Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

DieWELT: Унгария се намира пред решителни избори. Дясно-популистката Фидес очаква да събере около шестдесет процента от гласовете. Партията на „кръвта и земята“ Йобик, която действа по открито антисемитски и расистки начини, може да събере около двадесет процента. Какво всъщност става в Унгария?


Ласло Фьолдени: Фидес на Виктор Орбан би могла да спечели дори две трети при изборите. Това означава, че в Унгария бихме получили дори еднопартийна система. Много хора дори и от левицата междувременно поддържат една такава система. През последните двадесет години се видя ясно, че консенсусът е толкова по-безнадежден, колкото повече партии са представени в парламента. В унгарската история никога не е имало време, в което партиите да са стигнали до консенсус чрез рационални дискусии. Винаги е имало само борби. Политическият противник винаги е бил представян като враг. Хората в Унгария са разочаровани, те са изгубили доверие в многопартийната система. С други думи, доверието в демокрацията.

Но не е ли това едно трагично развитие, само 21 години след падането на Желязната завеса?

Разбира се, трагично е. Но то е и логично. Когато човек погледне към последните 250 години унгарска история, то се вижда, че винаги е било така. Още в края на 18 век, когато хабсбургският кайзер Йозеф II. иска да прокара реформите си в Унгария, те биват спрени от унгарската аристокрация. Изобщо, всички опити за реформи в Унгария са били саботирани. Чак до смяната на системата страната винаги е била определяна от това, че е била ръководена еднолично, тоест авторитарно. Никога не сме имали възможността да се научим на демокрация.

Това, което говорите, израз на спокойствие ли е, или на примирение?

Бих казал, че това е една лишена от пристрастия оценка. Самият аз го намирам печално и го преживявам като огромна криза. Ние продължаваме историята си там, където я завършихме през 1945 г. Антисемитизмът, с който в Унгария очевидно все още може да се прави политика, очевидно е част от всичко това. През изминалите месеци имаше толкова много антисемитски нападки и толкова подстрекателски статии, че човек просто вече не може да ги изброи. За разлика от други страни Унгария никога не се е опитвала да се занимае сериозно със собственото си дълбоко оплитане в Холокоста. През последните две години на войната в Унгария са били депортирани или убити в самата страна 600.000 евреи. Това е била една гражданска война срещу беззащитни хора, която по-късно, в ерата на комунизма, винаги е била табу. И до днес тази тема не е разравяна, тя е дълбоко скрита вътре в унгарците. Антисемитизмът е като гноен цирей, който сега се пръска. Няма реални физически последици от този антисемитизъм, но от морална гледна точка той е пълно падение. По-дълбоко страната едва ли може да пропадне. И може би това дори е шанс за Фидес да повдигне отново морала. Те трябва да поставят на мястото им антисемитските групировки като Йобик. Самият аз бих гледал на това като на историческо предизвикателство. Десните радикали от Йобик си мечтаят за една велика Унгария. Те насъскват хората против евреите и хомосексуалните, но преди всичко против унгарските роми. Досега няма решения за това как да се интегрират в обществото ромите, живеещи предимно в североизточна Унгария. Проблемът на една група от населението, която до голяма степен е изключена от трудовия пазар и от възможности за подобрение на икономическото си положение, винаги е бил избутван назад. Все по-нарастващите напрежения се използват от групи като Йобик, които разпалват омраза между хората, и случаите на насилие зачестяват все повече. Това е буре с барут по средата на Европа.

Но не е ли имало опити да се модернизира обществото от падането на стената насам?

Опити имаше, и аз не бих описвал унгарското общество като някакво монолитно образувание. Но в Унгария, дори и при сегашния капитализъм, съществува една полуфеодална обществена система. Това е едно исторически формирано поведение, характерно с това, че спасение винаги се очаква от държавата, отгоре. Именно поради това и социализмът можеше да функционира така добре в Унгария. По-добре отколкото в Чехословакия например. Хората бяха доволни от тази система. Не е случайност това, че според допитванията до общественото мнение комунистът Янош Кадар все още е най-популярният унгарски политик от двадесети век.

Унгарците изглежда са най-недоволни от това, което се е случило след 1989 г.

Аз мисля, че това е наследство от Кадар-комунизма. Кадар беше много умен човек. Той даваше на хората да разберат, че съществуват определени табута. И когато те не биват докосвани, се получават малки свободички. Табу бяха такива неща като например това, че Унгария е една несвободна, окупирана страна, както и споменът за кървавата революция от 1956 г. Цялото население беше приело този компромис, и така ние живеехме сравнително доволни. Основата на това тогавашно задоволство беше една огромна самоизмама. И тази измама си отмъщава днес. При чехите или поляците нямаше такова нещо. Нещата стоят така: понеже населението на тези две страни е било много по-силно потискано и преследвано по време на комунизма, днес то наистина се чувства освободено. А Унгария се освобождава от своята лъжа само с големи усилия. Необходимо е най-после тя да бъде разкрита като такава.

Унгарската философка Агнес Хелер се оплаква от това, че хората са напълно развратени от патерналистката политика на ерата Кадар. Затова и липсва независима от партиите инициатива, няма мобилност.

Орбан от Фидес се опитва да използва тази удивително жилава популярност на Кадар, като го имитира. Той наподобява изразите му, хумора, дори жестовете му. Понякога това е наистина зловещо, но хората ликуват, защото той им прилича на някаква бащинска фигура. И с това той има голям политически успех.

Но наистина ли в Унгария има само обърнати към миналото утопии? Страната изглежда има трагично отношение към собствената си история. Травмата от разкъсването на кралство Унгария чрез сключения в 1920 г. договор от Трианон очевидно продължава да живее.

Възможно е и да има някакви визии за бъдещето в Унгария, но те си остават скрити. Човек гледа на себе си много трагически у нас. През последните 800 години ние не сме спечелили нито една важна война. Историята ни значи не е щастлива. Дори и в националния химн става дума единствено за жал и самосъжаление. Заклещени между великите сили, ние винаги сме били само тяхна играчка. Унгарците имат много поводи да се оплакват, но пък страната има и много възможности. Тя би могла лесно да се превърне в успешна и ефективна страна. Аз не съм песимист. Сегашната наистина кризисна ситуация може да допринесе и за по-нататъшно развитие.

Но защо опасенията ви, че Виктор Орбан би могъл да злоупотреби с властта, са толкова малки? Той би могъл да промени конституцията и да управлява в продължение на десетилетия.

По този начин той би могъл да циментира еднопартийна система, да. Но ако за Фидес няма мнозинство от две трети, опозицията ще направи невъзможен всякакъв политически консенсус. А това отново ще доведе единствено до караници. Днешната ни ситуация е по-различна от предишните. Ние вече не сме колония на някоя от великите сили, а и не съществува една нацистка Германия, в чиято сянка да можем да си позволим всичко. ЕС сигурно ще предотврати най-лошото.

В Австрия имаше протести на стотици хиляди хора против десния популизъм на Йорг Хайдер. Напротив, унгарското гражданско общество изглежда се развива много бавно.

Да, то наистина е много слабо. Има някои малки групи, но младежта почти не е представена сред тях. Онова, което ме удивява най-много е колко реакционна е станала младежта. По-рано тя искаше премахването на старите системи, сега внезапно тя иска повече ред, ясни йерархии и заповеди.

Намесват ли се все още унгарските интелектуалци в политическата дискусия?

Все по-малко. Те биват нападани от всички страни. Преди известно време в едно от седмичните списания се появи статия, в която хората бяха призовани да унищожават книгите на Имре Кертес, Петер Естерхази, Петер Надаш и Дьорд Конрад, да изземат творбите им от библиотеките и да ги унищожават. Да се извърши един вид изгаряне на книги значи. И това идва от издание, което е близко до Виктор Орбан А щом може да се случи нещо такова, то вече е ясно каква е обстановката. Всеки, който се осмели да изкаже някакви критични мнения за Унгария, незабавно се счита за предател. Знае се, че тези писатели са високо ценени в чужбина, това кара хората да се чувстват нервни. Орбан също ругаеше срещу „интелектуалците-звезди“ в една от скорошните си речи.

Но не е ли съществена черта на десния популизъм да се заклеймяват като предатели на отечеството критиците?

Налице е един опит за изключване на критиците, който веднага бива подхващан от крайни групировки като Йобик и бива превръщан в расизъм и антисемитизъм. Но тук става дума не за държавата. Разиграва се етническата карта, и това се случва в Унгария от 200 години насам.

Писателят Дьорд Конрад нарече политическата каста в Унгария „инфантилна“, защото тук няма продуктивни дебати, а само караници, които винаги се обръщат на побоища.

Да, има много инфантилизъм, но и много неща ми се виждат като маскировка. Опитват се всички роли. Когато например човек присъства на събрание на Йобик, нещата изглеждат като някакъв призрачен бал с маски. Има например една полувоенна „Унгарска гвардия“. Вадят се стари униформи и символи, почти като в театър. Но тези неща уморяват бързо. Не може да се марширува със знамена в продължение на години, това уморява дори и самите знаменосци.

Вие пледирахте за това да не се оставят въпросите на националната идентичност единствено в ръцете на десните групировки.

Целият Европейски съюз се състои от национални държави. И когато характерът на една страна бъде разстроен, например чрез намесите на глобалната икономика, то това е от полза предимно за крайно десните групировки. А не трябва да бъде така. Човек не може да се откъсне от националната идентичност. Всеки ма своето родно място и своя език. И когато трябва да се подчертава националната идентичност, то това вече е знак за фрустрация, знак, че нещо не функционира. Националната идентичност е чувствително нещо в днешна Европа. В добри времена никой не се интересува от това дали е французин, германец или унгарец. В лоши времена това може да стане голям проблем, както показва историята.

Значи много неща ще зависят от това какво самочувствие ще имат унгарците.

Това е важен въпрос от близо двеста години насам. Тогава Хердер е предсказал скорошното изчезване на унгарците. А всъщност унгарският народ расте много по-бързо от много други европейски народи. И в цялата си хилядогодишна история Унгария още никога не е имала такъв голям шанс да не бъде заета от никого в близките години.

Може би проблемът на унгарците е в това, че те са толкова заети със самите себе си.

Да, вярно. А за националистическите сили в страната това все още е прекалено малко.
 
Ласло Фьолдени
Ласло Фьолдени (род. 1952) е унгарски есеист, литературен критик и преводач.
Други статии от този автор
Посетители: 77

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... преди 2 седмици
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    “Днешната... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Стотици години... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018
  • гост писа Още
     За неуспешната... Вторник, 21 Август 2018