1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2021 07 Poland Anti Semitism

 

Проблеми в полско-еврейските отношения

Етническите поляци и полските евреи са споделяли едно и също пространство в продължение на около хиляда години. Това съжителство е опустошено не само от Холокоста, но и от сериозни вълни от антисемитски погроми, които се случват по време на Втората световна война и веднага след нейния край (Gross, 2001, 2006). Тежкото минало на следвоенните погроми, антисемитската дискриминация в предвоенна Полша и непризнатата история на Холокоста (Steinlauf, 1997), както и участието на някои евреи в комунистическия режим (Schatz, 1991), създават много крехка почва за полско-еврейските отношения в една демократична държава, създадена след системния преход от комунизъм към капитализъм, започнал през 1989 г. Една от най-големите източноевропейски страни с малобройно еврейско малцинство навлезе в демократичния си период с бремето на нерешени исторически въпроси и няколко нови проблема от религиозен, икономически и психологически характер.

Евреите като колективен козел на отпущението при икономическия преход

Преди Втората световна война евреите са най-многобройното етническо малцинство в Полша (с население над 3 млн. души), докато след войната преживелите Холокоста и еврейските репатрианти от Съветския съюз съставляват само малък процент от населението на страната. Накрая, след три големи емиграционни вълни – в първите следвоенни години, след политическите събития от 1956 г., и като част от антисемитската чистка през 1968 г., еврейското население на Полша намалява до 5000-15 000 души. В началото на системния преход през 1989 г. еврейското малцинство на практика не съществува (само 1100 души декларират еврейска идентичност при общонационалното преброяване на населението в Полша през 2002 г., въпреки че тези резултати предизвикват известни съмнения сред социолозите; вж. Datner, 2003). С края на комунистическата епоха и новопридобитите свободи антисемитските идеологии се появяват отново; при почти изчезналото еврейско население тези идеологии губят голяма част от своята валидност, но влиянието им в обществото, особено през първото десетилетие след прехода, остава значително. В постпреходна Полша няколко водещи политици са склонни да използват антисемитски лозунги или поне да се отнасят към такива концепции – например президентът Лех Валенса и неговата декларация за „истинския полски произход“ по време на втория мандат на изборите през 1990 г. В полския парламент присъстваха крайно десни партии, които открито използваха антисемитска реторика (напр. екстремистката партия Prawica Narodowa, която на изборите през 1997 г. съучреди Akcja Wyborcza Solidarnosc[1]). Въпреки че откритите антиеврейски идеи и изказвания вече не се приемат в масовата политика, все още има някои забележими следи от тях. Някои политици, които в миналото са имали антисемитски прояви или са се позовавали на антисемитски идеологии отпреди войната, са променили принадлежността си и все още присъстват в полската политика (например Марчин Либицки, преди това свързан с Prawica Narodowa, по-късно член на управляващата партия Prawo i Sprawiedliwosscs и член на Европейския парламент, 2004-2009 г.[2]). Въпреки че съвременната конвенционална политика изглежда значително по-слабо пропита от открит антисемитизъм, отколкото преди десетилетие, на по-неформалното ниво на обществения дискурс ситуацията е различна. Антисемитска реторика често се използва по време на протести, демонстрации, футболни мачове или дори на чествания на национални празници (например, честването на Деня на независимостта във Варшава през 2011 г.). Екстремистки групи използват антисемитски лозунги или знамена, прокламиращи расистки и нацистки идеологии.

Друго място за изразяване и вероятно най-влиятелен източник на тези идеологии е една частна (собственост на фондация, свързана с църквата) медийна група, състояща се от: национална радиостанция, вестник и сателитна телевизия. Слабото санкциониране на тези ексцесии от страна на държавните институции, придружено от мълчаливото съгласие на голяма част от политическата сцена с тези инциденти, изглежда е доминиращ проблем (Otwarta Rzeczpospolita, 2011). Този въпрос често се повдига от организациите, които наблюдават расизма и антисемитизма в Полша (Kornak, 2011). Изглежда, че макар антисемитизмът да не е политически изгоден, основните десни партии не искат да развалят потенциалната политическа власт на екстремистките групи.

В антисемитската реторика след прехода се наблюдават две основни теми. Първата тема е свързана с евреина като чужденец – най-забележимият пример за това е обвиняването на опонентите в еврейски произход, като обикновено се посочва някакъв мистериозен чужд контрол или лоялност към други държави или организации. Втората тема е свързана с икономиката: обвиненията към чуждестранния (еврейски) капитал, че е превзел ключови предприятия в Полша, и страхът от претенциите на собствениците на имоти отпреди войната. Обикновено тези теми са съпроводени с приписване на лоши намерения на евреите: обвиняване на евреите, че експлоатират или заговорничат, за да поемат контрола над страната. И двете тези теми се коренят в предвоенните идеологии, които са силно свързани с мисленето за конспирация (Kofta & Sedek, 2005) и са полезни за идентифицирането на козове на отпущенията, които са отговорни за лошото икономическо положение, липсата на контрол и общото чувство на лишения.

Дебатът за Холокоста в Полша

Един от най-важните аспекти на полско-еврейските отношения след 1989 г. е новооткритата история на полските престъпления, извършени по време на окупацията на Полша от нацистка Германия и в първите години след Втората световна война. Изследователите, занимаващи се с антисемитизма в съвременна Полша, проследяват корените на антисемитските възмущения до съревнованието за жертва между поляци и евреи след Холокоста (Bilewicz & Stefaniak, 2012; Krzeminski, 1996) или до премълчаната памет на страничните наблюдатели след геноцида (Steinlauf, 1997). Това премълчаване е приключило още преди падането на комунизма, след известното есе на Ян Блонски (1990) в католическия седмичник Tygodnik Powszechny. В есето Блонски насочва вниманието на читателя към проблема за полската пасивност по време на Холокоста. Есето води до непрекъснати дебати в седмичника и в общественото мнение като цяло, разкривайки силна опозиция срещу отбелязването на „тъмните страни“ от историята на полско-католическите и полско-еврейските отношения. В началото на 1990-те години Полша се сблъсква с няколко други дебата от този вид: за убийствата на полски евреи от полски католически въстаници по време на Варшавското въстание (Cichy, 1994) и за присъствието на католически религиозни символи на територията на концентрационния лагер Аушвиц (Kuleta, 2001). Конфликтът за кръстовете в Аушвиц води до сериозно напрежение между десните политически сили, които третират кръстовете като символи на уникалните страдания на етническите поляци в Аушвиц, и тези на религиозните евреи – например равина Ави Вайс, който открито подчертава богохулния характер на християнските религиозни символи на места, свързани с еврейското мъченичество. В качествено проучване сред полски гимназисти, което проведохме в началото на 2000 г., установихме, че съревнованието за статута на Аушвиц е все още живо (Bilewicz, 2009). Когато учениците бяха помолени да изброят най-важните въпроси, които биха искали да обсъдят с връстниците си евреи, те често излизаха с въпроси и твърдения като „Защо смятате, че само евреите са страдали по време на войната? Не знаете ли, че поляците също са били убивани в лагерите?“; „Някои от вас казват, че поляците са ви убивали в лагерите на смъртта, но ние също сме били убивани там“; или „Защо евреите не протестираха, когато в Аушвиц бяха издигнати кръстове? Това е нашата страна и нашият Аушвиц!“ (p. 32). Тези въпроси и последвалите ги дискусии показват как проблемът е бил представен сред по-широката общественост, след като години наред е бил изложен на „конфликта-за-кръстовете“.

Най-оживеният от обществените спорове за историята възниква след публикуването на книгите на Ян Томаш Грос „Съседи“ (2001), „Страх“ (2006) и в по-малка степен „Златна жътва“ (2012). Книгата „Съседи“ представя историята на малко градче в Източна Полша, където полските католици избиват своите съседи евреи в масов погром през 1941 г., след като съветските окупатори напускат града и преди нацистката власт в региона да бъде установена. Историята на това самоорганизирано етническо прочистване, Йедвабне, противоречи на преобладаващото възприемане на поляците като добродетелни жертви на военния период (Krzeminski, 1993). Най-ясно изразената реакция на публикуването на тази книга е отричането и тенденциозното обяснение на историята; по-голямата част от полската общественост възприема престъплението в Йедвабне като причинено от германци или поне от някои маргинални групи, които не са представителни за нацията като цяло (Bilewicz, 2004).

Втората книга от тази поредица, „Страх“, засяга въпроса за погромите след Холокоста и проявите на насилствен антисемитизъм в Полша в края на 1940-те години. Книгата предизвика интензивно – и предимно негативно – медийно отразяване, като редица журналисти и обществени фигури изразиха мнението си още преди да са я прочели.

В последната от тези книги, „Златна жътва“, Грос представя историята на грабежите, плячкосването и други престъпления, свързани с кражба на имущество на евреи по време на Холокоста. Въпреки че реакцията срещу тази книга беше предимно спокойна, все пак имаше няколко опита за отричане на историческите факти чрез поставяне под въпрос на доказателствата и материалите, описани от Грос.

Тези дебати намират силно отражение и в общественото мнение. Доминиращата категория в качественото проучване на мненията на гимназистите е свързана с нежеланото очакване да бъдат обвинени в сътрудничество с нацистите в унищожаването на полските евреи (например: „Защо евреите смятат, че сме позволили и помогнали на германците да построят Аушвиц?“; „Защо все още обвинявате поляците за Холокоста?“; „Казват, че Аушвиц е полско дело, но това са били германци, които са изгаряли евреи!“ (Bilewicz, 2008 г., стр. 31). Тази тема е често изследвана и в анкетни проучвания.

Антисемитизъм и Католическата църква

Католическото учение за евреите и юдаизма след 1965 г. преминава през драматични промени, въведени от декларацията Nostra Aetate на Втория ватикански събор. В Полша това ново учение е отразено в някои издания на католическата преса още през 1970-те и 80-те години. То е признато от читателите на изданията и от елитните, интелигентски кръгове[3]. На официално ниво обаче Католическата църква в Полша започва да дискутира въпросите за евреите, юдаизма и антисемитизма едва през последните около 15 години на XX в., когато е създадена Подкомисията на полските епископи за диалогизиране с юдаизма[4].

Най-забележимата и откровена форма на антисемитизъм, присъстваща в католическите среди в Полша, е фокусирана не толкова върху религиозните понятия (деицид [богоубийство], нарушен завет, кръвна клевета), колкото върху това, което е възникнало в резултат на националистическия дискурс; този аспект на антисемитизма се отнася до теориите на конспирацията и съревнованието за жертвеност[5]. Проповедите от амвоните и католическите медии често са използвани за подхранване на страховете от възстановяване на собствеността на евреите (60 млрд. долара претенции, обявени от радио „Мария“[6] и партньорите му); спекулациите за предполагаемия еврейски произход на недоброжелателни политици или обществени фигури присъстват дори в проповедите на водещите епископи[7]. Това отразява симпатиите на католическото духовенство към десните убеждения на консервативните и националистическите партии, формирани след 1989 г. Тези политически възгледи са по-ясно изразени, отколкото изразяването на религиозни възгледи срещу евреите (Michlic, 2004). В същото време обаче политическият антисемитизъм често е подпомаган от религиозни антиеврейски прояви. Например, когато се отнася до съвременния дебат за книгата на Ян Грос „Съседи“, преподобният Хенрик Янковски използва във великденската украса (т.нар. Господен палец) лозунг, който директно се позовава на традиционното, антиеврейско обвинение в деицид[8].

Разбира се, има много положителни инициативи за изучаване на юдаизма, които се появиха през последните двадесет години в Католическата църква в Полша[9]. Повечето от хората, които започнаха тези инициативи, бяха силно вдъхновени от действията и думите на покойния папа Йоан Павел II; позоваването на тези думи и действия все още е най-силният аргумент, който те могат да използват, за да оправдаят участието си. За съжаление това са по-скоро извънредни събития, които все още рядко се посещават от местното духовенство и семинаристите, а новото католическо учение не е включено в редовните учебни програми на семинариите и богословските факултети. Поради това интересът към християнско-еврейските отношения и осъзнаването на антиюдаизма в католическата традиция е по-скоро странична, отколкото неразделна част от редовното богословско образование. Нещо повече, свещениците, които са най-активни в християнско-еврейския диалог и най-ясно говорят за антисемитизма, често са критикувани от своите ръководители и колеги.

Що се отнася до католическата доктрина и религиозна практика, остават редица неща, които се нуждаят от проста корекция, но въпреки това са били пренебрегнати. Например в полското издание на Библията все още има заглавия и текстове в Литургията на часовете на Велики петък, които са повлияни от по-старото богословие (вж. Weksler-Waszkinel, 2011). Друг случай разкрива, че в продължение на много години в молитвата за евреите, включена в литургията на Разпети петък, е имало грешка в превода. Всъщност тази грешка е била въведена преди богословското осмисляне на Втория ватикански събор; тя не е била предвидена от латинския оригинал[10]. Фактът, че в продължение на много години тези показателни грешки не са били поправени, показва невежество и небрежност по въпросите, засягащи евреите и юдаизма.

На 30 ноември 1990 г. полският епископат издаде пастирско писмо за католическо-еврейските отношения по повод 25-годишнината от декларацията Nostra Aetate на Втория ватикански събор. Писмото, което включваше осъждане на антисемитизма и подчертаваше важността на развитието на по-добри християнско-еврейски отношения, беше прочетено във всички църкви в Полша едва на 20 януари 1991 г. Въпреки наличието на писмото ръководителите на Църквата отложиха публикуването му. Всичко това се случи, докато в кампанията преди първите свободни президентски избори в Полша се използваха антисемитски аргументи (Gebert, 2010). Това щеше да стане симптоматично за следващите години: Католическата църква в Полша официално изразява положително отношение към юдаизма и осъжда антисемитизма, но нейните лидери не се грижат за обучението на духовенството по тези въпроси и рядко осъждат антисемитизма, когато той се случва в Католическата църква.

Положението в Полша спрямо други държави

Нивото на антиеврейско недоволство в няколко европейски държави често се сравнява. Много от тези сравнения сочат най-високи нива на антисемитизъм в посткомунистическите източноевропейски страни, сред които и Полша. Най-новото социално-психологическо сравнение на осем европейски държави (Zick, Kupper, & Hovermann, 2011) установи най-висока степен на антисемитизъм в Полша и Унгария – нивото на антисемитизъм в тези две държави е значително по-високо, отколкото в други европейски държави. При това сравнение се установява, че 49,9% от поляците са съгласни с твърдението „Евреите имат твърде голямо влияние в нашата страна“ (в сравнение с 5,6% в Нидерландия, 13,9% във Великобритания и 19,9% в Португалия) и че 56,9% са съгласни с твърдението „Евреите като цяло не се интересуват от нищо и никого, освен от себеподобните си“ (в сравнение с 20,4% в Нидерландия, 22,5% във Великобритания и 54,2% в Португалия).

Освен това проучванията на общественото мнение, провеждани системно от Антидефамационната лига (ADL), показват, че изразеността на антисемитизма в Полша е сред най-високите в съвременна Европа. През 2007 г., 2009 г. и 2012 г. ADL проведе проучвания в няколко европейски държави, включително и в Полша. Един от индексите, използвани за оценка на антиеврейските нагласи, е съгласието (означаващо „вероятно вярно“) с поне три от следните четири стереотипни антисемитски твърдения: „Евреите са по-лоялни към Израел, отколкото към тази страна“; „Евреите имат твърде голяма власт в света на бизнеса“; „Евреите имат твърде голяма власт на международните финансови пазари“; и „Евреите все още говорят твърде много за това, което им се е случило по време на Холокоста“. През 2007 г. Полша е на второ място с 45% съгласие, веднага след Испания (47%) и далеч над Германия (20%) и Франция (22%). Подобни резултати са получени и през 2009 г., когато процентът на съгласие в Полша е подобен на този във Франция (48%) и веднага след Унгария (47%)[11], и значително над нивото на съгласие в Обединеното кралство (10%), Германия (20%) и Франция (20%). Последните проучвания в 10 държави показват сходни резултати за Полша (48%), но има голяма промяна за Унгария (увеличение до 63%) и Испания (53%), докато Обединеното кралство (17%) и Нидерландия (10%) остават най-малко антисемитски настроени в отговорите си от изследваните европейски държави.

През 2005 г. по поръчка на Американския еврейски комитет (AJC) е проведено друго многонационално проучване за отношението към Холокоста и евреите. Няколко въпроса се отнасят до прекомерния контрол на евреите: точното твърдение, използвано във въпросника, е следното: „Сега, както и в миналото, евреите оказват твърде голямо влияние върху световните събития.“ От седемте държави, включени в проучването, най-висок процент на съгласие е постигнат в Полша (56% са съгласни и донякъде съгласни с това твърдение, докато 38% не са съгласни). Втората страна с най-висока степен на съгласие и най-ниска степен на несъгласие е Австрия (съответно 45% и 50%).

Друг аспект, сравняван в междуевропейските проучвания, е отношението към държавата Израел. В проучванията на ADL от 2005 г. и 2007 г. само в Испания неблагоприятните нагласи към Израел надвишават положителните (31% към 19% през 2005 г. и 30% към 18% през 2007 г.). Като цяло нагласите в Полша към Израел са положителни: 23% благоприятни към 16% неблагоприятни (25% към 16% съответно през 2005 и 2007 г.). Подобен модел може да се види и в резултатите от проучването за AJC: процентът на хората, декларирали позитивни (положителни и донякъде положителни) чувства към Израел в Полша, надвишава този на деклариралите негативни чувства с 20%. Разликата между положителните и отрицателните чувства към Израел е 7% в Австрия и 2% в Швеция.

Въпреки че отчитаме тези разлики, важно е да отбележим, че сравненията и изводите въз основа на представените резултати могат да бъдат подвеждащи или неверни по две основни причини. Първо, всяко пряко сравнение между различни страни, култури и езици трябва да се прави с голямо внимание поради културните различия – т.е. отговорите на подобни въпроси могат да бъдат повлияни не само от измервания конструкт, но и от характерното функциониране на теоретичния конструкт и взаимодействието с други конструкти във всяка култура (Maehr, 1974). Второ, във всяко от цитираните многонационални проучвания са избрани различни държави. Например включването на Испания и Унгария в проекта за проучване на ADL и пропускането на тези страни в проекта за проучване на AJC променя възприеманата ситуация на Полша в подобни сравнения – от най-високото ниво на антисемитизъм до третото най-високо.

Съществува значително разнообразие във въпросите, използвани от различните социологически агенции за проучване на един и същ сектор на антисемитските убеждения. Добър пример за това разнообразие е формулировката на въпроса, измерващ традиционния антисемитизъм: В проучванията на ADL хората са запитани „Смятате ли, че евреите са отговорни за смъртта на Христос?“, докато други социологически агенции в Полша обикновено питат „Носят ли съвременните евреи отговорност за разпъването на Исус Христос?“ или „Вярвате ли, че Бог наказва евреите за убийството на Исус?“. Въз основа на формулировката на въпроса различните социологически агенции оценяват броя на традиционните антисемити в Полша от 15% (данни на изследователския институт OBOP) до 46% (ADL) (Winiewski & Bilewicz, in press). Дори такъв на пръв поглед незначителен въпрос като използваната в изследването граматическа форма на етническата принадлежност (прилагателното „еврейски“ срещу съществителното „евреи“) оказва значително влияние върху резултатите, получени при проучванията на общественото мнение (Graf, Bilewicz, Geschke, & Finell, in press).

Извън тези ограничения, резултатите от представените изследвания показват стабилен модел на относително високо (в сравнение с други европейски страни) обществено приемане на антисемитски изявления в Полша и относително положително отношение към държавата Израел.

Антисемитски убеждения в Полша: Резултати от проучвания

След 1989 г. бяха въведени няколко проучвания на общественото мнение, анкети и проекти за надлъжни изследвания относно антисемитизма. Неотдавнашното сравнение на тези емпирични изследвания, извършено от Антони Сулек (2012 г.), показа, че е налице положителна промяна в отношението към евреите: след 1989 г. броят на поляците, деклариращи положително отношение към евреите, систематично нараства. По-долу се фокусираме върху специфичните компоненти на антисемитските убеждения, за да опишем настоящото състояние на антисемитизма в Полша и да оценим икономическите и психологическите източници на антисемитски предразсъдъци в Полша.

Традиционни и съвременни форми на антисемитизъм в Полша

В своите количествени изследвания полските социолози обикновено разграничават две основни форми на антисемитски нагласи: традиционен и модерен антисемитизъм (Datner-Spiewak, 1996; Krzeminski, 1996). Традиционният антисемитизъм, или антиюдаизмът, е силно вкоренен в религиозната среда и е свързан с понятия като деицид и кръвосмешение. Съвременният антисемитизъм има светски характер и е заложен в предвоенните политически идеологии, което поставя антисемитизма в контекста на икономическата борба и общите мирогледи. Важен елемент на съвременния антисемитизъм е вярата в еврейската конспирация (Kofta & Sedek, 2005), която предполага, че евреите имат тайни планове, имат твърде голямо влияние върху някои аспекти на живота и работят колективно за постигане на целите си. Този тип мислене може да се проследи до XIX в., както например в антисемитската мистификация „Протоколите на сионските старейшини“.

През 2009 г. Центърът за изследване на предразсъдъците към Варшавския университет проведе проучване върху национална представителна извадка, състоящо се от мерки за двата вида антисемитизъм (Bilewicz, Winiewski, Wojcik, & Kofta, in press). Факторните анализи доказаха различието на тези две форми на предразсъдъци по отношение на евреите. Оказа се, че традиционният антисемитизъм понастоящем се споделя само от малка част от полското общество. Повечето респонденти не са съгласни с традиционно антисемитските твърдения: 78,5% от участниците са се поставили под средната точка на осреднената 7-степенна скала (където 1 означава „определено не съм съгласен“, а 7 – „определено съм съгласен“ с дадено твърдение) – което означава, че по-голямата част от полското общество не е съгласна с традиционно антисемитските твърдения. На фигура 1 са представени процентите на отговорите на двете твърдения, показващи традиционен антисемитизъм. Заслужава да се отбележи, че въпреки че мнозинството от респондентите определено не са съгласни с тези твърдения, все още има голяма част от населението, която не дава никакъв отговор.

За разлика от традиционните форми на антисемитски нагласи, вярата в еврейската конспирация изглежда е много по-разпространена в полското общество. В същото проучване почти две трети (64,6%) от участниците са се поставили над средната точка на скалата за вяра в еврейската конспирация (състояща се от няколко твърдения), следователно са съгласни поне до известна степен с повечето от концепциите. На фигура 2 са представени три въпроса като илюстрация на теорията за конспирацията, която приписва на евреите колективни цели, тайни действия и висока степен на групов егоизъм и солидарност (Kofta & Sedek, 2005).

Повечето от резултатите показват, че традиционните форми на антисемитизъм явно са реликва от миналото. Суеверията, свързани с кръвосмешението и деицида, се споделят само от малък процент от полското население – най-вече от живеещите извън големите градове, които са по-малко образовани и по-възрастни. Антрополозите, изучаващи тези хора, съобщават, че остатъците от подобни антисемитски представи все още съществуват – особено в селските южни и източни райони на страната (Tokarska-Bakir, 2008), докато историческите изследвания сочат, че в ранните следвоенни години подобни представи са били дори по-разпространени (Zaremba, 2007, 2012). Напротив; резултатите от проучванията на общественото мнение показват, че съвременният политически антисемитизъм все още набира популярност в съвременна Полша. Фигура 3 показва тази нарастваща тенденция в сравнението си с резултати от няколко проучвания, проведени от социолози и от институции за наблюдение на общественото мнение.

Фигура 1
Традиционен антисемитизъм. Резултати от общонационално проучване сред 997 пълнолетни поляци

Център за изследване на предразсъдъците, 2009 г.

 

image 000 

 

Фигура 2:
Съвременен антисемитизъм. Вяра в еврейската конспирация – избрани елементи

Резултати от общонационално проучване на 997 пълнолетни поляци Център за изследване на предразсъдъците, 2009 г.

 

image 001

□ Съвсем не □ По-скоро не ■ Трудно е да се каже ■ По-скоро да ■ Да, определено

 

Фигура 3
Сравнителни резултати от няколко общонационални проучвания относно възприеманото влияние на евреите

Съгласни ли сте или не сте съгласни, че евреите в нашата страна имат твърде голямо влияние върху икономиката / Евреите имат твърде голяма власт в света на бизнеса (СЪГЛАСИЕ)

 

image 002

Забележки:
а: изследвания, проведени от PBS за Ireneusz Krzeminski (1992, 2002);
б:изследване, проведено от Demoskop за AJC; в-изследване, проведено от CBOS; г-изследвания, проведени от OBOP за ADL.

Резултатите показват, че от времето на системния преход в началото на 1990-те години се наблюдава стабилна и нарастваща тенденция в подкрепа на теорията за прекомерното влияние на евреите в Полша.

Антисемитизъм след Холокоста

Свързаните с Холокоста форми на антисемитизъм са подробно проучени в Полша. От една страна, дебатите за Холокоста, полското съучастие и престъпленията срещу евреите очевидно са променили общественото съзнание. Резултатите от изследването показват леко забавено нарастване на знанията за престъпленията, извършени от поляците спрямо евреите – след доминиращото отричане (наблюдавано веднага след публикуването на книгите на Ян Т. Грос) идва признаването. Този ефект наподобява широко известния „ефект на спящия“: с течение на времето хората си спомнят за съдържанието на дадено съобщение, докато забравят за източника, който първоначално са възприемали като недостоверен (Hovland, Lumsdaine, & Sheffield, 1949; Kumkale & Albarracin, 2004).

От друга страна, знанията за историята на Холокоста не се увеличават. Нашето неотдавнашно сравнение на резултатите от проучванията след 1989 г. (Winiewski & Bilewicz, in press) показа, че броят на поляците, които признават евреите за най-многобройните жертви на военния период, систематично намалява (46% през 1992 г., 38% през 2002 г. и 28% през 2010 г.), докато броят на поляците, които смятат, че етническите поляци са били най-многобройните жертви на военния период, се увеличава (6% през 1992 г., 9% през 2002 г., 15% през 2010 г.). Това нарастващо невежество може да се обясни с демографския процес: поколението на хората, които помнят нацистката окупация на Полша, изчезва от полското общество.

В същото време тази нова „конкуренция на жертвите“ изглежда подхранва антисемитските възмущения. В психологията е широко известно, че съревнованието между жертвите често се използва като оправдание за етнически конфликти и вражди. Състезателната жертвеност намалява доверието и емпатията към членовете на външни групи (Noor, Brown, & Prentice, 2008); нашият неотдавнашен анализ, базиран на общонационално проучване на пълнолетни полски граждани от 2002 г., потвърди тази прогноза (Bilewicz & Stefaniak, 2012). Поляците, които смятат, че нацията им е вечна жертва на агресия от страна на други нации, по-често споделят антисемитски нагласи. По-важно тук е – дори и ако се вземе предвид такова абсолютно усещане за [собствена] жертвеност –, че относителната жертвеност (схващането, че поляците са били повече жертва в миналото, отколкото евреите) също значително предсказва антиеврейските нагласи (вж. фигура 4).

Друг аспект на свързаните с историята антиеврейски предразсъдъци е идеята за вторичен антисемитизъм (Bergmann, 2006; Imhoff and Banse, 2009). Това понятие, адаптирано от немската социологическа и социалнопсихологическа литература, обяснява най-фината и „политически коректна“ версия на антисемитизма, която се фокусира върху отричането на антисемитизма и отричането на историческото значение на Холокоста. Вторичните антисемити са готови да забравят Холокоста и активно се противопоставят на всякакви компенсации или реституция на жертвите. В скорошно проучване на голяма извадка от млади поляци установихме, че повече участници са съгласни с твърденията, принадлежащи към скалата на вторичния антисемитизъм, отколкото не са съгласни с тях. Повече от 30% от младите поляци смятат, че евреите злоупотребяват с полското чувство за вина, а повече от 40% вярват, че евреите биха искали да получат обезщетение от Полша за нацистките зверства. Този исторически страх е тясно свързан с негативните, дискриминиращи намерения спрямо евреите.

Друг аспект на следвоенния антисемитизъм е оценката на факта, че Холокостът слага край на хилядолетното съществуване на голяма еврейска общност в Полша. В неотдавнашно проучване (Kucia, 2010), проведено върху национална представителна извадка от пълнолетни поляци, 19,6% от анкетираните се съгласиха със следното твърдение: „Въпреки че Холокостът беше голяма трагедия, едно от добрите неща в него е, че в момента в Полша не живеят повече евреи.“ Това показва, че не само отричането на Холокоста, но и специфичната оценка на Холокоста може да се използва като инструмент за комуникиране на антисемитски убеждения или нагласи.

 

Фигура 4
Абсолютната жертва и нейното влияние (поляците като уникални жертви) и относителната жертва (поляците са повече жертви от евреите) като предиктори на антиеврейските нагласи

 

image 003

От национално представително извадково проучване през 2002 г. Линейна регресия. R2 = .06, p < .01 (Bilewicz & Stefaniak, 2012).

 

Фигура 5
Антисемитизъм след Холокоста Общонационално проучване на млади поляци (N566 на възраст 15-35 години) Център за изследване на предразсъдъците, 2011 г.

 

image 004

 

Как икономическите лишения влияят върху антисемитските убеждения в Полша

Идеята, че предразсъдъците се причиняват от споделена икономическа фрустрация или лишения, може да се проследи назад до класическите формулировки на теорията за предразсъдъците като козел на отпущението, изградена предимно върху психоаналитичните и фрустрационно-агресивните теории (Glick, 2002; Zawadzki, 1948). Интересът към тази концепция наскоро бе възроден от социални психолози, търсещи обяснение за такива разнообразни престъпления като гей-битките в Съединените щати и антисемитските прояви преди войната във Ваймарската република (Glick, 2002; Green, Glaser, & Rich, 1998). Според идеологическия модел на предразсъдъците, предложен от Глик, широко разпространената фрустрация мотивира хората да търсят обяснение. Антисемитската идеология предоставя такова обяснение и става особено привлекателна по време на икономическа криза. И накрая, за да възстановят контрола и икономическата си власт, лишените от свобода групи от мнозинството предприемат актове на жестокост и дискриминация срещу малцинството, което е представено като силно компетитивно и лишено от всякаква топлота и морал. Вземайки предвид историческите ситуации, изследователите отбелязват, че икономическите кризи, които създават споделено чувство на лишения, накрая водят до актове на геноцид, главно защото основните нужди на хората са били задоволени (Glick, 2002).

Идеологическият модел на антисемитизма създава правдоподобно обяснение за многобройните исторически ситуации, в които евреите са били обвинявани за неуспехите на мнозинството. От друга страна, редица изследвания установяват, че ситуационните фактори, като икономическата криза, са много по-слаби предиктори на антисемитизма, отколкото личностните фактори, като авторитаризъм или национализъм (Bergmann, 2008). Проучванията на архивни материали за престъпленията от омраза в Ню Йорк не откриват доказателства за връзката между лошите икономически условия и предразсъдъчното поведение (Green et al., 1998), а нито едно от тях не показва, че социално споделената икономическа фрустрация в постсъветска Русия не е довела до нарастване на антисемитските нагласи или инциденти, както би могло да се предположи въз основа на теорията за предразсъдъците като козел на отпущението (Gibson & Howard, 2007). Икономическите лишения след системния преход в Източна Европа не са довели до увеличаване на убежденията в еврейския контрол в Украйна, въпреки че са го направили в Полша (Bilewicz & Krzeminski, 2010).

В проучването от 2009 г., проведено от Центъра за изследване на предразсъдъците (Bilewicz, et al., in press), бяха измерени всички тези предиктори, както и няколко показателя за антисемитски нагласи. Резултатите от регресионните анализи показаха, че предубедената личност (авторитаризъм), идентичността, свързана с виктимизация, и чувството за икономическа депривация са три независими и значими предиктора за развиване на конспиративен стереотип за евреите.

Фигура 6
Авторитарност, личностна депривация, личностна депривация, личностна депривация, личностна депривация и конспиративен антисемитизъм

 

image 005

Резултат от множествена линейна регресия, R2 = .09, p < .01.

Този анализ показва, че за да се обяснят съвременните форми на антисемитизъм в Полша, трябва да се вземат предвид както психологически фактори (като авторитарни форми на личността или идентичност, основана на жертвеността), така и икономически причини (като трудни условия на живот, които водят до чувство за относителна депривация). Повечето подобни анализи сочат, че стереотипът за евреите като заговорници срещу Полша служи като идеология, определяща козела на отпущението в Полша след 1989 г.

Резюме: Бъдещето на антисемитизма в Полша?

Като цяло случаят с Полша е пример за устойчивостта на антисемитизма без евреи – или поне с малобройно еврейско население (Lendvai, 1971). Това води до интересен въпрос за психологическите причини за такива дълготрайни предразсъдъци без обект. Въз основа на изследванията и наблюденията на политическия и социалния живот в Полша може да се каже, че антисемитизмът изпълнява няколко важни функции в съвременното полско общество: той е един от неформалните постулати на религиозността в днешна Полша; определя козела на отпущението за проблемите и бедите на постпреходния период; позволява отричането на отговорността за историческите престъпления спрямо евреите; помага за възприемането на вътрешната [собствената] група като основна жертва на нацистката окупация. Тези функции очевидно позволяват съществуването на антисемитизма – дори и без значително еврейско присъствие в страната. В същото време обаче не съществува връзка между този антисемитизъм и отношението към съвременен Израел. В този случай полското общество е далеч по-малко антиеврейско от много други европейски общества; освен това политическото представяне на антисемитските предразсъдъци е много ограничено – повечето политици, които активно са използвали антисемитска реторика, понастоящем са извън политическия живот или в периферията на основните политически дебати.

Бъдещето на антисемитизма в Полша може да бъде сериозно засегнато от развитието на всяка трудна икономическа и политическа ситуация в страната. Като се има предвид, че лишенията са един от ключовите фактори за антисемитизма в Полша, може да се предположи, че всяка потенциална бъдеща икономическа криза може да засили антисемитските предразсъдъци и да ги постави в центъра на политическия живот на страната. В противен случай, без такова ускоряващо условие като икономическа или политическа криза, антисемитските възмущения биха могли да изчезнат, тъй като повечето форми на антиеврейски нагласи са отрицателно свързани с възрастта – по-младите и по-образовани хора престават да вярват в стереотипните разкази на своите родители и баби и дядовци за евреите, които са отговорни за икономическите проблеми, политиката или дори за самоубийството. По този начин развитието на антисемитизма в Полша е в критична зависимост от бъдещето на полската икономика и на полската политика.

Януари 2012

Източник

 

Michal BilewiczМиколай Виневски работи в Института за социални изследвания „Роберт Б. Зайонц“, Варшавски университет

 

 

 

Zuzanna RadzikЗузана Раджик работи в Института по славистика, Полска академия на науките

 

 

 

 

Този изследователски проект е финансиран от полските национални бюджетни фондове.

 

 

[1] „Избирателно действие Солидарност“ (на полски: Akcja Wyborcza Solidarność; AWS) е избирателно обединение, основано в Полша през 1996 г. То се състои от около 40-50 групи от лагера около „Солидарност“ – опозицията на бившия режим в Полската народна република. От 1997 до 2001 г. AWS осигурява министър-председател в лицето на Йежи Бузек, маршал на Сейма в лицето на Мачей Плажински и маршал на Сената в лицето на Алисия Гшешковяк. През 2003 г. тя се разпуска на национално ниво. Бел. пр.

[2] Неговият случай, както и няколко други примера за антисемитски фигури в полския политически живот, е добре представен в годишните доклади за страната на Института „Стивън Рот“ за изследване на съвременния антисемитизъм и расизъм към Университета в Тел Авив за периода 1997-2007 г. Бел. авт.

[3] То е представено в периодични издания като Znak, Wiez и Tygodnik Powszechny, например Znak (2-3), 1983 г. (Всички следващи бележки са на авторите.)

[4] След рухването на комунизма комисията предприе няколко инициативи за информиране на богословите за новото католическо учение, за организиране на конференции и издаване на книги. Това, което е важно още през 1990 г., е публикуването на сборник с преведени документи на Католическата църква и учението на Йоан Павел II за евреите и юдаизма от 1965 до 1990 г. Това беше изключително важно събитие, тъй като даде възможност за по-широк достъп до по-нататъшните текстове (Chrostowski & Rubinkiewicz, 1990).

[5] Като пример отец Янковски в проповедта си на 26 октомври 1997 г. отбелязва: „[Еврейско] малцинство в правителството не трябва да се толерира. Нацията се страхува от него.“

[6] Станислав Михалкевич в ефира на Радио Мария, 29 март 2006 г.

[7] През 1990 г. кардинал Йозеф Глемп твърди, че антисемитизмът в Полша е мит, създаден от враговете на Полша. Характерно е също изказването на епископ Йозеф Михалик, който преди изборите казва: „Католикът трябва да гласува за католик, мюсюлманинът – за мюсюлманин, евреинът – за евреин, масонът – за масон, а комунистът – за комунист“. Най-новото такова изказване е интервюто на епископ Тадеуш Пиернек в pontifex.roma (2010 г.), в което той определя Холокоста като „еврейско изобретение“ и разпространява конспиративната теория за еврейско лоби в медиите.

[8] Украсата на отец Янковски включваше реплика на овъглената плевня от Йедвабне и надпис: „Евреите убиха Исус и пророците, преследваха и нас“. Вж. Michlic, 2002 г., стр. 19.

[9] През 1998 г. полският епископат въвежда ежегодното честване на Деня на юдаизма в Католическата църква в Полша, за да се почете паметта на еврейските корени на християнството. Тази инициатива се осъществява непрекъснато от няколко епархии, а централните ѝ церемонии се провеждат всяка година в различен град.

[10] Думите „populus prioris aquisitionis“ (народ на първия избор) се превеждат като „народ, избран преди това“, което е отзвук от пред-ваватиканската теология на суперсесията.

[11] Унгария и Обединеното кралство бяха включени през 2009 г., а Нидерландия беше включена в проучването, проведено през 2012 г.

 

Pin It
Михал Билевич
Михал Билевич работи във Факултета по психология и в Института за социални изследвания „Роберт Б. Зайонц“ към Варшавския университет.

Посетители

69

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... преди 6 часа
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... преди 10 часа
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... преди 2 дни
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... преди 2 дни
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... преди 3 дни
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Казват, че... преди 5 дни
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... преди 6 дни
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... преди 6 дни
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... преди 1 седмица
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... преди 1 седмица
  • Женя Кънева писа Още
    Да, и аз се обърках в... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Успеха на Христо... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Нямате го, спокойно.... преди 1 седмица
  • grainis писа Още
    Значи хем имало... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Напълно е възможно да... преди 1 седмица
  • Galia писа Още
    Много интересна... преди 1 седмица
  • Декрипто писа Още
    Хората с високият... преди 3 седмици
  • Декрипто писа Още
    Оценяването дали си... преди 3 седмици
  • Гого писа Още
    Всеки читател в... преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Какъв научен отговор... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Минало, минало,... Сряда, 25 Август 2021
  • Гого писа Още
    Много интересна теза... Сряда, 25 Август 2021