Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

 „Има дни“, писа истанбулският вестник Радикал, „в които дъхът пресеква и сърцето започва да гори“. На 19 януари се навършиха две години от убийството на Хрант Динк, истанбулският журналист от арменски произход. Турчин ли беше той или арменец? „Той беше“, пише приятелят му Кенгиз Кандар „единственият от своя вид“. Човек, който не признаваше боязливост и табута. Един посредник. Убийците му – една банда ултранационалисти – бяха го избрали именно защото той беше уникален: един човек, не признаващ граници; човек, който разтърсваше всевъзможни стари предразсъдъци.

Много вероятно е, че и самият Хрант Динк би се удивил на много от нещата, които се случиха оттогава насам. Междувременно всичко се клати. Но в коя посока ще се срути в края на краищата кулата на старите предразсъдъци и къде ще попаднат отделните парчета, всичко това си остава неясно. „Отношението между турци и арменци засяга основите на Турция“, казва авторката Ече Темелкуран. „И всеки, който ги разклаща, се излага на опасност.“ Темелкуран, която нарича турците „народ без памет“, се зае сама да опознае арменците и да напише книга за тях. Една книга, за която Хрант Динк я окуражаваше много. И това, че книгата се превърна в бестселър, също може да се приеме като знак.

През последните две години имаше разбира се – това е Турция – достатъчно неща, които отново могат да доведат по-чувствителните натури до обърканост и отчаяние. Полицаите, които поздравяваха убиеца след арестуването му. Разкритията, според които висши служители са знаели за плановете за покушение далеч преди атентата. Мъчително проточилият се процес срещу убиеца и неговите помощници. Заплахите за убийство и расистките Е-мейли, които пристигат в редакцията на Агос, вестника на Хрант Динк, и до днес.Онова предаване на държавната телевизия TRT, при което на един дясно радикален политик – самият той заподозрян, че е организирал масово убийство на алевити в Марас преди 30 години – беше позволено да „разкрие“ Хрант Динк като организатор на това престъпление.

Но имаше и неща, за които преди две години никой не би се осмелил дори да мечтае. Например изненадващото посещение на президента Абдула Гюл в Армения. Преди всичко обаче онази кампания, започната от двама приятели на Хрант Динк – и междувременно подписана от почти 30 000 турци – която носи името „Özür diliyoruz“ – Ние се извиняваме. Турци, които публично се извиняват на арменците за кланетата от 1915, за „несправедливостта“ и „болката“, които преди това не съществуваха. „Онова, което цял живот исках да видя“, писа Кенгиз Кандар, „сега най-после го видях“.

Разбира се, имаше и възмутени пенсионирани дипломати, които нарекоха подписалите „предатели“, а прокуратурата в Анкара извършва разследване срещу инициаторите за „клевета срещу турската нация“. Тези рефлекси са предвидими. Сензация предизвика народната представителка от опозицията Канан Аритман, която атакува президента Гюл за това, че се представял като прекалено приятелски настроен към арменците. Тя не се посвени пред тази най-тежка в Турция обида: Гюл, твърдеше тя, имал майка-арменка. И когато в отговор на това Гюл посочи своето „мюсюлманско-турско“ родово дърво, тя изиска ДНК-тест. Това беше прекалено много дори и за нейния партиен шеф Дениз Байкал. „Безсрамна“ нарече той партийната си другарка. И докато човек може да си скубе косите когато става дума за страна, в която не винаги е ясно дали безсрамието се състои в това да се подбуждат расистките инстинкти или да се нарече един турчин „арменец“, то все пак надежда има. В Турция се случва нещо. От птичи поглед, писа вестник Миллет, по повод дебата за арменците, страната изглежда днес по-свободна от когато и да било. „Дори най-деликатните теми могат да бъдат дискутирани днес“.

Хрант Динк писа някога, че се чувства като гълъб, който нервно върти глава във всички посоки. Но в края на тази статия той писа: „Знам, че хората в тази страна не причиняват зло на гълъбите“. В края на миналата седмица жителите на Ескишехир пуснаха гълъби във въздуха. В почит на Хрант Динк.


Източник
 

Каи Щритматер
Каи Щритматер е външнополитически кореспондент на Süddeutsche Zeitung.
Посетители: 84

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Румяна Станкова писа Още
    Две бегло въведени от... преди 2 часа
  • Гост писа Още
    Нека безсмъртните се... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    Банално, разбира се, но... преди 23 часа
  • Гост писа Още
    Да имаш избор е само... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Като бях някъде след... преди 1 ден
  • Радомир Парпулов писа Още
    Благодаря Ви, г-н... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Мисля, че "Гост" е прав.... преди 1 ден
  • Радомир Парпулов писа Още
    Гост писа:
    Не ми харесва как светът...
    преди 1 ден
  • Никодим Димов писа Още
    "През следващите дни и... преди 3 дни
  • Кети Мирчева писа Още
    Не виждам смисъл от... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Jedem das Seine! преди 6 дни
  • П. Полянов писа Още

    Читателите са уморени... преди 6 дни
  • Мина Ветренска писа Още
    В интерес на България и... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Благодаря, ама това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за похвалните... преди 1 седмица
  • д-р Иван Симеонов писа Още
    Браво, доц. Минчев!... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Спасяването на евреите е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това последното е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Из „Реквием за никого“... преди 1 седмица
  • Румяна Станкова писа Още
    Обобщенията и... преди 2 седмици
  • Петър Анев писа Още
    добре е да се познава и... преди 2 седмици
  • Ставро писа Още
    Органически устав на... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    “… Между тях и нас се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам, както обявих... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Може би не "България... преди 2 седмици