и винаги си остава натрапчивото усещане, че нашите помощни мозъци не се броят съвсем за „нас“. Но не се заблуждавайте: сега сме различни от някогашните същества, развиваме се по-скоро технологично, отколкото биологично, в посоки, които трябва да се надяваме, че са за добро.


Източник

 

 

[1] „Майката на всички демонстрации“ е име, което се прилага със задна дата към една забележителна компютърна демонстрация, представена от Дъглас Енгелбарт на 9 декември 1968 г. на Есенната съвместна компютърна конференция на Асоциацията за изчислителна техника / Института на инженерите по електротехника и електроника (ACM/IEEE) и Компютърното общество в Сан Франциско. Бел. пр.

[2] Всемогъщият робот от „2001 – една одисея в косомоса“. Бел. пр.

Pin It
Тимоти Ву
Тимоти Шиу-Минг Ву е американски адвокат, юрист, политически деятел и държавен служител, който е бил професор по право в Колумбийския университет и е писал мнения за The New York Times. Той е известен сред юридическите и академични среди с направеното от него предложение „Carterfone“ и други важни приноси в антитръстовата политика и безжичните комуникации, както и с това, че през 2003 г. е въвел фразата „мрежов неутралитет“. В края на 2010-те Ву беше водещ привърженик на антитръстовото дело, насочено към разпадането на Facebook.
Други статии от този автор

Посетители

93

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    „Поражението на... преди 3 дни
  • Йордан Нихризов писа Още
    В анализа мисля, че... преди 4 дни
  • мхм писа Още
    Този Мишра няма как да... преди 4 дни
  • мхм писа Още
    Толкова по-зле. Значи... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Кафà. преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Затварям... преди 5 дни
  • Броди писа Още
                        С... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    За мен нещата за Русия... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Интересно с какво... преди 1 седмица
  • Тихомир Тачев писа Още
    Явно авторът е... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Хубаво е Броди да... преди 1 седмица
  • Метър писа Още
    Д-р Канов...ВЕЛИКанов! преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Има ли някой някъде да... преди 1 седмица
  • фон Шванц писа Още
    Йоахим Фест доказва,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Съгласен съм Златко -... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Николай,... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Като цяло отговорите... преди 2 седмици
  • pendo писа Още
    Може да е глупаво, но... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Виж, Вальо,... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Интересна публикация... преди 2 седмици
  • мхм писа Още
    Кирхов, проклета... преди 3 седмици
  • мхм писа Още
    Да не забравяме също,... преди 3 седмици
  • Боян писа Още
    Блестящ анализ и... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Между другото,... преди 3 седмици