Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 11 Garret
Лори Гарет говори на конференцията „Поптек“, 2008.
Снимка: Крис Круг. Източник: Уикимедия

 

Обещанията и рисковете на синтетично-биологическата революция

През май 2010 най-богатият и най-силен мъж в областта на биотехнологиите създава ново същество. Джон Крейг Вентър и екипът на неговата частна компания започват с ДНК и конструират нова генетическа поредица, състояща се от повече от един милион кодирани битове информация, известни под името нуклеотиди. Седем години преди това Вентър е първият човек в историята, създал функциониращо живо същество единствено въз основата на информация. Гледайки наборите от букви, представляващи ДНК-поредицата на вирус, наречен phi X174, който инфектира някои бактерии, той си казва, „мога да създам реална ДНК въз основата на тази компютърна информация“. Така и прави, създавайки вирус, основаващ се на генетичния код на phi X174. По-късно следва същата рецепта, за да създаде ДНК за своето по-голямо и по-сложно същество. Вентър и екипът му откриват начин как да направят изкуствена бактериална клетка, внедряват в нея създадения от тях геном и започват да наблюдават как формата на органичен живот, която са синтезирали, започва да се движи, яде, диша и се възпроизвежда.

Докато прави това, Вентър се опитва да предупреди все още нищо не подозиращото човечество за онова, което идва. В едно интервю от 2009 той например предупреждава: „смятаме, че, щом веднъж сме активирали един геном, то да, той вероятно ще има влияние върху начина, по който хората мислят за живота“. Вентър определя новата си технология като „синтетична геномика“, която ще „тръгне в компютърния и дигитален свят от дигитализирана биология и ще изгражда нови ДНК-конструкции за много специфични цели… Това може да означава, че докато научаваме правилата на живота, ние ще бъдем в състояние да създаваме роботни и компютационни системи, които са самообразоващи се [self-learning systems].“

„Това е началото на нова ера на изключително ускорено учене“, продължава той. „Няма нито един-единствен аспект от човешкия живот, който да не притежава потенциала да бъде тотално трансформиран от тези технологии в бъдеще.“

Днес някои наблюдатели наричат работата от вида на това новаторско създаване на бактерии „4-D печатане“. 2-D печатане е онова, което вършим всеки ден, когато натискаме клавиша „Печат“ на клавиатурите си, с което получаваме от старомодните си принтери твърдо копие на статия или някакъв друг вид текст. Производители, архитекти, артисти и други днес вече извършват 3-D печатане, като използват компютърно-създадени дизайни, за да карат устройства, заредени с пластмаса, въглерод, графит и дори хранителни материали, да конструират триизмерни продукти. При 4-D печатането производителите вече правят следващата ключова стъпка: себе-изграждане или себе-възпроизвеждане. Онова, което е започнало като човешка идея, изградена на компютър, след това е изпратено на 3-D принтер, при което се стига до творение, способно да прави копия и трансформации на самото себе си. От различни солидни материали [ученият] Скайлар Тибитс от Масачузетския институт по технологии създава комплексни физически субстанции, които нарича „материали, които могат да се програмират и които изграждат себе си“. Вентър и стотици други синтетични биолози твърдят, че 4-D печатането се постига най-добре когато се остави животът да използва собствените си градивни елементи, ДНК.


Small Ad GF 1

Когато екипът на Вентър изгражда за пръв път вирусния геном phi X174, самият той поръчва масивен анализ на следствията от синтетичната геномика за националната сигурност и общественото здравеопазване. Докладът предупреждава, че има два основни проблема, които пречат на подходящото управляване на новата наука. Първият е, че работата в областта на синтетичната биология, или „синбио“, е станала толкова евтина и лесна, че онези, които я практикуват, вече не са непременно класически образовани биолози. А това означава, че няма и общоприети предпоставки по отношение на етиката, професионалните стандарти или сигурността в тази област. Вторият проблем е, че съществуващите стандарти, в някои случаи регулирани от държавни агенции в Съединените щати и други развити страни, са от предишното поколение, тоест остарели, а освен това и до голяма степен непознати за много от по-младите практици в областта.

Екипът на Вентър предсказва, че тъй като цената на синтетичната биология продължава да намалява, интересът към тази област ще се увеличи, а етическите и практически опасения, които те са повдигнали, ще стават все по-големи. И те се оказват още по-далновидни, отколкото сами са предполагали. В съчетание с пробивите в друга област на биологията (изследванията на т. нар. „хиперморфни мутации“ [„gain-of-function“, GOF]), областта на синтетичната геномика създава зашеметяващ набор от нови възможности, предизвикателства и заплахи пред националната сигурност. Докато научната общност едва започва да обсъжда „еволюцията, направлявана от човека“ и заслугите на експериментите, които придават на сравнително доброкачествени микроорганизми опасни способности за предизвикване на болести, въпросите за световния биотероризъм и биологичната сигурност започват да изостават доста, като затъват в остарели представи за това, как най-добре да се противодейства.

В Съединените щати Конгресът и изпълнителната власт се опитват да се подготвят, като създават ограничени списъци на известни патогени и токсини, и разработват мерки за наблюдение, контрол и борба с тях; чуждестранните правителства и международните институции, като например ООН и Конвенцията за биологичните оръжия, са още по-малко амбициозни. Управлението, накратко, е съсредоточено върху стария свят на биологията, в който учените наблюдават живота отвън, удивлявайки се на детайлите и поведението му, докато експериментират с неговата околна среда, а след това наблюдават какво се е случило. Но в новия свят на биологията те вече сами могат да създават живот и да го изследват отвътре. Както Вентър казва през 2009 г., „Онова, което сме постигнали досега, ще порази зашеметените ви мозъци.“

Кодиране на живот

Малко след като е обявен основополагащият експеримент на Вентър, Националният институт по медицина на Американската академия на науките свиква специална комисия, чиято цел е да проучи етическите, научни и засягащи националната сигурност измерения на „прекрасната нова биология“. Андрю Елингтън и Джаред Елъфсън от Тексаския университет в Остин твърдят, че едно ново поколение от биолози започва да определя границите на науката – поколение, което разглежда формите на живот и ДНК по начина, по който технологическите магьосници, създали фирми като IBM, Cisco и Apple, някога са гледали на базисната електроника, транзисторите и интегралните платки. Тези две области, всяка от тях със своя собствена частна и академична подкрепа, се сблъскват, сливат и трансформират една в друга, тъй като компютърните специалисти говорят за „изчисления, основаващи се на ДНК“, а синтетичните биолози говорят за „живи платки“. Биологът е станал инженер, който кодира нови форми на живот по собствено желание.

Джералд Джойс от изследователския институт Scripps в Лайола, Калифорния, се безпокои, че когато границите се размият в достатъчна степен, биолозите ще започнат да направляват еволюцията и че вече сме свидетели на „края на дарвинизма“. „Животът на Земята“, отбелязва Джойс, „демонстрира изключителна гъвкавост и изобретателност при адаптирането към силно различаващи се биологически ниши. Може би най-значимото изобретение на живота е една генетическа система, която има огромна способност за новаторство – нещо, което вероятно няма скоро да бъде постигнато при синтетичните биологически системи. Но щом само на информационните макромолекули се даде възможност да наследяват полезните модификации чрез някакъв вид себе-поддържаща се дарвинова еволюция, те просто могат да поемат свой собствен начин на живот“.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Това не е преувеличение. Всички ключови бариери пред изкуствения синтез на вируси и бактерии са преодолени, поне на ниво „принципно доказателство“. През 2002 г. изследователи от университета Stony Brook са създали вирус за детски паралич, използвайки генетичния му код. Три години по-късно учените, разтревожени от мисълта за масова грипна епидемия, решават да пресъздадат за изследователски цели убийствения вирус на Испанския грип от 1918 г., като идентифицират ключовите елементи на гените, които са придали на този вирус способността да убие най-малко 50 милиона души за по-малко от две години. Всичко това означава, че дилемата за „двойната употреба“, пред която се е изправила химията преди едно столетие, а едно поколение по-късно е достигнала и физиката, днес се появява с мощна сила в съвременната биология.

Между 1894 и 1911 г. германският химик Фриц Хабер открива как да произвежда амоняк в масови количества. Това революционизира селското стопанство, като създава модерната индустрия за изкуствени торове. Но същите изследвания помагат и при създаването на немските химически оръжия през Първата световна война – а участието на Хабер се оказва от решаващо значение както при положителните, така и при отрицателните резултати. Три години след като Хабер печели Нобеловата награда по химия, неговият сънародник Алберт Айнщайн получава Нобелова награда за своя принос в областта на физиката. Революционните теории на Айнщайн за относителността, гравитацията, масата и енергията помагат да се разкрият тайните на космоса и да се проправи пътя за оползотворяване на ядрената енергия. Но те водят и до атомната бомба.

Проблемът за „изследванията с възможна двойна употреба“ [„dual-use research of concern“] (DURC) – проекти, от които може да има както благоприятни, така и опасни последици – е вече отдавна идентифициран в областите на химията и физиката, и е довел до международни договори, насочени към ограничаване на най-опасните приложения на проблематичните изследвания във всяка от тези области. Но поне в това отношение биологията изостава много, тъй като Съединените щати, Съветският съюз и много други страни продължават да се стремят към разработване на биологични оръжия, при относително незначителни ограничения. Досега тези изследвания не са довели до особено големи военни последствия, тъй като онези, които се стремят да използват биологични оръжия, не са намерили начини за бързо предаване и разпръскване на микроби или за ограничаване на въздействието им само до предвидените цели. Но днес това може би се променя.

Загрижеността по отношение на двойната употреба в биологията придоби широка публичност през последните няколко години, благодарение на изследванията върху хиперморфните мутации [GOF], при които се правят опити за започване борбата с потенциалните ужаси на новите модифицирани организми, като първо бъдат създадени при изкуствени условия. На 12 септември 2011 г. Рон Фушие от Медицинския център „Еразъм“ в Ротердам, направи сензационно изказване по време на среща на Мрежата на Европейската научна работна група по грипа, провеждана на остров Малта. Той обяви, че е намерил начин да превърне H5N1 – вирус, който почти изцяло заразява единствено птици – в евентуален човешки грипен вирус. По това време са известни само 565 случая, при които хора са се заразили от грип H5N1, вероятно чрез контакт с птици, от които 331, или 59%, са умрели. Грипната епидемия от 1918 г. е имала смъртност от само 2,5 процента, но е довела до повече от 50 милиона смъртни случаи, така че H5N1 изглежда потенциално катастрофален. Спасителното при него е, че той все още не се е превърнал в щам, който лесно може да се разпространява от един човек на друг. Фушие обаче казва на учените в Малта, че холандската му група, финансирана от Националните институти по здравеопазване на САЩ, е „мутирала H5N1 до спукване“, като е превърнала птичия грип в нещо, което може да зарази порове (един от лабораторните еквиваленти на човешки същества). И тогава, продължава Фушие, той е направил „нещо истински, ама истински глупаво“, като е взел проби от носовете на заразените порове и е използвал събраните вируси, за да зарази още повече животни, и е повтарял процеса, докато е получил форма на H5N1, която може да се предава по въздуха от един бозайник на друг.

„Това е много опасен вирус“, казва Фушие пред списание „Scientific American“. А след това задава реторичен въпрос. „Трябва ли изобщо да се провеждат подобни експерименти?“ Отговорът му е „да“, тъй като експериментите могат да помогнат при идентифицирането на най-опасните грипни щамове в природата, да създават цели за развитие на ваксини и предупреждават света за възможността [вируси от типа на] H5N1 да се превърнат в преносими по въздуха. Скоро след сензационното заявление на Фушие един вирусолог от Университета Уисконсин, Йошихиро Каваока, който също е получил финансиране от Националния институт по здравеопазване, съобщава, че е извършил подобни експерименти и също е получил форми на вируса на птичия грип H5N1, които могат да се предават по въздуха между порове. Каваока е взел предпазни мерки, за да промени своя експериментален щам на H5N1 по такъв начин, че да го направи по-малко опасен за човешките същества, а и двамата учени са извършвали експериментите си в лаборатории с много висока степен на сигурност, обозначавани като „Ниво на биологическа сигурност 3+“, малко преди върха на скалата за сигурност.

Въпреки предпазните им мерки, и Фушие, и Каваока, пробуждат гнева на много експерти в областите на националната сигурност и публичното здравеопазване, които настояват да узнаят как точно може да бъде оправдано преднамереното създаване на потенциално масово-епидемични грипни щамове. Активиран е един дотогава буквално непознат консултативен комитет към Националния здравен институт, на име „Национален консултативен комитет по биологическа сигурност“, и той провежда серия от изпълнени със спорове срещи през 2011-12. В началото комитетът се опитва да смекчи последиците от експериментите с H5N1 чрез разпореждането, от декември 2011, никога да не се публикуват методите, използвани при тези експерименти. Списанието Science and Nature получава молба да редактира онези части от публикациите на Фушие и Каваока, в които се описват конкретните процедури, поради безпокойството, че тази информация може да бъде използвана като един вид „книга с рецепти“ от евентуални терористи.

[…]

Вярвам, че децата са нашето бъдеще…

Защитниците на идеята за открити, скоростни синтетично-биологически изследвания, като например Дрю Енди от Станфордския университет и Тод Куикън от Уилсън Сентър – последният един от лидерите на разрастващото се международно биологическо движение за самостоятелни търсения, настояват, че трябва да се обръща внимание не само на опасностите от синтетичната биология, но и на нейните перспективи. Енди смята, че два процента от икономиката на САЩ вече идват от генно инженерство и синтетична биология, и че секторът расте с 12 процента годишно. Неговият отдел за биоинженерство в Станфорд работи с бюджет от половин милиард долара годишно, а Енди прогнозира, че в близко бъдеще синтетичната биология ще доведе до икономически и технологически бум, подобен на онзи от Интернет и социално-медийните технологии през по-ранната част от този век.

Много изследователи от областта на биологията гледат днес на генното инженерство при вече съществуващи или новосъздадени форми на живот, като на авангард в това поле. Независимо дали се конкурират по научни изложения или провеждат експерименти, те нямат особено много време за дебати около изследванията с двойна употреба; те просто се движат напред. Международният конкурс за генетично конструирана машина, при който екипи от университетски студенти се състезават при изграждането на нови форми на живот, е започнал в МИТ през 2004; наскоро той е бил отворен и за участници от средни училища. Конкурсът от миналата година е привлякъл повече от 190 кандидатури на млади хора от 34 страни. Онова, което звучи като научна фантастика за едно поколение, вече е нещо нормално за друго.

Само за няколко години синтетичните биологични изследвания са станали сравнително евтини и лесни. През 2003 г. проектът за човешкия геном завършва първото пълно секвениране [пълно описване и документиране] на човешката ДНК. Това е струвало няколко милиарда долара и е включвало хиляди учени и техници, работещи в повече от 160 лаборатории, като е отнело повече от десет години. Едно десетилетие по-късно вече е възможно да се купи устройство за секвенция, струващо няколко хиляди долара и да се извърши описание на цялостен геном – в собствения дом, за по-малко от 24 часа. Днес вече, за още по-малко пари, някоя частна компания ще проследи генома ви – и цените продължават да падат. Разходите за секвентиране са спаднали до такава степен, че индустрията вече не е печеливша в развития свят и до голяма степен е пренесена в Китай. В огромни лабораторни складове в близост до Пекин, Шанхай и Шенжен автоматични секвенсъри днес дешифрират, а масивни компютри съхраняват, повече генетична информация месечно, отколкото е общата сума на информацията, натрупана между времето, в което Джеймс Уотсън и Франсис Крик са открили ДНК през 1953, и синтезата на phi X174 от Вентър през 2003.

За да се разбере как функционира днес областта на синтетичната биология, би било от помощ да се използва практически пример. Представете си някакъв реален проблем на общественото здравеопазване – да речем, как да се открие арсеник в питейната вода в области, където доставянето на подземни води е било замърсено. А сега си представете, че решението е да се създадат безвредни бактерии, които могат да бъдат отложени във водна проба и започват да светят ярко в присъствието на арсеник. В природата няма такова същество, но пък има същества, които светят (светулки и някои риби). В някои случаи тези същества светят само когато се съешават или се чувстват застрашени, така че са налице биологични превключватели. Има и организми, които са в състояние да почувстват присъствието на арсеник. Накрая, има безброй много бактерии, които са безвредни за хората и с които се работи лесно в лабораторни условия.

За да комбинирате тези елементи в лаборатория, просто трябва да инсталирате подходящ софтуер на лаптопа си и да претърсите базите данни на съответните компании, да намерите и закупите подходящите единици от ДНК, които съдържат код за светене, превключване и усет за арсеник. След това трябва да закупите мостри от някакъв вид безвредни бактерии. На тази фаза просто трябва да подредите ДНК-компонентите в някаква разумна последователност, да внедрите произведения ДНК-код в бактериалната ДНК и да тествате, за да видите дали бактериите са здрави и способни да се възпроизвеждат. За да тествате резултатите, всичко, което е нужно, е да капнете малко арсен в бутилка вода, да добавите известно количество от собствените ви новосъздадени бактерии и да раздрусате: ако водата започне да свети, бинго. (Този леко опростен сценарий се основава на такъв, който действително е бил реализиран от екип от университета Единбъро, в Международния конкурса за генетично конструирана машина през 2006).

Най-трудната част от процеса засега е подреждането на ДНК-компонентите в разумна последователност, но това едва ли ще бъде вярно за дълго. Светът на биосинтезата се скачва с онзи на 3-D печатането, така че учените вече могат да зареждат нуклеотиди в 3-D „принтер“, който генерира геноми. А освен това те вече са в състояние да си сътрудничат по цялото земно кълбо, при което учени от един град, които проектират генетична последователност на компютър, изпращат кода до принтер някъде другаде – на всяко място, свързано с Интернет. Кодът може да бъде за създаване на животоспасяващо лекарство или ваксина. Или може да е информация, която превръща микроскопичния phi X174 вирус, над който Вентър е работил преди едно десетилетие, в нещо, способно да убива човешки клетки, да прави зловредни бактерии устойчиви срещу антибиотици, или да създава някакъв напълно нов вирусен щам.

Информация, моля!

Нещото, което поставя в трудно положение малцината експерти по национална сигурност и правоприлагане, следващи отблизо тази биологична революция, е осъзнаването на факта, че ключовият компонент е просто информация. Докато буквално всички днешни закони в тази област – както национални, така и глобални – ограничават и проследяват разпространението на организми, пораждащи безпокойство (примерно вируса Ебола), то проследяването на информацията е почти невъзможно. Кодът може да бъде скрит навсякъде – сподвижниците на Алкайда са скривали указания за провеждане на атаки в порно-филми, а някой привидно невинен туийт може да насочва читателите към затънтено място в Интернет, съдържащо геномен код, готов за разпечатване в 3-D принтер. Изведнъж нещото, което е започнало като биологичен проблем, се превръща във въпрос на национална сигурност.

Ето защо, когато Световната здравна организация (СЗО) свиква втората си двугодишна Среща на високо ниво по въпросите за двойната употреба, около една трета от присъстващите учени и държавните служители са от Съединените щати и те представляват поне 15 различни служби, като се започне с ФБР, Центровете за контрол и превенция на болести, Министерството на отбраната и Службата на американския търговски представител. И макар че други страни също изпращат силни екипи, посланието на администрацията на Обама е ясно: ние се безпокоим.

От всяка страна-участничка в Конвенцията за биологическите оръжия се изисква да определи агенция, отговорна за спазването на разпоредбите на договора. За Съединените щати тази агенция е ФБР. Днес една малка служба вътре във ФБР, смалена още повече поради скорошните бюджетни ограничения и изземания, наложени от Конгреса, се опитва да държи под око научната общност и да открива евентуални случаи на двойна употреба. Но ФБР изобщо не притежава научната експертиза, с която разполагат самите учени, така че на практика то трябва да се надява, че учените ще се самоконтролират – една очевидно проблематична ситуация.

Други държави се опитват да се борят с проблема за двойната употреба по други начини. Дания например има лицензионна процедура както за публичния, така и за частния сектор. Тя изисква изследователите да регистрират намеренията си, преди да извършат експерименти. Лабораториите и персоналът се проверяват за възможни опасения по сигурността и получават лицензии, които посочват условията на допустимата им работа. Някои от кандидатурите и лицензите са класифицирани, което гарантира търговската тайна на частния сектор. Но такава програма е възможна там, само защото мащабът на биологичните изследвания в страната е толкова малък: понастоящем се контролират по-малко от 100 лиценза.

Датското правителство се опитва да контролира публикацията на Фушие по въпроса как той е модифицирал вируса H5N1 – чрез прилагането на собствените си закони за контрол върху износа, при което въпросната информация е всеобщо считана за прекалено опасна, за да бъде изнасяна. И макар правителството да е премахнало забраната след първата Среща на високо равнище на СЗО, един местен съд по-късно постановява, че публикацията на Фушие нарушава законите на ЕС. Фушие е обжалвал решението и от това може да има сериозни последици при обмена на информация за подобни изследвания из цяла Европа. Един от уроците във връзка със скорошните изтичания на разузнавателна информация в САЩ обаче е, че може да се окаже невъзможно да се наложи херметичен контрол върху предаването на цифрова информация, ако участващите в него страни са достатъчно решителни и изобретателни.

В съответствие с техните нововъзникващи инженерни перспективи, много от днешните биолози наричат геномните си проекти „бар-кодиране“. По същия начин, по който производителите поставят баркодове на продуктите в супермаркета, за да покажат техния произход и цена когато бъдат сканирани, така и биолозите се надпреварват да секвентират растения, животни, риби, птици и микроорганизми от целия свят, и да ги маркират таксономично[1] чрез ДНК-поредица, уникална за вида – неговия „баркод“. Възможно е също да се въведат баркод-идентификатори и в синтезирани или  GOF-мутирани организми, което позволява на служители от правоохраната и общественото здравеопазване да проследяват и издирват всяко използване или случайно изпускане на човеко-създадени или модифицирани форми на живот. Такъв подход се използва при генно модифицираните семена и селскостопански продукти, и няма основателни причини да не се наложи същия вид етикетиране при потенциално тревожните изследвания с двойна употреба. Но бар-кодирането трябва да се прилага от първоначалните изследователи и то няма да бъде използвано от хората, действащи злонамерено. Така че за проблема няма бързи или лесни технологически решения.

[…]

Накъде сега?

Учените и експертите по сигурността никога няма да постигнат консенсус относно рисковете от изследванията с двойна употреба в синтетичната биология. В края на краищата, почти 35 години след премахването на едрата шарка, все още се водят дебати дали да се унищожат последните останали проби от вируса. Ползите от синтетичните биологични изследвания са трудни за оценка. Поддръжниците ѝ вярват, че това ще промени света, по същия начин по който продължава да го прави революцията в информационните технологии, но други са скептични. Агресивните намеси с цел да се ограничат възможните рискове от изследванията с двойна употреба могат да попречат на научното развитие. Ако наистина би се стигнало до обсебеност от проблема, американското правителство например би могло да започне да създава огромна бюрократична мрежа от регулации и надзор, далеч надхвърляща установената другаде, с което ще успее единствено да върне собствените си научни усилия назад и ще принуди да бъдат изместени в чужбина най-напредничавите изследвания. Едностранните действия на всяко правителство най-вероятно ще доведат до провал.

Това означава, че политическите лидери не трябва да чакат яснота и перфектна информация, нито пък да бързат да разработват ограничителни процедури или да разчитат на научното саморегулиране. Вместо това те трябва да приемат, че революцията в синтетичната биология е тук, за да остане, да я следят отблизо и да се опитват да предприемат подходящи действия, за да ограничават някои от най-очевидните рискове, като случайно изтичане или съзнателно освобождаване на опасни организми.

Първата стъпка в това отношение следва да бъде укрепването на националните и глобални капацитети за епидемиологично наблюдение. В Съединените щати подобно наблюдение е отслабено поради бюджетни съкращения и бюрократично претоварване на федерално, държавно и местно ниво. Центровете за контрол на заболяванията и Министерството на земеделието на САЩ представляват първата линия на защита на Съединените щати срещу микробните заплахи към човешкото здраве, растенията и добитъка, но двете агенции са били одялани до кост. Бюджетът на Центровете за контрол над заболяванията е намален с 25% от 2010 г. насам и наскоро е намалял с още пет процента благодарение на различни изземвания, като съкращенията включват финансиране, което е подкрепяло 50 000 щатски, местни, градски и окръжни здравни служители. За Конгреса би трябвало да бъде елементарно умозаключение да се възстанови това финансиране, както и останалата подкрепа за служителите в сферата на общественото здравеопазване.

[…]

Противоречията и опасенията, свързани с изследванията с двойна употреба в синтетичната биология, възникнаха в хода на по-малко от четири години – започвайки от момента, в който през 2010 г. Вентър обяви създаването на нов вид живот, описан като „първият самовъзпроизвеждащ се вид на планетата, чийто родител е компютър.“ Преди групата на Вентър да се впусне в такова богоподобно направление, тя е отишла в Белия дом на Обама, където е информирала множество държавни служители по редицата политически и етични въпроси, повдигнати от проекта. За известно време администрацията е обмисляла да класифицира проекта поради опасения, че той може да породи сериозни опасности. Но вместо това, за голяма радост на Вентър, Белият дом е избрал пътя на пълна прозрачност и оповестяване. „Може би това е огромна философска промяна в начина, по който гледаме на живота“, казва Вентър на пресконференция във Вашингтон, свивайки рамене. Разбира се, той не е сигурен. И все пак се чувства уверен, че онова, което той нарича „много мощен набор от инструменти“, ще доведе до откриване на грипни ваксини, произведени за много кратко време, може би ваксина срещу вируса на СПИН, а също и микроби, които консумират въглероден двуокис и произвеждат някаква безопасна алтернатива на енергията от изкопаеми горива. Сега, когато синтетичната биология е тук, за да остане, предизвикателството е как да се направи така, че бъдещите поколения да виждат в появата ѝ по-скоро благодат, отколкото напаст.


Източник

 

[1] Таксономията е наука за класификация и номенклатура на живите организми по групи въз основа на определени признаци и критерии, както и обясняването на това подреждане. Всяка група, която е получена от приложението на определен метод, се нарича таксономична. Съществуват молекулна, йерархична, числена и други групи. (По Уикипедия).

Лори Гарет (1951) е американска журналистка и авторка, която специализира в областта на научните изследвания. Носителка е на наградата „Пулицър“ за серия от публикации от 1996, в които се проследява избухването на епидемията от Ебола в Заир.

Pin It

Прочетете още...