Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

Когато Епъл откри нов магазин на Пето авеню в Манхатън през 2006, фирмата получи едно доста необичайно оплакване. Не от вида, обичаен за Ню Йорк – вие блокирате гледката, за която съм платил добри пари, или застроявате квартала, който току-що съм открил. Не, този нов флагмански магазин беше критикуван от един ислямистки сайт. Кубът от стомана и стъкло, оплакваха се правоверните, бил замислен така, че да напомня за обсидиановия куб в Мека, и по този начин да обижда исляма.

Историята беше смехотворна – става дума за екстремистки сайт (макар и голям) – и фанатиците, стоящи зад него, бяха виждали куба само покрит с черно скеле, докато още се строеше. Немалко нюйоркски мюсюлмани подчертаха, че те пък обичат новия магазин. И все пак не е напълно откачено да се наричат магазините на Епъл „Мека“. Красиви както отвън, така и отвътре, те са храмове за фанатиците на прекрасните продукти на фирмата. За разлика от повечето други производители на малка техника, Епъл продава нещо повече от изящно оформени технически играчки. Тя продава начин на живот и начин на съществуване. Човек може да нарече всичко това „епълизъм“.

Епълизмът не е съвсем религия, но пък разполага с един почти божествен водач, Стив Джобс. Той дори се завърна обратно от мъртвите – уволнен от фирмения съвет през 1985, той беше наето отново през 1997 и успя напълно да преобърне съдбата на Епъл. Множество фенове гледат на фирмата с преклонение: актьорът Тони Къртис, който умря през миналия октомври, беше погребан със своя iPhone, подобно на фараон, горящ от желание да обновява статуса си във Фейсбук дори и откъм отвъдния живот.

Без значение каква е вярата, винаги е доста забавно, ако и не особено поучително, човек да се вглежда във фанатиците. Когато наскоро посетих магазина на Пето авеню, не открих много лица, които да се вместват в стереотипа на типичния епълски фен като принадлежащ към модерната, богата, западна младеж. Имаше мъж, който изглеждаше като дипломат – със знаменце на Обединените арабски емирати на ревера. Група тийнейджъри бърбореха оживено на португалски. Червенокос младеж остави настрана Библията си, за да играе онлайн-игра на име Combat Arms. Двойка на средна възраст разглеждаше сайта Bed, Bath & Beyond. Успехът на Епъл вече е задминал асиметричния пазар на хората с джинси и очила в черни рамки. Сега вече това е движение на масите.

Вътре в магазина човек може веднага да вземе в ръка и да си поиграе с повечето от машинките. Това е умен ход от страна на Епъл: по този начин те обезценяват немалко количество от инвентара си, но пък запленяват евентуалния купувач и правят от всеки магазин място за събирания, като магазините за грамофонни плочи от старо време. Само едно от местата беше недостъпно, поради огромната тълпа, която го заобикаляше – щандът на iPad.


Small Ad GF 1

iPad – таблоидният компютър, който фирмата пусна на пазара през миналия април, се превърна във феномен – от него се продадоха 7,5 милиона екземпляра в течение на шест месеца, въпреки първоначалния скептицизъм, въпреки високата цена (500 долара за машина без вградена 3G връзка, тоест без телефон) въпреки факта, че той не прави почти нищо повече от други подобни машини (електронни четци на книги, конзоли за игри, iPhone на самия Епъл). iPad е един типичен за Епъл смел облог, чрез който фирмата създава нов марков клас, а хората се избиват да го купуват, почти само защото той е направен от Епъл. Фирмата, която премахна думата „компютър“ от Apple Computer през 2007, днес притежава три много видими машини, които не са Макинтоши – iPod, iPad и iPhone. Тя иска да ви съпровожда навсякъде.

Това обаче води до конфликт с друга една компания, която не произвежда мобилни устройства, но пък също би желала да ви съпровожда на всяка стъпка. Гугъл започна просто като един по-умен начин да се намират информации в Интернет. Днес фирмата е облак от услуги, който прониква във всички аспекти на животите ни. Ние търсим в Гугъл добър ресторант, после търсим пак в Гугъл отзиви за него по други сайтове, откриваме го чрез Google Maps, проверяваме през Гугъл дали влакът ни се движи навреме и изпращаме чрез Gmail електронна поща до приятелите си, за да ги предупредим, че ще закъснеем с 15 минути.

Все повече и повече ние вършим всички тези неща на някой от смарт-телефоните, управлявани от операционната система Андроид на Гугъл. Самата фирма не произвежда мобилни телефони. Но тъй като лицензира Андроид на все повече и повече фирми-производители, Гугъл постепенно се превръща в най-големия конкурент на най-успешния производител на малки устройства в света. Гугъл е направил огромен облог, че също ще направи от Гугълизма нещо, с което ще се движим на всяка крачка.

Но това не винаги е било така. Само допреди няколко години Епъл и Гугъл бяха толкова удобно-различни едни от други, че главният мениджър на Гугъл, Ерик Шмид, имаше място в управителния съвет на Епъл (от 2006 до 2009). „Стив Джобс и аз сме много близки приятели“, каза Шмид миналото лято. „Мисля, че той е най-добрият мениджър в света, погледнат от всяка възможна точка.“ Компаниите им можеха да се окажат двойка, срещнала се в небето: великолепните малки устройства на Епъл, управлявани от вълшебния софтуер на Гугъл. Днес Андроид е най-продаваната система за смарт-телефони, след като задмина продажбите на Епъл през 2010 г. Джобс намекна, че Гугъл е нарушил едно мълчаливо споразумение, посочвайки по време на една конференция през юни, че „ние не се намесихме в (бизнеса на) търсачките“ и че нямат намерение да го правят. Излъчвайки обичайната си самоувереност, той каза на същата аудитория, че няма да отстранява от собствените си устройства полетата за търсене чрез Гугъл, заявявайки, че „в момента ние имаме по-добрия продукт“.

Двете компании подхождат към мобилната война по абсолютно различни начини. Устройствата на Епъл, произведени от самата фирма, позволяват инсталирането само на одобрени от Епъл програми (apps). За разлика то тях Гугъл дава Андроид напълно безплатно – фирмата не продава операционната система – така че тя може да бъде вградена в десетки различни модели телефони, направени от най-различни производители, сред които са Сони, Моторола, Самсунг, LG, НТС и др. Кодът на Андроид е отворен и производителите могат да го променят според собствените си потребности (макар че Гугъл се опитва да установява набор от основни правила, така че една програма, написана за даден Андроид-телефон, да може да функционира и на друг). Всеки, който е в състояние да напише програма за системата, може да я предлага чрез Андроид-пазара на Гугъл, който е еквивалент на App Store, съответното място при Епъл. Епъл е великолепна, но далеч по-затворена и контролирана фирма. Самият Ерик Шмид разговаря за тези разлики през юли, по време на едно посещение в лондонското списание The Economist. „Гугъл има напълно различен мироглед“, каза той. „Възгледът на Епъл е последователно затворен. Нашият е точно обратният: мрежата, отвореност, всички избори, всички гласове свободни. Експериментът върви в момента.“

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Малко е изтъркано да се превръща в символ на фирмената култура нейният шеф, но тези двамата правят изкушението непреодолимо. Джобс, безспорният водач на Епъл, е ненадминат, труден по характер фанатик на темата контрол, който презира пресата, освен в случаите, когато инструктира рекламния си отдел как да „изпусне“ някоя история, или пък държи грандиозна пресконференция. Той носи едно и също облекло всеки ден (черен пуловер и дънки Левис 501), по същия начин, по който и машинките на Епъл се появяват само в минимално и стриктно съвместимо разнообразие. Под ръководството на Джобс Епъл почти не е пускала на пазара неуспешен продукт.

Гугъл, напротив, няма Джобс, а един странен триумвират, състоящ се от Шмид и Лари Пейдж плюс Сергей (Серж) Брин. Пейдж и Брин са двамата първоначални основатели на фирмата – типични станфордски студенти и компютърни магьосници от много специфичен калифорнийски вид – които остават в екипа, за да насърчават новаторството във фирмата, предоставяйки ежедневното управление на Шмид, който пък е типичен мениджър в костюм и вратовръзка. Гугъл печели парите си, като изучава навиците и предпочитанията ви чрез електронната ви поща, търсенията, които правите в Интернет и по телефона, след което продава тази информация на рекламодатели. Лозунгът в първоначалните години на фирмата беше „не бъди зъл“ – нещо, което сътрудниците на фирмата вземат напълно сериозно. Но Щмид изглежда има нов стандарт: „не бъди гаден“. Той удиви коментаторите през 2009, казвайки: „ако имате нещо, за което не искате никой да знае, то може би на първо място не би трябвало да го правите.“ Очевидно стараейки се да успокои страховете, че Гугъл не познава граници, той направи нов опит през 2010. „Политиката на Гугъл е да се приближим плътно до линията на гадното, но да не я пресичаме“, каза той, очевидно без да осъзнава, че това може би е най-застрашителното нещо, което шефът на една всесилна технологическа компания може да каже.

Гугъл, една много по-хаотична компания в сравнение с Епъл, понякога просто пуска нещо навън и след това гледа какво ще се случи. Gmail, невероятно успешната платформа за електронна поща, беше пусната в бета-модус (тоест опитен) и си остана така в продължение на две години. Google Wave, един изключително сложен инструмент за електронна поща, комуникация и сътрудничество, беше приет само от малцина. Google Buzz, сайтът за социални контакти, се оказа катастрофа от гледна точка на поверителността, защото показваше открито контактите на потребителите си. Такъв е цикълът от продукти на една фирма, която насърчава сътрудниците си да прекарват по един ден седмично с лични проекти и се прекланя пред подхода на хакера (да видим какво ще се случи), в противовес на деликатната работа на дизайнера.

Колкото и да са различни, Гугъл и Епъл произхождат от едно и също място: калифорнийската Силиконова долина. Мнозина от инженерите и програмистите, работещи в едната от тях, може би вече са работили и в другата.

Но и двете фирми още отрано са давали знаци за това какво ще излезе от тях някой ден. Джобс казва, че най-важния курс, който е изучавал в колежа (преди да напусне) е била калиграфията. Дизайнер по сърце, той ръководи екипа, който пуска на пазара първия Макинтош. И докато останалите членове на екипа работели ден и нощ, за да подобрят постиженията на машината, Джобс изисквал дребни поправки в кутията – неща, които другите почти не били в състояние да видят. И макар днес той може и да изглежда малко ъгловат, Макът беше революция в дизайна през 1984. Това беше първият комерсиален компютър в света, който имаше екран, поне малко подобен на онзи, който имате вие днес.

Гугъл също започна да демонстрира качествата си отрано. Източникът на неговата амбиция беше твърдението на Лари Пейдж, че ще снеме целия Интернет на собствения си компютър. За да се направи това бяха закупувани и свързвани едни с други десетки евтини компютри. Повечето външни хора и до днес вероятно не осъзнават, че Гугъл е постижение колкото на софтуерна сръчност, така и на физическо инженерство. Днес фирмата обработва по един милиард търсения дневно. А кога е бил последният път, в който се е случвало тя да не се справи?

Някога и двете компании бяха в ролята на малкия човек: Епъл беше Давид, целещ се с прашката си в Майкрософт, а Гугъл беше вторият, опитващ се да снеме от власт Яху. И двете фирми бяха толкова добри, че станаха големи, което ги доведе до там да кръстосат мечовете си, докато се придвижваха към нови продукти и полета на действие. Днес Епъл и Гугъл са в конкуренция чрез бразуърите си (Safari и Chrome), фотографския софтуер (iPhoto и Picasa), електроннаta поща (me.com срещу Gmail) и съвместноto използване на компютри (MobileMe срещу iGoogle). iTunes на Епъл сега е най-големият в света магазин за музика; Гугъл отговаря на това с Google Music. Епъл, макар и да се отнасяше високомерно към тази област преди няколко години, днес вече продава електронни книги чрез iTunes; Гугъл пък тихичко дигитализира всяка книга, до която може да се докопа. Гугъл притежава Ютюб, най-големият в света сайт за видео, но Епъл също започва да гледа на доставянето на подвижни образи като на решаваща способност (чрез iTunes, iPad, iPod и Apple TV). През април Епъл на свой ред навлезе в основното поле на своя конкурент, пускайки в ход iAd, платформа за реклами по мобилни устройства.

Стремежът към растеж доведе и двете фирми до катастрофални публични изяви в Китай – неотразим като пазар и като център на производство. Гугъл се преклони пред цензорите, ограничавайки в продължение на години собствената си търсачка, преди публично да се откаже от тази политика през януари 2010. Епъл пък съкрати производствените си разходи, използвайки Foxconn, един китайски производител, чиито работници са толкова недоволни, че под по-високите прозорци на сградите им са инсталирани мрежи, за да се предотвратят многобройните самоубийства, а шефът на фирмата е известен с изказването си, че „една враждебна среда е нещо добро“. С „двата милиона мишници, които очакват дезодориране“, както се изразяват специалистите по маркетинг, Китай подмами двамата американски гиганти с до този момент безупречни реномета към действия, които помрачиха образите им. Сега пък, зашеметяващите мащаби на друг новопоявяващ се милиарден пазар – този на мобилните устройства, не на подмишниците – ги карат за пръв път да влязат в открита схватка.

Ако интелигентните телефони наистина ще бъдат нещо като допълнения към нашите мозъци, поне през следващите няколко години, Епъл или Гугъл вероятно ще стоят зад по-голямата част от тях. Очакванията по отношение на Майкрософт с неговия Windows Phone 7 са скромни. Само BlackBerry, с едно много по-различно, ориентирано към работната сфера устройство, е в същата лига. Никой друг няма нищо, което да наподобява дори вятъра зад гърба на Гугъл и Епъл.

Разбира се, Епъл и Гугъл притежават най-впечатляващите предложения. Системата на Епъл, ако и много критикувана поради затвореността си, предлага набор от лъскави устройства, едно малко и бляскаво семейство. iPod, iPad и iPhone – всички те са разширения на Мака, превръщащи фотографиите, видеоклиповете, музиката и филмите в река от удоволствие, в която ние можем да се потопим по всяко време – във влака, на кушетката или докато се разхождаме. Офертата на Епъл се състои от красив хардуер и интуитивен софтуер, които, през по-голямата част от времето, са даже по-приятни за ползване, отколкото за гледане.

Обратната страна на медала, нещото, за което Епъл се надява, че няма да мислите прекалено често, е в това, че няма лесен изход навън от системата на Епъл. Музикалните клипове и филми, които сте купили от него, могат да бъдат прехвърлени от iPod на някое независимо устройство само с помощта на нелесна процедура, а доскоро дори и това не беше възможно. Офертите на Епъл почти никога не ви оставят безпомощен, но ако го направят, то вие си оставате с изгубените разходи и с репутацията на епълист, която сигурно ще ви се наложи да опровергавате публично.

Гугъл настоява за една по-различна вяра. Вие можете свободно да избирате мобилния си провайдър, както и производителя на телефона си. Независими програмисти ще се трудят ден и нощ, за да се появят на телефона ви, без да е нужно Гугъл да ги подбира специално. Самата фирма не иска от вас нищо. Тя няма да вади пари директно от джоба ви, както Епъл го прави с удоволствие. Гугъл не иска да ви продава допълнение към мозъка. Тя иска само съдържанието.

Въоръжена с това съдържание, фирмата ще накара някой друг да плаща за това, че ви изпраща реклами. Те са съвсем мънички, нали? Още в началото Гугъл даде обещание, че рекламите ще бъдат само текстови и много кратки. И докато не се безпокоите от факта, че те са скроени специално за вас, не губите нищо.

А това скрояване може да се окаже доста комично: един колега, който пише за крикет, и по тази причина често споменава Пепелта[1], сега открива, че търсенията му в Гугъл са постоянно съпровождани от реклами за кремиране. Но нещата могат да бъдат и по-сериозни. На едно парти в Ню Йорк миналата година се запознах с един впечатляващ майор от армията, зелена барета и ветеран от Ирак. Разговаряхме и си разменихме визитни картички, след което не мислех повече за всичко това. В продължение на една година след това той постоянно се появяваше в рекламите на Гугъл, докато ползвах Интернет. Беше се кандидатирал за конгресмен от Мисури и вече не можех да избягам от рекламите, приканващи ме да гласувам за него. Не живея в Мисури, но по някакъв начин Гугъл беше узнал, че аз го познавам.

Преди да стигнат до битката вътре в джоба ви, както Епълизмът, така и Гугълизмът бяха отправили големи претенции към вашата вяра. Епъл, много просто, промени начина, по който ние мислим за малките устройства. Клиф Куанг, редактор на списанието Fast Company, казва че в миналото, когато е имало нова техническа играчка, „един човек в семейството знаеше как да я ползва. Това е нещо, което Епъл напълно промени. Вече не съществува очакването, че ще ви се наложи да се учите как да ползвате някой продукт на Епъл.“

И действително, моят нов iPad дойде без каквато и да е инструкция за ползване, почти никакви кабели, никакви компактни дискове с драйвери и пр. Красивата картонена кутия, самата тя направена по такъв начин, че се отваря с малко усилие и с приятен звук, шшшш, съдържаше самия iPad и един-единствен кабел. Никакво мъчене с неразбираеми указания. Вадиш го, отлепяш пластмасовия защитен екран и натискаш един бутон, който пошепва „Добре дошъл. Какво искаш да правиш?“ Лекотата на ползване е такава, че Джобс сигурно има донякъде право, когато защищава AT&T, която не може да се справи с обема на потребителския трафик: потребителите на iPhone, според Consumer Reports[2], ползват пет пъти повече Интернет-данни от потребителите на други смарт-телефони. Епълистите не си играят със своите устройства. Те ги ползват.

И много често, за да гугълват. Уместно е да се отбележи, че „епълвам“, за разлика от „гугълвам“, не е разпространен глагол. По същия начин, по който забравяме до каква степен компютрите и малките машинки бяха неизползвамеи допреди появата на Епъл, ние сме склонни да забравяме, че преди Гугъл, Интернет-търсачките бяха ужасяващи. От големите Интернет-компании се очакваше да бъдат портали – уебсайтове, които да ви помагат да намирате медии, възможности за пазаруване, прогнози за времето и пр., същевременно предоставяйки услуги като електронна поща. Но Yahoo!, AltaVista, Excite и другите подобни сайтове не успяваха да се справят с организацията на милионите страници из Интернет. Гугъл погреба порталите като просто намираше точно онова, което вие търсехте, и го поставяше на върха, или близо до него, на първата страница с резултати от търсенето, всеки път. Гугъл направи от интернет – Интернет, такъв, какъвто го познаваме днес.

Епъл също помага на най-добрите да станат по-големи. iTunes направи повече за насърчаването на музикалната индустрия от което и да е голямо музикално студио от последните 20 години. През февруари 2010 беше продаден десет милионния музикален трак на iTunes. Но те не променят начина на консумация – те просто вземат онова, което съществува, и го размножават. Даунлоудването подпомага популярните сингъли, но затруднява продажбата на албуми. Средният номер-едно сингъл в Англия е продавал по 60.000 копия седмично в Англия през 2005. Днес цифрата е 93.000. Някои хора се надяваха, че ниската цена на поддържането на огромни каталози от музика ще подпомогне и разпространението на по-малко популярните неща. Според теорията за „дългата опашка“, лансирана от Крис Андерсън – редактор на списанието Wired, за нишевите продукти също ще има голямо търсене. Но последните проучвания показват, че само 2% от офертите осигуряват 80% от продажбите.

Независимо от това дали го прави Епъл или Гугъл, да помагаш на големите да станат още по-големи не е особено популярно начинание. Но при властта, с която тези компании разполагат, каквото и да правят, те винаги ще бъдат обект на критика. Гугъл например вече не предоставя целия Интернет на търсещия потребител. Постепенно фирмата започва да пресява резултатите според географското местоположение, според информацията от кукитата (файловете, които множество Интернет-сайтове записват на компютъра ви) и дори според контактите от вашия Гугъл-акаунт, ако имате такъв. Според някои наблюдатели животът в този Гугъл-мехур е заплаха за културата и дори за демокрацията, тъй като потребителят вече никога не се среща с изненади. За момента резултатите варират само малко от един потребител до друг. Ерик Шмид със сигурност не намира това гадно.

При всички случаи войната за господство над телефона между Гугъл и Епъл е най-големият сблъсък от времето на битката между Епъл и Майкрософт за пространството на нашите десктопи. В края на 2011 смарт-телефоните ще се продават повече от обикновените, а в 2012 те ще се продават повече и от компютрите.

Подходите на двете фирми са напълно различни. И, макар конкуренцията да е нещо добро за всички, трудно е да си представим, че и двете могат да успеят в една и съща степен. Дали поколението Фейсбук, безразлично към грижите на личното пространство, ще даде предимството на Гугъл? Или може би ония, които са израсли с очакването, че машините трябва да функционират безотказно, ще го дадат на Епъл? От този отговор ще зависят не само милиарди долари, но и начина, по който ние ще изживяваме света в бъдещето.

Източник



[1] Най-известното спортно събитие в областта на крикета, състезание между Англия и Австралия, датиращо от 1882. Бел. пр.

[2] Американско списание, предлагащо рецензии и оценки на продукти и услуги, основаващи се на независими проверки, извършвани в собствените му лаборатории. Бел. пр.

Робърт Лейн Грийн е международен кореспондент на британското списание The Economist.

Pin It

Прочетете още...