Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 05 Bucha 64 Brigade
Украинската активистка група InformNapalm показва отговорните за клането в Буча на 4 април 2022 г.: подполковник Азатбек Омурбеков и неговото подразделение 51460, 64-та моторизирана артилерийска бригада.

 

БУЧА, Украйна – Когато войниците от руската 64-та мотострелкова бригада пристигат в Буча в средата на март, те донасят в града ново ниво на смърт и терор.

През следващите 18 дни само в един от ъглите на това киевско предградие, където бригадата поема контрола, са убити 12 души, включително и всички жители на шест къщи, в които войниците са се разположили на лагер.

Синът и зетят на Оля Хаврилюк, както и един непознат, са застреляни в главата в двора на къщата им. Руските войници са разбили оградата на Хаврилюкови, паркирали са бронираната си машина в градината и са се настанили в къщата. Те си готвели в градината на съседа, като скубели пилета и ги печали на барбекю, докато мъжете лежали мъртви само на метри от тях през алеята.

Когато в края на март войските се изтеглили, двамата братя Юрий и Виктор Павленко, които живеели в края на улицата, лежали мъртви в канавката край железопътната линия. Володимир Чередниченко е намерен мъртъв в мазето на съсед. Друг мъж, хванат от руските войници, докато тичал покрай железопътната линия, и отведен в мазето на къща в края на улицата, също е намерен застрелян.


Small Ad GF 1

 

image001
Телата на трима цивилни в градината на къща в Буча на 4 април.

 

image002
Имотът на семейство Шипило в Буча, където се предполага, че са били измъчвани и убити шестима души в единия край на улица „Ивана Франка“.

Историята на Буча и ужасите в нея се разгръща постепенно, докато се появяват нови разкрития за руските зверства, които подхранват възмущението на украинците и на голяма част от света. Но прокурорите и служителите на военното разузнаване започват разследване още в началото, събирайки доказателства, за да се опитат да идентифицират извършителите, отговорни за масовите убийства, изтезания и изнасилвания в някога спокойното предградие.

Работейки с експерти по военни престъпления и съдебни експертизи от цял свят, украинските следователи са достигнали до някои предварителни заключения, като са се съсредоточили по-специално върху 64-та бригада. Те вече са идентифицирали 10 войници от подразделението и са ги обвинили във военни престъпления.

Украински официални лица твърдят, че бригадата е била сформирана след войната на Русия с Грузия през 2008 г. и че миналия месец е била наградена с почетно звание от президента Владимир В. Путин за представянето си в Украйна.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Въпреки това бригадата не е взела почти никакво участие в боевете, като е влязла, след като други части са поели контрола над Буча, а след това е получила задачата да го „задържи“. Войските са установили контролно-пропускателни пунктове в целия град, паркирали са бронираните си автомобили в дворовете на хората и са се настанили в домовете им.

„Затворили са нашите хора“, казва Руслан Кравченко, главен прокурор на район Буча, описвайки действията на обвинените войници. „Вързали са ръцете и краката им, завързали са им очите. Биели са ги с юмруци и ритници, както и с приклади на пистолети в гърдите, и са имитирали екзекуции“.

Името на 64-та бригада и списък на 1600 нейни войници са открити сред компютърни файлове, оставени в руската военна централа в Буча, което предоставя на разследващите огромен ресурс при започване на разследването. Дмитрий Реплянчук от Slidtsvo.info, украинска разследваща информационна агенция, скоро открива в социалните мрежи профилите на десетки от войниците, включително офицери.

Три жертви, преживели побоища и изтезания, са успели да идентифицират извършителите по снимките, казва Кравченко.

 

image003
Руслан Кравченко (вляво), главен прокурор на район Буча, начело на претърсването през април на руска база, създадена в котелно помещение в предградието.

 

image004
Предметите, оставени от оттеглящите се руски сили, са събрани и каталогизирани от Кравченко и неговия екип.

Една от жертвите е 50-годишният Юрий, фабричен работник, който живее близо до една от най-печално-известните руски бази на улица „Яблунска“ 144. На 13 март подразделение на 64-та бригада идва да претърси дома му. Той казва, че е разпознал войниците, когато прокурорите му показали снимки. По думите му войниците са били груби и невъзпитани. „Виждаше се, че са от тайгата“, казва той, като има предвид сибирската гора. „Те просто си говорят с мечките.“

Юрий е успял да избегне подозренията, но на 19 март войниците се върнали и задържали съседа му Олексий. Подобно на няколко други, интервюирани за тази статия, мъжете молят да бъдат идентифицирани само с първите си имена от съображения за сигурност.

 

image005
През април следователи са идентифицира празни гилзи в обширния комплекс на улица „Яблунска“ 144, където в началото на март руските сили са екзекутирали осем души.

 

image006
Входът на улица „Яблунска“ 144. Комплексът е мястото на едно от най-известните документирани масови убийства в Буча.

Олексий отказва да бъде интервюиран, но потвърждава, че е бил задържан на два пъти от руското подразделение, разпитван е в мазе в продължение на няколко часа и е бил подложен на имитация на екзекуция, когато войниците са стреляли с пистолет зад гърба му. Все още разтърсен, той каза: „Просто искам да се опитам да забравя всичко това.“

Създадена за „сплашване на населението“

Базирана в Далечния изток на Русия, близо до границата с Китай, 64-та бригада принадлежи към Източния военен окръг, който отдавна се смята за частта от руската армия с най-ниско ниво на обучение и оборудване.

Според полковник Микола Красный, ръководител на отдела за връзки с обществеността на украинското военно разузнаване, бригадата има командири от етнически руснаци, но се състои предимно от войници от малцинствени етнически групи и общности в неравностойно положение.

В радиоразговори, които са били прихванати от украинските сили, някои от войниците изразяват изненада, че селските пътища в отдалечените райони на Киев, столицата на Украйна, са покрити с асфалт, казва той.

„Разглеждаме това като целенасочена политика за привличане на войници от депресивните райони на Русия“, каза полковник Красный.

За бригадата не се знае много, но полковник Красный твърди, че тя се е отличавала с липса на морал, с побоища над войници и с кражби. Съставена от полк, който е служил в Чечения, бригадата е създадена на 1 януари 2009 г., малко след войната на Русия в Грузия, казва полковник Красный. Целта е била ясна, допълва той: да се изгради страховита армейска единица, която да може да налага контрол.

 

image007
През април съсед покрива с одеяло мъртва жена, след като полицията е огледала тялото. Тя е намерена с огнестрелна рана в главата, гола, с изключение на кожено палто, в мазе пред къща в Буча.

 

image008
Изоставен руски пост на улица в Буча на 3 април.

„Последиците от тази политика са това, което се случи в Буча“, казва той. „След като няма дисциплина и при тези агресивни навици, изглежда, че [бригадата] е създадена, за да сплашва населението“.

Той твърди, че неравностойното положение на руските войници и фактът, че те могат да действат безнаказано, ги подтикват „да вършат нечувани неща“.

Не само врагът е бил потърпевш от тяхната жестокост. Руската армия отдавна се слави с репутацията си на изнудвач на собствените си войници, а на мобилен телефон, оставен в Буча от член на 64-та армия, следователите са открили скорошни доказателства за тази практика: видеоклип, в който офицер разговаря с подчинен, а след това внезапно го удря по главата, докато други войници стоят наоколо и разговарят.

Руското правителство не отговори на искането за коментар на обвиненията срещу 64-та бригада, но многократно е заявявало, че твърденията за извършени жестокости от неговите сили в Буча и на други места са неверни.

Западни анализатори, които са изучавали руската армия, заявиха, че поведението на войниците в Буча не е изненада.

 

image009
Класна стая в Буча, разграбена от руски войници. Училището е било използвано като база от окупационните войски.

 

image010
Къща в Буча, след като е била окупирана от руските войски. Украинските следователи вече са установили самоличността на 10 войници от 64-та бригада и са ги обвинили във военни престъпления.

 

„Това съответства на начина, по който те смятат да действат“, казва Ник Рейнолдс, изследовател на сухопътните войни в Кралския институт на обединените служби, военна изследователска организация в Лондон. „Репресиите са неразделна част от начина, по който руските военни правят бизнес“.

Ще дойдат „лоши момчета“

Убийства в Буча се случват още в първите дни на появата на руските войски. Първите части са въздушнодесантни войски и специални части, които стрелят по автомобили и цивилни по улиците и задържат мъже, заподозрени, че са в украинската армия или териториалната отбрана.

Мащабът на убийствата и видимата липса на колебание у руските войници да вършат подобни неща, карат украинските официални лица да предположат, че са действали по заповед.

„Не може да не са знаели“, казва прокурорът на Буча, Кравченко, за висшите военни командири. „Мисля, че терорът е бил планиран.“

Много от документираните убийства са извършени на улица „Яблунска“, където телата са лежали със седмици и са видими на сателитни снимки. Но недалеч от тях, на ъгъла на улица „Ивана Франка“, след 12 март се разиграва особена форма на ад.

 

image011
65-годишният Володимир е задържан и разпитан на улица „Яблунска“ 144. Той разказва, че на 4 март е видял как осем души с вързани ръце са били водени зад ъгъла и че след това е чул изстрелите, когато са били екзекутирани.

 

Жителите вече са били предупредени, че нещата ще се влошат. Пенсионерът Николай, 67-годишен, разказва, че руските войници, които за пръв път са дошли в квартала, са го посъветвали да напусне, докато може. „След нас ще дойдат много лоши момчета“, казал му командирът, спомня си той. „Мисля, че са имали радиовръзка и са знаели кой идва, а и са имали собствено мнение за тях“.

Николай напуснал Буча преди пристигането на 64-та бригада.

 

Пролетните цветя напират навсякъде в Буча, плодните дръвчета са разцъфнали, а градските работници са почистили улиците и са запълнили някои от кратерите след бомбите. Но в края на улица „Ивана Франка“, сред разбитите коли и разрушените домове, цари зловеща пустота.

„От тази къща до края никой не е останал жив“, казва 65-годишната г-жа Хаврилюк. „Тук бяха убити единадесет души. Само ние останахме живи.“

Синът и зет ѝ са останали да се грижат за къщата и кучетата и са били убити на 12 или 13 март, когато 64-та бригада пристига за първи път, казва тя. В смъртните актове се казва, че са били застреляни в главата.

 

image012
Оля Хаврилюк, вляво, стои пред дома си с дъщеря си Ирина. Синът на Оля, Роман Хаврилюк, и съпругът на Ирина, Серхий Дули, са намерени застреляни заедно с непознат човек в двора.

image013
Градината на съседите на семейство Хаврилюк. Руските войски са я използвали, за да си готвят барбекю, докато труповете са лежали само на метри от тях, от другата страна на алеята.

Това, което се случва през следващите две седмици, е трудно да се проумее. Малцината жители, които са останали, са затворени в домовете си и се осмеляват да излязат само от време на време, за да донесат вода от кладенеца. Някои от тях са видели как руснаците задържат хора.

50-годишната Надежда Чередниченко е помолила войниците да пуснат сина ѝ. Когато го видяла за последен път, той бил задържан в двора на една къща и ръката му била ранена. Намира го мъртъв в мазето на същата къща три седмици по-късно, след като руснаците се изтеглят.

„Те трябва да бъдат наказани“, казва тя за похитителите му. „Донесоха толкова много болка на хората. Майки без деца, бащи, деца без родители. Това не може да се прости.“

Съседите, които живеели в съседство с Хаврилюкови, просто изчезнали. Владимир и Тетиана Шипило, учители, и техният син Андрей, 39 г., живеели в едната част на къщата, а 47-годишният Олег Ярмоленко – сам в другата. „Всички те бяха наши роднини“, казва г-жа Хаврилюк.

 

image014
Надежда Чередниченко, 50 г., със снимката на Владимир, 27-годишния ѝ син.

 

image015
Мазето, в което е намерен прострелян в ухото Володимир Чередниченко, който е бил задържан в продължение на три седмици от руските войски.

В долната част на страничната уличка са живеели Лидия Сидоренко, 62 г., и съпругът ѝ Сергей, 65 г. Дъщеря им, Тетиана Наумова, казва, че е разговаряла с тях по телефона в средата на сутринта на 22 март.

„Майката плачеше през цялото време“, каза Наумова. „Обикновено тя беше оптимист, но мисля, че имаше лошо предчувствие.“

Минути по-късно в гаража им са влезли руски войници и са поискали да го претърсят. Те казали на една съседка да напусне, стреляйки по земята до краката ѝ.

„До обяд вече ги бяха убили“, казва Наумова.

Тя се връща в къщата със съпруга си Виталий и сина си Антон миналия месец, след като руските войски се изтеглят от Киев. Родителите ѝ не са открити никъде, но са намерени зловещи следи – шапката на баща ѝ с дупки от куршуми, три локви кръв и парче от скалпа и косата на майка ѝ.

Нямало и следи от Шипилови или от Ярмоленко, освен следи от кръв, където телата били влачени по пода на къщата им.

В крайна сметка френските криминалисти разгадават загадката.

Те изследват шест овъглени тела, намерени в празен парцел на улицата, и потвърждават, че това са изчезналите цивилни граждани: Сидоренкови, тримата Шипило и Ярмоленко. Няколко от тях имали рани от куршуми, а на трима били отрязани крайници, включително на майката на Наумова – казали следователите на семействата.

Баща ѝ имал множество огнестрелни рани в главата и гърдите, а на майка ѝ били отрязани ръка и крак, каза тя.

„Измъчвали са ги“, каза г-жа Хаврилюк, „и са ги изгорили, за да прикрият следите си“.

 

image016
Тетиана Наумова и съпругът ѝ Виталий със снимки на родителите ѝ Лидия и Серхий Сидоренко.

 

Източник

 

Карлота Гал е ръководителка на бюрото в Истанбул на New York Times, където отразява Турция. Започва кариерата си във вестник Moscow Times през 1994 г., където отразява войната в Чечения и пише за страните от бившия Съветски съюз. Публикувала е също така в Economist и Financial Times.

Pin It

Прочетете още...

Чужденецът

Лорън Колинс 08 Мар, 2013 Hits: 10312
Първият път, когато във Франция се чу за…

Ислямът в Европа

Тимъти Гартън Аш 27 Апр, 2007 Hits: 50766
По-рано тази година посетих известната…