1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

Този текст е част от поредицата на „Либреален Преглед“
„Турция – предизвикателства и надежди“,
която включва:


Турските либерали от Морийн Фрийли

Кемализмът от Пери Андерсън

Съседства от Орхан Памук

Анадолското изкушение от Михаел Туман

Две мнения за демократизацията в Турция от Сейла Бенхабиб и Некла Келек

Бельото говори за прогрес от Даниел Бакс

Промени в Турция: Ние се извиняваме! от Каи Щритматер

Ние можем и по кюрдски от Михаел Туман

Пазарът е тук от Инго Аренд

Триумфиращата Турция? от Стивън Кинцър
 
 
 
Сценични майки от Елиф Батюман
 
 
Музеят на Орхан Памук от Елиф Батюман
 
 
Турция избира Ердоган от Кристофър де Белаг
 
Пътят на Ердоган от Халил Карàвели
 
Турция: завръщането на султана от Кристофър де Белаг
„След две до три години в Турция няма да има повече убийства на честта“, казва оптимистично Перихан Магден. Хапливата авторка е известна със саркастичните коментари, с които води своята много четена рубрика в интелектуалното издание Радикал. Но с тази прогноза тя е напълно сериозна. „Общественият климат в Турция се промени силно. Преди вестниците просто игнорираха такива неща. Но сега медиите са пълни с подобни истории, те биват скандализирани и осъждани от всички.“

Като феминистка Перихан Магден е много далеч от това да омаловажава тези престъпления: „Това е нещо толкова отвратително. Повръща ми се само като си помисля за това“, казва тя. „Най-ужасното е, че често самите майки окуражават младите си синове да убиват сестрите си. Значи жени срещу жени.“ Но, уточнява тя, това се случва почти само в югоизточна Турция. „По-рано престъпниците нямаха никакво чувство за вина, но сега манталитетът се променя. Вече никакъв път не води назад.“

В каква посока се движи Турция? Разкъсана насам-натам между либерализация, плурални стилове на живот, властта на традицията и един нов консерватизъм, който идва, облечен в ислямски одежди? Писателите са добри сеизмографи, а Перихан Магден – една изключително критична наблюдателка на страната си. Нейният стремителен градски роман Две момичета, филмиран от култовия режисьор-хомосексуалист Кутлуг Атаман и наскоро излязъл на немски език в издателство Зуркамп, се движи между поп-литературата и евтината фикция – и хвърля един хладен поглед към поколението, към което принадлежи и нейната собствена дъщеря-тийнейджърка. „Става дума за женската ярост“, обяснява Перихан Магден. „Моето послание беше: ако подтискаш хората, те удрят обратно.“ Освен това в Две момичета тя разчиства сметките си с консумеризма, лудостта по марковите стоки и изградените върху външността лъжи за живота на средната класа в Истанбул. И всичко това с един напор, който напомня за Брет Ийстън Елис.

Покачващо се ниво на разводите

При все това тя при всички случаи вижда и обществен прогрес. „В гимназиалния клас на дъщеря ми днес почти половината ученици имат разведени родители. Със закъснение спрямо Запада в Турция също се случи едно сексуално освобождаване – обосновано от силната деполитизация след преврата от 1980. Дори фундаменталистите днес са много по-либерални в сексуално отношение, отколкото показват“, смята тя. „Във всеки случай еротичното дамско бельо се продава особено добре в най-консервативните квартали на Истанбул.“

И как се съчетава това със забрадката? „Нямам представа, за това трябва да питате тях. Но момичетата, които носят забрадки, бяха преди затворени в доста бедни условия на живот. Днес те искат да работят или учат, това е социален прогрес! Но глупавите кемалисти искат по-скоро отново да видят тия хора като чистачки или селянки на полето“, казва Перихан Магден.

Нейният гняв е отправен срещу турските елити, които са се окопали в тесногръда убеденост в собствената непогрешимост. И срещу военните, които експлоатират кюрдския конфликт, за да не изгубят властта и първостепенната си роля. Именно затова в своята рубрика тя е призовала хората да изберат кюрдската партия. Но и европейците не се отървават от критика. „Разбира се, че Европейският Съюз е един християнски клуб. Приемат България. Но защото турците са мюсюлмани, те получават алергия“, казва тя.

Само по отношение на управляващата партия АКП тя е склонна да говори по-меко, макар че тази партия се счита за ислямско-консервативна. „С удоволствие бих ги критикувала по-остро“, признава Перихан Магден. „Но засега тя е нашият единствен шанс за повече демокрация. По принцип партията се интересува единствено от това нейните хора да забогатеят. Но е много лесно хората да бъдат уплашени с исляма“, ядосва се Магден. „А кемалисткият режим в Турция е изграден върху страх. Преди това беше страхът пред комунизма. Днес това е страхът, че можем да се превърнем във втори Иран. Но това няма да се случи никога, защото ние никога не сме били прекомерно сериозни в отношението си към религията.“

Хомосексуалист в Истанбул

На пръв поглед Чадор, романът на хомосексуалния и много пламенен автор-звезда Муратан Мунган от Истанбул, изглежда разказва за страховете пред ислямизацията. В него се говори за един мъж, който се завръща от странство в една Турция, разрушена от гражданска война и превърната в ислямска държава по подобие на Афганистан под талибаните. В търсене на жена си той се лута наоколо, докато накрая сам се превръща в безименен призрак, скрит под бурка. С апокалиптичната си история и изтънчения си, богат и натоварен с множество смисли език Чадор напомня за Кристиан Крахт. Но наистина ли Муратан Мунган вярва, че Турция би могла да стане ислямска държава? Не, това изобщо не го е вълнувало, отрича той – и пита на свой ред защо всъщност това е въпросът, който му се задава непрекъснато?

Муратан Мунган с удоволствие се представя като малко надменен, но в разговора той бързо се променя. Това е литературна фантазия, за която са го вдъхновили събитията в съседните на Турция страни, признава той. За текущата политика обаче не би желал да разговаря, ще каже само толкова: турската АКП не е хомогенна партия, а съюз от различни групи. Реалният проблем на Турция е, че й липсва истинска лява алтернатива.

Израсъл като син на кюрдски родители в югоизточния Мардин, един арамейско-християнски повлиян град, от който може да се гледа в месопотамската низина почти до Сирия, Мунган е научил турски език много късно. Но днес, на 53 години, той е един от най-популярните автори в страната, който пише текстове за поп-песни и сам е един вид поп-звезда. Той с удоволствие използва цветисти метафори, които в превод звучат малко кичозно: „Детството е като небе, което се простира над теб.“ И той подчертава, че черпи от културното многообразие на изчезналата Османска империя. Но сега живее в Истанбул, гледа от него към света и е „фанатичен фен“ на Рамщайн, на Тотен Хозен и Депеш Мод. От шариатския ислям той не разбира особено много – освен това, че с удоволствие би се оженил за четирима мъже, остроумничи писателят. Но инак е погрешно да се смята, че Истанбул е Турция. „Истанбул е собствена страна“, смята той.

Да се подлагат на проверка табутата

„Тук обаче трябва да възразя“, казва неговата колежка Елиф Шафак. „Раазбира се, че Истанбул е уникален. Но това е добро място да се разбере Турция, защото хората тук идват от цялата страна.“ Това многообразие, както и въпроса как въпреки значителните различия може да се живее заедно – тази тема се прокарва в романите на писателката, например в Бонбоненият дворец, наскоро преведен на немски език, в който се разказва за една стара жилищна сграда в Истанбул и нейните обитатели. В стила на „магическия реализъм“ тук се смесват легенди и реалност, суеверия и истина. В политиката това може и да е проблем – в ежедневието обаче Елиф Шафак вижда в него само едно обогатяване. „Животът просто не е само рационален, логичен и механичен.“

В противоположност на повечето си турски колеги-писатели тя дори има подчертано положително отношение към религията – и преди всичко към ислямската суфи-музика, с която е започнала да се занимава още по време на следването си. Макар и, като дъщеря на дипломат, да е възпитана светски, турският народен ислям й е добре познат от нейната баба. „Като младо момиче научих, че не всички жени, които носят забрадки, са подтискани. Такива обобщения блокират възприятията ни“, казва тя. По тази тема Елиф Шарак може да звучи много определено: „Много от моите читателки носят забрадки, знам това от четенията си. В книгите си аз поставям под въпрос отношенията между половете и сексуалните табута. Щом те нямат проблеми с това, защо аз да имам проблем?“, пита Шафак.

Това тя казва и с поглед, отправен към Европа, която има толкова трудности със своите мюсюлмани. „Ние трябва да премахнем тези ментални граници между нас‘ и ‚тях‘. Това са много опасни категории. Аз твърдо вярвам: ако Турция стане член на ЕС, то това е добре не само за нея. То е добре и за Европа.“

 

Източник
 

Даниел Бакс
Даниел Бакс е немски журналист, пишещ за вестниците Die Zeit и taz.
Посетители: 52

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Понеже познавам (една... преди 14 часа
  • Златко писа Още
    Отличен коментар, скъпа... преди 2 дни
  • Евдокия Борисова писа Още
    Впрочем, ако се вгледаме... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Какви американци, какви... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Вечните дежурни сладури!... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Едни и същи гласове, едно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Но понеже все още съм... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А инак това, че го... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Вярно, че взе да... преди 3 дни
  • Димитър Венков писа Още
    Пельовин най-влиятелен... преди 3 дни
  • Димитър Венков писа Още
    Отново нагледен пример... преди 3 дни
  • Димитър Венков писа Още
    Момчето нещо е скарано с... преди 3 дни
  • Читател писа Още
    Мога да си обясня защо... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Трудно се разговаря при... преди 4 дни
  • Истина писа Още
    За сравнение –...
    преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ето и обещания сборник...... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Сърдечно благодаря!... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Хубаво, че го захванахме... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    За сетен път се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    И накрая - вече да не се...
    преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Още един труд с изобилни... преди 1 седмица
  • Евдокия Борисова писа Още
    Всъщност... грешката е... преди 1 седмица
  • 007 писа Още
    Только пепел знает, что... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Боже, колко съм изветрял!... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Станко писа:
    Ако са само лъжи New York Times...
    преди 2 седмици