Армейският увеселителен парк „Патриот“, близо до Москва
Светът очевидно е надценявал силата на Владимир Путин. Армията му е много по-слаба, отколкото се смяташе, разузнавателните му служби се провалиха, а санкциите започват да оказват влияние. Дали всичко това ще отслаби руския президент или ще го направи по-опасен?
9 май 2022 г. – какъв празник на победата трябваше да бъде! Само си представете: Владимир Путин, Обединителят на руските земи, посреща на Червения площад завръщащите се победоносни войски. Украйна е разбита като държава, столицата ѝ Киев е превзета с изненадваща атака, правителството ѝ е прогонено. Заедно с триумфа на бойното поле Русия празнува и своя владетел, който смело променя хода на историята, предизвиквайки най-голямото празненство след парада през 1945 г., проведен в чест на победата на армията на Сталин над нацизма.
Като се имат предвид събитията от последните няколко месеца, Путин вероятно се е надявал именно на това. Но реалността се оказа доста по-различна. На 9 май Русия отново ще отбележи Деня на победата с военен парад, както всяка година, но армията, която ще дефилира на Червения площад, този път ще бъде унизена. Два месеца и половина след нахлуването в Украйна въоръжените сили на Русия вече не са онази страховита сила, която някога бяха.
Войските на Путин претърпяха военно и морално фиаско в Украйна. Лошо ръководени, лошо снабдявани, лошо мотивирани и лошо екипирани, те се провалиха срещу враг, смятан за много по-слаб. Те трябваше да се оттеглят от позициите си край столицата Киев. И това, което беше планирано като блицкриг, се превърна в тежък бой, война на изтощение.
Военната гордост на Русия се оказа нещо като измама, подобно на селските кулиси, които княз Григорий Потьомкин някога уж представял на своята царица, за да я заблуди, че заселва празни територии.
Всичко това е колкото изненадващо, толкова и унищожително за системата, която Путин е изградил. Лидерът на Кремъл е прекарал години в подготовка на страната си за сериозна конфронтация със Запада – във военно, икономическо и политическо отношение. Обявените от него цели са максимален суверенитет и автономия, Русия да бъде независим полюс на сила в света. А сега се оказва, че отлично оборудваната армия не е в състояние да надвие по-бедната си съседка. Икономиката на Русия е зависима от вноса. По-голямата част от огромните ѝ чуждестранни резерви са блокирани от западните санкции. Разузнавателните ѝ служби са неспособни или нежелаещи да информират правилно владетеля.
Дали самата система на властта на Путин не се е превърнала в потьомкинско село, без светът, включително и самият Владимир Путин, да го забележат? Какво се вижда, когато слабостите на тази система внезапно бъдат разкрити? И дали това я прави по-опасна?
На един час път с кола западно от Москва се намира любимият проект на руския министър на отбраната Сергей Шойгу: армейският увеселителен парк, наречен „Патриот“. В парка можете да се возите в танкове, да стреляте с истински АК-47, да гледате възстановки на битки от Втората световна война и да си купите армейски сувенири. От 2020 г. насам в него се намира и църква в маслиненозелено, проектирана съвместно с Шойгу – „Главната катедрала на руските въоръжени сили“. Мозайки с размерите на къща изобразяват въоръжените победи на Русия през вековете – чак до анексирането на Крим през 2014 г. и намесата на Русия в Сирия. Първоначално се планираше и мозайка, изобразяваща Путин и Шойгу заедно с политическия елит на страната. В долната част на църквата просторен кръщелен купел дава възможност за кръщаване на войници, а оръжия, заграбени от нацисткия Вермахт, са претопени в стъпалата.
Откриването на църквата е символ на новия престиж, който армията е придобила по време на управлението на Путин – отчасти благодарение на амбицията на министъра на отбраната Шойгу. Той внесе блясък в армията, ново ниво на самочувствие и обществен статус. Той даде на армията не само църквата си, но и нови лъскави униформи, младежка организация (Юнармия) и политически офицери за вид идеологическа индоктринация, провеждана по съветско време. Той държи войниците заети с мащабни, внезапни учения. Операцията на руските военновъздушни сили в Сирия дори можеше да се гледа като патриотичен филм в кината.
С нахлуването в Украйна обаче тази фасада рухна и наяве излязоха странни недостатъци. Само тази седмица се появи тайно записан разговор, в който войници на договор от Кавказ подробно описват всичко, което се е объркало за тях. Мъжете са се завърнали сами в края на март в Южна Осетия – де факто контролирана от Русия област на грузинска територия. В разговор с президента на региона те се оплакват от бронетранспортьори, които не стартират, танкове, които отказват да стрелят, офицери, които страхливо се крият от войниците си, артилерия, която пропуска цели на два километра, и ранени войници, на които не е осигурено лечение. Оплакват се и от липсата на информация, карти и радиостанции, както и от гранатомети, които според тях са огънати. Президентът на Южна Осетия упрекна мъжете и ги пита дали смятат, че Русия ще загуби войната. „Да, смятаме“, прозвучава отговорът.
Москва предпочита да мълчи относно броя на руснаците, които действително са били убити в Украйна. Последните официални данни са отпреди около месец и половина. През април британското правителство заяви, че според него са загинали 15 000 войници, докато Генералният щаб на украинските въоръжени сили посочва близо 25 000 загинали. Един военен анализатор в Брюксел изчислява, че руснаците са загубили близо 1000 танка. Убити са най-малко седем руски генерали. Флагманът на руския Черноморски флот, ракетният крайцер „Москва“, потъна, очевидно след като беше обстрелван с противокорабни ракети.
Първите дни на инвазията, особено когато руската армия напредна към украинската столица, озадачиха западните анализатори. „Стратегическите грешки са напълно безумни“, заяви тогава пред DER SPIEGEL Джон Спенсър, експерт по градски войни в мозъчния тръст Madison Policy Forum. Много наблюдатели сега са съгласни, че силата на руската армия е била надценена.
Една от най-видимите слабости е логистиката. Претоварените, лошо осигурени снабдителни маршрути се превърнаха в лесни мишени за малките, мобилни украински части, особено в първите седмици на войната. Само няколко дни след началото на войната официален представител на САЩ заяви, че 70% от руските сили скоро ще изчерпят горивото и храната си или вече са ги изчерпали.
Явни пропуски се появиха и в поддръжката на оборудването – резултат от небрежност или корупция: Скъпите системи за противовъздушна отбрана затъват, защото гумите им са дефектни, а някои ракетни установки все още имат гуми с етикети „Произведено в СССР“. „Логистиката им беше катастрофална през цялото време“, казва военният историк Филипс О’Брайън. „Те просто предположиха, че ще прегазят украинците и няма да им се налага да се притесняват за снабдяването.“ Откакто Русия започна да концентрира атаките си в района на Донбас в Източна Украйна, тези огромни логистични проблеми са по-редки, отчасти поради факта, че маршрутите за снабдяване са по-къси. И все пак настъплението се забави.
Комуникацията също е създавала сериозни проблеми на агресорите. В разговори с DER SPIEGEL служители на западното разузнаване описват значителна степен на хаос. Малкото сателитни телефони, които войските на Путин са използвали, скоро са престанали да функционират и дори командирите използват стандартни мобилни телефони, за да се обаждат по украинската мрежа. Радиостанции за шифрирани връзки или не са известни, или офицерите не са обучени да ги използват, обяснява един от военните анализатори в Брюксел. Резултатът е, че украинците могат да подслушват телефонни разговори и да откриват висши офицери чрез радиосигнали.
„Неспособността им да използват въздушните си сили е техният провал номер 1“, казва Филипс О’Брайън. „Това, което изглежда правят, е да изпълняват мисии от точка до точка. Излитат от летище в Русия. Знаят точно какво им е казано да бомбардират. Отиват да бомбардират това нещо и след това се връщат възможно най-бързо. Това, което не правят, е да патрулират, да контролират въздуха над бойното пространство.“ Това дава възможност на украинците да придвижват тежки превозни средства дори през деня. „Руските военновъздушни сили са остарели и ограничени в това, което могат да правят“, казва Майкъл Кофман, експерт по Русия в Центъра за военноморски анализи, мозъчен тръст на ВМС на САЩ. „Това беше добре известно, като се има предвид представянето на Русия в Сирия.“ Това са нещо като военновъздушни сили от началото на 1990-те години, казва той.
Изглежда, че липсват и прецизно насочвани боеприпаси. „Това е нещо скъпо и те на практика изглежда са възстановявали военновъздушните си сили на евтино, така да се каже“, казва Джъстин Бронк, експерт по въздушна война в Кралския институт на обединените служби, британски мозъчен тръст. Той казва, че за да атакуват цели на бойното поле, руснаците трябва да разчитат на неуправляеми бомби, пускани от по-малки височини. Това излага самолетите на заплахата от раменни противовъздушни ракети, казва той.
Към днешна дата Русия все още не е успяла да постигне неограничено въздушно превъзходство над Украйна – и това също е функция на стратегическия избор. Когато руснаците започнаха офанзивата си срещу Украйна в ранната сутрин на 24 февруари, те го направиха по начина, който повечето военни експерти очакваха. „Имаше доста тежки, много широко разпространени атаки с балистични и крилати ракети по всички ключови наземни радарни станции, с които разполагат украинците“, казва Бронк. Системите за противовъздушна отбрана с далечен обсег на действие също са били обект на нападение, както и военновъздушни бази и други цели.
Но логичната следваща стъпка не успя да се осъществи: мащабни въздушни удари, след като украинските военновъздушни сили бяха ослепени и заседнаха на повредени писти. Експертите на НАТО изчислиха, че са били изстреляни само 140 крилати ракети, като по това време сухопътните войски вече са се придвижвали през границата. Според Кофман установяването на реално въздушно превъзходство е било извън възможностите на руските военновъздушни сили. Той казва, че това е щяло да струва на руснаците твърде много самолети и твърде много време.
И накрая, дисциплината и моралът на руските войски също са катастрофални, за което свидетелстват множеството престъпления, извършени срещу украинското цивилно население. Изнасилванията, грабежите, изтезанията и екзекуциите създават образа на сила, която не се интересува от живота на другите хора и не мисли високо за себе си. Не помогна и фактът, че войниците бяха изпратени във война основно без подготовка и въз основа на фалшиви политически предположения: Предположението, че украинското население ще посрещне войските като освободители.
Не само армията на Путин претърпя поражение в Украйна. Неговите разузнавателни служби също разкриха слабости. Това се отнася особено за агенцията за външно разузнаване ФСБ, която отговаря за разузнаването на украинска територия. Тя трябваше да подготви Путин и неговите съветници за факта, че мнозинството от украинците ще бъдат враждебно настроени към нашествениците. „Но да каже на лидера на Русия нещо за Украйна, което не му харесва, очевидно никой не е бил готов да направи“, казва експертът по разузнаване Андрей Солдатов. „През последните седем години в страната цари атмосфера на избирателни репресии – и сред задържаните са и висши офицери от ФСБ.“
ФСБ се провали и във втората си роля: тази да вербува лоялни на Кремъл политици в Украйна. Липсва проруска опозиция, която би могла да посрещне войските на Путин и да замени правителството на Володимир Зеленски. Подготовката ѝ щеше да бъде отговорност на Службата за оперативна информация и международни връзки – структура в рамките на ФСБ, ръководена от генерал Сергей Беседа. Според информацията на Солдатов Беседа е бил задържан. Предполага се, че сега той трябва да обясни къде са отишли парите за проникването в Украйна.
Поне във финансово отношение Русия в момента се ориентира в кризата по-добре от очакваното, въпреки постоянните кръгове от нови санкции, налагани от Запада. Опитите на Путин да направи руската икономика възможно най-самостоятелна се провалиха. Но засега щетите не са толкова значителни, колкото първоначално прогнозираха западните анализатори.
„Моите руски познати, които се занимават с бизнес и политика, бяха силно разтревожени“, казва политоложката Татяна Становая. „Но през последните две седмици настроението е различно. Това, което чувам сега, е: В крайна сметка не е толкова лошо. Някои западни марки останаха, а освен това можем да живеем и без iPhone или да си ги купим в Казахстан.“ Тя казва, че самият Путин също е оптимист. „В армията имаше неприятни изненади за него. Той смята, че нещата вървят по-добре в бизнеса и финансите“.
Това не означава, че санкциите не нанасят поражения, но високите цени на енергията смекчават удара. През двата месеца след инвазията Русия е спечелила 63 млрд. евро от износа на петрол, газ и въглища – 44 млрд. евро от тях са дошли от Европейския съюз, а 9 млрд. евро – само от Германия. Това прави около 1 милиард евро всеки ден. Един ден война струва на Русия само половината от тази сума – 500-600 млн. долара, изчислява московският икономист Николай Кулбака.
Въпреки че САЩ наложиха петролно ембарго, а ЕС обяви такова, други купувачи отдавна са готови да се намесят. А по отношение на външната политика Русия е по-малко изолирана, отколкото изглежда от гледна точка на Запада. Анджела Стент, експертка по Русия във Вашингтон, казва, че макар Путин да е подценил съпротивата на Запада, той правилно е преценил, че незападните чужди държави няма да го осъдят. „За голяма част от света Путин не е парий.“
Това важи за Китай, но също и за неговия съперник Индия, защото страната е зависима от вноса на руски оръжия. А същото се отнася и за Израел, чиято сигурност е пряко зависима от руската намеса в Сирия. Въпреки това външният министър на Путин Сергей Лавров все пак успя да възмути правителството в Йерусалим с безсмислените си изказвания за предполагаемия антисемитизъм на евреите (той дори погрешно твърди, че Хитлер имал „еврейска кръв“). В четвъртък Путин дори лично вдигна телефона и се извини на израелския министър-председател Нафтали Бенет за коментарите на Лавров.
В наши дни руската дипломация не се отличава с добра репутация. Москва обиди съседите си от териториите на бившия Съветски съюз и дори не ги покани на тазгодишното честване на общата им победа над хитлеристка Германия на 9 май. А съседна Финландия, която се страхува от Москва, вероятно скоро ще подаде молба за членство в НАТО, заедно с Швеция. Самият Путин се погрижи западният алианс да стегне редиците си. Меката сила на Русия, нейната привлекателност за другите общества, се стопява. Вместо това стотици хиляди образовани млади руснаци избягаха от страната в места като Тбилиси, Ереван, Истанбул, Берлин, Рига и Лондон.
Въпросът сега е какви изводи ще си направи Путин от грешките и пораженията през последните месеци. Ако фикцията за бърза военна „специална операция“ в Украйна се провали, дали сега той ще подготви народа си за истинска война, включително мобилизация на всички сили? Британският министър на отбраната Бен Уолъс изказа публично предположение, че Путин може да използва Деня на победата, за да обяви мобилизация.
Руската армия се нуждае от повече войници, това е очевидно. Без национална мобилизация, казва военният експерт Кофман, настъпателният потенциал на Русия ще бъде изчерпан от кампанията в Донбас. „При сегашното положение това ще бъде последната им голяма офанзива“.
Но мобилизацията крие и присъщи рискове. Общественото одобрение на войната в Русия може да спадне, ако войната се разшири отвъд това, което хората виждат по телевизията, и повече семейства започнат да оплакват жертви. Досега Путин е подчертавал публично, че в Украйна не са изпращани наборни войници. Това, разбира се, не е вярно, но вероятно и самият Путин не знае това, както не знае и за много други неща, които се случват зад потьомкинските фасади на неговата държава. Той внимаваше да не иска твърде много от обикновения гражданин. Още повече, че за мобилизацията той ще трябва действително да започне да нарича това война, а не „специална военна операция“ на украинска територия. В момента всеки, който нарече катастрофата на Путин война, все още може да бъде вкаран в затвора.
„Путин наистина вярва, че това не е война с Украйна. Общата мобилизация е в коренно противоречие с това как той вижда действията на Русия“, казва политоложката Становая. „В неговите очи операцията е насочена срещу украинския режим и корумпирания елит, привлечен от Запада и действащ срещу собствения си народ. Тя не е насочена към завладяване на територия.“ Тя казва, че Путин иска да помогне на украинците да изградят държава, която да е независима от Запада. „Това е нелепо, но такава е неговата реалност.“
Путин не вижда собствените си грешки. В неговите очи Западът е превърнал Украйна в изкуствена вражеска държава, в „антируска“. Путин смята, че борбата със Запада е невъзможно да бъде избегната или дори отложена, че тя е наложена от противника. „Той не вижда никаква алтернатива. Или Русия ликвидира Украйна като „антируска“, или Русия престава да съществува“, казва Становая.
Досега Путин е можел да разчита на руското общество, защото в момента то не задава критични въпроси. Неочаквано тежките санкции, наложени от Запада, както и един вид психологическа самозащита, гарантираха, че руснаците приемат удобния за Путин разказ за предполагаемото предстоящо нападение на Запада срещу Русия, което Москва само изпреварвала. Либералният бизнес елит, който най-много страда от санкциите, си замълча, като много малко служители и ръководители се осмеляват да се отклонят.
По руската държавна телевизия широко се спекулира с новите ядрени оръжия, които Русия би могла да използва, за да опустоши Запада. Самият Путин наскоро предупреди срещу всякаква „намеса отвън“, като заяви, че тези, които представляват „стратегическа заплаха за Русия, която е неприемлива за нас, трябва да знаят, че нашите ответни удари ще бъдат светкавични. Разполагаме с необходимите за това инструменти, за каквито никой друг не може да претендира в момента. Ще ги използваме, ако е необходимо … ние сме взели всички решения по този въпрос“.
Това беше ясна реторична ескалация. Напълно възможно е Путин да е искал да я използва, за да компенсира имиджа на слабост, който армията му демонстрира напоследък. Така или иначе, един смисъл беше ясен: няма връщане назад нито за Путин, нито за Русия.
