Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 09 iPhone X

 

В продължение вече на две десетилетия Епъл води битка на границата между общественото внимание и пренебрежение. В 1997, когато Стив Джобс се завърна като временен главен мениджър, компанията беше силно затруднен производител на персонални компютри, с ограничен пазарен дял. След това се появи първият Аймак – Макинтош компютър, който хората най-после отново искаха да купуват. След него и първият Айпод, който превърна компанията в производител на високо-стилна персонална електроника и принадлежности. А след това, разбира се, Айфонът, който направи от Епъл най-високо оценяваната компания на света – и промени завинаги начина, по който хората живеят, работят и играят.

Най-новите планове на Епъл, обявени наскоро в генералния щаб на фирмата в Купертино, подсказват, че тя е навлязла в нова фаза. Айфонът е вече толкова популярен, че е станал почти незабележим, като въздуха, който хората дишат. И така, Епъл вече има нова задача: да направи Айфона също толкова важен във времето, в което той е станал банален, колкото по онова, когато беше нов и изключителен.

* * *

С увеличаването на успеха на Епъл се увеличават и очакванията, с които се посреща компанията. Инвеститорите искат сигурност за продължаващ растеж – нещо, което се превръща в грижа, тъй като пазарът за мобилни телефони вече е напълно развит.

В продължение на години както пазарът, така и обществеността, очакваха да видят каква ще бъде реакцията на Епъл. Очакването беше, че тя ще се изрази под формата на нов продукт (или продукти). Айпадът [таблетът на Епъл] беше първият кандидат. След него дойде Айуоч-ът [интелигентният часовник]. И двата продукта бяха успешни, но далеч не колкото Айфона. Очакваният си остават фокусирани върху нови, по-драматични бъдещи продукти, сред тях митичният Епъл-автомобил, чието бъдеще е несигурно.

Този подход – изнасяне на пазара на все по-нови, убийствени продукти, един след друг – изглежда почти невъзможен, дори и за Епъл. Но последното заявление на фирмата сочи към нов начин за поддържане на вниманието – и то много по-фин от простото приканване на хората да купуват или наемат някакъв нов стъклен правоъгълник, година след година.


Small Ad GF 1

Вниманието е странно нещо. Често се приема, че начинът за запазване на власт или влияние е да се поддържа вниманието на хората – да се държи то активно, фокусирано, пред очите ни. Това е начинът, по който Айфонът достигна знаменитостта си, в края на краищата: той направи пробив в масовото разбиране за мобилно телефониране н въведе една изцяло нова парадигма.

Но в хода на времето активното внимание постепенно отстъпва на заден план. Изключителните събития, продукти и идеи но могат да оцеляват като странни рядкости. Те трябва да се превърнат в нещо обичайно. Такава е съдбата на всяка влиятелна медийна форма, от електрическото осветление до автомобила, хладилника, телевизора, смартофона.

Истинската мощ на медиите идва от свикването с тях. Когато всеки разчита на електричеството. Когато всеки ползва миялна машина за чинии. Когато всеки се движи с личен автомобил Когато всеки се свързва, работи или играе с помощта на смартфон.

* * *

Последното заявление на Епъл разкрива два нови подхода към управляването на процеса, водещ до свикване с техните продукти. Единият е технически, другият социален.

Първият подход променя начина, по който Афонът се включва. Новият, водещ смартфон на Епъл, Айфон Х, е снабден с дисплей, който се простира от край до край и премахва бутона, който преди се намираше на предната част на телефона. За да замени т. нар. Touch ID, сензорът за пръстов отпечатък, който досега предоставяше сигурност при ползването и разплащането с телефона, Епъл е въвел нова технология, основаваща се на разпознаване на лицето на притежателя, наречена Face ID.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Техническото ѝ осъществяване е впечатляващо: използва се специална инфрачервена камера и лъчев прожектор, който картографира и моделира лицевите черти на потребителя на Айфона. Епъл твърди, че технологията е сигурна и надеждна, като шансовете за пробиването ѝ са едно на милион.

Но за да използва Face ID и отключи телефона, потребителят трябва да погледне към устройството, така че телефонът да може да види очите му/ѝ. Това има още един удобен [за фирмата] страничен ефект: хората трябва отново и отново да обръщат внимание на Айфоните си. Вече никой не може да пропусне факта, че Айфонът е устройство, направляващо животите ни от заден план, дори и ако за тази цел то трябва да бъде включено. Първо, потребителят трябва да го осъзнае в предния план. Айфоне, виж ме. Разпознай ме, така както аз те разпознавам, докато го правиш.

Изглежда като дреболия – предизвестие, може би, за нещо друго, което ще се появява тепърва. Но поне за момента то представа Айофна отново като нещо, което изисква и предоставя активно, вместо пасивно внимание.

Вторият подход е далеч по-странен. Анджела Арендс, заместник-президентката на Епъл в отдела за продажби, обяви, че компанията ще оформя и представя по нов начин местата на продажбите си. Вместо магазини, те вече ще станат „градски площади, тъй като са места за срещи и събиране“. Тя създава „площади“ в най-големите магазини, добавя „заседателни зали“ за предприемачи и преоформя коридорите като „авенюта“, които са нещо като „витрини, заобикалящи градския площад“. Магазинът на Епъл на Пето авеню в Манхатън ще се превърне в такъв градски площад, както и новият, в библиотеката Карнеги във Вашингтон – едно оспорвано използване на архитектурен паметник, който някога действително е служил като публична сфера, вместо такава, ре-миксирана с помощта на капитализма.

Независимо от това дали ще има успех или не, планът на Епъл за създаване на градски площади приема факта, че устройствата на фирмата са имали огромно въздействие върху публичната сфера – и че то не винаги е било добро. Достъпът до информация, хора, услуги и идеи в наши дни преминава често – понякога изключително – през различни правоъгълници. Ние знаем, че програмите и услугите, които предоставят този материал, включително Туитър и Фейсбук, са имали дълбоко и обезпокоително въздействие върху политическата реалност.

Новият, ако и малко объркан, интерес на Епъл към гражданската сфера, изглежда реагира на тази реалност. Градските площади на Епъл правят физически достъпна една реалност, която инак си остава нематериална, а именно, че екраните са превърнали публичните места в лични, и че тези лични места тътнат с прикрита заплаха.

* * *

В последното си публично изявление, главният мениджър на Епъл, Тим Кук, каза нещо толкова банално, че то беше отминато без особено внимание. „Истински поразително е до каква степен Айфонът оказва влияние върху света всеки ден“, отбеляза той, докато се приготвяше да представи новите модели на телефона. „Нашите намерения с Айфона винаги са били да създадем нещо толкова мощно, толкова всепроникващо и толкова магическо, че хардуерът просто да изчезва“.

В продължение на години думи като тези бяха разбирани като въпрос на използваемост. Макинтошът беше персонален компютър толкова лесен за ползване, че да работи с него можеше всеки. По-късно Айподът и Айфонът последваха по същия път. Но освен това Кук говори за един друг вид изчезване: онзи акт на невидимост, който медиите изпълняват всеки ден, когато се превърнат в зрели, масови средства за комуникация.

Бъдещето на Епъл не е в таблети, часовници или дори автомобили. То е в начините, по които – добре или зле – фирмата ще успява да направлява глобалния живот, опосредстван от телефоните ѝ. И с каква готовност обществеността ще допусне всичко това.

Източник

Иън Богост е професор по компютърни науки в Института по технологии, Джорджия (САЩ), където преподава и бизнес-мениджмънт. Богост е също и основател и партньор на Persuasive Games LLC, независима фирма за производство на компютърни игри, както и редовен сътрудник на списанието The Atlantic

Pin It

Прочетете още...