Изгледи – Технологии

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2018 06 Transhuman

 

Целите на движението за трансхуманизъм са обобщени от Марк О’Конъл в книгата му Да бъдеш машина, която преди няколко седмици спечели наградата Wellcome Book. „Това е тяхното убеждение, че можем и трябва да премахнем стареенето като причина за смъртта; че можем и трябва да използваме технологиите, за да подобрим [способностите на] телата и умовете си; че можем и трябва да се слеем с машини, при което в края на краищата да преобразуваме себе си, в образа на висшите ни идеали.“

Идеята за технологично усъвършенстване на телата ни не е нова. Но степента, в която трансхуманистите възприемат тази концепция, вече е. В миналото сме създавали различни протезни устройства като дървени крака, слухови апарати, очила и фалшиви зъби. В бъдеще можем да използваме присаждания, за да подобрим сетивата си, така че [например] да можем да разпознаваме инфрачервената или ултравиолетовата светлина директно, или да стимулираме когнитивните си процеси, като се свързваме директно с компютърни чипове. В крайна сметка, сливайки в едно цяло човека и машината, науката ще произведе хора, които притежават значително увеличена интелигентност, сила и продължителност на живота; те биха били почти въплъщение на боговете.

Но дали тази цел е желателна? Защитниците на трансхуманизма смятат, че от излизането отвъд естествените бариери и ограничения, които съставляват обикновеното човешко същество, могат да се получат вълнуващи възнаграждения, които трябва да се използват. Но това би предизвикало редица етични проблеми и дилеми. Както показва книгата на О’Конъл, амбициите на трансхуманизма сега повишават цялата интелектуална програма [на човечеството]. Но това е дебат, който едва започва.

Няма съмнение, че подобряването на човешките ресурси [тяло и интелект] става нещо все по-изтънчено и сложно – както се вижда от изложбата „Бъдещето започва тук“, която се открива в музея „Виктория и Алберт“ в Лондон тази седмица. Елементите, които се представят там, ще включват неща като „подсилено облекло“, направено от американската компания Seismic. Носени под нормалните дрехи, тези костюми имитират биомеханиката на човешкото тяло и придават на потребителите – обикновено възрастни хора – допълнителна сила, когато се изправят от стол, качват по стълби или стоят дълго време.

В много случаи тези технологични или медицински постижения са направени, за да помагат на ранени, болни или възрастни хора, но след това се възприемат и от здравите или младите, за да подобрят и техния начин на живот или постижения. Лекарственото средство еритропоетин (ЕРО) увеличава производството на червени кръвни клетки при пациенти с тежка анемия, но освен това е било вземано и като средство за незаконно повишаване на постиженията от някои спортисти, за да подобряват способността на кръвообращението да пренася кислород в мускулите им.

И това е само началото, казват експертите. „Сега наближаваме времето, когато за някои видове лекоатлетични спортове, като например 100-метровия спринт, спортистите, които бягат с протези от въглеродни влакна, ще могат да надминават онези, които бягат с естествени крака“, казва Блейт Уитби – експерт по изкуствения интелект от университета в Съсекс.

Въпросът тук е: когато технологиите достигнат това ниво, ще бъде ли етично да се позволява на хирурзите да заменят нечии естествени крайници с въглеродни протези, само за да може съответната личност да спечели златни медали? Уитби е сигурен, че много спортисти ще се съгласят на такава хирургическа намеса. „Но ако такава операция бъде поставена като проблем пред някоя етична комисия, в която бих участвал, не бих се съгласил в никакъв случай. Това е отблъскваща идея – да се премахне здрав крайник за една толкова преходна печалба.“

Не всички експерти в тази област обаче са съгласни с това мнение. Експертът по кибернетика Кевин Уоруик от университета в Ковънтри не вижда проблем при одобряването на замяната на естествените крайници с [въглеродни] протези. „Къде е проблемът при подмяната на несъвършените части от тялото ви с изкуствени, които ще ви позволят достигане на по-високи постижения – или по-дълъг живот?“, казва той.

Уоруик е кибернетичен ентусиаст, който през годините е имплантирал в тялото си няколко различни електронни устройства,. „Едно от тях ми позволяваше да долавям ултразвукови дразнители. Това ми даде сетивата на прилеп, или нещо такова. Освен това свързах нервната си система с компютъра си, за да мога да контролирам една роботска ръка и да чувствам нещата, които тя докосваше. Правех го докато бях в Ню Йорк, но ръката беше в лаборатория в Англия.

Такива интервенции подобряват човешкото състояние, настоява Уоруик и посочва какъв вид бъдеще биха могли да имат хората, когато производителността и сетивата им бъдат подобрени с помощта на технологиите. Някои може да смятат това за неетично. Но дори онези, които се съмняват, като Уитби, признават, че проблемите са сложни. „Етично ли е да вземем две момичета на възраст под пет години и да ги тренираме в игра на тенис всеки ден, докато придобият мускулатурата и скелетите на световните шампиони?“, пита той. От тази гледна точка използването на имплантати или наркотици за постигане на същата цел не изглежда като нещо чак толкова лошо.

Тази последна точка е особен въпрос за хората, които се занимават с трансхуманисткото движение. Те вярват, че съвременната технология в крайна сметка предлага на хората шанс да живеят в продължение на вечности, без да бъдат ограничавани – както биха били в противен случай – от слабостите на човешкото тяло. Несъвършените органи ще бъдат заменени с по-дълготрайни високотехнологични техни версии, точно както протезите от въглеродни влакна могат да заменят плътта, кръвта и костите на естествените крайници. По този начин ние ще сложим край на зависимостта на човечеството от „нашите несъвършени тела (от версия 1.0) и ще ги заменим с много по-издръжливи и способни 2.0 версии“, както формулира нещата една група.

Но технологиите, необходими за постигането на тези цели, разчитат на все още нереализирани развития из областите на генното инженерство, нанотехнологиите и много други науки – и може да отнемат още много десетилетия, докато се постигне успех. В резултат на това много от защитниците [на трансхуманизма] – като например изобретателят и предприемач от САЩ Рей Курцвайл, пионерът на нанотехнологиите Ерик Дрекслер и основателят на PayPal и рисков капиталист Питър Тийл – са приели идеята [след смъртта] телата им да бъдат потопени в течен азот и съхранявани криогенно, докато медицинската наука не достигне нивото, на което те биха могли да бъдат съживени, а възкресените им тела – подсилени и усъвършенствани.

Вече са изградени четири такива криогенни съоръжения: три в САЩ и едно в Русия. Най-голямото от тях е Фондацията Alcor Life Extension в Аризона, чиито хладилници съхраняват повече от 100 тела (от персонала те се наричат ​​„пациенти“), с надеждата за последващо размразяване и физиологическо възкресение. Това е „място, предназначено да съхранява труповете на оптимистите“, казва О’Конъл в Да бъдеш машина.

Не всички са убедени в осъществимостта на една такава технология – или дори в желателността ѝ. „Веднъж бях интервюиран от група криогенични ентусиасти от Калифорния, които наричаха себе си ‚Общество за премахване на принудителната смърт‘,“ припомня си астрономът Роял Мартин Рийс. „Казах им, че предпочитам да завърша дните си в двора на някоя английска църква, отколкото в калифорнийски хладилник. Те ме подиграха като ‚смъртник‘ [deathist] – истински старомоден човек.“

От своя страна Рийс вярва, че хората, които решат да се замразят с надеждата, че в крайна сметка ще бъдат размразени, ще се окажат бреме за бъдещите поколения, от които се очаква да се грижат за тези наскоро размразени индивиди. „Не е ясно колко внимание биха заслужавали“, добавя Рийс.

В крайна сметка привържениците на трансхуманизма предвиждат някакво време, в което хората ще се освободят от всички материални ограничения. Курцвайл и неговите последователи вярват, че тази повратна точка ще бъде достигната някъде около 2030 г., когато биотехнологията ще даде възможност за обединение между хората и истински интелигентни компютри и системи за изкуствен интелект. Полученият в резултат на това ум на човека-машина ще бъде свободен да обитава една вселена, която е сътворил сам, като по желание се прехвърля от един на друг „подходящо мощен изчислителен субстрат“. [Според тази версия на трансхуманизма] ние ще станем богове, или по-скоро „звездни деца“, подобни на мистичната фигура от края на [филма на Стенли Кубрик] 2001: една космическа одисея.

Това са далечни и – за много хора – силно фантастични цели. И фактът, че голяма част от импулса за създаване на такива екстремни форми на трансхуманната технология идва откъм Калифорния и Силициевата долина, не е останал скрит за критиците. Елон Маск, създател на фирмите Тесла и SpaceX и предприемач, който иска да изпрати човешката раса на Марс, също вярва, че за да избегнат възможността да се окажат излишни пред лицето на развитието на изкуствения интелект, хората ще трябва да се слеят с машини, за да подобрят собствения си интелект.

Това е една част от света, в която културата на младостта се изповядва с фанатична интензивност и където страхът пред стареенето се изпитва по-остро от всякъде другаде. Оттук и непреодолимото желание за използване на технологиите, за да се преодолеят последиците от него.

Освен това Калифорния е един от най-богатите региони в света и много от хората, които поставят под въпрос ценностите на трансхуманисткото движение, предупреждават, че то рискува да създаде технологии, които само ще издълбаят още по-дълбоки пропасти в едно и без това вече силно разделено общество, тоест, че само някои хора ще могат да си позволят да бъдат подобрени, докато много други ще губят.

Тази позиция се обобщава от Уитби по следния начин: „Историята е пълна с тежките последици от делата на групи от хора, които са вярвали, че са по-добри от други групи хора“, казва той. „За съжаление в случая с бъдещите подобрени хора те наистина ще бъдат по-добри. Трябва да помислим за последиците, преди да е станало твърде късно.“

От своя страна, трансхуманистите твърдят, че разходите за подобряване неизбежно ще се понижат. Като пример те сочат към мобилния телефон, който някога е бил толкова скъп, че да си го позволят са можели само най-богатите, а днес е универсална притурка, собственост на буквално всеки член на обществото. Една такава вездесъщност ще бъде и основната определяща черта на технологиите за подобряване на мъжете и жените, настояват застъпниците на идеята.

Много от тези въпроси изглеждат отдалечени, но експертите предупреждават, че свързаните с тях последици трябва да бъдат обсъдени спешно. Един пример за това е изкуствената ръка, разработена от Нюкасълския университет. Настоящите крайници-протези са ограничени от скоростта им на реакция. Но ръководителят на проекта Киануш Назарпур вярва, че скоро ще бъде възможно да се създадат бионични ръце, които ще могат да оценяват обектите и незабавно да решават какъв вид сцепление би трябвало да предприемат.

„Нещо такова ще бъде от огромна полза, но използването му повдига всякакви въпроси. Кой ще го притежава: носителят или националната система за здравеопазване? И ако евентуално то бъде използвано за извършване на престъпление, кой в ​​крайна сметка ще бъде отговорен за неговия контрол? Ние не мислим за такива неща, а те са потенциална тревога.“

Позицията се обобщава от професора-биоетик Анди Миа от университета в Салфорд:

„Трансхуманизмът е ценен и интересен от философска гледна точка, защото ни кара да мислим по-различно за обхвата на нещата, които хората могат да правят – а и защото ни кара да мислим критично за някои от ограниченията, за които вярваме, че са налице, а всъщност могат да бъдат преодолени“, казва той. „В края на краищата говорим за бъдещето на вида ни.“

Източник

 

Робин Маки

Робин Маки е британски журналист, научен редактор на лондонския Observer. Автор е на няколко научнопопулярни книги, сред които The Book of Man (в съавторство със Сър Уолтър Боудман). Носител е на годишната награда на Асоциацията на британските научни автори (на три пъти). Освен това през 2014 е бил избран за „Журналист на годината в областите на науката и технологиите“ от Асоциацията на британските ежедневници.

Посетители: 204

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Всеки обича пазарът... преди 1 ден
  • Броди писа Още
                      Тъкмо... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Прав е г-н... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Най-важното е никой да... преди 2 дни
  • Сухи писа Още
    Никола Георгиев има... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Отговорът на издателя... преди 2 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    С риск да разсърдя моя... преди 2 дни
  • Броди писа Още
                       В... преди 2 дни
  • Антония Бонева писа Още
    На мен ми беше... преди 3 дни
  • Светла Петкова писа Още
    Съгласна съм с... преди 3 дни
  • Боян писа Още
    Приемам рецензията на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Голямото изключение,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Попаднах на този... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А Турция, като всяка... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Ок, стига толкова... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Впрочем, нека обобщя... преди 6 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Драги Златко, "петата... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    И един дребен въпрос:... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Професоре, вашият... преди 6 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Цитат: "всички... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Да, разбира се,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сложна тема. Колкото е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Веднъж един... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А до каква степен в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ееее, професоре, що с... преди 1 седмица