ВМРО и неговото гръцко съответствие, Makedonikon Komitaton (Македонски комитет), са в известен смисъл две „въобразени общности“, които са национализирали, доста неясно, но възможно най-удобно, всевъзможни социални разцепления и индивидуални аспирации. Урбанизацията и емиграцията в епохата на национализма са прекъснали една традиция, която се е характеризирала чрез лоялност към църквата, семейството, клана и селото. Тайните организации предлагат на множество млади мъже, живеещи извън собствените си кланове и далеч от селата си, една алтернативна възможност за намиране на ориентири и подкрепа. Но идеята за нацията все още е доста далеч.

Автор: Василис Гунарис

Часът е 20.00. Нови Белград, Югославия. 1968 година. В една малка университетска сграда се разиграва театралната постановка „Караван приятелство“. Желаещите да я видят са много. Залата събира едва 400 седящи места, които са отредени за близки до елита работници и младежи. Навън започват да прииждат от общежитията гневни студенти. Протестиращите се струпват пред театъра и предприемат атака към сградата. Летят камъни и други предмети. Удрят се вратите. На мястото веднага пристига патрулка с трима милиционери. Те не се справят с положението. Събитието е отменено, а студентите наброяват вече няколко хиляди. Появяват се специални части с водни оръдия. Протестиращите отговарят с обръщане на коли и изграждане на барикади. Така, както са виждали да правят техните колеги в Париж. След няколкочасови сблъсъци, студентите се оттеглят в кампуса, където започват обсъждания за бъдещи действия. Обявено е шествие на другия ден, което ще започне сутринта и ще премине през целия Белград. Ранените и арестуваните през бурната и гореща нощ между втори и трети юни, са стотици.

Автор: Ивайло Динев

Политиката на терор в Македония е нещо по-сложно, отколкото може би изглежда на пръв поглед. Смъртта на активистите нерядко се оказва удобна за всички страни. Убийците се гордеят и хвалят със смъртта на своите най-зли врагове. Страната, която е понесла загуби, се опитва да извлече от тях полза, като представя картините на поруганите тела и прави списъци на мъченици, които се предават на служителите от консулствата и представителите на вестниците от целия свят. А след това тя полага всички усилия, за да организира отмъщение от подобаващ мащаб. На по-ниско ниво обаче това е гражданска война между най-обикновени съселяни, чиито дребнави дрязги и социални разцепления от всевъзможен характер са неразривно свързани с високата политика на Македонския въпрос.

Автор: Василис Гунарис

След разпадането на Югославия, Сърбия постепенно се либерализирала и отворила към практиките от Европа. В сферата на образованието се следвали пътищата, поставени в т. нар. Болонски процес. Вследствие на реформите, университетите станали все по-недостъпни. В момента средно по 1000 евро на година е таксата във Философския факултет, уточняват събеседниците ми.

Автор: Ивайло Динев

Изкусително е – и някои австрийски коментатори вече са изказвали тази мисъл – да се вижда в Йорг Хайдер и неговата партия някакъв вид възобновен фашизъм или дори вид пара-нацизъм. Но всъщност това е просто вид самоуспокоение, тъй като е лесно да се покаже защо Хайдер (или льо Пен, или Джанфранко Фини в Италия), не представляват просто някакъв завой назад към лошото старо време, те не са ехо на духовете от европейското минало. Това не са тоталитарни идеолози. Ако биха били такива, ние може би бихме могли да ги игнорираме – и при всички случаи те не биха били успешните популистки политици, които са днес. Но само от факта, че един популист като Йорг Хайдер няма принципи, вече не следва, че той няма и дълбоко вкоренени, и широко споделяни предразсъдъци. Докато Европейският съюз се занимава с „Маастрихт 2“ в същото време, в което границите му горят, Хайдер и подобните нему хора представляват нещо далеч по-сериозно: те са духът на Европа, която тепърва ще идва.

Автор: Тони Джудт

Обесванията са извършени в последния ден на август 1941, на градския площад във Виержбник, във вече бившата централна Полша. Изминали са две години откак съвместната германско-съветска инвазия е разрушила полската държава; десет седмици преди това германците са измамили бившия си съюзник и са нападнали Съветския съюз. Виержбник, родно място на поляци и евреи, се намира в границите на Централното управление – колония, която германците са създали от някои части от полското си завоевание. Докато поляците излизат от църквата в този неделен предобед, те виждат пред себе си бесилки. Германската полиция е избрала шестнадесет или седемнадесет поляци – мъже, жени и поне едно дете. А след това германците подбират екзекуционен екип, съставен от евреи, доведени същата сутрин от гетото. Те са, които трябва да изпълнят присъдите. Поляците са заставени да стъпват на малки столчета; после евреите поставят на вратовете им примки и ритат столчетата изпод краката им. Телата са оставени да се люлеят.

Автор: Тимъти Снайдър

„Знаете ли, отдадох три години от живота си за това“, казва Ненад (сръбски участник в Босненската война) – а накрая нямах нищо. Направо бях гладен. Наистина гладен, понякога на ръба на гладната смърт. И онова, което виждам е, че всичко е било само за хората по върховете и за техните джобове. Знаех за всички фирми, които Караджич и хората около него контролираха. Всички останали изгубиха. Но генералите и политиците, те всички направиха милиони от войната“.

Автор: Скот Андерсън

В моето съветско минало имаше много легенди които помагаха на хората да се мислят за „пъпа на света“. За целта в зората на болшевишката власт бяха създавани структури, занимаващи се с пропаганда. Но понеже нямаше почти никакви постижения на съветската власт, те трябваше да бъдат измислени. В СССР знаеха, че радиото е измислено от Александър Попов, но никой не казваше, че първите опити с електромагнитни вълни са направени от французина Едуар Бранли и англичанина Оливър Лодж. А създател на радиото е италианецът Гулиелмо Маркони.

Автор: Олег Панфилов

През 90-те години работих като лектор по български език и литература в националния университет „Тарас Шевченко“ в Киев. Живеех в студентския хотел на улица „София Ковалевска“, който ми се виждаше страшно далеч от Университета поради постоянно препълнения и движещ се рядко автобус № 38. Седеметажният хотел имаше постоянни жители: хърватската лекторка, аз и чеченците, които живееха на първите три етажа. Множеството стаи си стояха празни. Чеченците бяха настанени под благовидния предлог, че са представители на чеченското просветно дружество в Киев. Сред тях имаше просветени, имаше и непросветени. И едните, и другите се занимаваха с рекет. Просветените ми показаха образци от чеченската литературна класика (хърватската лекторка, заедно с хърватския посланик по-късно направиха превод и подбор на хърватски и го издадоха в хубава книга). Непросветените периодично ме питаха, докато си пиех кафето в барчето на първия етаж, дали мога да изпия на екс водна чаша с водка, след което, без да се интересуват от отговора ми, го правеха.

Автор: Стилиян Стоянов

Понякога – а при самия мен и съвсем не толкова рядко – човек трябва да види през нечии чужди очи мястото, в което живее, за да оцени красотата и поезията му. Тук: Берлин през очите на Моис Файон и Даниела Ванева, двама майстори на поетично-закачливата фотография...

Автори: Моис Файон, Даниела Ванева

Погледнат повърхностно, „Великолепният век“ изглежда като нарицателен продукт от годините на Ердоган. Благодарение на икономическите политики на Ердоган Турция има бурно развиваща се телевизионна индустрия, която е в състояние да произвежда подробно оформени исторически драми, но също и преуспяваща семейно-ориентирана средна класа от религиозни мюсюлмани, жадни да гледат собствените си ценности отразени в историческа имперска обстановка. И, доколкото външната политика на Ердоган насърчи отношенията с бившите османски провинции, поредицата си спечели големи зрителски аудитории в балканските, кавказки и арабски страни, не особено известни с нежни спомени по отношение на османското управление. Излъчван пред повече от двеста милиона зрители в петдесет и две страни, „Великолепният век“ постига една от основните цели на Ердоган: да направи една мощна, не-секуларна, глобално ангажирана версия на Турция да изглежда както възможна, така и привлекателна.

Автор: Елиф Батюман

Едва ли някога въпросът за граничните очертания на кръстопътните (и кръстословни) Балкани, за това точно откъде и докъде географски и цивилизационно се простира полуостровът, ще намери що-годе приемлив отговор. Докато западните предели на „барутния погреб“ са по-неустановени и размити – за едни те стигат дотам, откъдето започва да се слуша класическа музика, за други – където населението престава да пие боза, все ефектни отговори, претендиращи за екстравагантност, то източната граница на полуострова е по-ясно набелязана, за нея обикновено се приема географската, която маркира бреговете на Босфора, Мраморно море и Дарданелите.

Автор: Хюсеин Мевсим

Странно, но най-мултикултурната държава, оставаща на Балканите днес е Сърбия, с нейните значителни албански, унгарски, ромски и мюсюлмански малцинства. Но именно най-слабата балканска държава, Македония, днес е изправена пред най-тягостното наследство на Берлинския конгрес. Днешният македонски въпрос противопоставя правата и аспирациите на македонците – народ, който не е съществувал в съвременния смисъл на думата по време на Конгреса – срещу правата и аспирациите на една от най-старите общности на полуострова. Албанците са единственото голямо малцинство в Македония, но те растат по брой и са недоволни. Въпросите на войната и мира в южните Балкани в крайна сметка зависят от това дали тези два народа (или може би по-реалистично, техните два политически елита) могат да стигнат до споразумение върху необходимостта от съвместно съществуване.

Автор: Миша Глени

Погледнато повърхностно, онова, което Домът на терора представя е лъжа: един фалшифициран разказ за историята на Унгария. Това е един населен с призраци, увеселителен разказ, в който посетителите се оказват натъпкани в товарни вагони, заключени в затворнически килии и изпратени в дупки за изтезания – по този начин Домът на терора върши за 20-ти век същото, което адските къщи вършат за ада. Но под повърхността музеят предава една скрита истина за идеологията на Фидес за национално обновление. Орбан е прав да го нарича затвор за ужасите на двадесети век. Реалната притегателна сила на Дома на терора е подсъзнателна. Той говори езика на удоволствието и страха. Като преживяване той се отнася не толкова до Унгария, колкото до перверзната привлекателност на тоталитарната власт.

Автор: Джейкъб Микановски

За Украйна няма бъдеще без Европа, но и за Европа няма бъдеще без Украйна. През целия ход на вековете историята на Украйна е разкривала повратните точки в историята на Европа. Това изглежда все още важи и в наши дни. Но, разбира се, по какъв начин ще се обърнат нещата зависи, поне в течение на следващите няколко седмици, от европейците.

Автор: Тимъти Снайдър

Сутринта на 15 март 1921 г. един тежък мъж, облечен в дебело палто, е застрелян от упор, изотзад в главата, докато се разхожда по Харденбергщрасе в берлинското предградие Шарлотенбург, след което умира на място сред кървава локва на тротоара. Убиецът му, много по-млад и по-слаб човек, прави вял опит да избяга, но почти веднага е хванат от няколко минувачи. „Той беше чужденец“, са първите му думи, на развален немски език. „Аз също съм чужденец. Няма загуба“. 

Автор: Марк Мазовер

В последно време граждани и медии все по-настойчиво поставят въпроса: „Какво се случва в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът)?“. В „мрежата“ има дори призиви за протести срещу „намесата на държавата при решаването на делата срещу България“. Напрежението е провокирано от бланкетните писма, с които страсбургският съд „поздрави“ за Нова година стотици българи, съобщавайки им, че техните жалби са обявени за недопустими.

Автор: Михаил Екимджиев

Осъзнавам, че Германия престана да тласка под вода страните-длъжници. Те вече получават по малко кислород и започват да дишат. Някои от тях, особено Италия, все още затъват, но с много по-ниска скорост. Това позволи на финансовите пазари да се покачат, защото икономиките стигнаха до дъното, а това почти автоматично води до възстановяване.

Автори: Джордж Сорос и Грегор Петер Шмитц

Проблемът с германските предписания за еврозоната е в това, че те са – в зависимост от вкуса – или просто нефункциониращи, или не функциониращи достатъчно бързо. Един прост, теоретичен детайл ми се струва подходящ за указване тук. Германия, шампионът на износа, е описвана като Китаят на Европа. И точно по същия начин, по който никой в света не може да бъде Китай, или пък, ако всички биха били, то Китай не би могъл да бъде Китай – защото кой в такъв случай ще купува неговия износ? – така и никой в еврозоната не може да бъде Германия. А при слабо вероятния случай, в който някой друг би могъл да стане като Германия, то пък самата Германия вече не би могла да бъде Германия. Тоест, освен ако допуснете, че останалият свят с радост би разширил вътрешното си търсене до степен, при която да може да изкупи едно увеличено до все-германско ниво предлагане на износни продукти от страна на еврозоната.

Автор: Тимъти Гартон Аш

Оприличават нахлуването на Путин в Крим на окупацията на Судетите от Хитлер през 1938. Или, ако приемем, че аналог на Судетите е откъсването на части от Грузия преди това, то сегашния акт напомня следващата стъпка на Хитлер – окупирането на Чехословакия.

Действията на Германия тогава са чист израз на имперска политика. И ето, че някои анализатори излязоха с мнение, че днес Путин е започнал да гради нова империя – Третата руска такава.

Ако има нещо вярно в това, то е вярно само наполовина. Може би Путин (именно той, а не Русия) иска да гради нова руска империя. Едно е, обаче, да искаш, друго – да можеш, а трето и четвърто – да го направиш, както казваше навремето един герой на Хайтов.

Автор: Веселин Кандимиров

Путиновият марш към Крим е много по-различен от руската война в Грузия през 2008. По време на онази катастрофа Москва упражни сила, за да прокара червена линия, която западните столици не могат да прекрачват. В Крим Москва демонстрира готовността си да пресича червените линии, прокарани от Запада – да поставя под въпрос законовите норми и структури на европейския ред в света след Студената война…

Автор: Иван Кръстев

Ако трябва накратко да си отговорим на въпроса доколко чуждите анализатори са доловили настроенията на турците по повод „Завоевание 1453“, можем да кажем следното. Да, филмът е откровена пропаганда (за това е достатъчно да се гледа самият филм). Да, интересът на турците към историята на Османската империя нараства (за това свидетелства не само „Завоевание 1453“). Да, този интерес към миналото може би е провокиран от AKP. Но интересът към миналото носи противоречия или по-скоро раздухва стари вражди – между светското начало на Република Турция и османското наследство. Така че в случая притесненията от монолитността на турския национализъм, радикализирането му в посока външна експанзия, дори притесненията от т.нар. „неоосманизъм“ на AKP  са пресилени. Турците все още не са решили проблемите, наследени от историята си. А доколко те ще ги превъзмогнат или ще поемат (или продължат) само по пътя на едното... нека да завършим с баналната фраза „Времето ще покаже“!

Автор: Никола Раковски

Преди няколко седмици, покрай участието на Стефан Цанев в „Панорама“ и моята забележка във Фейсбук към коментара на известния писател за това, че бедата на „българската революция, е че не проля и капка кръв“, дадох интервю за блога „Площад Славейков“, където разсъждавам за ролята на насилието в днешните български протести и по принцип. Но дебатът за насилието и въобще за методите и моралните основания на българската революция си стои на дневен ред, тоест не сме приключили дискусията, дори не сме я започнали като хората. Затова и ми беше много интересно да прочета долния анализ, посветен на събитията в Украйна, и определено смятам, че има какво да научим, ако четем повече.

Автор: Константин Павлов – Комитата

Зад повърхностните споменавания на скандални антисемитски прояви в пресата и зад официалния дискурс на политиците, въпросът за антисемитизма в Румъния продължава да е по-скоро тема на политически употреби, премълчаване, конфронтация и фрустрация, отколкото на диалог, който да я превърне в част от разказа за миналото на румънците.

Автор: Стилиян Деянов

Моето разрешително за престой в Швейцарската конфедерация е въз основа на трудовия ми договор. Фактът, че години след началото на пребиваването си тук се омъжих за местен гражданин не оказа влияние на статута ми. С разрешително тип Б имам право на работа и социални осигуровки и задължение да плащам данъци като всички останали швейцарци.

Автор: Йолина Брунер

...често си мисля за един определен момент, за една ситуация. Когато се случват масови убийства и са ви вързали, а след това ви водят до дупката, в която хвърлят мъртвите тела, и когато виждате как те убиват хора и знаете, че след малко идва собствения ви ред – в тази секунда, точно преди да ви убият, кое е нещото, за което си мислите?

Автор: Том Бартлет

Може би част от европейците отчаяно се нуждаят от нови евреи. Франция е страната в Европа с най-голяма еврейска общност, но все повече евреи обмислят да емигрират. След терористичния акт в Тулуза, израелският вицепремиер Силван Шалом открито призова френските евреи да се заселят в Израел. Къде обаче ще се заселят ромите?

Автор: Орхан Тахир

Континентът не може да си позволи да бъде управляван от толкова много моралисти, които не разбират нищо от финанси, и толкова много финансисти, които не разбират нищо от морал.

Автор: Джеймс Мийк

Ако Берлускони се избави от затвора, дори и у дома си, и му бъде позволено да продължава в политиката, възприятието, че един политик е по-скоро феодален господар, отколкото обикновен гражданин, ще бъде абсолютно потвърдено, и няма да има никаква възможност да се променят италианските нрави в продължение на още много години.

Автор: Тим Паркс

Безогледността и умението на Милошевич при печеленето на вътрешно-партийни битки, чрез използване на заменими доверени лица, става най-очевидна когато той елиминира от президентството стария си приятел Иван Стамболич. Без да го е атакувал директно когато и да било, Милошевич тайно печели кадрите на Стамболич на своя страна и започва медийна кампания срещу най-близкия си политически съюзник и личен приятел.

Автор: Алекса Джилас

Независимо от различните подходи, мнения и ниво на компетентност на отделните публикации [за Балканите], между всички тях има нещо твърде общо: те не поставят под въпрос един „конструкт“, на който всъщност се крепи идеята за Балканите, а именно представата за Европа като отделен континент с ясно очертани граници. Твърдя, че без този конструкт ние не бихме имали и конструкта Балкани, не бихме ги разглеждали като част от Европа, не бихме ги виждали като различни от Ориента.

Автор: Александър Везенков

Британският журналист Питър Померанцев навлиза в матрицата на управляваната руска демокрация, която се представя като лице на постмодерната диктатура в Русия. Общество на чистия спектакъл, с фалшиви партии, фалшива опозиция, фалшиви скандали и фалшиво действие: това е проектът на политическите технолози, в който почти всичко се превръща в реклама.

Автор: Питър Померанцев

Керем Йоктем от Оксфордския университет обяснява защо протестите от Гези парк в истанбулския площад Таксим бързо се превърнаха в огромен бунт и изблик на протест.

Автор: Керем Йоктем

Едва години по-късно, след като бях посетил „обединения“ Изток, аз започнах да разбирам, че двете Германии са били разделяни и от нещо повече от безмилостното разделение, наложено от Великите сили. От историческа гледна точка разделението може да бъде разбирано като студена гражданска война. Двете общества се бяха раздалечили бавно, станали чужди и непознати едно на друго по начини, които далеч не бяха само пропаганда.

Автор: Нийл Ашърсън

Гърция има централна позиция в европейското въображение. Щом само модерността е установила легитимността си на основата на античността, а страна като Германия е конструирала себе си около идеята за мистично родство с Гърция, вече става невъзможно да не се включва Гърция в съвременната европейска сцена.

Автор: Жорж Превелакис

Посетители

79

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Format Z писа Още
    Моето впечатление е,... преди 4 дни
  • Боян писа Още
    Неграмотността на... преди 4 дни
  • Боян писа Още
    Абсолютно точно и... преди 4 дни
  • Pendo писа Още
    Като  шоп ще спомена... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Звучи ми много... преди 5 дни
  • Ясен писа Още
    Съвсем естествено се... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    И още: приемам... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Аз отдавна съм се... преди 5 дни
  • Антон Миленков писа Още
    Що ли досега си... преди 5 дни
  • Камен Вълчинов писа Още
    Много хубава статия... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Златко писа:
    Хората, които...
    преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Искам да се извиня, че... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Енчо, ние много добре... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Само един кратичък... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Съществената разлика... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Тези въпроси са без... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Техническа забележка:... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Поздравления към г-н... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ми да го оставим, щом... преди 2 седмици
  • Енчо писа Още
    Русия е Велика!!! Най-... преди 2 седмици
  • Енчо писа Още
    това са неправилни... преди 2 седмици
  • Erdjan писа Още
    Невероятен артор си,... преди 2 седмици
  • Format Z писа Още
    Руски понятия няма.... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Хората, които... преди 2 седмици
  • Format Z писа Още
    Всъщност ако Ро няма... преди 2 седмици